Решение № 285 от 25.09.2026, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 527/2026
- Вид
- Решение № 285
- Подписан
- 25.09.2026
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37в, ал.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.27 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 285 гр. Стара Загора, 25.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно гражданско дело № 20265500500527 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „В.а.“ ООД със седалище и адрес на управление гр.С.З., представлявано от управителя Г.С.Г., чрез адв. В. М. от АК – Стара Загора против решение № 142 от 02.03.2026г., постановено по гр.д. № 1123/2024г. по описа на Районен съд – Казанлък, в частта, с която е уважен искът по чл.108 ЗС за признаване на установено спрямо И.Г.М. ЕГН **********, В.Д.С. ЕГН **********, А.С.У.
ЕГН **********, М.С.С. ЕГН **********, К.П.Н. ЕГН **********, А.И.Т.
ЕГН **********, П.И.С. ЕГН **********, Т.Г.Б. ЕГН **********, Г.Т.Б. ЕГН
**********, П.Т.Б. ЕГН **********, в качеството им на наследници на Г.П.М., роден *** г., починал на починал на *** г., че са собственици на подробно описаните в същото недвижими имоти, както и в частта, с която „В.а.“ ООД, е осъдено, да предаде владението върху посочените имоти на горепосочените лица, както и в частта за разноските. Излагат за това подробни аргументи.
Считат, че първоинстанционния съд неправилно е приложил материалния закон, като е уважил иска по отношение на всички наследници, без да отчете, че искът е предявен само от К. Х. Т., като останалите съсобственици не са страни в процеса. Считат, че има неправилно приложение на придобивната давност, тъй като съдът не е разграничил: правата на ищеца и правата на неучаствалите съсобственици, защото давността тече самостоятелно за всеки съсобственик. Цитират практика на ВКС по сходни 1 казуси. Считат, че предявяването на иск от един съсобственик не прекъсва давността за останалите и не поражда последици спрямо тях. Освен това сочат, че фактите по делото са, че владението е започнало от 10.12.2019 г. и към 28.01.2026 г. са изминали над 5 години, като за неучаствалите съсобственици придобивната давност е изтекла. Считат постановеното първоинстанционно решение за неправилно, тъй като разширява действието на иска върху лица, които не са страни, игнорира придобивната давност за тях и противоречи на практиката на ВКС.
Молят съда да отмени решението в обжалваната му част, като постанови друго такова, с което да отхвърли предявените искове по отношение на останалите наследници, както и да им присъди направените разноски и в двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от „З.-М.“ ООД със седалище и адрес на управление гр.С.З., представлявано от М.К.М., чрез адв.И. И. от АК Стара Загора, в който сочат, че въззивната жалба е основателна и допустима, като посочват, че делото пред Районен съд Казанлък е образувано от К. Х. Т., като наследник на Г.П.М. и същата притежава 36/144 идеални части от наследените имоти, но останалите наследници не са предявили претенция за собствеността и не са упълномощили адвокат, който да ги представлява в образуваното пред Районен съд Казанлък дело. Посочват, че съгласно константната съдебна практика в режим на съсобственост не може иск предявен от единият от съсобствениците да се счита, като предявен от всички. Въпреки това сочат, че първоинстанционният съд се е произнесъл и за останалите наследници без да са конституирани, като ищци по делото.
Молят съда да отмени първоинстанционното решение по отношение на наследниците, които не са страни по делото, като недопустимо и неоснователно, както и да им присъди сторените разноски и пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от К. Х. Т. от гр.К., чрез адв.Н. Т. от АК Стара Загора, с който моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да остави в сила постановеното първоинстанционно решение, като правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон. Счита въззивната жалба за допустима, но неоснователна, а решението на Районен съд Казанлък за правилно и обосновано. Счита за правилен и извода на решаващият съд за основателността на предявените искове в цялост. Взема становище по наведените във въззивната жалба оплаквания. Оспорва твърдението на „В.а.“ ООД, че фактите по делото били, че владението започнало на 10.12.2019г. и към 28.01.2026г.за неучаствалите съсобственици придобивната давност била изтекла. Оспорва и твърдението на „В.а.“ ООД, че искът бил предявен само от К. Т. и останалите съсобственици не били страни в процеса, като посочва, че процесните искове са предявени от една от съсобствениците на трите имота за сметка на всички съсобственици на имотите и това е изрично заявено още с исковата молба и уточнено в допълнителна молба в изпълнение на указанията 2 на първоинстанционният съд. Моли да й бъдат заплатени направените разноски в двете съдебни инстанции.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са били предявени искове с правно основание чл.108 от ЗС.
