Решение № 784 от 16.05.2025, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 784

Шумен, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - IV състав, в съдебно заседание на седми май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА

При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА административно дело № 20257270700160 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.121, ал.1, т.3, вр. чл.104 от Закона за държавния служител ЗДСл).

Образувано е по искова молба от П. Й. Н. от [населено място], депозирана чрез адв.Б. З. против Областна дирекция „Земеделие“ – Шумен, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение по чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител за периода от 22.11.2023г. до 22.04.2024г. в размер на 11400,00 лева, дължимо вследствие отмяна на Заповед за уволнение № РД-04-134-11/19.10.2023г. и Заповед за прекратяване на служебно правоотношение поради уволнение № РД-27-0033/19.10.2023г., издадени от директора на ОД „Земеделие“ - Шумен, ведно с мораторна лихва върху сумата от 11400,00 лева за периода от 22.11.2023г. до 22.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът сочи, че с решение № 1631/11.12.2024г., постановено по АД № 304/2023г. на ШАдмС е отменена заповед № РД-10-27-0033/19.10.2023г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място], с която е прекратено служебното правоотношение с П. Й. Н. на длъжност „главен директор на главна дирекция „Аграрно развитие“ в ОД „Земеделие“ – Шумен, Главна дирекция „Аграрно развитие“, на основание чл.107, ал.1, т.3, във вр. с чл.108 от ЗДСл, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл, съгласно точки III и IV от Заповед № РД-04-134-14/19.10.2023г. на директора на ОД „Земеделие“ – Шумен.

Решение № 1631/11.12.2024г., постановено по АД № 304/2023г. на ШАдмС е оставено в сила с решение №2867/19.03.2025г. по АД № 546/2025г. по описа на ВАС.

С оглед изложеното предявява настоящия иск с правно основание чл.104, ал.1 от ЗДСл за заплащане на сума в размер на 11400,00 лева, представляваща дължимо обезщетение за пет месеца (с оглед обстоятелството, че ищецът е работил един месец от 20.10.2023г. до 22.11.2023г. по трудово правоотношение). Претендираната за репариране сума в размер на 11400,00 лева е формирана от последната индивидуална основна месечна заплата на ищеца в размер на 2280,00 лева. Заявява се искане за заплащане на мораторна лихва върху сумата от 11400,00 лева за периода от 22.11.2023г. до 22.04.2024г., както и законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът лично и с процесуален представител адв. Б. З. заявява, че поддържа исковата претенция за заплащане на сумата от 11400,00 лева, определена въз основа на получаваното от него основно месечно възнаграждение към датата на уволнението като счита, че същата е релевантна и към момента на признаване на уволнението за незаконно. Моли за решение в този смисъл. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.

Ответната страна - Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място], редовно и своевременно уведомена, не изпраща представител в съдебно заседание. По делото е депозиран писмен отговор от директора на ОД „Земеделие“ чрез юрисконсулт С. Ч., с който се оспорва исковата молба. Сочи се, че не е налице причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на служителя без работа, тъй като още на следващия ден след прекратяване на служебното правоотношение поради уволнение, лицето е започнало друга работа като юрисконсулт във фирма „Стар трак“ ЕООД. Невъзможността на ищеца да започне работа повторно след прекратяване на трудовото му правоотношение със „Стар трак“ ЕООД не е пряко и непосредствено следствие от прекратяване на служебното му правоотношение. Счита, че с исковата претенция се цели постигането на резултати, които са несъвместими с целта на закона. Възразява против претенцията за лихви. По изложените съображения моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. В писмена молба рег. № ДА-01-1292/05.05.2025г. заявява, че поддържа аргументите за неоснователност на исковата претенция, изложени в писмения отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Шуменският административен съд, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, че между страните е съществувало служебно правоотношение.

Със заповед № РД-10-27-0033/19.10.2023г. е прекратено служебното правоотношение с П. Й. Н. на длъжност „главен директор на главна дирекция „Аграрно развитие“ в ОД „Земеделие“ – Шумен, Главна дирекция „Аграрно развитие“, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл, съгласно точки III и IV от

Заповед № РД-04-134-14/19.10.2023г. на директора на ОД „Земеделие“ – Шумен.

С решение № 1631/11.12.2024г., постановено по АД № 304/2023г. на ШАдмС е отменена заповед № РД-10-27-0033/19.10.2023г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място].

Решение № 1631/11.12.2024г., постановено по АД № 304/2023г. на ШАдмС е оставено в сила с решение №2867/19.03.2025г. по АД № 546/2025г. по описа на ВАС.

След прекратяване на служебното правоотношение П. Н. започнал работа по трудов договор № 005/19.10.2023г. във „Стар трак“ ЕООД.

Със Заповед № 002/21.11.2023г. трудовото правоотношение между страните е прекратено.

Съгласно разпореждане [номер]-00-3342-1/06.11.2023г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Шумен на ищеца е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 22.11.2023г. до 21.09.2024г.

Видно от копие на трудова книжка, както и въз основа на представени удостоверение с изх. № 270192501829974/01.04.2025г. на ТД на НАП – Варна, справка данни за осигуряване на ищеца за периода 01.10.2023г. – 28.02.2025г., справка – актуално състояние на действащи трудови договори и договори за служебни правоотношения, П. Й. Н. не е работил по трудово или служебно правоотношение в периода от 22.11.2023г. до 22.04.2024г.

