Решение № 293 от 10.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 521/2024
- Вид
- Решение № 293
- Подписан
- 10.06.2026
- Състав
- Ивелина Солакова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 293 гр. Велико Търново, 10.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ивелина Солакова при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело № 20244100100521 по описа за 2024 година
За да се произнесе, съобрази:
Тримата ищци - И. Е. Р., С. Е. Р. и И. Е. Р., твърдят, че са деца на Е.С.Р., който е загинал при инцидент, настъпил на *** , а именно – пожар в лек автомобил „Ф.“с рег. № ***. Твърди се, че причина за настъпване на инцидента е техническа неизправност на лекия автомобил, представляваща разхлабена връзка между входяща тръба на зареждащото устройство и тръбопровода за пълнене на бутилката за газ на автомобила. Така, според ищците, в следствие на създадения луфт е изтекло определено количество га пропан-бутан в багажното отделение и купето на автомобила, където след подаване на искра ( запалване на цигара от возещия се на задната седалка Е.С.Р.) е настъпило възпламеняване на нагнетеното количество газ. Твърди се, че между собственика на лек автомобил „Ф.“с рег. № *** и ответника към момента на инцидента е имало валидно сключена застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, която покрИ. обезщетяването на вреди, причинени във връзка с ползването на процесния лек автомобил. Ищците твърдят да са претърпели неимуществени вреди от смъртта на своя баща, настъпила като пряка последица от инцидента, изразяващи се в страдание и болка от неочакваната загуба на най-близък човек, изгубена подкрепа и бащина любов, прекъсване на връзката между родител и дете . В тази връзка и по подробно изложени съображения ищците претендират да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на всеки един от тях сумата от по 125 000 лв. , представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху същите суми , считано от деня на увредата – *** до окончателното им изплащане.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът по делото оспорва исковите претенции. Не оспорва факта, че между 1 собственика на лек автомобил „Ф.“с рег. № *** и ответника към момента на инцидента е имало валидно сключена застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“. Оспорва обстоятелството, че настъпилият инцидент, както е описан в исковата молба, представлява покрит от застраховката риск.
Оспорва иска по размер, като сочи, че претенциите са завишени. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия, който не е съобразил, че не следва да пали цигара в лекия автомобил, при наличието на миризма на газ в същия. Оспорва се претенцията за лихва, като се сочи, че тя се дължи от датата на уведомяване на застрахователя за настъпването на инцидента, за всеки един от тримата ищци. Моли съда да отхвърли иска, евентуално да присъди обезщетение в по-нисък от претендирания размер, намалено съобразно съпричиняването от страна на загиналия баща на ищците. Навежда възражение за изтекла погасителна давност.
Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в исковата молба твърдения, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.12 от ГПК, приема за установено следното :
С определението си по чл. 140 от ГПК съдът е приел за ненуждаещ се от доказване факта, че между собственика на лек автомобил „Ф.“с рег. № *** и ответника към момента на инцидента е имало валидно сключена застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите.
От събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите Е.
Р. и С. П., както и от заключението на изслушаната по делото пожаро техническа експертиза, се установява по безпротиворечив начин, че на ***, е възникнал пожар в лек автомобил „Ф.“с рег. № ***, управляван от свидетеля П.. Показанията на двамата посочени свидетели безпротиворечиво установяват механизма на настъпване на инцидента. И двамата свидетели сочат, че автомобилът е бил с монтирана нова газова уредба, като след приемането му от сервиза, където тя е монтирана, свидетелите и Е.Р. потеглили от П. към село Н.В.. Заредили газ преди потеглянето. На връщане от село Н.В., по пътя към град Г.О., на процесната дата, спрели на бензиностанция, която Р. посочил като много хубава. Свидетелят П. управлявал автомобила, свидетелката Р. пътувала на предната седалка, а загиналият Р. - неин чичо - на задната седалка. П. заредил газ, като платил в брой, качил се в автомобила и потеглил. Прозорците на автомобила били отворени. При потеглянето Р. запалил цигара на задната седалка и в този момент през купето на колата преминал пламък. Тримата пътници в автомобила успели да излязат. Р. и Р. били обгорени, и заедно с П. били откарани в болница в Р.. Там Р. починал от получените при инцидента травми.
Свидетелите сочат, че в автомобила не се е усещал мирис на газ ( св. П. сочи мирис на чесън, както според него мирише това гориво). Единственото, което им направило впечатление, че количеството газ, което заредили на връщане от село Н.В. на процесната бензиностанция, било по-голямо от зареденото при първото зареждане на бутилката. Свидетелят П. посочва, че процесният автомобил е бил първият с монтирана газова уредба, който управлява. Съдът 2 кредитира показанията на двамата свидетели, тъй като те са безпротиворечиви и кореспондират с другите, събрани по делото доказателства.
От заключението на допуснатата по делото съдебна пожаро-техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че причина за възникналия пожар в процесния автомобил „Ф.“с рег. № *** на *** е възникване на локална експлозия в купето след загазоване с газ пропан/бутан.
Най-вероятната причина за изтичането на газ в купето според заключението е наличието на техническа неизправност на газовата уредба, която е следствие на некачествен монтаж на същата.
Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано, загиналият Е.Р. е получил в следствие на процесния инцидент около 40 % изгаряния по тялото- гръден кош, ръце и крака – изгаряне втора степен. Тези травми са довели до неговата смърт, въпреки своевременно оказаната компетентна медицинска помощ. Така получените травми според вещото лице изключват възможността да са получени по друго време и на друго място, освен при процесния инцидент.
За изясняване на другите обстоятелства по делото са изслушани показанията на свидетелите Д.К. ( съжител на ищцата И. Р. ), Д.П. ( майка на ищците С. и И. Р.и ), и свидетелката Е. Р. ( майка на ищцата И. Р.) Свидетелите установяват, че между тримата ищци и техния баща са съществували добри отношения, като те се подкрепяли взаимно. Починалият Р. подпомагал ищеца И. Р., въпреки че той не живеел с него след развода му с майката на И. Р.. Издържал го докато завърши средно образование и после поддържали връзка. Ищцата С. Р. и ищцата И. Р. били отгледани от Е.Р. и св. Е.
Р.. Те поддържали връзка със своя баща, въпреки че всички работели в различни държави. Ищците подпомагали своя баща, когато той имал нужда, а на свой ред той ги подпомагал, когато те имали такава. Ищцата С. Р. изплатила кредити, които баща й имал, но не можел сам да погаси.
Инцидентът се отразил изключително зле на тримата ищци според показанията на разпитаните свидетели. Ищцата И. Р. в този момент била бременна и не й позволили да влезе в моргата за разпознаване на трупа на баща й, но двамата ищци С. и И. Р.и извършили разпознаването. И тримата ищци били шокирани от загубата на баща си. Ищцата И. Р. според показанията на свидетеля К. е била силно разстроена и се наложило да й бъде предписан медикамент от психиатър, който тя трябва да приема до края на живота си.Тя често говорела за баща си и раздавала в негова памет храна на съседите си. Ищцата С. Р. в деня на инцидента се опитвала да се свърже с баща си и не могла, а след като разбрала за случилото се, се стресирала и пиела мента, глог и валериана. Преживявала случилото се и често говорела за баща си.
Ищецът И. Р. имал проблем с алкохола, който, след като изгубил баща си, се задълбочил много и се наложило да бъде лекуван. Той много страдал от загубата на своя баща и често говорел за него.
3
Съдът кредитира показанията на свидетелите като достоверни, след като ги прецени и по реда на чл. 172 от ГПК. Показанията им са безпротиворечиви, а и логично е най-блзките хора до ищците да са възприели пряко и найвсеобхватно тяхното състояние след смъртта на баща им.
При тези данни от фактическа страна, се налагат следните правни изводи :
От всеки от ищците е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр.
С чл. 45 и чл. 50 от ЗЗД, вр. с чл. 52 от ЗЗД, обективно съединен с иск по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е навел възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Тези искове са основателни и доказани в пълния им размер за всеки от ищците, по следните съображения :
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса за застраховането. За да възникне отговорността на застрахователя за вреди от непозволено увреждане, по сключена застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ следва да са налице всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане. В случая ищците твърдят, че смъртта на техния баща е причинена не в следствие виновно и противоправно поведение на водача на процесния автомобил, а от свойство на самия автомобил – неправилно функционираща автомобилна газова уредба. Тоест, те черпят правата си от състава на чл. 50 от ЗЗД, който предвижда отговорност за вреди, причинени от вещ. От събраните по делото доказателства не се установява водачът на лекия автомобил „Ф.“с рег. № *** да е нарушил правилата за движение по пътищата и процесния инцидент да е възникнал в следствие на това негово поведение. Категорично обаче се установява от доказателствата, че газовата уредба, монтирана в управлявания от него автомобил, е била неправилно монтирана и от това негово обективно свойство са произтекли вреди. Повдигнатия от ответника спорен по делото въпрос е, дали сключената застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ предоставя застрахователна защита за вреди, произтекли от обективно свойство на застрахования автомобил, в случаите, когато е изцяло изключена вината на водача на автомобила за настъпване на вредите .
Настоящият състав намира, че с оглед разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ този риск се покрИ. от сключената задължителна застраховка „гражданска отговорност“. Съгласно този текст обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Настоящият казус попада в хипотезата, при която вредите са причинени във връзка с използването на застрахования автомобил, като в тези случаи дори самият водач на автомобила може да претендира за изплащане на застрахователно 4 обезщетение, когато не носи вина за причиняването на вредите. ( в този смисъл Решение № 50098 от 12.01.2024 г. по т. д. № 1294/2022 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС ). Не само това, но и предвид цитираната разпоредба, покрит риск от задължителната застраховка „гражданска отговорност“ представляват и вредите, настъпили при използване на паркирано превозно средство, а също и вредите, причинени при повреда на превозно средство ( в този смисъл Решение № 60086 от 02.11.2021 г. по т. д. № 1656/2020 г., Т. К., І т. о. на ВКС и Решение № 112 от 22.04.2026 г. по к. т. д. № 1592/2025 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС).
Разпечатката съдържа 30 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/22976726-9a2a-4f57-ba53-a356c5e67b57