Решение № 261893 от 09.06.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 14761/2019
- Вид
- Решение № 261893
- Подписан
- 09.06.2021
- В сила
- 03.07.2021
- Състав
- ДАНИЕЛА ДУШКОВА ПАВЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1, т.6, т.9, т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.6, т.9, т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.6, т.9, т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
Р Е Ш Е Н И Е
261893/9.6.2021 г., гр.Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, 14 състав в открито съдебно заседание, проведено на девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: Даниела
Павлова при участието на секретаря Кичка И. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14761 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с пр.осн.чл.422 ГПК за установяване на вземането на кредитора по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК с която е разпоредено длъжникът П.П.Ц.
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на кредитор „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК ****, с адрес гр.София, район Оборище, ул.”Московска” № 19 следните суми: сумата от 960.00 лева
/деветстотин и шестдесет лева/, представляваща главница изискуемо задължение по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 20.11.2017 г., сключен между длъжника и „БАНКА ДСК“ ЕАД; сумата от 76.30 лева
/седемдесет и шест лева и тридесет стотинки/, представляваща дължима договорна лихва върху главницата за периода от 30.11.2017 г. до 21.09.2018 г.; сумата 0.13 лева /нула лева и тринадесет стотинки/, представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 20.09.2018 г. до 21.09.2018 г.; сумата от 118.80 лева
/сто и осемнадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща дължими такси към 21.09.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 21.09.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, Направено е искане по чл.78 ГПК за осъждане на ответницата да заплати на ищеца разноските за заповедното и за исковото производство.
Твърденията в молбата от които ищецът черпи права са, че вземането му произтича от изискуемо задължение по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 20.11.2017 г., сключен между длъжника и „БАНКА ДСК“ ЕАД.
Неразделна част от договора са Общите условия и условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK MAXICARD на Банка ДСК ЕАД, които са неразделна част от договора и се приемат с подписването му. Договорът е със срок 36 месеца. Кредитът се олихвява с фиксиран процент в размер на 0% годишно за период от 6 месеца, считано от датата на издаване на картата. За останалия срок на договора процентът е променлив и към датата на сключването му е 21.95 % годишно или 0.06% на ден, формиран от стойността на 6-месечния SOFIBOR/EUROBOR в сроковете и при условията, посочени в Общите условия. Падежната дата е 10-то число на месеца. При неплащане на 4 поредни месечни вноски на падежа, правото на ползване на кредита се преустановява и цялото задължение става предсрочно изискуемо и се олихвява с лихва, равна на дейтващия лихвен процент , увеличен с допълнителна надбавка за забава в размер на 5 процентни пункта. Длъжникът е спрял да погасява задължението си, като последната внесена от него сума е с падеж м.11.2017 г. Тъй като заповедта е връчена на длъжника на осн.чл.415, ал.5 ГПК и заповедният съд е указал на кредитора да предяви иск, за същият е налице правен интерес да предяви иск за установяване на вземането му. Ищецът моли за уважаване на иска и заплащане на разноски за производството.
Посочва банкова сметка
***: IBAN ***, BIC ***, „ДСК БАНК“ ЕАД.
Ищецът е предявил евентуален осъдителен иск, като моли в случай, че съдът отхвърли или прекрати установителните претенции поради ненастъпила предсрочна изискуемост да осъди ответницата да му заплати посочените суми в заповедта, поради настъпила окончателна изискуемост на вземането в хипотеза на прекратяване на договора за кредит от 20.11.2017 г., на осн.чл.32 от Общите условия.
В срока за отговор ответникът чрез назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител е оспорил иска като счита същия за недопустим по следните съображения:
Първоначалният титуляр на вземането е „Банка ДСК"-ЕАД, която се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист и е образувала изпълнително дело под № 2674/2018 г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев с рег.№892, с район на действие ОС-Варна.
След образуване на изпълнителното дело вземането е прехвърлено чрез цесия от 14.05.2019 г. на ищцовото дружество "О.Ф.Б."ЕАД, което не е банкова институция и като такова не разполага с възможността да провежда незабавно изпълнение по реда на чл. 417 и сл. от ГПК, както и да предявява установителни искове по чл.422 от ГПК, тъй като производството по чл.422 е продължение на заповедното производство. Когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание чл.417, ал.2 от ГПК при частно правоприемство на заявителя, какъвто е настоящия случай, основано на договор за цесия, настъпило след издаването на заповедта за изпълнение, цесионерът, който не е банкова институция, не е легитимиран да предяви иск за установяване на вземането по чл.422, ал.1 от ГПК.
В този смисъл е решение № 1/01.02.2017 г. на ВКС по т.д. № 3228/2015 г., ТК, 2 т.о., TP № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Моли за прекратяване на производството и обезсилване на заповедта, а в евентуалност моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
По отношение на основателността на присъединените осъдителни искове, счита същите за неоснователни по следните съображения:
Сключеният договор между „Банка ДСК" ЕАД и представляваното от мен лице П.П.Ц. за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от
20.11.2017г. за недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК, противоречащ на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.6, т.9, т.11 от ЗПК. В договора липсва срок, за който е сключен. Също така в договора липсва изрична дата на прекратяване, респ. дата на краен падеж на всички вземания по него. Единствено в условията за издаване и обслужване на кредитната карта е отбелязано, че същата има валидност 36 месеца, като в чл.17, ал.2 от ОУ се сочи, че картата може да се преиздава, ако клиентът не поиска прекратяване на договора. По делото липсва доказателство такова искане да е направено от ответницата П.П.Ц.. Освен това липсва ясен критерий по отношение на определяне на лихвения процент, който е променлив и не става ясно как този променлив лихвен процент се отразява на размера на отделните погасителни вноски. Моли за отхвърляне на осъдителните искове.
