Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2020 от 03.04.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 600/2024
Вид
Решение № 2020
Подписан
03.04.2025
В сила
03.04.2025
Състав
Стела Кацарова, Мария Валентинова Атанасова, Йоана Милчева Генжова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2020 гр. София, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20241100500600 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 15392/23.09.2023 г., постановено по гр.д. № 61994/2021 г. на Софийски районен съд, 58 състав, съдът е осъдил И. Н. Н. и Б. Н. Н. да заплатят разделно и при равни дялове на „Топлофикация София” ЕАД следните суми във връзка с топлоснабдяване на жилищен имот с абонатен номер *******: сумата от 2033,18 лева, представляващи стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в периода 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 29.10.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 700,35 лева, представляващи лихва за забава, начислена върху задължението за топлинна енергия за периода 31.10.2018 г.

– 20.10.2021 г., сумата от 51,29 лева, представляващи цена на услугата „дялово разпределение” за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва за периода от 29.10.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 11,39 лева, представляващи лихва за забава, начислена върху задължението за цена на услугата „дялово разпределение” за периода 31.10.2018 г. – 20.10.2021 г.

С горепосоченото решение са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД искове за стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 31.08.2018 г. и за разликата над 2033,18 лева до пълния претедиран размер от 4378,36 лева, както и за цена на извършената услуга за „дялово разпределение” за периода 01.09.2018 г. – 30.09.2018 г. и за разликата над 51,29 лева до пълния предявен размер от 53,92 лева.

Със същото решение съдът е осъдил И. Н. Н. и Б. Н. Н. да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 747,50 лева, представляващи съдебни разноски.

1

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София” ЕАД е осъдено да заплати на всеки от адв. И. А. Н. и адв. С. К. К. сумата от 273,85 лева, представляващи разноски за оказана безплатна правна помощ в производството пред СРС.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.

Срещу осъдителната част на решението е постъпила въззивна жалба от ответника И. Н. Н.. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че по делото няма доказателства, установяващи, че жалбоподателят е собственик или вещен ползвател на процесния недвижим имот.

Твърди се, че съдът неправилно е приел, че се дължат лихви, въпреки че ищецът не е установил изпадането в забава. Сочи се, че според общите условия от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на потребената топлинна енергия в 30дневен срок от публикуването на фактурите на интернет страницата на продавача, като в случая няма представени доказателства за това ответникът да е поставен в забава по предвидения в общите условия начин. Твърди се, че няма основание за присъждане на сумите за цена на услугата „дялово разпределение”. Поддържа се, че за уважаване на тази претенция трябва да се установи основанието на задължението, което е за съответния период, както и датата, на която задължението е трябвало да се изпълни.

Сочи се, че в случая не са ангажирани доказателства за установяване на тези предпоставки. Твърди се, че с оглед неоснователността на главния иск, то неоснователен е и искът за лихви за забава. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендират се разноски по делото.

Срещу осъдителната част на решението е постъпила въззивна жалба и от ответника Б. Н. Н.. Поддържа се, че първоинстанционното решение е неправилно.

Твърди се, че няма категорични доказателства за това ответникът да е потребител на топлинна енергия. Поддържа се, че СРС е нарушил константната съдебна практика, според която потребител е лицето, на чието име е открита партидата. В тази връзка се поддържа, че при наличие на лице, обявило облигационни отношения с ищеца, то това лице е ползвател, а не останалите собственици. Твърди се, че неправилно СРС е приел, че ответникът отговаря за лихви, след като по делото не се установява изпадане в забава. Поддържа се, че по делото не са доказани изискваните предпоставки, за да се уважи искът за цена на услугата „дялово разпределение”, а именно – не са доказани основанието на задължението, което да е в процесния период, както и не е доказана датата, на която задължението е следвало да се заплати. Сочи се, че поради това са неоснователни претенциите за заплащане на цена на услугата „дялово разпределение” и за лихви за забава. Предвид изложеното се моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част. Претендират се разноски по делото.

Въззиваемият – ищецът „Топлофикация София” ЕАД, оспорва жалбите.

Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и постановено в съответствие със събраните доказателства и константната практика, поради което същото следва да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото.

Третото лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД, не взима становище по жалбите.

Въззивните жалби са подадени в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при 2 констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По исковете по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ:

За да се уважи искът за претендирана стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е възникнало облигационно отношение с ответната страна, по силата на което ищецът е престирал в количествено и качествено отношение топлинна енергия през исковия период, а за ответната страна е възникнало задължението да заплати уговорената цена в претендирания в исковата молба размер. С оглед претенцията за цена на услугата „дялово разпределение“ ищецът следва да докаже, че през исковия период е извършвана услугата „дялово разпределение”, както и че същият се явява легитимиран да получи възнаграждението за тази услуга в претендирания по делото размер.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, по отношение на чиято дейност са приложими разпоредбите на ЗЕ и подзаконовите актове, издадени въз основа на него.

