Решение № 2 от 04.01.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Габрово, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил В. Ставрев при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно наказателно дело № 20234210200634 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Подадена е жалба от Н. Д. К., с ЕГН: **********, от с. *********, общ.

Полски Тръмбеш, ул. „*********” № 7, против Наказателно постановление № 2310500012/21.06.2023 година на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на основание чл. 257, ал.1, т.1 от Закона за горите му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл.

53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, издадени от Министъра на земеделието и горите.

В жалбата и в съдебно заседание жалбоподателят моли за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт поради липса на обективна възможност от негова страна да следи за извършени нарушения в сечището, както и вина на трети лица за направените извозни пътища.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк. Ж. К., която намира процесното деяние за категорично установено и коректно адресирано спрямо Н. К. с оглед вменените му задължения като лицензиран лесовъд, като отрича възможноста отговорност да бъде търсена от физическите лица, направили установените пътища. Не намира допуснати 1 процесуални пропуски в хода на проведеното администартивнонаказателно производство, както и предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Ето защо моли за цялостно потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, съгласно която Директорите на регионалните дирекции по горите са оправомощени да издават наказателни постановления за извършени нарушения на ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

На жалбоподателя в качеството му на лицензиран лесовъд на частна практика е издадено позволително за сеч № 0693526/27.10.2022 г. за имот държавна горска територия, находящ се в отдел № 192, подотдел „ф”, в землището на с. Боженците, общ. Габрово, с посочен период на сечта 30.10.2022 г. – 31.12.2022 г. В цитираното позволително за сеч като допълнително изискване било упоменато спазването на технологичния план за добива на дървесина от имота, с който Н. К. бил запознат.

При осъществена на 19.12.2022 г. проверка в цитирания имот служителите на РДГ – Велико Търново П. Й. и Н. М. установили и описали в изготвения на място Констативен протокол серия В № 009737 три броя извозни пътища, както следва: първи с дължина 50 м. и ширина 4 м. в посока изток-запад, втори с дължина 25 м. и ширина 4 м. в посока север-юг и трети с дължина 25 м. и ширина 4,2 м. в посока север-юг, които не били отразени в технологичния план. За констатираното нарушение по чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите П. Й. и Н. М. съставили против жалбоподателя АУАН № 2310500012/09.01.2023 г., 2 въз основа на който е издадено и атакуваното Наказателно постановление. То било надлежно връчено на Н. К. на 13.07.2023 г., а на 27.07.2023 г. е депозирана и настоящата жалба против него.

Изложената по-горе фактология се ползва със солидна доказателствена опора, като на първо място неоспоримо е, че позволително за сеч № 0693526/27.10.2022 г. за имот - държавна горска територия, находящ се в отдел № 192, подотдел „ф”, в землището на с. Боженците, общ. Габрово, е издадено на името на жалбоподателя в качеството му на лицензиран лесовъд на частна практика. В самото позволително за сеч също така изрично упоменат е периода на сечта – от 30.10.2022 г. до 31.12.2022 г., като е вписано също така и че при нейното осъществяване следва да се спазва одобрения технологичен план за добива на дървесина от имота. В копиците на делото са и личните и единодушни показания на П. Й. и Н. М., че при реализирана от тях на 19.12.2022 г. проверка в процесния имот са установили общо три броя извозни пътища, както следва: първи с дължина 50 м. и ширина 4 м. в посока изток-запад, втори с дължина 25 м. и ширина 4 м. в посока север-юг и трети с дължина 25 м. и ширина 4,2 м. в посока север-юг, които не били отразени в технологичния план. Това обстоятелство също така е било незабавно документално закрепено и в изготвения от двамата Констативен протокол серия В № 009737, приложен по делото. Същевременно и по силата на чл. 53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите именно в технологичния план следва да бъде отразена схемата на съществуващите и проектирани извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии, като процесните такива не са били упоменати там. Безспорно също така към онзи момент сечището е било действащо, както изрично посочва свидетеля С. Ц. – дървосекач, а и се установява от Протокола за неговото освидетелстване, изготвен на 04.01.2023 г., в което разпоредбите на Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и на Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, издадени от Министъра на земеделието и горите, е следвало стриктно да бъдат спазвани от лицензирания лесовъд. А с текста на чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на лицата по чл. 108, ал.2 от ЗГ, какъвто в случая е и жалбоподателят, е вменено да следят за спазване на одобрения технологичен план, в т.ч. и да не допускат формирането на неотразени в него извозни пътища. А именно три такива с горепосочените 3 местоположение и характеристики са установени при коментираната проверка, респ. в тази логическа последователност доказано по несъмнен начин е виновното бездействие на жалбоподателя по отношение на това му лично контролно задължение.

