Определение № 20698 от 20.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20698 гр. София, 20.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110110915 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от С. Н. А., ЕГН: **********, С. А. М., ЕГН:

********** и Е. Е.

М., ЕГН: **********, съдебен адрес: АДРЕС, чрез адв. Т. Ч., срещу „ЮЛ“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС Съдът констатира,че исковата молба е редовна, а предявеният с нея искове са допустими.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен съд, ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.06.2024 г. от 13:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Производството е образувано по искова молба на С. Н. А., ЕГН: **********, С. А. М., ЕГН: ********** и Е. Е. М.а, ЕГН: **********, съдебен адрес: АДРЕС, чрез адв.

Т. Ч., срещу „ЮЛ“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гАДРЕС , с която се моли съда да осъди ответника да заплати на ищците сума от по 5000 лева частична претенция от общо 50 000 лева/ общо 15 000 лева- частична претенция от общо 150 000 лева/, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на излъчен репортаж в по ЮЛ в предаването „*******“, излъчено на 20.10.2023г. в рубриката „*********“ от 08:11 часа до 08:32 часа, ведно със законната лихва считано от 20.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се, че в предаването на ответника „*******“, излъчено на 20.10.2023г. в рубриката „*********“ от 08:11 часа до 08:32 часа журналистите на ЮЛ ВД, заедно с водещите на предаването ВН и МИ изнасят неверни и позорящи ищците твърдения както следва:

МИ: „*******“ . ВД вече е в нашето студио. Добро утро и добре дошла с новия епизод на новата ни рубрика „*********“

ВН: Добро утро. „*********" този път в детайли една схема, която използва не особено грамотни хора, желаещи да работят в чужбина. Получават май едни социални помощи доста тлъсти бих казал сравнено с българския стандарт, но не ги получават те, а някакви доста добре организирани хора.

ВД: „По документи вероятно те ги получават да, а реално самата сума се 1 твърди, че се получава от техните шефове. Това са група българи от Р села повечето, които отиват да работят в Д като разносвачи на -вестници и списания. Шефовете са българи от Р, няколко фамилии, които са се изселили преди години и се занимават с това.

По обява намират работата, отиват там на място и ги настаняват в нещо като жилище за социално слаби, а не в обещаната квартира. Давали са им храна изхвърлена от контейнерите и на третия, четвъртия ден ги карат в институция. Това се случва в град Х в Д и там те си мислят, че попълват документи за адресна регистрация за работа , а реално -работниците твърдят, че това са били документи, с които кандидатстват за социални помощи, но тези помощи не отиват при самите работници.

ВН: Те и не разбират какво попълват голяма част от тях...

ВД: Те повечето не разбират , да.

МИ: А Д държава щедра ли е когато става дума за социални помощи?

В Н : Щедра е да, щедра е Д държава, да. Повечето не разбират, те са неграмотни, не могат да четат, да пишат на български, на датски, но един от въпросните работници забелязва, че има нещо нередно и отказва да си даде личната карта, защото са събирани личните карти и от там вече той и другата част от групата, последната група, която заминава, са изгонени, живеят няколко дни на улицата.

ВН: Ще видим историята, как се паразитира на гърба на едни хора, които и без друго са бедни.

МИ: И на една социална система също така.

В Н : Но и тази помощ, която трябва да получат, отива доста добре фокусирано в други семейства, които са си, говоря за паразитите, са си подобрили май много добре социалния статус.

МИ: Схема ли е било това, така назад във времето?

ВД: Няколко фамилии, които са се занимавали само с това нещо.

МИ: Аха, те това са работели.

ВД: Те това са работели и се забелязва, поне това, което аз видях е, че стандартът им на живот се подобрява, подобрява.

ВН: Якичката става бяла, хубава, добре изгладена, добре нахранени.

ВД : Да, якичката става бяла.

МИ: Добре, нека да видим сега разследването на В и след това ще си говорим ако останат още неизяснени неща.

ВН: Гледаме „*********: този път нещо гнило в Д.

ВД: РХ от П, Й от В и още няколко българи заминават да работят като куриери на вестници и списания в град Х в Д. Намират офертата в интернет.