По делото е приетата съдебнотехническа експертиза, която съдът намира за компетентно и задълбочено изготвена, независимо че за изготвянето й вещото лице е използвало и материали, които не са приобщени по делото. Следва да се има предвид, че според Определение № 273/09.07.2013 г. по гр.д. № 2912/2013 г. на I I Г.О. на ВКС вещото лице не е ограничено до това да си служи само с книжата, приложени между кориците на делото, за да отговори на поставените задачи.

От горепосочената техническа експертиза се установява, че процесният апартамент се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа. Експертът е посочил, че за процесния период абонатната станция на процесната сграда захранва двата входа на сградата. От експертизата не се установява общият топломер на сградата да не е бил в състояние да измерва в класа си на точност.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. А по арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие към клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия.

Основният спорен въпрос пред въззивната инстанция е свързан с това дали по делото се установява, че ответниците (настоящи въззивници) са били потребители на топлинна енергия относно имот с адрес в гр. София, район „Илинден”, ж.к. „******* абонатен № *******.

Необходимо е да се посочи, че поначало правнорелевантен факт, който е от значение за спора, може да бъде доказван както чрез пряко, така и чрез косвено 3 доказване, освен ако не съществува законово ограничение за вида на доказването. При косвеното доказване се установяват факти от действителността, които се намират във връзка с релевантния за спора факт, който трябва да бъде доказан в спорното производство. Тоест съдът може да приеме за установено обстоятелство, което е доказано по косвен път тогава, когато се изгражда система от доказателствени факти, която изключва всяка друга вероятност и създава сигурност, че правнорелевантният факт се е осъществил – така Решение № 60221/19.01.2022 г. по гр.д. № 3270/2020 г. на IV Г.О. на ВКС.

В случая по делото не е спорно, че Н.И. Н. е починал на 22.10.2010 г. и е оставил за свои наследници по закон синовете си – И. Н. Н. и Б. Н. Н.. На основание чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват при равни квоти. По арг. от чл. 48, изр.

2 ЗН приемането на наследството има обратно действие и произвежда действие от деня на открИ.е на наследството, т.е. от деня, в който е настъпила смъртта на наследодателя. В случая в хода на производството конституираните като ответници наследници нито са твърдели, нито са доказали, че са се отказали от наследството на баща си Н.И. Н.. Тоест всеки от ответниците И. Н. Н. и Б. Н. Н. е придобил по 1/2 ид.ч. от правата и задълженията, включени в наследствената маса на наследодателя Н.И. Н., считано от 22.10.2010 г. (датата, на която е починал наследодателят и е открито наследството му).

По делото е представен Протокол от общо събрание, проведено на 28.04.2002 г. между етажните собственици от бл. *******, находящ се в гр. София, ж.к. „*******.

Към протокола е приложен списък на присъствалите етажни собственици, като за ап.

37 е посочен именно наследодателят Н.И. Н., ЕГН **********. Протоколът е подписан от Н.И. Н.. В хода на производството пред СРС нито един от ответниците не е оспорвал автентичността на подписа на Н.И. Н., поради което не е открИ.о производство по реда на чл. 193 ГПК.

Освен това съдът констатира, че от служебно извършената справка от СРС е видно, че към датата на смъртта на наследодателя Н.И. Н. (22.10.2010 г.) постоянният и настоящият адрес на последния са били именно в гр. София, район „*******, бл.

*******, ет. ******* което съвпада с адреса на процесния топлоснабден имот. От служебно извършената от СРС справка е видно и че постоянният и настоящият адрес на ответника (настоящ въззивник) Б. Н. Н. също е в гр. София, район „*******, бл.

*******, ет. ******* и съвпада с адреса на топлоснабдения имот.

С оглед на всичко изложено по-горе въззивният съд приема, че е доказано по делото правото на собственост на наследодателя Н.И. Н. върху процесния топлоснабден имот. По пътя на наследяване след смъртта на Н.И. Н. правото на собственост е било придобито от синовете му И. Н. и Б. Н. Н. при равни квоти. По делото нито се твърди, нито се доказва, че наследодателят Н.И. Н. или наследниците му И. Н. Н. и Б. Н. Н. са се разпоредили с правото на собственост върху процесния топлоснабден имот преди исковия период.