Решение № 88 от 15.07.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. *, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Николова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА в присъствието на прокурора А. Евг. И. като разгледа докладваното от Димитрина Николова Частно наказателно дело № 20261600200192 по описа за 2026 година

Производството е по чл.32, ал.1, във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС) и е образувано по постъпило в Окръжен съд - * удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение №ВНRО, постановено на 19.12.2025 година, влязло в сила на 20.01.2026 година, по отношение на българския гражданин А.С. от град *, улица „*“ №*, с ЕГН **********, с което на същия е наложена финансова санкция за нарушение, наказуемо по националния закон на издаващата държава.

Финансовата санкция е наложена на горепосоченото лице за административно нарушение на правило за движение по пътищата.

Представителят на Окръжна прокуратура-* взема становище за основателност на направеното искане за признаване на решението за наложената финансова санкция.

Засегнатото лице, редовно призовано не се явява в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото, приема следното:

Удостоверението е издадено по образец, съгласно чл. 4, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС и е подписано; съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава, съгласно чл.3, ал.1, т 1 от ЗПИИАКОРНФС, като същото е придружено от превод на български език.

1

Удостоверението съдържа достатъчно данни с оглед идентифициране на засегнатото лице, които са подкрепени допълнително и с приложената по настоящото дело справка за постоянен и настоящ адрес.

От съдържанието на удостоверението е видно, че на българския гражданин А.С. от град *, улица „*“ №*, с ЕГН ********** е наложена финансова санкция в размер на сумата от 150 евро за нарушение на разпоредба на австрийското законодателство, касаеща правило за движение по пътищата – в превозното средство е превозвано дете на възраст над 3 години, което не е било оборудвано със системи за безопасност.

Решението се отнася за административно нарушение, извършено в издаващата Държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, въз основа на което е издадено. Не са събрани доказателства, които да сочат, че срещу санкционираното лице, на същото основание в Република Б. или в друга Държава, различна от издаващата / А./ или изпълняващата /Б./ е постановено и приведено в изпълнение Решението за финансовата санкция.

Давността за изпълнение, според българското и австрийското законодателство, не е изтекла. Решението не се отнася за административно нарушение, подсъдно на българския съд. Липсва имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на Решението недопустимо.

Решението не се отнася за административно нарушение, което по българското законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на територията на Б. или е било извършено извън територията на издаващата Държава и българското законодателство не позволява предприемане на административнонаказателно производство по отношение на такива деяния. Засегнатото лице е с регистрирано постоянно пребиваване в РБ..

В настоящето производство съдът е овластен да провери единствено дали е налице валидно сезиране от компетентния орган и дали са налице условията на българския Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции за признаване на чуждестранното решение и приемането му за изпълнение в Р Б. или не. При извършване на тази проверка, съдът констатира, че изпратеното Удостоверение по чл. 4 от РР е редовно и че не са налице условията на горецитирания български закон за отказ от признаване и приемане за изпълнение на чуждото решение.

Наложената с процесното Решение финансова санкция е в размер на 150 Евро. Решението е постановено срещу български гражданин, който може да носи имуществена и наказателна отговорност. Удостоверението по чл. 4 от РР е издадено по надлежния ред, от компетентен орган и съдържа всички изискуеми реквизити, поради което българският съд е обвързан с отразеното в него. Решението е влязло в сила на 20.01.2026 г. Няма данни санкционираният да е заплатил изцяло или отчасти търсената санкция в издаващата Държава. И в настоящето производство не се представят доказателства за плащане на 2 санкцията.

Не са налице условията на чл. 32, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС за намаляване размера на финансовата санкция.

Като взе предвид изложеното, съдът намира, че липсват законови основания, които да налагат отказ от признаване и изпълнение на Решението за налагане на финансовата санкция. Въпреки изискването на чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 8 от ЗПИИАКОРНФС, равностойността й да се определя в български левове по курса за деня на постановяване на Решението за налагане на финансовата санкция, съдът намери, че санкцията следва да бъде призната в Евро, предвид въвеждането му като официална валута и в РБ., считано от 01.01.2026г.

Както бе посочено и по-горе, санкционираното лице е било уведомено за това решение, за възможността да обжалва същото, респ.сроковете за обжалване. Решението е постановено на 19.12.2025 година, влязло в сила на 20.01.2026 година. В случая, по силата на разпоредбата на чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС, не се изисква двойна наказуемост на деянието, представляващо административно нарушение, тъй като се касае за нарушаване правила за движение по пътищата, а това нарушение е наказуемо и по българското законодателство.

Решението следва да бъде изпратено на Националната агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и ДОПК.

Решението в превод следва да бъде изпратено на органа, постановил решението за налагане на финансовата санкция.

Копие от решението следва да бъде изпратено на Министерство на правосъдието на Република Б..

Предвид изложените съображения окръжният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение №ВНRО, постановено на 19.12.2025 година, влязло в сила на 20.01.2026 година, по удостоверение, изпратено от А., за налагане на финансова санкция – глоба в размер на 150 евро на българския гражданин А.С. от град *, улица „*“ №*, с ЕГН **********.

На основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС препис от решението да се изпрати незабавно на Националната агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и ДОПК.

Решението в превод, след влизането му в сила, да се изпрати на органа, постановил решението за плащане на финансовата санкция, на адреса, посочен в удостоверението.

Копие от решението след влизането му сила да се изпрати на 3

Министерството на правосъдието на Република Б..

Решението, на основание чл.34, ал.1 във вр. с чл.20, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, подлежи на незабавно изпълнение; на обжалване и протестиране - в седемдневен срок от днес /06.07.2026 година / пред Апелативен съд-С..

Съдия при Окръжен съд – *: _______________________

4