Решение № 254 от 10.06.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20261800500285 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 463 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Р. Н. срещу Разпределение от 09.12.2025г., по изп. дело № 20239270402141 на ЧСИ Стоян Лазаров.

Жалбоподателят твърди, че в разпределението е допусната грешка по отношение на разпределената на взискателя Н. Е. Д. сума в общ размер 105125,75лв., от която 94638лв. – главница и 10487,75 лв. – лихва, като, според него, главницата следва да се намали със сумата 5750 лв., като съответно се намали и акцесорното задължение за лихва.

Също така, жалбоподателят излага съображения, че разпределената сума в размер на 7200лв., фигурираща в Раздел VI, т. 1.1.2 от разпределението и представляваща платено адвокатско възнаграждение по посоченото изпълнително дело, е прекомерна и не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Във връзка с това Н. се позовава на решението по присъединени дела С-427/17 и С-428/16 на СЕС, като изтъква, че посоченият хонорар е прекомерен дори при съобразяване с Наредбата за размерите на минималните адвокатски възнаграждения.

На последно място, жалбоподателят счита, че в полза на ЧСИ Лазаров е неправилно разпределена сумата в размер на 11498,70лв., от която 9136,70лв. се явяват пропорционални такси в прекомерен размер. Счита, че съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ размерът на дължимите пропорционални такси се равнява на около 7 000лв.

В срок е постъпило становище от взискателя Н. Е. Д., с което същата оспорва основателността на жалбата, като счита, че ЧСИ е съобразил всички плащания и правилно е изчислил общо дължимата оставаща сума, както и размера на дължимите такси по делото, отчитайки размера на погасените 1 вземания. В становището се твърди също, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е преклудирано, тъй като е следвало да бъде извършено в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Навеждат се и довод за неговата неоснователност поради наличието на изрично признаване на дължимостта му от страна на длъжника съгласно подписано споразумение от 16.11.2023г.

Делото е постъпило в съда с мотиви на ЧСИ относно обжалваното действие. Съдебният изпълнител описва релевантните действия по изпълнителното дело в хронологичен ред. Счита жалбата за неоснователна, като твърди, че разпределението е изготвено законосъобразно и при съобразяване с разпоредбите на чл. 136 от ЗЗД.

Посочва, че, при спазване на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, е извършено следното разпределение на продажната цена на сграда с идентификатор ***:

1. Първи ред вземания:

В полза на първоначалния взискател Н. Д. – сумата 3750,78лв., включваща разноски по т. 1,2,5,9,10, 20 и 31от ТТРЗЧСИ, както и сумата 7 200лв., представляваща адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

В полза на ЧСИ Стоян Лазаров – сумата 2452лв. с ДДС, представляваща обикновени такси, дължими и неплатени, както и сумата 5791,74лв. с ДДС, представляваща пропорционални такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ за сумата 100500 лв., заплатена извънсъдебно след образуване на делото.

2. Втори ред вземания:

В полза на Н. Д. – сумата 100 224,89лв., от която частично погасяване на главница в размер на 89737,14лв., както и законна лихва върху главницата за периода от 22.01.2025г. до 09.12.2025г. в размер на 10487,75лв.

Съдебният изпълнител сочи също така, че при спазване на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД е извършено следното разпределение на продажната цена от 15910,59 лв. на 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***:

1. Първи ред вземания:

В полза на взискателя Н. Д. – сумата 608,82лв., включваща разноски по т. 20 и 31от ТТРЗЧСИ във връзка с този имот.

В полза на присъединения взискател „ДИП Богдан“ ЕООД – сумата 84лв., представляваща разноски по т. 11 и т. 5 от ТТРЗЧСИ, сторени от този взискател.

В полза на ЧСИ Стоян Лазаров – 3344,96лв. с ДДС, представляваща пропорционални такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

2. Втори ред вземания:

В полза на „ДИП Богдан“ ЕООД – сумата 11872,81лв., представляващи частично погасена законна лихва върху главницата за периода от 02.02.2024г. до 09.12.2025г.

