Решение № 1169 от 26.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1169 гр. София, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20211110142077 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. с чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по искова молба, подадена от ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, с ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, представлявано от прецесуалния си представител юрисконсулт Христо Атанасов, с която при условията на обективно кумулативно съединяване, ищецът е предявил положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 86, ал. 1, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, срещу И. И. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. София, район Люлин, ж.к. „Дружба“, бл. 37, вх. „В“, ет. 2, ап. 4, с което моли да се приеме за установено, че И. И. К. дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД следните суми:

-451,04 лв. – главница по договор за паричен заем № 5481526 от 07.11.2018 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и договорна лихва за периода от 22.11.2018 г. до 18.07.2019 г. в размер на 61,76 лв., както и сумата от 29,78 лв. за законна лихва за забава за периода от 19.07.2019 г. до 25.09.2020 г.;

-183,20 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение по договора за предоставяне на обезпечение – поръчител или банкова гаранция;

-183,10 лв. – такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем;

-120 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземанията.

В исковата молба ищецът твърди, че между „Вива Кредит“ ООД и ответника И. И.

К. е сключен Договор за паричен заем № 5481526 от 07.11.2018 г., по силата на който „Вива Кредит“ ООД е предоставило паричен заем в размер на 500 лв., който бил сключен в съответствие с разпоредбите на ЗПФУР, като твърди, че датата на сключване е 07.11.2018 г., 1 а не както било погрешно изписано в заповедното производство 08.11.2018 г. На 01.12.2016 г. бил сключен договор за цесия между „Вива Кредит“ ООД в качеството му на цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД в качеството на цесионер, въз основа на който договор ищецът е придобил описаните вземания срещу ответника.

Признава, че договорът за цесия не е бил съобщен на длъжника, но това можело да стане и с исковата молба. Счита, че крайният падеж на всички претендирани вземания бил 19.07.2019 г., но ответникът не е изпълнил своите задължения, което легитимира интереса на ищеца от настоящия процес.

Ответната страна чрез своя особен представител адв. Р. Р. е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Адвокат Р. Р. твърди, че като особен представител не може да бъде уведомена за цесията поради материалноправния характер на това действие. Поради това, счита, че цесията не е породила десйтвие за длъжника, неин доверител, и исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по размер.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От приобщената към настоящото дело преписка по ч. гр. д. № 50682/2020 г. по описа на Софийски районен съд (СРС) се установява, че на 20.10.2020 г. ищецът е подал във СРС заявление по чл. 410 ГПК. На основание чл. 411 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение за сумата от 451,04 лв. – представляваща главница по Договор за паричен заем № 5481526 от 08.11.2018 г., ведно със законната лихва от 20.10.2020 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 61,76 лв. за периода от 22.11.2018 г. до 18.07.2019 г., законна лихва в размер на 29,78 лв. за периода от 19.07.2019 г. до 25.09.2020 г. и 50 лв. – разноски по заповедното производство. Съдът е отхвърлил частта за неустойката в размер на 183,20 лв., такса експресно разглеждане на документи в размер на 183,10 лв., разноски за събиране на вземането в размер на 120 лв. В законоустановения срок е постъпило възражение на ответника срещу заповедта за вземането за лихва. В следствие на това, ищецът е предявил настоящия установителен иск.

Между страните не е налице спор, че е сключен процесния Договор за паричен заем № 5481526 от 08.11.2018 г.

От представените по делото доказателства се установява, че Договорът е сключен чрез интернет страницата на ищеца. Неразделна част от договора са Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя, посочващ индивидуалните условия по бъдещия паричен заем, и преддоговорна информация, с които заемателят е декларирал, че се е запознал предварително и е приел.

По силата на сключения Договор ответната страна е получила сумата от 500,00 лв.

Срокът на заема е 36 седмици. Видно от чл. 2, ал. 1, т. 5 размерът на уговорения годишен лихвен процент е 40,34%, а общата дължима сума е 783,00 лв. Уговореният между страните годишен процент на разходите на заема е 49,39 %. В чл. 2, ал. 1, т. 4 от Договора са включени и погасителни планове, видно от които Договорът следва да бъде върнат от потребителя чрез изплащането на общо 18 погасителни вноски, с падеж на първа погасителна вноска – 21.11.2018 г. и падеж на последната погасителна вноска – 17.07.2019 г.

Съгласно клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора Заемателят се задължава в 3 – дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно – поръчител или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа. По силата на чл. 4, ал. 2 от Договора, при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 206,10 лв, която се разсрочва на равни части, като всяка част е платима на съответната падежна дата. Съгласно Тарифата към договора, при забава на 2 плащане на погасителна вноска, заемателят дължи определени суми, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания, както и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. Съгласно чл. 18 от Договора неразделна част от договора са Общите условия, приложими към довговори за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

По делото е приложен и приет като доказателство Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и ищеца, от съдържанието на който става ясно, че вземането на „Вива Кредит“ ООД към ответната страна по Договор за паричен заем е било прехвърлено на ищеца.

На основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД „Вива Кредит“ ООД е потвърдило извършената цесия на всички вземания, цедирани от „Вива Кредит“ ООД на ищеца, съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на парични задължения (цесия), индивидуализирани в Приложение № 1/01.10.2019 г., представляващи неразделна част от Рамковия договор.

По силата на писмено пълномощно /л. 24/ „Вива Кредит“ ООД, чрез законния си представител Десислава Димитрова е овластило ищеца с правата да уведоми от името на „Вива Кредит“ ООД всички длъжници по всички вземания на дружеството, цедирани съгласно Рамковия договор.

С приложено към исковата молба Уведомление ищецът, действайки като пълномощник на „Вива Кредит“ ООД, е направил изявление, че въз основа на Рамков договор от 01.12.2016 г. и Приложение № 1/01.10.2019 г., сключен между цедента „Вива Кредит“ ООД и цесионера „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД е прехвърлено вземането, произтичащо от Договор за паричен заем № 5481526 от 07.11.2018 г., по силата на който ответникът е получил заемна сума в размер на 500 лв.

С постъпила по делото молба № 100929 от 19.05.2022 г. ищецът е заявил, че не поддържа исковете за установяване съществуване на вземане за неустойка за неизпълнение на задължение по договор, както и такса за експресно разглеждане на документи и разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземания.

С постъпила по делото молба с вх. № 128801 от 22.06.2022 г. от „Изипей“ АД е установено, че паричен превод в размер на 500,00 лв., нареден от „Вива Кредит“ ООД е получен от И. И. К., като към молбата е приложена разписка, удостоверяваща получаването на сумата.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която по договора за паричен заем са направени 2 бр. плащания в общ размер на 235,00 лв. Размерът на неплатените от ответника суми по договора за заем са общо 1 028,88 лв /без лихвата за забава/, в т.ч.: главница – 451,04 лв., договорна лихва – 61,76 лв., неустойка по чл. 4, ал. 2 от Договора – 183,20 лв., такса за експресно разглеждане – 183,10 лв., разходи за събиране на вземането – 120,00 лв, лихва за забава – 29,78 лв. Съгласно заключението, размерът на лихвата за забавено плащане е 54,50 лв. или общо 1 053,60 лв. С оглед молбата на ищеца от 19.05.2022 г., с която се намаля цената на иска с 486,30 лв. или същия става в размер на 542,58 лв. или съответно с изчисления от експертизата размер на законната лихва – 567,30 лв. Без да се зачитат такса за експресно разглеждане, такса за събиране на вземането и неустойка с извършените плащания в общ размер 235,00 лв. следва да се погасят 183,83 лв. главница и 51,17 лв. договорна лихва. Общо непогасените суми за главница и договорна лихва са 341,90 лв, от които 316,17 лв. главница и 25,73 договорна лихва, ведно със законната лоихва за забава за периода от 19.07.2019 г. до 25.09.2020 г. в размер на 41,31 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

1. Относно сключения договор за паричен заем

За уважаване на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл.

86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието договорно отношение между 3 страните и неизпълнението на договорните задължения от страна на ответника.

В хода на делото безспорно се установява, че между страните е сключен процесния Договор за паричен заем № 5481526 от 07.11.2018 г. Действително е допуснато ОФГ в заповедта за изпълнение, тъй като със заявлението като дата на договора погрешно е посечена 08.11.2018 г., но това е отстранено още с исковата молба и правилно е посочено, че дата на договора е 07.11.2018 г., което се потвърждава по безспорен начин от писмените доказателства по делото. При това няма никакво съмнение за съда и за страните, кой е процесния договор и с коя дата е, както и с какво съдържание е.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че заемодателят „Вива Кредит“ ООД е изпълнил договорното си задължение за предоставяне на сумата от 500,00 лв. по договора за паричен заем, както и че същата е била усвоена изцяло от ответника. Установява се още, че до момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е заплатил сумата от 235,00 лв., което се установява и от приетото по делото заключение на съдебно–счетоводната експертиза, а в останалата част паричното му задължение не е изпълнено.

2. Относно възражението за неоснователност на иска поради съобщаване на цесията на особения представител на длъжника

С рамков договор от 01.12.2016 г. вземането на заемодателя е прехвърлено на ищеца в настоящото производство. Назначеният за особен представител на ответника адв. Р. Р. твърди, че като особен представител не може да бъде уведомена за цесията поради материалноправния характер на това действие. Поради това, счита, че цесията не е породила десйтвие за длъжника.

Разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е установена в полза на длъжника. Уведомлението има за цел да предотвати двойно плащане на едно и също задължение. В хода на настоящото производство се установи безспорно, че задължението на ответницата не е погасено, което означава, че въпросът дали ответницата е получила уведомлението за извършената цесия е ирелевантен, тъй като няма отношение към основателността на иска. В този смисъл и Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр. дело № 867/2011 г., IV г. о. Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г., в което правилно е прието, че на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.

Разпечатката съдържа 38 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/22939607-bf83-4f17-8c3e-c9e6f8b7b385