Решение № 522 от 18.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. София, 17.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20221001000088 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на И. Ц. И. чрез пълномощника му адв.Л.И. – ответник в първата инстанция против решение №35 от 08.11.2021 год. на Видински окръжен съд, постановено по т.д.№73/2020 год., с което е уважен иска по чл.266,ал.1 ЗЗД и ответника в качеството му на земеделски производител е осъден да заплати на „Хидроинженеринг 1“-ЕООД сумата 67 200 лева, представляваща дължимо възнаграждение за изработване на комплексен проект за инвестиционна инициатива съгласно Договор от 10.02.2016 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска – 02.11.2020 г. до окончателното изплащане,както и направените разноски в производството в размер на 2 693 лева.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът не е изготвил подробен доклад по делото и съответно не е разпределил доказателствената тежест между страните. Съдът не бил указал за кои твърдени от тях факти не сочат доказателства. Твърди също, че решението е необосновано. Ищецът не представил оригинал на Договора от 10.02.2016 г., обвързващ страните, на който всъщност ищеца основава исковата си претенция. Процесуалният представител заявил в с.з., че не притежава оригинал, но съдът не го е изключил при условията на чл.183,ал.1,изр.2-ро ГПК от доказателствата по делото. Моли за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

1

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищеца

„ХИДРОИНЖЕНЕРИНГ 1“-ЕООД чрез пълномощника му адв. Н.В., в който се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Оспорват се твърденията за допуснати от съда процесуални нарушения, както и за необоснованост. Изцяло споделя изложените от съда мотиви за основателност на исковата претенция. Моли за потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно.

Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с доводите на страните и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

От събраните в производството доказателства се установява следното от фактическа страна:

Първоинстанционния съд е бил сезиран с иск на

„ХИДРОИНЖЕНЕРИНГ 1“ ЕООД с правно основание чл.266 ЗЗД за заплащане от ответника на възнаграждение в размер на 67 200 лева за извършената работа по Договор за изработка от 10.02.2016 г. на комплексен проект за инвестиционна инициатива, като проектът следвало да се изработи във фаза „Работен проект“ по всички части. Проектът бил за кравеферма за 100 броя месодайни крави в село Воднянци, Видинска област. За изготвяне на проекта било уговорено възнаграждение в размер на 78 000 лева без ДДС. От възложителя бил заплатен аванс съгласно договора, поради което исковата претенция е в по-нисък размер. Ищецът твърди, че изработването на такъв проект бил необходим на ответника във връзка с кандидатстването му за безвъзмездна финансова помощ по Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Работата била свършена – инвестиционния проект изготвен във всичките му части и въз основа на него било издадено Разрешение за строеж на кравефермата. Окончателното плащане било уговорено в договора в зависимост от момента, когато ответникът сключи договор с ДФ „Земеделие“ за безвъзмездна финансова помощ – в 10 дневен срок от сключването му. Тъй като такъв договор бил подписан на 03.01.2019г.,то на 13.01. задължението за плащане на възнаграждението по договора за изработка вече било изискуемо, но останало неизпълнено. Това породило исковата претенция на ищеца-изпълнител за заплащането му.

С отговора си ответникът е оспорил предявения иск с твърдение, че подписа под договора за „възложител“ не е негов. Не бил подписвал такъв договор. Имал друг договор с този изпълнител, но не и този, представен с ИМ.

Имали с управителя на ищеца преддоговорни отношения, но до договор така 2 и не се стигнало.

С оглед оспорването на автентичността на договора, основополагащ за породеното задължение на ответника, съдът на основание чл.193 ГПК е открил производство по оспорването му, като е указал доказателствената тежест за това на ответника. Във връзка с оспорването е назначил съдебнографологическа експертиза, по която ВЛ е дало заключение, че поради факта, че договора за изработка е представен във вид на ксеро-копие, не може да даде отговор на въпроса дали подписът за „възложител“ е на ответника.На основание чл.183,ал.1 ГПК съдът е задължил ищеца да представи оригинала на договора, но процесуалният му представител в съд.заседание от 16.04.2021 г. /л.77/ е заявил, че не разполага с оригинала на договора. Поради това и във връзка с разменената доказателствена тежест - в случай, че по обективни причини страната не разполага с оригинала на документа, то върху нея пада доказателствената тежест да докаже истинността му, съдът е допуснал по искане на ищеца, на основание чл.176 ГПК ответникът да отговори на въпроси, поставени от ищеца.

След обсъждане на събраните в производството писмени доказателства - за авансово плащане по процесния договор съгласно представена фактура за това, вкл. отговорите на ответника в о.с.з. на въпроси на ищеца по чл.176 от ГПК, където ответникът е признал авансовото плащане в размер на 12 960 лв., преведени по банков път, както и получаването на разрешение за строеж от главния архитект, приемайки, че оспорената неавтентичност на договора не е доказана, съдът е стигнал до крайния извод, че страните са били обвързани от валидно облигационно отношение по силата на представения с ИМ договор за изработка от 10.02.2016г., че изпълнителят е изпълнил поетото договорно задължение да изработи работен проект за кравеферма, предмет на договора, въз основа на който е издадено разрешение за строеж, но възложителят не твърди и не доказва да е изпълнил задължението си за заплащане на възнаграждение за извършената работа, поради което иска по чл.266 ЗЗД е уважен в заявения размер.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че съдът не е изготвил подробен доклад по делото и съответно не е разпределил доказателствената тежест между страните. Съдът не бил указал за кои твърдени от тях факти не сочат доказателства. Твърди също, че решението е необосновано. Ищецът не представил оригинал на Договора от 10.02.2016 г., обвързващ страните, на който всъщност ищеца основава исковата си претенция. Процесуалният представител заявил в с.з., че не притежава оригинал, но съдът не го е изключил при условията на чл.183,ал.1,изр.2-ро ГПК от доказателствата по делото. Прави оплакване за необоснованост на извода на съда, че оспорения договор е истински, тъй като е основал решението си единствено на отговорите на ответника по чл.176 ГПК. Въззивният съд намира за оборено твърдението на ответника, че подписът за „възложител“ в договора за изработка от 10.02.2016 г. не е негов, респ. липсата на облигационна 3 обвързаност между страните поради следното:

