Решение № 845 от 03.06.2026, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 845

Габрово, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - I състав, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГАЛИН КОСЕВ

При секретар ЕЛКА СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛИН КОСЕВ административно дело № 20267090700181 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба на Н. Х. Ц. от гр. Севлиево, обл. Габрово против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "з", "гг" от Закона за движение по пътищата № GPAM-1373651 от 20.04.2026 година, издадена от мл. инспектор към РУ Севлиево при ОД на МВР Габрово.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и неправилна поради неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с административно производствените правила. Не били изпълнени изискванията на чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая. В разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП законодателят бил предвидил служебна дерегистрация на ПМС, за което липсва сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Още на следващия ден, след узнаване на факта, че застраховката е с изтекъл срок жалбоподателя бил сключил нов договор за задължителната застраховка. Налагането на такава мярка било до момента на сключване на застраховка, а това било сторено. Прави се искане за отмяна на заповедта. Заявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят Н. Ц., редовно призована не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, който поддържа жалбата, искането по същество за отмяна на оспорената заповед, както и претенцията за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна мл. инспектор към РУ Севлиево при ОД на МВР Габрово редовно призован не се явява и не се представлява. Не взема становище по жалбата и заявените искания по същество.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "з", "гг" от Закона за движение по пътищата №GPAM-1373651 от 20.04.2026 година от мл. инспектор в РУ Севлиево при ОД на МВР Габрово, на жалбоподателя Н. Ц. на основание чл. 171, т. 1, б. "з", "гг" от ЗДвП е наложена следната мярка: временно отнемане на СУМПС [номер] до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че на 20.04.2026г. Ц. управлява собствения си лек автомобил, подробно описан в заповедта в гр. Севлиево, [улица] в посока към пл. Свобода, като при извършена проверка е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 10.03.2026 година поради липса на сключена застраховка "Гражданска отговорност".

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна/наказателна отговорност.

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ.

За установяване на нарушението, извършено от жалбоподателя Н. Ц., е съставен АУАН серия GA и № 3328542 от 20.04.2026 година, в който е описана фактическа обстановка, идентична с тази от оспорената заповед, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК.

В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "з", "гг" от ЗДвП се прилага ПАМ "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182,ал.5.

От установените факти е видно, че органът е имал предвид едно от основанията по тази норма за прилагане на ПАМ, а именно извършено от водача нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, според която разпоредба се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, което деяние представлява нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която разпоредба е посочена в представения като част от административната преписка и обсъден по-горе АУАН, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, като в случая се има предвид нарушение на изискването за управление на надлежно регистрирано МПС.

В случая срокът, за който се налага мярката, е определен в закона - до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 6 месеца, поради което не се налага срокът да бъде мотивиран, не е нарушен и принципът за съразмерност, визиран в чл. 6 от АПК.

По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи, приложена като доказателство по делото са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 1, 1. 3 са посочени областните дирекции на МВР. Със Заповед № 264з-2761 от 26.09.2025 година на Директора на ОД на МВР – Габрово, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки посочените в заповедта длъжностни лица, т. е. издателят на оспорената заповед е от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в частност на основание чл. 171, т. 1, б. "з", "гг" от ЗДвП.

Спорен по делото е въпросът налице ли са били материалноправните предпоставки за прилагане на процесната ПАМ.

Фактическият състав по чл. 171, т. 1, б. "з", "гг" от ЗДвП визира две материално-правни предпоставки, първата от които е управление на МПС от жалбоподателя като негов водач, а втората, според фактическите установявания, посочени в заповедта, е извършено от водача нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, подлежащо на санкция съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

В процесния случай липсва посочване на правното основание за прекратяване на регистрацията на процесния автомобил, но имайки предвид посоченото фактическо такова - поради липса на сключена застраховка "Гражданска отговорност", правното основание е чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, която разпоредба към твърдяната дата на прекратяване на регистрацията на автомобила – 10.03.2026 година, както и към датата на издаване на процесната заповед, е с променена редакция, в сила от 07.09.2025 година, която предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането /К3/. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ, в сила от 01.08.2025 година, предвижда, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка, а според ал. 11, също в сила от 01.08.2025 година, компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.

Действително, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в действащата редакция след изменението, обн. ДВ бр. 64 от 2025 година, в сила от 07.09.2025 година, липсва законово предвидено задължение за органите на МВР за уведомяване на собственика на автомобила за служебно прекратена регистрация на автомобила след получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, но както към датата на вмененото като извършено от жалбоподателя Н. Ц. нарушение, така и към момента на издаване на оспорената заповед, в действащата нормативна уредба такова задължение за уведомяване продължава да съществува съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая не само липсват каквито и да било данни и доказателства, дори и като индиция, че жалбоподателят – собственик на процесния е бил уведомен за служебно прекратената в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП регистрация на автомобила, но и от страна на ответника не се твърди наличието на такова уведомяване от органите на МВР, в съответствие с изискването по чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 година. След като собственикът на автомобила не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, приложимо се явява разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 година на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС, по т. д. № 3/2022 година, което не е загубило сила. Съгласно посоченото Тълкувателно постановление, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В мотивите на ТП № 2 от 5.04.2023 година на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС, е прието, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на МПС от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно от субективна страна, тъй като липсата на уведомяване води до незнанието на факт от обективната действителност, който принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.