Също така, съдебният изпълнител излага съображения, че при изчисляване на дължимите суми към взискателя Н. Д. са отчетени всички извършени извънсъдебни плащания (8 бр.), съгласно постъпилите от нея 2 молби. Посочва, че в хода на делото не е бил уведомяван нито от взискателя, нито от длъжника за плащане в размер на 5750 лв., което длъжникът твърди, но за което не прилага доказателства към жалбата. Счита за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение в полза на взискателя, като го намира за съобразено с фактическата и правната сложност на делото, както и с размерите по НВАР. Акцентира върху броя и вида на извършените по делото изпълнителни действия, както и върху множеството молби, подадени от взискателя. Същевременно изразява становище, че възражението е и преклудирано, тъй като длъжникът е получил поканата за доброволно изпълнение на 01.09.2023г.

Намира за неоснователен довода за прекомерност на разпределените на основание т. 26 от ТТРЗЧСИ парични суми. Счита, че таксата по тази точка от тарифата е определена правилно и е съобразена с всички предявени за събиране по изпълнителното дело вземания. Подчертава, че в разпределението е включена и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, начислена на база погасявания, които са извършени извънсъдебно директно по сметка на взискателя, тъй като са направени след образуването на изпълнителното дело.

Допълва, че към разпределените в негова полза суми е включил и дължимите, но незаплатени до датата на разпределението, обикновени авансови такси за извършени изпълнителни действия.

Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представения препис на изпълнителното дело се установява че по него са извършени множество изпълнителни действия и са реализирани различни изпълнителни способи, но предмет на обжалване в настоящото производство е само разпределението на сумите, постъпили в резултат на проведената публичната продан на с идентификатор *** и на 1/3 ид.ч. от поземления имот с идентификатор ***, поради което относими към процесния правен спор са само доказателствата, касаещи обжалваното разпределение.

Изпълнителното производството е образувано от взискателя Н. Е. Д. срещу Р. А. Н. за събиране на парични суми, присъдени в нейна полза и обективирани в Изпълнителен лист № 17176 от 31.07.2023г. по ч.гр.д. № 36682/2023г.г. на Софийския районен съд.

Установява се, че вземанията на Д. са били обезпечени с ипотека върху сграда с идентификатор ***.

Непосредствено след образуване на делото е наложена възбрана върху горната сграда (л. 90 от изпълнителното дело).

Опис на същата е извършен на 27.09.2023г., видно от протокола на л. 143 – 148 от изпълнителното дело.

Сградата и поземления имот, в който тя е построена, са били предмет на оценка, обективирана в заключение по съдебно- техническа експертиза (л. 164 – 172 от изпълнителното дело).

На л. 186-187 от изпълнителното дело се открива споразумение от 16.11.2023г. между взискателката и длъжника, с което последният е признал 3 изцяло задължението си в общ размер 186165,74 лв., включващо сумата 160000 лв. (главница по договор за паричен заем от 01.04.2022г.), сумата 18359,60 лв. (разноски по изпълнителния лист, вкл. платените до момента държавни такси към ЧСИ) и сумата 7806,14лв. (законна лихва върху главницата от 30.06.2023г. до 10.11.2023г.).

По делото е представена молба от 28.05.2021г. (л. 222) от „ДИП Богдан“ ЕООД за присъединяване като взискател в изпълнителното производство на основание чл. 456 от ГПК.

Видно от завереното копие от нотариален акт на л. 225 – 228 от изпълнителното дело, вземанията на този взискател са били обезпечени с ипотека върху сграда с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***.

Изпратени са покани за доброволно изпълнение и е насрочена първа публична продан на двата имота, за което са изпратени съобщения.

След обявяване на проданта за нестанала са били насрочвани последователно нови такива.

