Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 100 от 24.01.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1873/2022
Вид
Решение № 100
Подписан
24.01.2023
В сила
09.03.2023
Състав
Камелия Първанова, Димитър Мирчев, Георги Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. София, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20221000501873 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 261042/23.03.2022Г, постановено по гр.д.№ 2851/2021г. по описа на СГС, е признато за установено в отношенията между страните и по иска с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК 121830616, против Д. Т. Г. с ЕГН **********, че последната дължи на банката на основание чл.430 ТЗ във връзка с чл.432, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД следните суми: сумата от 176 646,22 лв. /сто седемдесет и шест хиляди шестстотин четиридесет и шест и 0,22 лв./, неплатена главница, дължима въз основа на договор за ипотечен кредит от 20.03.2008 г., обявен за предсрочно изискуем на 03.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 13.06.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 46 447,07 лв. /четиридесет и шест хиляди четиристотин четиридесет и седем и 0,07 лв./-договорна лихва, начислена за периода от 13.06.2016 г. до 02.06.2019 г., наказателна лихва в размер на 801,45 лв. /осемстотин и един и 0,45 лв./ за периода от 26.11.2015 г. до 02.06.2019 г., заемни такси в размер на 2940,19 лв. /две хиляди деветстотин и четиридесет и 0,19 лв./, от които: такса за управление-1766,47 лв., такса за изискуемост-120 лв., застраховка на обезпечение-365,42 лв. и такса за подновяване на ипотека-688,30 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 02.07.2019 г., ч.гр.д. № 33860/2019 г. по описа на СРС, 175 състав. Отхвърлен е като погасен по давност искът за заплащане на възнаградителни лихви за разликата над присъдената сума от 46 447,07 лв. д о претендирания размер от 57 036,65 лв. и за периода от 22.10.2015 г. до 12.06.2016 г.

Осъдена е Д. Т. Г. да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на „Банка ДСК“ ЕАД, сумата от 5 405,12 лв. /пет хиляди четиристотин и пет и 0,12 лв./ разноски, направени в исковото производство, както и сумата от 4 584,47 лв. /четири хиляди петстотин осемдесет и четири и 0,47 лв./ разноски в заповедното производство, присъдени с издадената заповед.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от Д. Т. Г., чрез адв.И. Т. от САК, в частта 1 му, с която се признава за установено, че дължи на „Банка ДСК” ЕАД на основание чл.430, вр. с чл.432, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 46 447.07лв.-договорна лихва, начислена за периода от 13.06.2016г до 2.06.2019г, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 2.07.2019, ч.гр.д.№ 33860/2019г по описа на СРС, с доводи, че е неправилно, незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Възразява, че неправилно съдът е уважил предявеният иск за възнаградителна лихва за сумата от 46 447.07лв. за периода 13.06.2016г до 2.06.2019г. Сочи, е кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем от 30.07.2014г, когато й е било връчено уведомление № 01-20-04208/30.07.2014г., след което са се водили съдебни производства, исковете по които са били отхвърлени като неоснователни, поради което за периода, за който се претендира възнаградителна лихва, банката не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение и да се заплаща възнаградителна лихва в период след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а се дължи само непогасеният остатък от главницата и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост.

Поддържа, че неправилно съдът не е зачел силата на пресъдено нещо и мотивите на влязлото в сила решение № 563/9.03.2018г по в.гр.д.№ 5513/2017г на САС, ТО, с което е прието, че не може длъжникът да продължи да изпълнява задълженията си по незаконосъобразно разваления от банката договор за кредит. Поддържа, че установените с решението общи правопораждащи факти–сключения договор за кредит, редовното погасяване на дълга и незаконосъобразното прекратяване на договора се ползват със СПН.

Сочи, че неправилно съдът е приел, че лихвеният процент по кредита не е увеличаван, тъй като в съдебно-счетоводна експертиза по гр.д.№ 16224/2015г на СГС, ТО, е прието, че на 2.04.2008г базовият лихвен процент по кредита е увеличен с 0.5пункта от 4.19 на 4.69%, въз основа на което се е променила и годишната лихва по договора от 8.99 на 9.49%. На 21.10.2008г е настъпило ново увеличение на базовият лихвен процент с 1 процентен пункт от 4.69 на 5.69% и от 9.02.2008т олихвяването по кредита се извършва с годишна лихва от 10.49% вместо първоначално уговорената 8.99%.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск за заплащане на договорна лихва по процесния договор за кредит в размер на 46 447.07лв., начислена за периода 13.06.2016г до 2.06.2019г и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответната страна-„Банка ДСК” АД, представлявана от юрисконсулт Г. П., е оспорила въззивната жалба като неоснователна. Възразява срещу доводите на жалбоподателя, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 30.07.2014г. , тъй като с влязло в сила решение № 5295 по гр.д.№ 16224/2015г на СГС е прието, че предсрочна изискуемост не е настъпила и е отхвърлен предявеният иск. Поради това е върната кредитната експозиция в редовност и са преизчислени задълженията, съобразно ненастъпилата предсрочна изискуемост, като върху вземането е начислена лихва само върху просрочените вноски.

Поради неплащане на задълженията по отпуснатия договор за банков кредит е обявена предсрочна изискуемост, като със заявление от 13.06.2019г по реда на чл.417 ГПК е поискано издаване на заповед за изпълнение.

Излага възражения срещу доводите във въззивната жалба, че банковият лихвен процент по договора за кредит е увеличен, като не е оспорено заключението по изготвената и приета съдебно-счетоводна експертиза по настоящето дело, в което е посочено, че лихвеният процент не е увеличаван над 8.99%.

