Присъда № 107 от 08.11.2022, Районен съд - Стара Загора

МОТИВИ към присъда № 107 от 08.11.2022 година, по н.о.х.дело № 2671/2021 година по описа на Старозагорския районен съд.

С обвинителен акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият ИЛ. Д. АНД. – роден на *********** година в град Пловдив, с постоянен адрес в село Ново село, община Стамболийски, област Пловдив, улица „26-та“, № 10, живущ в град Стара Загора, улица „Петко Р. Славейков“, № 1, вход „0“, етаж 4, апартамент 17, българин, български гражданин, със средно образование, работи в частна фирма, неженен, неосъждан, ЕГН ********** е предаден на съд за това, че на неустановена дата в периода от месец октомври 2020 година до 06.02.2021 година в град Стара Загора, извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, Д.И. А., ненавършил 14 годишна възраст, роден на 18.04.2016 година, като употребил сила и заплашване и използвал положение на зависимост и надзор, и е с лице, лишено от възможност за самоотбрана – престъпление по чл.157, ал.3, във връзка с ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура - Стара Загора излага съображения, че не поддържа обвинението, но не го оттегля. Излага доводи, че от събраните доказателства в хода на съдебното следствие, заключението на експертите в съдебно заседание, детето Д. може да дава показания само на принципа „Тук и сега“ и, че предвид на това, че не могат да бъдат ползване неговите показания обвинението не е доказано. От друга страна намира, че показанията на майката дадени в хода на съдебното следствие са противоречиви и не могат също да ползват обвинението, което разколебава последното. Предвид на това и други изложени доводи намира, че не поддържа така внесеното обвинение за престъпление по чл.157, ал.3, във връзка с ал.1 от НК. Счита за безспорно установено по делото, че подсъдимия И.А. не е извършил деянието и моли съда да бъде признат за невинен.

Подробни съображения излага в пледоарията си пред съдебния състав.

Процесуалния представител на частния обвинител – адвокат Теодора Петрова от АК – Варна, не поддържа становището на прокуратурата.

Счита че по делото са събрани достатъчно доказателства подсъдимия да бъде признат за виновен в престъплението, в което е обвинен. В тази насока се опира на заключението на вещите лица, на показанията на майката – свидетелката М.К., на лекаря прегледал детето – д-р Ж.Ж., на бабата на детето свидетелката Галина К., както и на другите събрани по делото доказателства. Подробни съображения в тази насока излага в пледоарията си.

Частния обвинител – М. ЕНЧ. К. поддържа казаното от своя процесуален представител.

Подсъдимият Илиян Д. А. не се признава за виновен. Счита обвинението за обидно и че не би направил каквото и да било, за да нарани сина си. Моли съда да бъде признат за невинен по така отправеното му 1 обвинение. Защитника на подсъдимият – адвокат Кънев, пледира за невинност на подзащитния му. Изтъква съображения, че обвинението е недоказано и, че липсват доказателства подсъдимия да е извършил деянието.

От друга страна изтъква съображения от правна страна, че фактите посочени от прокурора не отговарят на престъпния състав на престъплението, за което подсъдимия е предаден на съд. Ето защо моли съда да оправдае подзащитния му и да го признае за невинен по така повдигнато му обвинение. Подробни съображения излага в пледоарията си.

По делото във внесения обвинителен акт, според прокуратурата е описана следната фактическа обстановка:

Подсъдимия ИЛ. Д. АНД. бил с постоянен адрес в село Ново село, община Стамболийски, но живеел и работи в град Стара Загора. Към настоящия момент живеел на семейни начала, с друга жена, на улица „Петко Р. Славейков“ № 1. Биологичен баща е на посочения като пострадал – малолетния Д.И. А., ненавършил 14 годишна възраст, роден на 18.04.2016 година.

Свидетелката и частен обвинител М. ЕНЧ. К. е майка на Д. А.. С подсъдимия ИЛ. Д. АНД. живеели на семейни начала около три години – от 2014 година до 2018 година, като от съжителството се родило детето Д. на 18.04.2016 година. През 2018 година, когато Д. бил на две годишна възраст, родителите се разделили. Със съдебно решение от 27.11.2019 година, родителските права били предоставени на майката М. ЕНЧ. К., а на бащата ИЛ. Д. АНД. била определена издръжка и режим на лични контакти. След раздялата с бащата на детето, майката имала ново съжителство от есента на 2020 година със свидетеля Т. Н. В.. Взаимоотношенията в новото семейство на детето били хармонични, и то приело партньора на майка си.