Работодателите от Р им обещават договор, безплатна квартира и добра заплата. Мъж също от Р кара хората с бус.

Непознат мъж /РХ бивш работник/: Те са двама шофьора, където ходят до Д, карат хора като слязохме от буса и самият шофьор отиде при явно нашия шеф, който щеше да бъде. И изкара една пачка с банкноти и ги подаде на шофьора, шофьора ги взе без да ги брои, стиснаха си ръцете, запали си буса и замина.

Втори непознат мъж /бивш работник/: Ние просто заминахме да работим, да си изкараме пари, добре дошли, е тука ще спите, на другия ден почвате работа, ще разна сяте обяви, вестници такива неща, ще ви се плаща.

В Д : Б разказват, че са били настанени в жилище за социално слаби, а не в обещаната квартира.

РХ: Той лъжеше хората, че им плаща наем.

ВД: А всъщност?

РХ: А всъщност държавата го плаща.

2 мизерно.

Втори непознат мъж /бивш работник/: Клошари имаше, бедни всякакви, пикано, РХ: То беше една голяма сграда като комуна, лудница и вътре видяхме около 10 12 човека в две стаи, където отиваха на работа.

ВД: Какви бяха тези хора, които виждаш там като отивате тези 10-12 човека как изглеждаха?

РХ: Неграмотни бяха повечето, не знаеха даже български като хората ВД: От къде?

РХ: Рте села.

Втори непознат мъж /бивш работник/: Те са от измъчени семейства по 5 -6 деца където са. И тръгват, за тях им стига едно парче хляб, там цигари и там 50, 100, 200 кР да имат на ден.

ВД: Шефът на работниците в Д бил 54-годишният С. А. от Р. Преди години се преместил там с цялата си фамилия и всички участвали в бизнеса с разнасянето на вестници. В Д най-верните му хора били двамата му зетьове, които набирали куриерите чрез обяви.

Втори непознат мъж /бивш работник/: Родата му са някъде към 20 човека, може би и повече, защото целият един етаж там беше само за тях.

РХ: То си имаше различни сгради където са социално слаби и там си имаха по един шеф. Примерно този нашия ръководеше сигурно 15 - 20, че да не е и около 30 човека, щото бяха два етажа и на първия имаше, и на втория имаше.

ВД: Шефът осигурявал на работниците си безплатна храна, която според тях е взимал от контейнерите.

Втори непознат мъж /бивш работник/: Развалени работи, той ги събира там от където ги изхвърлят от магазините, изхвърлят то аз сега не знам нали, изхвърлят от магазините и те минаваха отзад, взимаха от контейнерите и то като е вакуумирано и ядяхме.

ВД: С. А. отрича това и твърди, че вече не се занимава с разпространение на вестници. Успяваме да се свържем с него чрез мобилно приложение.

С.

А.:

Не е вярно, те сами си купуваха храната, ние не сме им давали храна.

ВД: На третия ден от пристигането си, Б са закарани в Институция в град Х, за да попълват документи.

Втори непознат мъж /бивш работник/: Казаха момчета утре сутринта да отиваме тука да ви правим регистрации, това онова, на тези всичките, които сме пристигнали с буса. Казаха ни регистрация ще направим, защо то без тази регистрация не можете да работите и трябва да се изкарат документи на ваше име, че работите към мен, ще ви се изкарат банкови карти след една две седмици нали като се вземе това.

РХ: Бяхме осем човека в буса където работят за него и го питам абе къде отиваме, ти за какво си, от кога си тука й той ми каза аз съм от осем месеца тука и трябва на всеки шест месеца да ходим да се подписваме. Викам за какво? И той ми вика, защото работим тука. На мен ми стана чудно. Слязохме от буса, аз и моя приятел избягахме напреде и попитах един човек там на паркинга, то и човека ми обяснява тука идват социално слаби за помощи, а викам ясно.

ВД: На Влизане в институцията шефът и негови роднини събирали личните карти на работниците, попълвали документи от тяхно име и после ги викали само за подпис.

Втори непознат мъж /бивш работник/:Аз си дадох личната карта, беше с мен. и червения паспорт си дадох на тях, нали с доверие, защото при тях работим. Попълниха там някакви документи, чакахме, бая чакахме.