На 17.11.2025г. взискателката Д. е уведомила съдебния изпълнител за извършени от длъжника извънсъдебни погасявания на дълга му към нея в общ размер на 100500 лв.

След извършване на публична продан на процесните имоти, съдебният изпълнител е изискал справка от НАП за публични задължения на длъжника, като такива са установени в размер на 1542,50 лв. (л. 511 от изпълнителното дело).

На 09.12.2025г. ЧСИ Лазаров е изготвил протокол за разпределение (л.

519 – 525 от изпълнителното дело), който е бил предявен на страните на 12.12.2025г. в присъствието на длъжника Р. Н..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно Тълкувателно решение № 2/22.11.2022г. по т.д. 2/2021г.

ОСГТК, в производството по чл. 463 от ГПК окръжният съд не действа като контролно- отменителна инстанция. В тези случаи съдът разполага с правомощията на въззивна инстанция, което включва възможността, при основателност на жалбата, да реши спора по същество, като при необходимост може да събира доказателства. По тези дела съдът не следи служебно за всяка незаконосъобразност на цялото разпределение, а напротив - жалбоподателят е този, който сезира съда и определя предмета на проверката в производството.

В тази връзка изрично се отбелязва, че няма основание, при проверка на законосъобразността на разпределението, принципът на служебното начало да се прилага по- разширено, отколкото в общия исков процес.

В съответствие с така цитираната задължителна съдебна практика, настоящият съдебен състав намира, че от съдържанието на жалбата е почти невъзможно да се извлекат доводи за допуснати от съдебния изпълнител конкретни материалноправни или процесуалноправни нарушения, както и за тяхното отражение върху правилността на обжалвания акт. Доколкото все пак са изложени такива, те може да бъдат обобщени в следните направления:

1. Неправилно определен размер на дълга

Тази част от жалбата на длъжника е насочена срещу констатацията на 4 съдебния изпълнител, обективирана в т. III,1.1 от протокола за разпределение, че задължението към взискателя Н. Д. съобразно изпълнителния лист от 31.07.2023г., издаден от Софийския районен съд по ч.гр.д. № 36682/2023г., е в размер на 105125,75лв., която сума е формирана от 94638лв. - главница и 10487,75лв. - лихва върху главницата за периода от 22.01.2025г. до 09.12.2025г., при съобразяване на тези суми с извършени извънсъдебни плащания към взискателя.

Доказателство за тези плащания се съдържа в цитираната по- горе молба на взискателката от 17.11.2025г. (л. 467 от изпълнителното дело), в която посочва, че на 22.04.2024г. са й били заплатени сумите в размер на 15 000лв., 19 900лв. и 15 000лв., на 07.05.2024г. е била заплатена сумата в размер на 10 100лв., на 06.06.2024г. – сумата 19 900лв., на 10.06.2024г. – сумата 8 100лв., на 08.07.2024г. – 2 500лв., и на 22.01.2025г. – 10 000лв., т.е. общо 100500 лв.

Във връзка с горното, неоснователно жалбоподателят претендира, че главницата е следвало да се намали със сумата 5750 лв., като съответно се намали и акцесорното задължение за лихва, тъй като по делото не са представени доказателства за заплащане на такава сума. Както се посочи погоре, съгласно т. 1 и 2 от Тълкувателно решение № 2/ 22.11.2022г. по т.д. 2/ 2021г. на ОСГТК на ВКС, в производството по разглеждане на жалбата против разпределението окръжният съд прилага правилата на въззивното обжалване, поради което не следи служебно за всяка незаконосъобразност на цялото разпределение, а е ограничен само до посочения от жалбоподателя предмет на проверката. Поради това, и доколкото по делото не се установи заплащането на посочената от жалбоподателя парична сума в размер на 5750 лв., свързаният с нея довод е неоснователен и не обуславя претендираната неправилност на определянето на размера на дълга.

Разпечатката съдържа 60 от 115 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2297869e-2c01-42f7-9e14-1e76f361005c