Касателно размера на индивидуалната основан месечна заплата, ищецът представя Заповед № РД-10-27-0050/17.08.2022г. на директора на ОД „Земеделие“, съгласно която на същия е определена индивидуална основна месечна заплата в размер на 2280,00 лева, считано от 01.07.2022г.

Няма данни и не са изложени твърдения за промяна в размера на това основно месечно възнаграждение към момента на признаване на уволнението за незаконно.

По искане на ищеца по делото е назначена и изслушана съдебно счетоводна експертиза, като в заключението си вещото лице е дало подробен отговор на въпросите, поставени му като задача, а разпитан в съдебно заседание, експертът заявява, че поддържа заключението си.

По делото няма спор по фактите, които се установяват от приобщените доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съдът намира предявената искова молба за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа вследствие прекратяване на служебното му правоотношение за процесуално допустима.

При разглеждането ѝ по същество съдът съобрази следното:

В Глава шеста на ЗДСл са регламентирани обезщетенията, които се дължат на държавните служители при прекратяване на служебното им правоотношение. Съгласно чл.104, ал.1 от ЗДСл когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

В настоящия казус са налице всички предпоставки за уважаване на исковата претенция и присъждане на дължимото обезщетение в претендирания от ищеца размер. Съгласно Тълкувателно решение №4 от 06.11.2023г. по тълк.дело № 2/2021г., ОСС на ВАС, I и II Колегии, обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл има имуществен, обективен и ограничен характер в следните насоки - увреждащ юридически факт, правни субекти - носители на субективното право, период от време на търпене на вредите, размер на обезщетенията и предмет на обезщетяване. От обективна страна обезщетението има ограничен, от гледна точка на времевия критерий и критерия размер, характер. То обезщетява държавния служител, адресат на незаконното уволнение, за неполучаването на заплата само за периода на оставане без работа, а обезщетението се изчислява на базата на получаваната от него основна заплата (възнаграждение), но за не повече от 6 месеца. Има имуществен характер и е дължимо поради признаването на уволнението за незаконно, след отмяната на заповедта за уволнение от органа по назначаването или съда. Законът не изисква установяване виновен характер на издаването на незаконосъобразната заповед или виновно лишаване на държавния служител от възможност да получава заплатата си. Основната предпоставка за получаването на обезщетението, освен признаване на уволнението за незаконно и отмяната на заповедта за уволнение, е оставането на служителя без работа след прекратяване на служебното правоотношение или извършване на работа на по-ниско платена длъжност в същия период, като максималният период на обезщетяване е 6 месеца. От това следва, че обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл, следва да се разглежда като парично компенсаторно средство за покриване на претърпени вреди.

От събраните по делото доказателства се установява, че прекратяването на служебното правоотношение на ищеца със Заповед № РД-10-27-0033/19.10.2023г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място] е отменено като незаконосъобразно, съгласно Решение № 1631/11.12.2024г., постановено по АД № 304/2023г. на ШАдмС, влязло в сила на 19.03.2025г., с което по несъмнен начин се доказва наличие на първата предпоставка.

Установява се също, че след прекратяване на служебното правоотношение, ищецът е работил един месец по трудов договор в периода от 20.10.2023г. до 22.11.2023г. След този срок П. Й. Н. не е полагал труд по трудово правоотношение и не е заемал длъжност по служебно правоотношение. Това обстоятелство се установява от приобщените по делото писмени доказателства – удостоверение с изх. № 270192501829974/01.04.2025г. на ТД на НАП – Варна, справка данни за осигуряване на ищеца за периода 01.10.2023г. – 28.02.2025г., справка – актуално състояние на действащи трудови договори и договори за служебни правоотношения. Издадените от ТД на НАП удостоверения и справки по безспорен и несъмнен начин сочат, че в периода от 22.11.2023г. до 22.04.2024г.

П. Й. Н. не е работил по трудово или служебно правоотношение.

С оглед на това налице е и втората предпоставка, посочена в разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗДСл – не е заемал държавна служба и не е получавал трудово възнаграждение.

Предвид изложеното съдът намира, че исковата претенция е доказана по основание, а възражението на ответната страна за липса на пряка причинна връзка между вредите и незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение, предвид последващ трудов договор, сключен между ищеца и „Стар трак“ ЕООД, следва да бъде отклонено като неоснователно. Разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗДСл разписва ясно и недвусмислено фактическите предпоставки за възникване правото на обезщетение - отмяна на заповед за прекратяване на служебно правоотношение и незаемане на държавна служба, като е посочен краен срок - за не повече от 6 месеца. Обезщетението за имуществени вреди в хипотезата на чл.104 от ЗДСл е определено със закон в презумиран размер, поради което не е необходимо да бъдат доказвани реални вреди, претърпени от незаконосъобразния административен акт. При това положение наличието на причинно следствена връзка между увреждащия акт и настъпилите вреди не е елемент от фактическия състав на претендираното право. Именно поради това, обстоятелството, че лицето е започнало работа по трудов договор на следващия ден след прекратяване на служебното правоотношение, не рефлектира върху правото му да получи обезщетение. Полагането на труд и/или заемането на държавна служба в рамките на шестмесечния период след прекратяване на служебното правоотношение, следва да се отчете при определяне размера на обезщетението. Възражението на ответната страна за липса на реално претърпени вреди, респективно липса на причинно следствена връзка между отменената като незаконосъобразна заповед и липсата на доходи (оставане без работа) за държавния служител е неоснователно.