Определение № 30135 от 19.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30135 гр. София, 19.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20261110103852 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Постъпила е молба от Р. П. Д. и Р. Д. К. за изменение на Решение № 9419/19.05.2026 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските.

Молителките поддържат, че при разпределянето на отговорността за разноските неправилно е прието, че исковете са уважени само до размера на присъдената главница от 26 882,10 лв. Твърдят, че при образуването на производството цялото претендирано нетно вземане е било изискуемо и неплатено, а ответникът е извършил частично плащане в размер на 6 556,50 лв. едва след подаването на исковата молба. Поради това считат, че плащането не представлява процесуален неуспех от тяхна страна и не следва да води до намаляване на дължимите им разноски. Поддържат още, че Българската академия на науките е дала повод за завеждане на делото, тъй като преди предявяването на исковете е отказала да заплати пълния размер на дължимото възнаграждение. Искат решението да бъде изменено, като им бъдат присъдени всички направени по делото разноски в размер на 5 286,16 лв., а присъдените на ответника разноски да бъдат отменени.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК Българската академия на науките е депозирала отговор, с който оспорва молбата. Поддържа, че разноските са правилно разпределени съобразно уважената и отхвърлената част от исковете, както и че производството по чл. 248 ГПК не може да служи за преразглеждане на изводите на съда по съществото на спора. Сочи, че последващото плащане е съобразено при постановяване на решението и че не са налице основания за присъждане на всички разноски в полза на ищците.

В отговор на становището на ответника молителките са депозирали писмено становище, с което поддържат изцяло молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК. Сочат, че изложените в нея обстоятелства не представляват оспорване на решението по същество, а са относими единствено към правилното разпределяне на отговорността за разноските. Поддържат, че с осъдителния петитум е претендирана нетната сума от общо 33 438 лв., докато сумата 37 154 лв. представлява брутния размер на същото вземане преди данъчните удръжки и не е самостоятелно претендирана за заплащане. Излагат, че към датата на подаване на исковата молба цялото претендирано нетно вземане е било възникнало, изискуемо и неплатено, а извършеното след образуването на делото частично плащане от ответника представлява настъпил в хода на производството погасителен факт, но не и процесуален неуспех на 1 ищците. Поддържат още, че Българската академия на науките е дала повод за завеждането на делото, тъй като преди предявяването на исковете е отказала да изпълни задължението си в пълния му размер, поради което последващото частично плащане не я освобождава от отговорност за разноските. Молят решението да бъде изменено в частта за разноските, като им бъдат присъдени всички своевременно заявени и доказани разноски, а присъдените в полза на ответника разноски бъдат отменени.

Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

С Решение № 9419/19.05.2026 г. Българската академия на науките е осъдена да заплати на всяка от ищците сумата 13 441,05 лв., или общо 26 882,10 лв., представляваща неизплатена част от допълнителното месечно пожизнено възнаграждение на акад. Д. Г. К. за периода от 01.08.2018 г. до 12.05.2021 г. Уважени са и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за общата сума 4 028,24 лв.

С решението Българската академия на науките е осъдена да заплати на ищците разноски в размер на 3 824,98 лв., а ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски в размер на 425,81 лв.

При определянето на тези суми съдът е съобразил отношението между присъдената главница от 26 882,10 лв. и общия размер на предявените главни претенции от 37 154 лв., в резултат на което е приел, че ищците са постигнали процесуален успех в размер на 72,35 %, а ответникът – в размер на 27,65 %.

