Протокол № 1583 от 26.08.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1583 гр. Пазарджик, 23.08.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20245220101334 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищцата В. К. К. не се явява, редовно призована на посочения съдебен адрес, и не се представлява.

За ответника „Вива Кредит“ ООД, редовно призован, не се явява процесуален представител.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Съдът докладва постъпилата молба от пълномощника на ищцата адв.

М., с вх. 16994/02.07.2024 г., с която, в случай, че е служебно ангажиран или възпрепятстван да се яви в съдебно заседание, моли се даде ход на делото в негово отсъствие. Поддържа изцяло депозираната исковата молба и приложените с нея доказателства. Приложени са и моли да бъдат приети списък на разноските по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие. Оспорва представения отговор. Моли да се даде ход на делото по същество. Изложено е становище по съществото на спора. Цитира съдебна практика. Претендира направените в настоящото производство разноски.

Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за юрисконсулт.

Съдът докладва постъпилата молба от пълномощника на ответното дружество, адв. Н., с вх. № 19653/01.08.2024 г., с която се сочи, че „Вива Кредит“ АД е възпрепятствано да изпрати свой процесуален представител за явяване в откритото съдебно заседание, насрочено за днес. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие като не възразяват да бъде даден неговия ход.

Оспорват исковата молба и се поддържа депозирания от ответното дружество 1 отговор. В случай, че от ищеца бъдат представени нови писмени доказателства, бъдат направени нови доказателствени или други искания, бъде поискано изменение на предявените искове, на което и да е от основанията, посочени в чл. 214 от ГПК, или бъдат наведени нови фактически твърдения, се моли на основание чл. 144, ал. 1 от ГПК да им бъде предоставена възможност да вземат становище по тях, както и да им бъде дадена възможност да ангажират допълнителни доказателства. В случай че ищцовата страна направи искане за изменение на предявените искове на основание чл. 214 от ГПК, с горепосоченото, се моли да им бъде предоставена възможност да вземат становище по тях. В случай, че по делото бъде даден ход по същество, се моли съдът да остави предявените от ищеца искове без уважение, като неоснователни и недоказани. Моли се за предоставяне на срок за представяне на писмени бележки. В случай, че ищцовата страна претендира адвокатско възнаграждение в по-голям размер от определения с Наредба № 1 от 01.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се прави възражение за прекомерност и се моли то да бъде намалено до минимума, съгласно посочената наредба.

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

Спогодба няма как да бъде постигната, тъй като страните не се явяват.

Съдът следва да се произнесе по направените от ответната страна искания с отговора на исковата молба за прекратяване производството по настоящото дело, поради недопустимост на предявените искове, както и поради нередовност на предявената искова молба на основание 127, ал. 1, т.4 и т. 5 от ГПК.

Съдът счита че така направените искания са неоснователни, тъй като за ищцата е налице правен интерес от водене на настоящото производство. От друга страна не са налице твърдените нередовности на исковата молба, доколкото в петитума на същата е посочено по разбираем и ясен начин, че ищцовата страна иска от съда да приеме с крайния си съдебен акт, че клаузите съдържащите се в чл. 1, ал. 3 от Договора за паричен заем и в чл. 4, ал. 2 от договора за паричен заем са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22, във вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

От изложеното в петитума на исковата молба става ясно, че със същия се цели от ищцовата страна обявяването за нищожни и на двете посочени клаузи, като същите не са заявени в условията на евентуалност.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответната страна за прекратяване на производството по настоящото дело, поради недопустимост на предявените искове и направеното искане за отстраняване несъответствия в предявената искова молба.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ

2

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Предявените искове са с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22, във вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП В подадената искова молба пълномощникът на ищцата твърди, че ищцата е страна по Договор за паричен заем Standard 14 № 5606212/27.04.2020г., подписан с ответното дружество „Вива Кредит“ АД.

Твърди, че съгласно чл.1 ал.3 от договора, ищцата трябва да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 754.80 лева.

Твърди, че съгласно чл.2 от договора за паричен заем, ищцата трябва да върне сумата по кредита с включена такса за експресно разглеждане в общ размер на 2264.70 лева, при сума на получаване е размер на 1200.00 лева, при ГПР 49.38%, годишен лихвен процент 40.32 % и лихвен процент на ден 0,11 при срок на кредита от 30 вноски, като наред с това в чл.4 ал.2 от договора е предвидено и заплащането на неустойка в размер на 503.10 лева. По този начин общата сума, която ищцата следва да заплати е в размер на 2767.80 лева.

Счита, че клаузата съдържаща се в чл. 1 ал. 3 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5606212/27.04.2020 г., сключен между ищцата и „Вива Кредит“ АД, която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 754.80 лева и клаузата съдържаща се в чл.4 ал.2 от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 14 № 5606212/27.04.2020г. сключен между доверителката ми и „Вива Кредит“ АД, която предвижда заплащането на неустойка в размер на 503.10 лева, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, съображенията ми за това са следните:

Сочи, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.

№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г„ определение № 877 по т.д.№ 662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 3 ал.1,предл.З от ЗЗД.

Сочи, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на подзащитния ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Твърди, че в тази връзка предвидените клаузи на чл.1 ал. 3 и чл.4 ал.2 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5606212/27.04.2020г. спрямо който се дължи сумите в размер на 754.80 лева и 503.10 лева са изцяло уговорени в противоречие с принципа на добрите нрави и принципа на справедливостта.

Така предвидената сума е прекомерна и в размер на почти сумата на отпуснатия кредит, като чрез заплащане на сумите по чл. 1 ал.З и чл.4 ал.2 от Договора, последният се оскъпява двойно. Всичко това води до една значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на подзащитната ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Сочи, че възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителната услуга по чл.1 ал.З от договора за паричен заем предвиждаща заплащането на „такса за експресно разглеждане на документи“ в размер на 754.80 лева, като чрез същата се води до явно противоречие с чл. 10а от ЗПК.

Сочи, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидените клаузи в чл.1 ал.З и чл.4 ал.2 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5606212/27.04.2020г. са и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесиите клаузи предвиждащи заплащането на „такса за експресно разглеждане на документи“ и „неустойка“ в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение в размер на над размера на отпуснатия кредит. По този начин, клаузите предвиждащи заплащането на допълнителни услуги са неравноправни по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи.

Основната цел на така уговорената клаузи е да доведат до неоснователно 4 обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. В същия смисъл и решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 324/2018 г. Последователна е и практиката, че неустойка която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции , е нищожна, поради противоречие с добрите нрави: Решение № 107 от 25.06.2010г., на ВКС по т.д.№ 818/2009г., II т.о, Решение № 511 от 17.04.2018г., на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.№ 324/2018г.

Сочи, че с предвиждането за заплащане на „такса за експресно разглеждане на документи“ и „неустойка“ се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Разпечатката съдържа 40 от 135 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/229423ba-38b7-4869-945b-addeddff0980