Решение № 327 от 25.11.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Боян Балевски

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Касационно търговско дело № 20258002900134 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Подадена е касационна жалба от „Транскарт Файненшъл Сървисис“АД против решение № 23/31.01.2024 г. по в.гр.д. № 7/2024 г. на Окръжен съдСмолян, с което е обезсилено решение № 344/18.08.2023 г. по гр. д. № 611/2021 г. на Смолянски районен съд, върната е исковата молба на настоящия касатор и е прекратено производството по гр. д. № 611/2021 г. на Смолянски районен съд.

В касационната жалба се поддържа становище за недопустимост, евентуално за неправилност на въззивното решение. Касаторът навежда оплаквания, че приемайки исковата молба за нередовна въззивният съд е лишил необосновано ищеца от право на иск. Счита, че указанията, които са му били дадени касаят обстоятелства, подлежащи на изясняване в първоинстанционното производство. В представените пред въззивния съд месечни извлечения за процесния период са видни размерът на минималната погасителна вноска, размерът на усвоената главница, на начислената 1 договорна лихва и такси. Въззивният съд не е съобразил и вида на кредита – револвиращ, а оттук и спецификата на усвояването на суми и погасяванията им, очертаващ един огромен обем на извършени платежни операции. Счита за уточнени задълженията, които са останали неизпълнени и са дали основание кредиторът да обяви предсрочна изискуемост. В обобщение намира, че всички съображения на ОС-Смолян касаят основателността на иска, а не неговата допустимост. Иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.

Постъпил е писмен отговор от ответника по касацията Н. С.

Палешников със становище за неоснователност на касационната жалба.

Поддържа, че е налице неяснота как са формирани задълженията му по процесния кредит, какви суми е усвоил и какви плащания е направил във времето, както и поради неплащане на кои задължения кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем. Претендира присъждане на разноски.

С определение № 1702/03.06.2025 г. по т.д. № 134/2025 г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционото решение, е върната исковата молба и е прекратено първоинстанционното производство в необжалваната с въззивна жалба част – за отхвърляне на иска на „Транскарт Файненшъл Сървисис“АД против Н. С. Палешников за разликата над 5 946,83 лв. до 7 989,99 лв.– главница и над 110,70 лв. до 119,40 лв. – договорна такса, на осн.чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка неговата допустимост.

Със същото определение е допуснато касационно обжалване за проверка на обжалваното въззивно решение в останалата му част /за обезсилване на първоинстанционното решение в частта по уважения иск на „Транскарт Файненшъл Сървисис“АД против Н. С. Палешников / по правния въпрос: При служебна проверка за редовност на исковата молба по реда на чл.127, ал.1, т.4 ГПК извън изложение на обстоятелствта за допустимост, решаващият състав разполага ли с правомощия да задължи ищеца освен да посочи основанието и размера на иска и да представи доказателства за неговта основателност, преди да е изготвен проект ът за доклад по чл.140 ГПК? за съответствие с практиката на ВКС, на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни 2 основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че с определение е оставил без движение исковата молба и е дал указания за отстраняване на нередовностите й. Счел е, че с изложеното в уточнителната молба не са били изпълнени указанията и не са били отстранени посочените нередовности, поради което е обезсилил първоинстанционното решение, върнал е исковата молба и е прекратил производството по гр. д. № 611/2021 г. на Смолянски районен съд.

По допустимостта на въззивното решение:

Въззивното решение на СмОС в частта, с която е обезсилено първоинстанционото решение, е върната исковата молба и е прекратено първоинстанционното производство в частта за отхвърляне на иска на „Транскарт Файненшъл Сървисис“АД против Н. С. Палешников за разликата над 5 946,83 лв. до 7 989,99 лв.– главница и над 110,70 лв. до 119,40 лв. – договорна такса, се явява недопустимо, като произнесено извън сезирането на въззивния съд. Видно от въззивната жалба и уточнението й с молба вх. № 6871/17.11.2023 г. дружеството не обжалва решението на РС-Смолян в посочената част, поради което в същата атакуваното въззивно решение подлежи на обезсилване и прекратяване на въззивното производството, на осн. чл.293, ал.4 вр. чл.270, ал.3 ГПК.