С въззивната жалба въззивникът обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът по чл.108 ЗС за признаване на установено спрямо И.Г.М., В.Д.С., А.С.У., М.С.С., К.П.Н., А.И.Т., П.И.С., Т.Г.Б., Г.Т.Б., П.Т.Б., в качеството им на наследници на Г.П.М., роден *** г., починал на починал на *** г., че са собственици на подробно описаните в същото недвижими имоти, както и в частта, с която „В.а.“ ООД, е осъдено, да предаде владението върху посочените имоти на горепосочените лица, както и в частта за разноските.
По отношение на този иск по делото е установено следното:
Ищцата К. Х. Т. твърди, че с решение №2031/28.04.2000 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. П.Б., *** било възстановено правото на собственост на наследниците на Г.П.М., роден на *** г., за следните три описани в т.1, т.5 и т.6 от решението недвижими имота: - Нива от 4.996 дка (четири декара и деветстотин деветдесет и шест кв. м.), пета категория, в землището на с. А., ***, местност КАБАНДЕРЕ, имот № 032015 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имоти с номера: 032006, 032005, 032004, 032014, 000305, 032016. Същата нива по сега действащите кадастрална карта и кадастрален регистър, одобрени със Заповед РД-181432/07.08.2018 г. на ИД на АГКК представлявала Поземлен имот (ПИ) с идентификатор № *** (нула, нула, три, нула девет, точка, три, две, точка, едно, пет), с площ от 4994 кв. м. (четири хиляди деветстотин деветдесет и четири кв. м.), в с. А., местност КАБАНДЕРЕ, с трайно предназначение на територията (ТПТ): Земеделска, с начин на трайно ползване (НТП): Нива, с категория на земята: пета, при граници и съседи: ПИ с идентификатори с № ***, ***, ***, ***, ***, ***.;Нива от 3.000 дка (три декара), пета категория, в землището на с. А., ***, местност МАНАСЪР, имот № 114019 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имоти с номера: 000283, 000718, 114020, 000290, 114018. Същата нива по сега действащите кадастрална карта и кадастрален регистър одобрени със Заповед РД-18- 1432/07.08.2018 г. на ИД на АГКК представлява Поземлен имот (ПИ) с идентификатор № *** (нула, нула, три, нула девет, точка, едно, едно, четири, точка, едно девет), с площ от 3002 кв. м. (три хиляди и два кв. м.), в с. А., местност МАНАСЪР, с трайно предназначение на територията (ТПТ): Земеделска, с начин на трайно ползване (НТП): Нива, с категория на земята: пета, при граници и съседи: ПИ с идентификатори с № ***, ***, ***, ***, ***; 3
Нива от 3.045 дка (три декара и четиридесет и пет кв. м.), шеста категория, в землището на с. А., ***, местност МАНАСЪР, имот № 118024 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имоти с номера: 000287, 118021, 118022, 118025, 118006, 118020. Същата нива по сега действащите кадастрална карта и кадастрален регистър одобрени със Заповед РД-18-1432/07.08.2018 г. на ИД на АГКК представлявала Поземлен имот (ПИ) с идентификатор № *** (нула, нула, три, нула девет, точка, едно, едно, осем, точка, две, четири), с площ от 3046 кв. м. (три хиляди и четиридесет и шест кв. м.), в с. А., местност МАНАСЪР, с трайно предназначение на територията (ТПТ): Земеделска, с начин на трайно ползване (НТП): Нива, с категория на земята: шеста, при граници и съседи: ПИ с идентификатори с № ***, ***,
***, ***, ***, ***.
Правото на собственост върху описаните по-горе имоти било възстановено на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ по молба на П.Г.М. ЕГН ********** (син на Г.П.М.), по която молба била образувана преписка № Б539/22.02.1992 г.