Съгласно общото правило на чл.193, ал.3 от ГПК, изр. първо, тежестта за оспорване на частен документ се носи от страната, която го оспорва, когато документът от външна страна е подписан от нея, и като такъв разполага с формална доказателствена сила по смисъла на чл.180 от ГПК.

Това правило обаче е неприложимо тогава, когато оригиналът на документа не може да бъде представен от страната, която се позовава на него, по извинителни за нея причини по смисъла на чл.165, ал.1 от ГПК. При отсъствието на оригиналния документ, оспорващият е в обективна невъзможност да докаже, че не е негов автор, тъй като копието като обект на изследване не позволява на експертизата да изключи евентуално извършена техническа подправка на документа. Наличието на обективни пречки за провеждане на пълно и главно доказване на оспорването на автентичността на представения в заверен препис документ, налага доказателствената тежест да бъде възложена /по аргумент от чл.165, ал.1 ГПК/ върху ползващата се от него страна, при положение, че оригиналът му липсва по причини, които законът признава за извинителни. Посоченото разрешение на правния въпрос е възприето в решение № 79/ 10.09.2010 г., постановено по т.д. № 628/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, относно процесуалните правила по отменения ГПК, както и в Решение №91/01.04.2015 г. по гр.д.

№5960/2014 г. на ВКС – 4-то г.о., постановено относно процесуалните правила по действащия ГПК, към които се придържа и настоящият състав.

Затова в настоящия случай правилно съдът е приел, че с оглед невъзможността на изпълнителя да представи оригинала на договора от 10.02.2016г., с което е поставил в невъзможност възложителя-ответник да проведе пълно и главно доказване на оспорването на неговата автентичност, е възложил в тежест на ищеца да докаже, че договорът съществува, истински е и е породил действие между страните. В тази връзка, по искане на ищеца е допуснал на основание чл.176 ГПК ответникът да отговори на въпроси, поставени от ищеца. С тези отговори ответникът всъщност е признал неизгодни за него факти – че е заплатил авансово сума в размер на 12 960 лв., преведени по банков път /колкото се твърди от ищца в ИМ/, както и получаването на разрешение за строеж от главния архитект на Община Димово, в което изрично е посочено, че се издава въз основа на одобрените проекти на 03.10.2016 г. от Гл. архитект на същата община. Затова възражението на ответника, че договорът от 10.02.2016г. е неистински, т.е. не е подписан от него, е оборено по несъмнен начин.

Предвид изложеното съдът намира, че о т събраните в производството писмени доказателства се установява, че страните са обвързани от валидно възникнало облигационно отношение по силата на Д о г о в о р за изработване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, сключен на 10.02.2016 г. По силата на този договор ответникът И. Ц. И. като Земеделски производител, в качеството му на възложител възложил на ищеца „ХИДРОИНЖЕНЕРИНГ 1“-ЕООД, в качеството му на 4 изпълнител, да изработи проект за кравеферма за месодайни крави 100 броя в село Воднянци, Област Видин. Според уговореното в чл.1, ал.2, проектът следвало да се изработи във фаза „Работен проект“ по всички части.

Страните уговорили възнаграждение в размер на 78 000 лева без ДДС чл.3, ал.1. От тази сума и на основание чл.3, ал.2 възложителят е заплатил аванс в размер на 10 800 лева без ДДС, съответно 12 960 лева с ДДС.

Плащането е удостоверено с фактура № 0000000038. Плащането е извършено на три части, както следва 6 000 лева на 19.09.2016 г., 2 160 лева на 25.10.2016 г. и 4 800 лева на 25.11.2016 г.

Съгласно чл.3,ал.3, останалата част от договореното възнаграждение е платимо в срок до 10 дни след подписване от възложителя-ответник на договор за финансиране с ДФ „Земеделие“. Всъщност възлагането, изготвянето, одобряването на проекта и издаването на разрешение за строеж били във връзка с участие на ответника в качеството му на Земеделски производител по Програма на ДФ „Земеделие за отпускане на безвъзмездна финансова помощ за изграждане на кравеферма за 100 месодайни крави.

На 03.01.2019г. възложителят И. Ц. И. сключил Договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ с ДФ „Земеделие“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., съфинансирана от Европейския Земеделски фонд за развитие на селските райони. Със сключването на този договор, на 13.01.2019г., съгласно чл.3, ал.3 от Договора за изработване комплексен проект за инвестиционна инициатива, е настъпил падежа на задължението за плащане на пълния размер на възнаграждението.