Решение № 149 от 02.10.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 505/2025
- Вид
- Решение № 149
- Подписан
- 02.10.2025
- В сила
- 02.10.2025
- Състав
- Яника Тенева Бозаджиева, Мариета Неделчева, Виктория Росенова Стоилова
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 128 и 129 · Наказателен кодекс
- чл. 128 и 129 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.303 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334,т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 149 гр. С., 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Яника Т. Бозаджиева
Членове:
Мариета Неделчева
В...тория Р. Стоилова при участието на секретаря Паолина Б. С.а като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251800600505 по описа за 2025 година П роизводството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с жалба против присъда, постановена по НЧХД № 62/2024г. по описа на РС Б..
По силата на посочената по- горе присъда съдът е признал подсъдимия В. А. Т., роден на 06.11.1985 година в гр. С., българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., област С., жк „В. Л.“ бл. .., вх. .., ет. .., ап. .. със средно образование, работи във „В...“ Б. като „багерист“, неосъждан, ЕГН:
**********, за ВИНОВЕН в това, че: на 05.06.2022 г., около 15,00 часа, в гр.
Б., в.з. З., в границите на поземлен имот № ***, е нанесъл удар с юмрук в областта на дясното око и дясното слепоочие на Д. Ц. Ц., с ЕГН:
********** от гр. Б., с което му е причинил подкожен хематом, кръвонасядане и оток на дясното око, продължаващо и към дясната скула, довели до разстройство на здравето на Д. Ц. Ц., с ЕГН: ********** от гр. Б., извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, а именно - временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия - престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, но на основание чл. 78а, ал. 1 от НК ГО Е ОСВОБОДИЛ ОТ наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000.00 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
1
Със същата присъда съдът на основание чл. 45 ЗЗД е осъдил подсъдимия В. А. Т., ЕГН: **********, да заплати на частния тъжител Д. Ц.
Ц., с ЕГН: **********, сумата в размер на 2000/две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на престъплението, заедно със законната лихва от датата на деянието - 05.06.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения граждански иск за сумата над 2000,00/две хиляди/ лв. до предявения размер от 10000 /десет хиляди/ лева.
В тежест на подсъдимия Т. са възложени направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и разноски, понесени от страна на частния тъжител. Присъдата е атакувана от подс. Т., чрез защитника му- адв. Г.
Д. с въззивна жалба.
В подадената против присъдата жалба е са заявени оплаквания за незаконосъобразност – противоречие с материалния закон, неправилност, липса на доказателствена обоснованост на посочената по- горе присъда, както и за постановяването и при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви.
Защитникът излага подробни съображения в контекста на закона и приложимата съдебна практика.
В жалбата се поставят на вниманието на въззивната инстанция, следните въпроси, от съществено значение:
Кога според закона и съдебната практика е налице „липса на мотиви“ Какво е изискуемото по закон съдържание на съдебните мотиви Необходимо ли е в мотивите да се съдържа отговор на всички възражения, направени от страните по същество на делото Изявленията на частния тъжител, могат ли да бъдат годно доказателство/доказателствено средство- с процесуална валидност на свидетелски показания
Могат ли да се ценят и да се поставят в основата на фактическата обстановка показания на свидетели, които нямат непосредствени възприятия за релевантните факти
На какви изисквания следва да отговаря присъдата, постановена изцяло въз основа на косвени доказателства и др.под
Защитникът осъществява собствен анализ на доказателствата и прилагане на 2 формалната логика при преценката им.
В допълнително писмено изложение защитникът анализира доказателствата и излага собственото си становище за релевантните факти.
В жалбата се съдържа искане за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на нова такава във въззивната инстанция, по силата на която да бъде признат за невиновен и оправдан подсъдимия по обвинението против него, както и да се отхвърли изцяло гражданският иск.