Ищцата твърди, че към настоящия момент, видно от удостоверение за наследници изх. № 011/09.01.2024 г. на с. А., *** (доказателство №2), собственици на описаните по-горе недвижими имоти по наследство от общия им наследодател Г.П.М. със съответно притежавани идеални части от тях, били: 1.К. Х. Т. - притежаваща 36/144 идеални части от наследените имоти, 2.И.Г.М. ЕГН **********- притежаващ 36/144 идеални части от наследените имоти, 3.В.Д.С. ЕГН ********** - притежаваща 12/144 идеални части, 4.
А.С.У. ЕГН ********** - притежаваща 12/144 идеални части, 5.М.С.С. ЕГН ********** - притежаваща 12/144 идеални части, 6.К.П.Н. ЕГН ********** притежаваща 12/144 идеални части, 7.
А.И.Т. ЕГН ********** притежаващ 6/144 идеални части, 8. П.И.С. ЕГН ********** - притежаваща 6/144 идеални части, 9. Т.Г.Б. ЕГН ********** - притежаващ 4/144 идеални части, 10.
Г.Т.Б. ЕГН ********** - притежаващ 4/144 идеални части, 11.
П.Т.Б. ЕГН ********** - притежаващ 4/144 идеални части от наследените недвижими имоти.
Наследствените земеделски имоти отдавали под наем и до миналата година рентата получавала в брой от кооперацията Р.М., която след това раздавала на всеки от тях съответния дял от нея. След като тя починала през януари месец 2024 г. братовчедката на ищцата К.П.Н. получила от кооперацията само 200 лв., платени чрез изипей, което било много по-малко, отколкото предишни години, Поради този факт ищцата си дошла от Гърция, където живеела в момента през месец април. От кооперацията й отговорили, че три от нивите не били вече техни. След справка в ОСЗ гр. П.Б.
(доказателства №5, №8 и №11) установила, че действително по партидите на описаните по-горе три земеделски имота в регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ като собственик на имотите било вписано дружеството „В.а.“ ООД с ЕИК ***.
След справка в Агенция по вписванията, СВ гр. К. (доказателства №4, 4
№7 и №10) установила, че на 01.11.2019 с Нотариален акт № 183, том 4, рег.№ 3514, нот. дело 684/01.11.2019 г. на нотариус М.П., вписан в СВ гр. К. с дв. вх.
№ 7037, вх.рег.№7040/01.11.2019 г. под акт №110, том.25, дело 5216/2019 г.
(доказателство №е 12) лицата: Д.Г. И. ЕГН **********, С.Д.М. ЕГН **********, С.П.М. ЕГН ********** и Г.П.М. ЕГН **********, които не били техни родственици, нито собственици на описаните по-горе имоти, били продали на „З. - М“ ООД, ЕИК *** описаните по-горе три земеделски имота с идентификатори № ***, № *** и № ***, като се били легитимирали с удостоверение за наследници №361/07.10.2019 г., издадено от Община П.Б., видно от описаните в нотариалния акт документи.
Ищцата твърди, че на 10.12.2019 г. с Нотариален акт № 52, том 5, рег.№ 3776, нот. дело 743/10.12.2019 г. на нотариус М.П., вписан в СВ- гр. К. с дв. вх.
№ 7931, вх.рег.№7953/11.12.2019 г. под акт №172, том.28, дело 5922/2019 г.
(доказателство №13) „З. - М“ ООД, ЕИК *** било продало на „В.а.“ ООД, ЕИК *** същите земеделски имоти, които били описани в нотариалния акт под номера от 1 до 3 съответно. Ищцата твърди, че поради това, че „З. - М“ ООД било купило процесните земеделски имоти от несобственици, нотариалният акт не бил породил правни последици и транслативен ефект, следователно „З.
- М“ ООД не било станало собственик на процесните имоти. „В.а.“ ООД, купувайки имоти от несобственика „З.-М“ ООД също не било станало собственик. Към настоящия момент в СВ гр. К. като собственик на процесните три имота било вписано дружеството „В.а.“ ООД, което се явявало владеещ несобственик на техните имоти.