Тук е мястото да се отбележи и че правно неиздържано е възражението на Н. К. за обективна липса на възможност да пресече извършването на фиксираното нарушение. Свидетелите П. Й. и Н. М. недвусмислено посочиха, че процесните извозни пътища са формирани с тежка техника и по тях има ясни следи за осъществяван траен превоз на дървесина, което заедно с техните характеристики говори, че те са били създадени далеч преди процесната проверка. Действително няма как, а и съответните нормативни актове не го изискват, жалбоподателят непрекъснато да пребивава на територията на сечището, но той трябва да осигури системен контрол върху всички дейности там. Ако такъв беше налице от страна на Н. К. касателно това му персонално задължение, още изначално щеше да бъде възприето формирането на тези пътища, респ. щяха бъдат сезирани и съответните контролни органи, което обаче не е направено. Лицензираният лесовъд на частна практика е длъжен да „следи” за спазването на одобрения за сечището технологичен план и при нарушения да сигнализира, а жалбоподателят категорично не е осигурил достатъчен контрол в процеса на сечта и затова именно и само той следва да понесе и съотвенто предвидената за това административнонаказателна отговорност.

Ирелевантно е точно кой и кога физически е формирал тези извозни пътища, които въпроси отстоят извън предмета на доказване по делото.

Единственото значимо за делото обстоятелство е установената безспорна липса на каквито и да е данни процесните пътища да са съществували при започване на сечта, какъвто факт жалбоподателят не е документирал. Поради това категоричен е изводът, че тези пътища са били създадени именно в периода от началото на сечта – 30.10.2022 г., до момента на проверката – 19.12.2022 г. Естествено няма как да бъде фиксиран точният ден на това действие, но детайлно са упоменати възможните негови начална и крайна дати, т.е. периодът на нарушение е ясно определяем. Както в АУАН, така и в атакуваното Наказателно постановление деянието е описано достатъчно ясно и точно както текстово, така и цифрово, в сихрон с разпоредбите съответно на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, като по този начин жалбоподателят 4 категорично е бил наясно какво виновно поведение и в противовес на кой законов текст му се вменява.

Не на последно място съдът категорично споделя развитите в атакуваното Наказателно постановление мотиви касателно неприлагането на чл. 28 от ЗАНН. Случаят безспорно не може да се квалифицира като „маловажен”, тъй като отсъстват каквито и да е предпоставки да се приеме негова липсваща или изключително ниска степен на обществена опасност, водеща до някаква изключителна отлика с останалите от неговия вид - нещо повече, в случая са изградени цели три неотразени в технологичния план извозни пътища.

Ето защо и поради горните съображения спрямо Н. К. следва да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност за извършено нарушение по чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, издадени от Министъра на земеделието и горите, като на последно място наложеното му наказание е в минимален размер, а това в своята съвкупност мотивира съда да потвърди изцяло атакуваното Наказателно постановление.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН Н. Д. К. следва да бъде осъден да заплати на Регионална дирекция по горите - Велико Търново направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 2310500012/21.06.2023 година на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на основание чл. 257, ал.1, т.1 от Закона за горите на Н. Д. К., с ЕГН: **********, от с. *********, общ. Полски Тръмбеш, ул. „*********” № 7, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, издадени от Министъра на земеделието и горите.

5

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН Н. Д. К., с ЕГН:

**********, да заплати на Регионална дирекция по горите - Велико Търново направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд - Габрово.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________ 6