В съдебно заседание пред настоящия съд защитникът поддържа заявените с жалбата оплаквания, които подробно аргументира с конкретни доводи в подкрепа на становището си, че обвинението, повдигнато с частната тъжба не е доказано по безсъмнен и категоричен начин, според изискванията на процесуалния закон- чл.303 НПК, като в този случай първоинстанционната присъда следва да бъде отменена и въззивният съдебен състав, в съответствие с цитираната по-горе разпоредба да постанови нова присъда в обратния смисъл- оправдателна за подсъдимия В. А. Т.. Застъпва се становище, че обвинението, което се гради единствено на косвени доказателства, не разполага с верига от такива, а показанията на един- единствен свидетел, който не е безпристрастен и когото защитата е определила като „недобросъвестен“ при депозиране на показанията си пред съда за релевантните факти за случилото се между тъжителя и подсъдимия.
Подсъдимият подкрепя изцяло съображенията, изложени от защитата.
В последната си дума моли да бъде оправдан.
Повереникът на частния тъжител оспорва изцяло подадената жалба, като излага съображения в противната насока- по каква причина в зависимост от доказателствата , изводът за авторството на подсъдимия е единствено възможен, разстоянието, на което са се намирали двамата разпитани свидетели изключва тяхното авторство за извършване на деянието, към което е привлечен към отговорност подсъдимия.
Застъпва становище, че атакуваната пред въззивния съд присъда е правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена.
В подобен смисъл е и молбата на частния тъжител по същество на делото.
Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбата на заявените 3 основания, като осъществи самостоятелен служебен контрол по отношение на обжалваната присъда, в съответствие с доказателствата и приложимия закон, прие за установено следното:
При постановяване на присъдата, РС Б. е изградил верни фактически и правни изводи, като законосъобразно е ангажирал административнонаказателната / заменяйки предвидената наказателна / и гражданска отговорност на подсъдимия по повдигнатото против него обвинение с частна тъжба. Вярната оценка на доказателствените източници, осъществена от съда в съответствие с правилата за изграждане на вътрешно убеждение, разписани от процесуалния закон, е обусловила като резултат от логическата и оценъчна дейност на РС, изграждането на извода за осъществяването на деянието и за авторството на привлеченото към отговорност лице Т., като правилен и единствено възможен.
Производството пред първата инстанция е протекло при спазване на изискванията на процесуалния закон и при стриктно съблюдаване на правата на страните- най- вече на подсъдимия и на неговия защитник. Събирането и преценката на доказателствата е било подчинено на процесуалните правила, определящи тази дейност, на същите е даден верен прочит, като съвкупната им преценка обосновава с незначителни различия / касаещи факти, несъществени спрямо релевантните за обвинението/, фактическите изводи възприети от първия съд, като убедителни и категорични, а именно:
На 05.06.2022 г., тъжителят Д. Ц. се намирал в своя поземлен имот с идентификатор № *** във вила зона „З.“ в гр. Б., обл. С.. Тъжителят бил наел свид. Б. И. Д., за изрязване на храсти и ниски дървета моторна резачка в имота. Тъжителят се намирал в автомобила си под едно дърво в имота си, а свид. Д. извършвал дейността за която бил нает помощта на моторната косачка, която при работа произвеждала значителен шум. По обяд прекратили дейността и отишли да обядват, след което около 15,00 часа на същия ден дейността по рязане на храсти в имота на тъжителя била подновена. В същия час, тъжителят отново се намирал в автомобила си под дървото, а свид. Д. работел с моторната косачка. Към имота на тъжителя се приближили подс. В. Т. и свидетелите В. С. и М. С.. Двамата свидетели останали на улица, без да навлизат в имота, а подс. Т. се приближил до автомобила на тъжителя и го помолил да спре дейността по окосяване на 4 тревата, тъй като косачката вдига много шум и безпокои семейството му и на останалите съседи- свидетелите, като нарушава следобедната им почивка .
