Определение № 874 от 03.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 874 гр. Пловдив, 03.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500797 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Н. С. Г. , ЕГН ********** срещу Определение № 13722/04.12.2023г., по гр.д. № 14062/2023г. на РС – Пловдив , с което е оставено без уважение възражението на ответната страна Н. С. Г. за местна неподсъдност на спора.

Поддържаните от частния жалбоподателя оплаквания са за неправилност на атакуваното определение, а искането е за неговата отмяна и изпращане на делото по компетентност на Районен съд-Левски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, при спазване на законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Производството пред РС – Пловдив е образувано по искова молба, подадена от С. В. И. срещу Н. С. Г. и Е. С. Х., с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 140, ал.

1, т. 1 СК и чл. 149 СК, както следва: за осъждане на ответницата Н. С. Г. ( дъщеря на ищцата ), да заплаща на С. В. И. месечна издръжка с размер от 157, 50 лв. считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, до настъпване на обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване на задължението за издръжка и сума в размер от 945 лв., представляваща издръжка за минал период ( преди подаването на исковата молба ), а именноот м. 04.2023г. до м. 09.2023г. вкл. и иск за осъждане на ответникът Е. С. Х. ( син на ищцата ), да заплаща на С. В. И. месечна издръжка с размер от 157, 50 лв. считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, до настъпване 1 на обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване на задължението за издръжка и сума в размер от 945 лв., представляваща издръжка за минал период ( преди подаването на исковата молба ), а именно- от м. 04.2023г. до м. 09.2023г. вкл.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна Н. С. Г.. Релевира възражение за местна неподсъдност на спора. Моли се производството да се прекрати и да бъде изпратено по подсъдност за разглеждане от РС- Левски.

По възражението за местна неподсъдност районният съд е приел същото за неоснователно, доколкото съобразно нормата на чл. 116 ГПК, иск срещу ответници от различни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони.

Въззивният съд намира обжалваното определение за правилно.

В случая с една искова молба са предявени искове против двама ответници – Н. Г. и Е. Х. при условията на пасивно субективно съединяване.

В процесния случай при определяне на местно компетентния съд следва да намери приложение разпоредбата на чл. 116 от ГПК . Според тази разпоредба при множество ответници от различни съдебни райони ищецът по свой избор определя пред кой съд от тези райони да предяви иска. Ответниците по делото са от различни съдебни райони - ответникът Н. Г. има постоянен адрес в *** в съдебния район на Районен съд Левски, а вторият ответник Е. Х. е с постоянен адрес в *** т. е. е от съдебния район на Районен съд Пловдив. В случая ищецът е предявил исковете пред ПРС - съдебния район на единия от ответниците по делото. Ето защо възражението на ответника Н. Г. за местна неподсъдност на делото е неоснователно и правилно ПРС не е уважил направеното възражение.

Въззивният съд не споделя тезата на ответника по частната жалба, че чл. 116 от ГПК е приложим само при иск, по който възниква необходимо другарство. Разпоредбата на чл. 116 от ГПК е приложима във всички случаи на пасивно субективно съединяване на искове /другарство в делото/. Чрез другарството исковата защита се приспособява към материалните правоотношения с множество носители, за да се постигне процесуална икономия. Другарството, независимо дали е обикновено или необходимо, представлява множество от процесуални правоотношения, които се развиват чрез едно и също исково производство. Именно поради това намира приложение разпоредбата на чл. 116 от ГПК за множество подсъдности.

2

По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13722/04.12.2023г., по гр.д. № 14062/2023г. на РС – Пловдив, с което е оставено без уважение възражението за местна неподсъдност на спора.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3