Решение № 11 от 07.01.2025, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 886/2024
- Вид
- Решение № 11
- Подписан
- 07.01.2025
- В сила
- 07.01.2025
- Състав
- Милен Петров, Галина Магардичиян, Васил Петков
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1, пр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.365, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.493, ал.2, т.3 · Кодекс за застраховането
- чл.1, ал.1, т.6 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 11 гр. Русе, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Милен Петров
Членове:
Галина Магардичиян
Васил Петков като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20244500500886 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл.ГПК.
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД със седалище и адрес на управление гр.София обжалва Решение № 134 от 08.08.2024г, постановено по гр.д.№ 603/23 по описа на РС-Бяла, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на С. В. К. сумата от 13 565лв, представляваща разлика между платеното и дължимото обезщетение за претърпени имуществени вреди по лек автомобил марка „М.“, с ук. рег № ******* от ПТП, причинени на 20.03.2021г от случайно отделяне по време на движение на полуремарке „Ш.“ с рег № ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.08.2023г до окончателното плащане, 2207лв съдебни разноски за производството по гр.д.№ 603/23 по описа на РС-Бяла, както и сумата от 1382лв разноски за производството по ч.гр.д.№ 510/23 по описа на РС-Шумен. Излагат са оплаквания за неправилност на съдебното решение като се твърди, че в същото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и същото е необосновано и неправилно.
Считат, че не са налице правни и фактически основания за присъждане на обезщетение в полза на ищеца, тъй като е установено че причината за настъпване на процесното ПТП не се изразява във виновното поведение на някой от участниците в конкретния пътен инцидент. Водачът на застрахованото в дружеството МПС няма вина за настъпване на процесното ПТП, нито за редните, причинени от същото, а спрямо него застрахователното събитие се явява случайно деяние. С оглед на това липсва основание за ангажиране на деликтната отговорност на водача на товарен автомобил марка „И.“, респ. липсва основание за ангажиране реципрочната на неговата 1 застрахователна отговорност на дружеството. Решението е необосновано, тъй като въпреки, че съдът кредитира показанията на св. П. не ги взема предвид при формиране на изводите си по въпроса за реализиране на събитието и причинените от него вредоносни последици. Освен това считат, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не е уважил исканията на дружеството за САТЕ, което е рефлектирало върху правилността на изводите на съда. Иска от съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявеният иск, а в условията на евентуалност да намали като прекомерно присъденото регресно обезщетение. Претендират се разноските, направени във въззивното производство.
Въззиваемият С. В. К. в писмен отговор счита въззивната жалба за неоснователна, а постановеното от първоинстанзионния съд решение за правилно. Претендира направените в производството разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Безспорно установено в първата инстанция е, че на 20.03.2021 г. на главен път от републиканската пътна мрежа – I-5 гр.Русе – В.Т., в участък *****, в землището на гр.Б. е настъпило пътно-транспортно произшествие между седлови влекач марка „И.”, с peг. № ******* и прикачено към него полуремарке, марка „Ш.“, с peг. № ***** и лек автомобил марка „М.“, модел „Л.“ с ук. рег.№ ******; че към 20.03.2021 г. за седлови влекач марка „И.”, с peг. № ******* и прикачено към него полуремарке, марка „Ш.“, с peг. № ******* е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника; че във връзка с настъпилото пътнотраспортно произшествие ищецът е предявил извънсъдебна претенция при ответника, заведена под щета № ********************, по която застрахователят изплатил на ищеца обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 21000 лв.
По случая било образувано ДП № 1305/2021 г. по описа на ОП-Русе , което обаче е прекратено с Постановление от 13.12.2021г на прокурор от РОП.
На основание чл.300 ГПК същото и констатациите в проведеното досъдебно производство относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновност на дееца не са задължителни за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици на деянието и същите подлежат на доказване в гражданското производство.