В останалата част решението на СмОС не се явява недопустимо.

При нередовност на исковата молба, която не е отстранена в указания от въззивния съд срок, последният следва да се произнесе с решение по реда на чл.270, ал.3 ГПК /така ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС/, а не с определение, както счита касаторът. Ако не са налице предпоставки за нередовност на исковата молба и въпреки това въззивният съд даде указания за отстраняване на констатирани от него нередовности, въззивното решение за обезсилване на първоинстанционното решение ще е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила по чл.129, ал.4 вр.ал.2 и 3 ГПК, т.е. ще е неправилно /в същия смисъл решение № 120/04.03.2024 г. по гр.д. № 140/2024 г. на ВКС, I г.о./, но не и недопустимо.

3

По правния въпрос:

В практиката си ВКС неотменно поддържа становище / така в определение № 256/17.06.2019 г. по ч.т.д. № 461/2019 г. на ВКС, I т.о., определение № 783/08.12.2015 г. по ч.гр.д. № 5868/2015 г. на ВКС, IV г.о., определение № 277/11.10.2016 г. по ч.гр.д. № 3755/2016 г. на ВКС, I г.о., определение № 141/22.03.2013 г. по ч.гр.д. № 631/2012 г. на ВКС, II г.о., и определение № 1254/15.05.2024 г. по т.д. № 651/2023 г. на ВКС и определение № 51/08.04.2021 г. по ч.гр.д. № 881/2021 г. на ВКС, I г.о./, че исковата молба следва да съдържа обстоятелствата, на които се основава искът. В нея ищецът следва да индивидуализира спорното право чрез неговото основание, като посочи фактите, от които то произтича. Фактическите твърдения следва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно какви са обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си. Когато се претендира заплащането на определена сума, в исковата молба следва да бъде посочено от какво произтича задължението на ищеца за заплащане на тази сума /договор, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване и др./, а когато се претендира мораторна лихва - следва да се посочи размерът на мораторната лихва и периодът на забавено плащане на задължението, за който се претендира тази лихва. Когато в исковата молба са посочени факти и обстоятелства, правещи претенцията неясна, съдът предприема действията по чл.129, ал.2 ГПК, но когато неяснотите и противоречията не касаят правопораждащите факти, те се отстраняват от съда чрез даване на указания за тях в проектодоклада по чл. 140 ГПК и чрез поставяне на въпроси по чл.145, ал.1 ГПК и указания по чл.145, ал.2 ГПК. След доклада по чл.146 ГПК страните имат възможност да възразят срещу посоченото от съда като техни твърдения и искания и да направят допълнителни пояснения.

Настоящият състав на ВКС споделя така дадения отговор на правния въпрос.

По правилността на въззивното решение:

Видно от исковата молба ищецът „Транскарт Файненшъл Сървисис“АД навежда твърдения, че с ответника са сключили на 13.09.2006 г. Договор за 4 предоставянето на кредит - Транскарт на физическо лице, по силата на който на последния е отпуснат револвиращ кредит в размер 5000 лв., свързан с използване на кредитна карта. На 02.12.2008 г. между страните е бил сключен Анекс, по силата на който сумата по кредита е увеличена на 8000 лв. Излага, че за да се счита за редовно обслужван кредитът, клиентът дължи в срок до 15-то число на всеки месец да издължава минималната погасителна вноска по кредита. Ако не погаси общата сума на всичките си задължения, считано от 16-то число на същия месец, формираното салдо по кредита започва да се олихвява с лихва в размер на 1,22% на месечна основа. В този случай, за да се счита за редовно обслужван кредитът, клиентът дължи до 15-то число на всеки месец издължаване на минималната погасителна вноска по кредита. В периода след 13.09.2006 г. длъжникът е извършил платежни операции, чрез изпълнението на които е усвоявал суми в рамките на предоставения лимит.