Бащата на детето също имал ново съжителство с жена, свидетелката В. СТ. Г., която имала две деца, едно по-голямо на 11 години и едно по-малко на възрастта на детето на подсъдимия.

Съгласно решението на съда, бащата имал право да взема детето всяка втора и четвърта събота и неделя, като след навършване на четири години и шест месеца на детето и на преспиване. През месец октомври 2020 година, детето Д. навършил четири години и шест месеца. От тогава бил оставал при бащата с преспиване само веднъж, преди Нова година – 2021 година, като не се сочи дата, на която да се е случило това и месец.

Въпросната нощ, подсъдимия с детето му спели в едно легло, а приятелката на подсъдимия с нейните деца в друга стая. Когато се събудили сутринта и били още в леглото, според прокуратурата, бащата бил накарал Д. да го пипа по еректиралия му член, като детето дори сравнило своя полов орган с този на баща си и че на баща му е по-голям от неговия. Освен това бащата бил опипвал Д. по седалището и проникнал в ануса му с пръст. Д. изпитал болка, но не казал нищо на баща си, защото се страхувал, че ще го върже на стола, както го бил правил и друг път или, че ще го накаже. Според прокуратурата, 2 подсъдимия А. накарал сина си да му целуне половия орган, което детето не направило.

При завръщане от посещение при бащата детето било с променено поведение – „изнервен, мълчалив, плачлив“.

Подсъдимия бил строг с Д. и Мартин – детето на съжителката си и когато не слушали ги наказвал, а Д. връзвал за стола. Поради това Д. се страхувал да противоречи на баща си, да не го накаже наново.

За това което се случило с баща му, според прокуратурата и свидетелските показания, Д. А. разказал това на майка си едва на 09.02.2021 година, когато майката приспивала детето. То спонтанно споделило на майка си, че „…. тати ми бърка с пръст в дупето, души ме ето така…“. Майката толкова силно се смутила и ядосала, че взела Д. и го завела в хола при партньора си – свидетеля Т.В., пред когото детето отново разказало с подробности как татко му, „му бърка с пръста си в дупето му“. Казал още, че баща му го е карал да му пипа половия орган сутрин … че го връзвал за леглото и за стола, защото не слушал… когато разказвал… му текли сълзи и бил много притеснен и разстроен.

Месец по късно, през месец март, майката подала заявление в Първо РУ град Стара Загора, за извършени блудствени действия спрямо детето й Д.И. А. от неговия баща, като по случая било образувано настоящото досъдебно производство.

Майката консултирала детето с хирург, който установил наличие на анален абсцес с данни за флукоации /Амбулаторен лист № 24 от 10.02.2021 година издаден от свидетеля д-р Ж. ИВ. Ж. – специалист хирургия/.

Обвинението сочи, че в хода на разследването е била назначена съдебнопсихолого – психиатрична на малолетния Д. А.. Такава експертиза не е правена на подсъдимия в хода на досъдебното производство. Експертите сочат, че поради малолетната си възраст детето Д., не е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното деяние спрямо него и не е могъл да ръководи постъпките си към момента на извършване на престъплението, както и към настоящия момент. Експертите твърдят, че малолетния Д. А. не бил годен правилно и пълноценно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите свързани с извършеното спрямо него, както и да дава достоверни показания за тях. Освидетелствания Д. А. е малолетен, като за него било налице възрастова /физиологична/ недееспособност и към настоящия момент не може да участва в разследването по наказателното производство. Във връзка с преживяното нямало клинични данни за преживян стрес от Д.И. А.. Установили са се негативни емоционални преживявания и временно промяна на поведението, които били нормален психологичен отговор. Към момента на експертизата бил в добро психическо и физическо състояние и не се установявали трайни промени в психологичното развитие. Детето имало изградени представи за „добро и лошо“. Не бил в състояние за осмисли и разбере извършеното 3 спрямо него, но е реагирал с негативни емоционални преживявания и епизодична промяна на поведение. Детето стериотипно повтаряло едно и също: „Тати бърка ми в дупето….. тати е лош…. бърка ми в дупето…. не искам да ходя при него….“.