В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат молбата и отговора.
Съдът като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и въз основа на закона приема за установено от фактическа страна следното:
Вземането произтича от задължения по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица. Видно от същия договор, приложен на листи 45-47 от делото, сключен между „Банка ДСК” ЕАД – кредитор и П.П.Ц. – кредитополучател на последната е предоставена за ползване кредитна карта с кредитен лимит в размер на 1000.00 /хиляда/ лева при посочени условия /ГЛП, SOFIBOR/EURIBOR/. По силата на същия договор между между „Банка ДСК” ЕАД и отв.Ц. е възникнало валидно облигационно правоотношение с което банката е предоставила на кредитополучателя карта с кредитен лимит 1000.00 лева, с краен падеж за погасяване на предоставената в заем сума 14.11.2018 г., на 12 месечни вноски. Сумата е усвоена на 14.11.2017 г. Заявлението, договора, погасителния план и Общите условия към договора са подписани от кредитополучателя и от кредитора.
От извлечение от счетоводните книги на „Банка „ДСК“ ЕАД се установява, че задължението по договора за кредитна карта от 20.11.2017 г. е 1036.30 лева от които главница - 960 лева, договорна лихва за периода 30.11.2017 г. – 21.09.2018 г. - 76.30 лева. Начислено е обезщетение за забава 0.13 лева за периода от 20.09.2018 г. до 21.09.2018 г., заемни такси 118.80 лева. Общата сума по кредита е 1155.23 лева.
С договор за продажба на вземания /цесия/ от 14.05.2019 г. кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е продал на ищеца „О.Ф.Б.“ ЕАД вземанията си, които са посочени в приемо-предавателен протокол срещу покупна цена, посочена в т.3.1 на договора.
Конкретното вземане от длъжник П.Ц. е индивидуализирано в протокола и е посочено с № 313 вземания.
От представеното на л.32 от делото съобщение се установява, че на осн.чл.99, ал.3 ЗЗД „Банка ДСК” е потвърдила на „О.Ф.Б.” ЕООД настъпилото прехвърляне на вземанията по договора с дата на прехвърляне 11.06.2019 г.
С изрично упълномощаване от цедента
Банка ДСК ЕАД, цесионерът е изпратил на длъжника уведомление за забава по 3 договори за банкови кредити. Съобщението е връчено на лице от адреса. Заявлението по чл.417 ГПК срещу кредитополучателя и поръчителите е подадено в РС Варна на
21.09.2018 г. В същото е посочено, че предсрочната изискуемост е настъпила на осн.чл.32, вр.чл.31, ал.1 от Общите условия към договора за кредит.
Кредиторът е подал на 21.09.2018 г. заявление по чл.417 ГПК по което е образувано ч.гр.д.№
14251/2018 г. на РС Варна, 17-ти състав и със заповед № 7060/25.09.2018 г. съдът е разпоредил длъжникът П.П.Ц. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на кредитора „БАНКА ДСК” ЕАД,
ЕИК ***, с адрес гр.София, район Оборище, ул.”Московска” № 19 сумата от 960.00 лева /деветстотин и шестдесет лева/, представляваща главница изискуемо задължение по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 20.11.2017 г., сключен между длъжника и „БАНКА ДСК“ ЕАД; сумата от 76.30 лева /седемдесет и шест лева и тридесет стотинки/, представляваща дължима договорна лихва върху главницата за периода от 30.11.2017 г. до 21.09.2018 г.; сумата 0.13 лева /нула лева и тринадесет стотинки/, представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 20.09.2018 г. до 21.09.2018 г.; сумата от 118.80 лева /сто и осемнадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща дължими такси към 21.09.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 21.09.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, както и направените по делото съдебно-делови разноски: сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - платена държавна такса и сумата от 50.00 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: изискуемо задължение по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 20.11.2017 г., сключен между длъжника и „БАНКА ДСК“ ЕАД.
На 30.10.2018 г. кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е подал молба до ЧСИ Хр.Георгиев с район на действие района на ВОС за образуване на изпълнително дело въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист против ответника за посочените по-горе суми. Заповедта е връчена редовно на длъжника чрез ЧСИ Хр.Георгиев, който е приел същото за редовно връчено по реда на чл.47, ал.5 ГПК на 26.06.2019 г. заповедният съд е указал на кредитора, че може да подаде иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането му.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза за установяване размера на вземанията. Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, ясно, обективно и компетентно дадено. Същото не е оспорено от страните. От същото заключение се установява, че преведената усвоената сума от кредитополучателя П.П.Ц. през периода от 30.11.2017 г. до 11.12.2017 г. е в размер на 960 лева. Кредитът е отпуснат по сметка с IB AN: BG59STSA93000024872641. Не са постъпвали никакви суми за погасяването на задълженията на П.Ц.. Дължимата сума по пера, посочена в извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК" ЕАД е формирана въз основа на:
-Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица сключен на 20.11.2017 г. сключен между Банката и П.П.Ц.;
-Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти MAXI GO на Банка ДСК.
Общ размер на дължимата главница /вкл. предсрочно изискуемата/ и договорна /възнаградителна/ лихва по кредита е 1036,30 лв. От тях:
-дължима главница - 960 лева;
-дължимата договорна /възнаградителна/ лихва - 76,30 лева за периода от 30.11.2017 г. до 21.09.2018 г.;
Разпечатката съдържа 44 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/22960d82-af66-4aa3-ab38-91d28fdd54b1