Тъжителят Ц. казал на подсъдимия и на двамата свидетели да се махат, като според свидетелите при това използвал обидни думи, нарекъл ги „боклуци“. В този момент, подс. Т. нанесъл удар с юмрук в областта на дясното око и дясното слепоочие. Двамата свидетели видели случилото се и се отдалечили от мястото на инцидента, а подс. Т. влязъл в имота на тъжителя и казал на свид. Д. да спре моторната резачка. Свид. Д. спирайки работата си се обърнал с лице към работодателя си Д. Ц. и в този момент забелязал, че тъжителя Ц. има кръвонасядане и подутина на дясното око. На подадения сигнал за извършено престъпление от страна на Д. Ц. на тел. 112, на място се отзовали полицейски служители и служители на служба „Общ. р.“ към Община Б..
Полицейските служители разговаряли с подсъдимия за случилото се.
В подкрепа на изложеното по- горе , настоящата въззивна инстанция в пълна степен се солидаризира с първия съд, че изводът за авторството за деянието от привлеченото към отговорност лице В. Т. е единствено възможен, като в тази връзка прибавя следните съображения в отговор на оплакванията , съдържащи се във въззивната жалба , а именно:
Не би могло да бъде споделено оплакването на защитата, за липса на верига от косвени доказателства, като намиращо опора в доказателствените източници по делото. Обратното- внимателния прочит на доказателствата обосновава извода, че обвинението се подкрепя от взаимно свързани , в кореспонденция и взаимно допълване доказателства от различни доказателствени групи, а именно:
Гласни доказателства: показанията на свидетеля Б. Д., се подкрепят от показанията на всички разпитани свидетели- в т.ч. и свидетелите, посочени от подсъдимия – В. С. и М.С. касателно следните факти, имащи значение за предмета на обвинението:
Времето и мястото на извършване на деянието / което свидетелите посочват по различен начин като:-началото на юни, -лятото на 2022 година/
Причините за извършване на престъпното деяние – наличие на вражда от предходен период между подсъдимия и пострадалия /двамата са работили заедно извън страната, подсъдимият В. Т. е считал, че постр. Д. Ц. и 5 виновен за това той да бъде освободен от работа/ и конкретния повод вдигане на силен шум от работа с моторна резачка и нарушаване на часовете за следобедна почивка, като според пок.св. В. С., най- засегнат е бил подсъдимият, чиято жилищна сграда се е намирала в непосредствена близост до имота на постр. Ц., в който се е извършвало рязането на храсти и дървета.
Обстоятелството, че подсъдимия и двамата разпитани свидетели В. С. и М.С. са се отправили към собственика на имота, от който се излъчвал шума- Д. Ц. с намерението да го накарат да преустанови работата по рязане на храсти и дървета и шума.
Обстоятелството, че единственото лице, което е доближавало пострадалия Д. Ц. е привлечения към отговорност В. А. Т., докато двамата други свидетели са изчакали развитието на събитията, стоейки на улицата- без да навлизат в имота на Ц..
Въззивният съдебен състав не би могъл да се съгласи с изразеното становище на защитника за липса на обективност в показанията на свидетеля Б. Д.. Само и единствено от обстоятелството, че Д. е извършвал работа в полза на тъжителя, за която му е било заплатено възнаграждение, не би могъл да се направи предварителен извод за липса на обективност , без да бъде анализирано съдържанието на показанията на този свидетел. Внимателния прочит на тези показания , налага извода за обективност истинност и достоверност на тези показания, не само заради констатираната по- горе кореспонденция за съществени факти с показанията на свидетелите С. и С., но и заради факта, че свидетелят твърди обстоятелства, които единствено пряко е възприел и нищо вповече. Подчиненото му положение спрямо тъжителя, последният явяващ се негов работодател, не го мотивира да твърди, че е видял удара, нанесен в лицето- в областта на дясното око на Ц., след като не е възприел пряко това действие- а само резултата от същото. Свидетелят добросъвестно установява, липсата на увреждания за тъжителя при започване на работа и - синина и постоянно нарастващ отток в областта на дясното око след посещението на подсъдимия в мястото, в което се е извършвала работата.