В обвинителния акт е описано, че детето Д. Антонов е разпитан в „Синя стая“ при КСУДС – Стара Загора, в присъствието на съдия два пъти – на 31.03.2021 година и на 02.04.2021 година. При разпита, в създадените условия, в обвинителния акт е описано, че детето Д. е казало: „Казвам се Д., не знам нищо…..ще разкажа, това което казах на мама. Не знам защо някои хора са лоши….. не искам да ходя при баща ми, защото е лош и ми бърка в дупето. Тати ми съблече гащите и после ми бърка в дупето с пръст. Усетих да е топло, заболя ме. Не ми беше приятно …тате не живее при нас. Той е тъпак…бие ме по дупето и ми казва „идиот“, не знам защо ме бие…не спя при тате….разказах на мама какво ми се е случило…аз не бъркам в неговите гащи….не съм виждал татко гол. Не искам повече да разказвам.“. Поради отказ разпита е преустановен. При повторния разпит на 02.04.2021 година:

„…Днес съм дошъл да говори тати…..Мама и бати Тошко не ме наказват, тати ме наказва, но не искам да говоря за него….спомням си, че бях омагьосал тати като лайно….виждал съм на кучета лайно….това беше майтап…не съм виждал в спалнята лайна. Това че тати ми бъркал в дупето е шега….виждал съм истинска чурка. На момиченцата това се казва пеперуда. Тук са циците. Ужас, гадно е. Не знам, че бебетата сучат от гърдите на жените. От тати ги знам тези неща…. Това е тати, тъпия тати /хвърля куклата ядосано на земята/. Не му се сърдя, лош е. Искам да се скрия тук /скрива се зад дивана, за да разкаже защо тати е лош/. Тати е пикльо. Тати е лайно….не ми се приказва за това…..да вярно е, че тати ми е бъркал в дупето…не си спомням какво ме караше да правя тати. Искам да си мълчим…да си играем на други неща. Цункам му чурката. Той иска да му цункам чурката….това беше само, това е достатъчно ….бати Тошко не ме кара да му цункам чурката….това е майтап, не е истина. Истината е, че ми е бъркал в дупето…той ми сваля гащите и ми бърка в дупето, това е истината.

Вярно е, че съм казвал на мама, че тати ме кара да му пишкам на ръката. Той е лош баща…..гаден е тати /рита куклата многократно/. Да, тати ме душеше /показва врата си/. Не ми закопчава якето…. Връзва ме с едно нещо /показва на врата си/…. Връзва ми го за врата, стяга го много. Връзва ми краката и не мога да ги отворя…. Аз стоя прав докато ме връзва… да, бърка ми в дупето.

Само това е, няма друго. Не искам да говоря повече…“.

В досъдебната фаза е била е назначена и допълнителна експертиза, която е следвало да отговори на въпроса дали повтарянето на израза от Д. А.

„Тати ми бърка с пръст в дупето“ е в следствие на натрупано чувство от действително преживяване или е насадено от авторитета на възрастен /майката/, или от разочарованието от бащата, когато са живеели заедно. На досъдебната фаза експертите са отговорили, че повтарянето на израза от Д.

„Тати ми бърка с пръст в дупето“ е в следствие от действително преживяване.

4

Посочено е, че тъй като преобладавало нагледно – образно мислене и детето е силно възприемчиво, то непосредствено пресъздава и изказва преживени събития. В хода на съдебното следствие експертите, след като изслушаха свидетелите промениха своето заключение, като заявиха по категоричен начин, че казаното от малолетния свидетел не може да се ползва като действително отражение на нещо случило се, като се аргументираха с това, че предвид възрастта на детето, то пресъздава „тук и сега“ преживяното и с оглед на това, че няколко месеца преди да съобщи /преди нова година – 2021 година/ и то само веднъж е преспивало при бащата, няма как в един толкова късен момент, чак февруари 2021 година, да е пресъздало токова нещо което се е случило с него назад във времето, а по скоро е под въздействието на възрастен.