В първата инстанция от показанията на св. И. П. и от заключението на приетата САТЕ експертиза, която не е оспорена от страните, е установено, че никой от участниците в пътното-транспортно произшествие не е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез намаляване на скоростта или спиране. Според вещото лице причина за разкачването на полуремаркето е счупване на шината на влокировката против самоволно разкопчаване, при което ремаркето се е отделило от влекача и е навлязло изцяло в лентата за насрещно движение и е последвал удар между полуремаркето и лек автомобил „М.“, довело да материални щети и по двата автомобила. Правилно обаче районния съд е приел, че независимо че отделянето на полуремаркето от седловия влекач, не се дължи на човешка намеса, а е настъпило случайно по време на движение на полуремаркето с оглед изричната норма на чл.493, ал.2, т.3 КЗ следва да се ангажира отговорността на застрахователното дружеството, с което е била сключена 2 валидна застраховка „гражданска отговорност“ по отношение на седловия влекач. Съгласно цитираната разпоредба застрахователя по тази задължителна застраховка покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди включително от случайно отделяне по време на движение на ремарке, полуремарке, какъвто е настоящият случай. В този смисъл всички изложение в жалбата доводи са неоснователни, още повече, че самият застраховател преди завеждане на делото е изплатил застрахователно обезщетение за имуществените вреди, причинени на МПС на ищеца, от същото пътно-транспорто произшествие в размер на 21 000лв, т.е самият застраховател до момента на завеждане на иска е считал, че носи отговорност за тези вреди.
Въззивният съд изцяло споделя мотивира на първоинстанционния съд относно размера на причинените на лекия автомобил на ищеца имуществени вреди. Съдът не е допуснал процесуално нарушение като е отказал назначаване на САТЕ експертиза относно вида и степента на уврежданите части на л.а“М.“, неговата пазарна стойност към 20.03.2021, налице ли е тотална щета, има ли запазени части, каква е стойността на увредените части при предаването им за „скраб“ и налице ли са данни за настъпили увреждания по двигатела на лекия автомобил, тъй като по тези въпроси е налице прието и неоспорено от страните заключение по гр.д.№ 510/23 по описа на РС-Шумен в производство по обезпечение на доказателства. Това заключение следва да бъде съобразено от съда в настоящото производство, както и е направено.
Липсват каквито и да било съображения от страна на застрахователя защо иска назначаване на експертиза относно същите въпроси, при положение че в производството по обезпечаване на доказателства, застрахователят не е има искания относно тази експертиза, включително не я е оспорил. В този смисъл изводите на съда, че дължимото в полза на ищеца застрахователно обезщетение е в размер на 34 565лв, от което следва да се изплати сумата от 21 000лв, изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение или следва да му се присъди обезщетение в размер на 13 565лв, са правилни и следва да бъдат споделени.
По изложените съображения постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да се потвърди изцяло.
В тежест на жалбаподотеля са направените от въззивиаемия разноски в настоящото производство в размер на 1 700лв, представляващо адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение, което възражение съдът намира за неоснователно. Съобразно правилата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение за настоящото производство на 1642,90 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, обусловена от наведените от ответника възражения и оспорвания, настоящият съдебен състав намира, че заплатеното възнаграждение за настоящото производство в размер на 1700 лв. не е прекомерен.
Решението е правилно и в частта досежно присъдените в производството пред първата инстанция разноски. Съдът е съобразил изхода на спора и е присъдил същите по правилата на чл.78 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, тъй като в случая въззивното решение е постановено по иск за ангажиране на отговорността на ответника застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на 3 автомобилистите, по отношение на ищеца за дължимото му се обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило ПТП, като цената на иска е под 20 000.00 лв. Ответникът е застраховател и задължението му за заплащане на обезщетение се претендира на основание застрахователен договор поради твърдяно настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на виновния водач, т. е. на основание застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка, който е абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.6 ТЗ. Поради това делото следва да бъде квалифицирано като търговско по смисъла на чл.365, т.1 ГПК и с оглед цената на предявения иск съгласно чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК постановеното по него въззивно решение е изключено от касационен контрол и влиза в сила с постановяването му/ в т.см. Определение № 136/11.03.2021г. на ВКС по ч. т. д. № 502/2021 г., II т. о., ТК, Определение № 60306/02.08.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 937/2021 г., II т. о., ТК и др./.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 134 от 08.08.2024г, постановено по гр.д.
№ 603/23 по описа на РС-Бяла.
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество Даллбогг: Живот И Здраве“ АД, ЕИК *************, седалище и адрес на управление: гр.С., район „И.“, бул.“Г.М.Д.“ № *, да заплати на С. В. К., гр. на Ук., роден на ********** г сумата от 1700лв разноски, направени във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4