Претендира да се остави без уважение въззивната жалба, да се потвърди решението и да се присъдят разноски.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е 2

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ищецът по делото-„Банка ДСК” АД е посочила в исковата молба, че по силата на сключен договор за ипотечен кредит от 20.03.2008 г. е предоставила на ответницата банков кредит в размер на 200 000 лв. със срок на издължаване 300 месеца, считано от датата на неговото усвояване-25.03.2008г. Уговорено е, че кредитополучателят ще заплаща базов лихвен процент 4,19 %, а стандартната надбавка е 4,80 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 8,99 %. На 03.02.2010 г. между страните е подписано допълнително споразумение, с което по отношение на остатъка от дълга в размер на 198 587,77 лв. е договорен шестмесечен гратисен период за издължаване на главницата по кредита без да се променя крайния срок за издължаване на кредита, като в същия срок кредитополучателят да заплаща част от месечната лихва по погасителен план, предоставен от кредитора в размер на 818,17 лв. Относно непогасената част от лихвата е договорено същата да се капитализира към остатъка от главницата и да се изплаща с равни месечни вноски.

Посочено е, че кредитът е бил редовно обслужван до м.октомври 2015 г., че банката е упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, което е сведено до знанието на ответницата, получено лично от нея на 02.04.2019г. На 03.06.2019 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като банката се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответницата.На 3.02.2021г банката е била уведомена, че срещу издадената заповед е подадено в срок възражение от длъжника, поради което предявила и настоящия иск.

Претендирала е да се постанови решение, с което да бъдe признато в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 176 646,22 лв., неплатена главница, дължима въз основа на договор за ипотечен кредит от 20.03.2008 г. и Допълнително споразумение от 03.02.2010 г., обявен за предсрочно изискуем на 03.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 13.06.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 57 036,65 лв.-договорна лихва начислена за периода от 22.10.2015 г. до 02.06.2019 г., наказателна лихва в размер на 801,45 лв. за периода от 26.11.2015 г. до 02.06.2019 г., заемни такси в размер на 2940,19 лв., от които: такса за управление-1766,47 лв., такса за изискуемост-120 лв., застраховка на обезпечение-365,42 лв. и такса за вписване на ипотека688,30 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 02.07.2019 г., ч.гр.д. № 33860/2019 г. по описа на СРС, 175 състав.

Ответницата-Д. Т. Г. е оспорила предявените искови претенции. Заявила е, че не оспорва, че е сключен договор за ипотечен кредит между страните. Възразила е срещу твърдението, че не е погасявала в срок месечните погасителни вноски по кредита и е допуснала забава в плащанията над 90 дни.

Посочила е, че с Уведомление № 01-20-04208 от 30.07.2014 г. банката вече е обявила кредита за предсрочно изискуем и е предявила искове против кредитополучателя с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ за събиране на редовно погасявания от нея кредит по договор за кредит 56 от 20.03.2008 г. П роцесният кредит е бил обявен за предсрочно изискуем на основание т. 21.3. от Общите условия към договор за кредит от 20.03.2008 г., поради нередовно обслужване на задълженията на кредитополучателите по други четири договора за кредит (договор за кредит за покупкопродажба на недвижим имот от 27.04.2006 г.; договор за ипотечен кредит от 28.11.2007 г.; договор за кредит за покупко-продажба на недвижим имот от 28.04.2006 г. и договор за ипотечен кредит от 27.11.2006 г.), по които договори за кредит ответницата е имала качеството на съдлъжник.

По предявения иск е било образувано гр. дело № 16224/2015 г. по описа на Софийски градски съд, 1-14 състав. С решение № 5295/17.07.2017 г. по гр. дело № 16224/2015 г. по 3 описа на Софийски градски съд, 1-14 състав, предявените от „Банка ДСК“ ЕАД против ответницата искове са били отхвърлени като неоснователни. Първоинстанционното съдебно решение е било потвърдено от Софийски апелативен съд, 13 състав с решение № 563 от 09.03.2018 г. по въззивно търговско дело № 5513/2017 г. В хода на производството по гореописаните дела безспорно е било установено, че към датата на исковата молба, включително и връчване на препис от исковата молба на ответницата, не е налице просрочено задължение за главница или лихва по договор за ипотечен кредит от 20.03.2008 г., а са налице надвнесени суми за възнаградителна лихва. Прието било, че процесният кредит е бил „редовен“, тъй като липсват просрочия, което обстоятелство не е било оспорено и от ищеца „Банка ДСК“ ЕАД.

Въвела е възражение, че не дължи изпълнение по разваления от страна на банката договор за ипотечен кредит от 20.03.2008г., че установените с решението на САС общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със СПН, поради което банката може да има претенции спрямо ответницата само на извъндоговорно основание.

При условията на евентуалност е въвела възражение, че задълженията за договорна лихва за периода от 22.10.2015 г. до 13.06.2019 г. са погасени по давност.

Въвела е възражение за неравнопоставеност на клаузите на т.91. и т.25.3. от ОУ към договора за кредит на основание чл.146, ал.1, във връзка с чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП.

С решението СГС е уважил исковите претенции частично като е приел, че е настъпила предсрочна изискуемост, че ответницата не е заплащала дължими вноски по договора и е изпаднала в забава, приел е, че клаузата на чл.7 от договора в частта й относно правото на кредитора да променя периодично базовият лихвен процент и свързаните с нея клаузи на т.9.1 и т.25.3 от общите условия са неравноправни клаузи по чл.143, ал.2, т.3, т.10 и т.12 ЗЗП, че вземането на банката за договорна лихва за периода 22.10.2015г до 13.06.2016г е погасено по давност.