Съдът е приел за установено, че на 03.08.2021 г., след подаването на исковата молба на 02.08.2021 г., ответникът е извършил плащане в размер на 6 556,50 лв. Към датата на предявяване на исковете вземането за тази сума е било изискуемо и неплатено, поради което последващото му погасяване не представлява процесуален неуспех на ищците. При постановяване на решението плащането е съобразено като настъпил в хода на производството погасителен факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК, но не е отчетено при разпределянето на отговорността за разноските. Доколкото ответникът е дал повод за предявяването на исковете, той дължи разноски и за погасената след завеждането на делото част от вземането.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза обаче се установява, че след подаването на исковата молба ответникът е извършил плащане в размер на 7 285 лв. бруто, съответно 6 556,50 лв. нето. Сумата е изплатена на 03.08.2021 г., докато исковата молба е подадена на 02.08.2021 г. Плащането представлява доплащане на пожизненото възнаграждение за месеците от януари до май 2021 г.

Към датата на предявяване на исковете посоченото вземане е било изискуемо и неплатено. Извършеното след образуването на делото плащане представлява настъпил в хода на производството погасителен факт, който се съобразява при постановяване на решението по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК, но не обосновава извод, че искът за съответната сума е бил неоснователен към момента на предявяването му. Причината тази част от първоначално дължимото вземане да не бъде присъдена не е неговата недължимост или недоказаност, а последващото му изпълнение от ответника.

Неоснователен е доводът на ответника, че с молбата се цели преразглеждане на решението по същество. Не се променят изводите относно предмета на делото, размера на предявените искове или основателността на присъдените вземания, а единствено се определя правилно отговорността за разноски с оглед причината, поради която част от първоначално дължимата сума не е присъдена.

Не може да бъде споделен доводът на молителките, че при определяне на съразмерността на разноските следва да се изхожда от сумата 33 438,60 лв. С протоколно определение от 10.05.2023 г. е допуснато уточнение на исковата молба, съгласно което главните искове са предявени за общата сума 37 154 лв., претендирана поравно от двете ищци. Поради това именно сумата 37 154 лв. е меродавна при определяне на съотношението 2 между уважената и отхвърлената част от исковете и при разпределяне на отговорността за разноските.

Присъдената главница от 26 882,10 лв. и погасената след завеждането на делото сума от 6 556,50 лв. възлизат общо на 33 438,60 лв. При определянето на съразмерността следва да бъдат съобразени и изцяло уважените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за общата сума 4 028,24 лв. Така процесуалният успех на ищците възлиза на 37 466,84 лв. спрямо общия размер на предявените претенции от 41 182,24 лв., или на 90,98 %. За останалите 9,02 % е налице процесуален неуспех, който следва да бъде съобразен при разпределянето на разноските.

От представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата към него се установява, че ищците са направили разноски в общ размер на 5 286,16 лв., от които 1 486,16 лв. държавна такса, 500 лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 3 300 лв. адвокатско възнаграждение. Съразмерно с определения процесуален успех от 90,98 % в тяхна полза следва да бъде присъдена сумата 4 809,25 лв., равностойна на 2 458,93 евро.

Ответникът е доказал разноски в общ размер на 1 540 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете от 9,02 % в негова полза следва да бъде присъдена сумата 138,94 лв., равностойна на 71,04 евро.

Поради това Решение № 9419/19.05.2026 г. следва да бъде изменено в частта за разноските, като присъдените в полза на ищците разноски бъдат увеличени от 1 955,68 евро на 2 458,93 евро (4 809,25 лв.), а присъдените в полза на ответника разноски бъдат намалени от 217,71 евро на 71,04 евро (138,94 лв.).

При тези съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 9419/19.05.2026 г., постановено по гр. д. № 20261110103852 по описа на Софийски районен съд, 154 състав, в частта за разноските, като вместо постановеното в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Българската академия на науките, ЕИК 000662018, със седалище и адрес на управление: гр. С., да заплати на Р. П. Д., ЕГН **********, и Р. Д. К., ЕГН .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 2 458,93 евро, съответстваща на 4 809,25 лв., представляваща сторени по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете и с погасената след предявяването им част от вземането.

ОСЪЖДА Р. П. Д., ЕГН **********, и Р. Д. К., ЕГН.., да заплатят на Българската академия на науките, ЕИК 000662018, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 71,04 евро, съответстваща на 138,94 лв., представляваща разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3