Поради невнасяне на минималните погасителни вноски в 4 последователни месеца и на основание чл. 10, ал. 1, б. „б” от Договора, всички вземания на дружеството по горепосочения Договор, са б и л и обявени за предсрочно изискуеми, съобщено на ответника с писмо с обратна разписка от 29.07.2020г.

Изрично се уточнява, че към момента на подаване на исковата молба, Н. П. има непогасено задължение към дружеството в размер на 7 993,02 лв., представляващо главница по процесния договор. За ползването на предоставените потребителски кредити и на основание чл. 5, ал. 1, б. „б” от Договора, са били начислени договорни лихви в размер на 499,02 лв. за периода от 01.07.2020г. - 28.07.2020г., както и на основание чл. 5, ал. 1 б. „в” от Договора за кредит, са били начислени договорни такси по кредита в размер на 119,40 лв. за периода от 01.03.2020 г. - 28.07.2020 г. Ищецът твърди, че въпреки многократните напомняния чрез писма и уведомления, както и проведените телефонни разговори с длъжника, към момента на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК, същият не е погасил посочените по-горе суми. Поради което кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и се е снабдил с такава по ч.гр.д. № 319/2021 г. на РССмолян за следните суми: 7 993,02 лв. - главница; 499,02 лв.- договорна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 28.07.2020 г.; 119,40 лв. - договорни такси по кредита за периода 01.03.2020 г. - 28.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й заплащане. Поради което ищецът 5 формулира и петитум за установяване по отношение на ответника П., че последният дължи на дружеството горепосочените суми, представляващи вземания за главница, договорни лихви и такси за изложените периоди.

Размерът на главницата и на договорната лихва са изменени чрез намаляване в последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд.

В становище от 02.11.2021 г. ищецът пояснява, че се касае за предоставяне на потребителски кредит, но под формата на кредитна линия с уговорен кредитен лимит, при който кредитополучателят има възможност да осъществява тегления и внасяния на парични суми посредством използване на кредитна карта. С оглед спецификата на договора е невъзможно при сключването му изначално да бъдат определени в конкретна сума дължимата месечна вноска, минималният дължим размер, възнаградителна лихва, такса просрочие, доколкото тяхната величина зависи от изтеглената от потребителя сума. Посочва, че минималните погасителни вноски се определят, според ОУ към процесния договор, в Ценова листа на издателя на картата и се отразяват в месечно извлечение, което длъжникът е получавал, като действащите ценови листи по отношение на процесния договор са били представени към исковата молба. Прилага и подробна справка за направени вноски по кредитната карта на Н.П. за целия период на действие на договора 2006-2020 г.

При така наведените твърдения в обстоятелствена част на исковата молба и заявен петитум РС-Смолян се е произнесъл с решение по същество на спора.

При разглеждане на въззивната жалба на Н. П. срещу решение № 344/18.08.2023 г. по гр.д. № 611/2021 г. на СмРС въззивният съд е констатирал с определение № 15/08.01.2024 г. по в.гр.д. № 7/2024 г. на СмОС, че исковата молба се явява нередовна, тъй като следва да се попълнят фактическите твърдения, на които се основава претенцията. Дал е указания на ищеца, че следва с писмена молба, с копие за другата страна, да посочи всяко теглене като сума и дата, дължимата заради това теглене погасителна вноска, при погасяването на която до 15-то число на следващия месец не се начислява лихва; да се посочи, когато не е внесена в срок тази погасителна вноска, за всяко едно отделно теглене каква лихва и какви такси са начислени, както и върху каква сума са начислени; всяка от непогасените в срок суми с какви плащания, в какъв размер и в каква поредност са погасени. Указал е да се посочи: за кои задължения - като падеж и суми, и от коя дата ищецът е счел кредита за предсрочно изискуем; каква е функцията на „напомнителна такса“ и съотношението й към „такса месечно извлечение“; с какъв лихвен процент са олихвявани задълженията по периоди.