Решение № 921 от 28.11.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 921 гр. Бургас, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело № 20242100101734 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на „Сенди бей резорт“ АД, с ЕИК: 207791626, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, вх. А, ет. 3, ап. 7, представлявано от Йохан Нинов Йотов чрез пълномощника си: адв. Ю. О.

Георгиева, със съдебен адрес: гр. София, *** против „Гец - ги агро“ ЕООД, с ЕИК: 102890783, със седалище и адрес на управление: с.

Загорци, община Средец, област Бургас, представлявано от Георги И.

Георгиев, за признаване на установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: сграда с идентификатор №*** /единадесет хиляди петстотин тридесет и осем, точка, тринадесет, точка, деветстотин двадесет и девет, точка, едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свети Влас, общ.

Несебър, с адрес на сградата: гр. Свети Влас, ул. „Козлука“, със застроена площ: 115 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: сграда за водоснабдяване и/или канализация, която сграда е построена в поземлен имот с идентификатор *** /единадесет хиляди петстотин тридесет и осем, точка, тринадесет, точка, деветстотин двадесет и девет, точка/, при съседи на поземления имот:

***, ***, *** и ***, и за осъждане на ответника да предаде владението върху недвижимия имот.

Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот, който му е бил 1 възложен с постановление за възлагане на недвижим имот изх. № 17149/01.07.2024 г. на ЧСИ Станимира Николова, с рег. № 805.

Постановлението било издадено по изпълнително дело

№

20228050400199/2022 г., като на ищеца били възложени изнесени на проведена публична продан недвижими имоти, собственост на ипотекарния длъжник „Хелт енд спа холидейс“ ЕООД, сред които и процесния. Твърди се, че постановлението за възлагане е влязло в сила на 16.07.2024 г., като възлагателното постановление е вписано в Служба по вписванията – гр.

Несебър на 24.07.2024 г.

Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска с обстоятелството, че процесният недвижим имот бил обект на принудително изпълнение и по изп.дело №20208000400813 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, per. №800, в рамките на което след проведена публична продан бил възложен на ответника с постановление за възлагане от 17.05.2024 г. Сочи, че в случая били налице два акта за придобиване право на собственост за един и същ недвижим имот, издадени в полза на различни лица.

Твърди се в исковата молба, че извършената от ЧСИ Ивелина Божилова публична продан била незаконосъобразна, тъй като сграда с идентификатор *** макар да е самостоятелно обособена вещ по КККР, представлява вещ принадлежност към друга главна вещ, а именно към сграда с идентификатор ***, който недвижим имот, представлява хотел за сезонно обитаване “Зорница сендс“ (със старо наименование „Теодора бийч“).

Навеждат се твърдения, че функционалното предназначение на процесния имот било да обслужва хотел за сезонно обитаване „Зорница сендс“, като пречиства отпадните води от хотела. Това специфично предназначение на процесния имот му придавало качеството на вещпринадлежност, като сграда с идентификатор ***е главната вещ (хотел), а сграда с идентификатор ***, представлява пречиствателна станция, която няма как да функционира самостоятелно, доколкото нейното предназначение е обслужващо и свързано с изпълнението на функциите на главната вещ /хотела/.

Излагат се твърдения в исковата молба, че през 2003 г., със заповед на кмета на община Несебър е одобрено частично изменение на ПУП – план за застрояване на процесния поземлен имот, което се отнася именно до проектирането и изграждането на процесната пречиствателна станция. Въз основа на това, на дружеството „Теодора турс“ ЕООД било издадено разрешение за строеж, а в последствие и разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадни води в повърхностни водни обекти, което касае пречиствателната станция на хотелски комплекс „Зорница сендс“.

Впоследствие във връзка с подадено заявление и приложени към него 2 доказателства било извършено вписване в разрешението за строеж като възложител и собственик дружеството „Хелт енд спа холидейс“ ЕООД.

От изложеното се прави извод, че пречиствателното съоръжение няма самостоятелно предназначение и не може да се ползва за друго, освен за пречистване на отпадъчните води, генерирани от сграда с идентификатор ***. поради което предмет на публична продан по изп. дело №813 по описа за 2020г. на ЧСИ Ивелина Божилова е бил обект, който представлява вещ принадлежност и следва главната вещ и върху този обект не може да се насочи самостоятелно принудително изпълнение.

Поддържа се, че този, който е придобил на валидно правно основание собствеността върху сграда с идентификатор №***. представляваща хотел за сезонна обитаване „Зорница сендс“ /главна вещ/, е собственик и на процесния имот. Подчертава, че собственик на сграда с идентификатор *** е именно ищцовото дружество, която последното е придобило в резултат на проведена публична продан по изп.дело №199 по описа за 2022г. на ЧСИ Станимира Николова, като публичната продан е била насочена както върху главната вещ, така и върху вещта принадлежност. Заключава се, че посочените факти и обстоятелства изключват възможността ответното дружество да е придобило и да се счита за собственик на процесния имот.

По отношение на владението на имота се излагат твърдения, че с протокол за доброволно предаване на владение върху недвижими имоти, процесният имот бил предаден на ищеца, но седмица по – късно, ЧСИ Божилова незаконосъобразно предприела действия по принудително отнемане на владението върху недвижимия имот и след като отстранила досегешния владелец, извършила въвод на „Гец ги агро“ ЕООД в имота.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията.

Ответникът заявява, че е придобил собствеността върху процесната сграда с идентификатор *** с постановление за възлагане на недвижим имот от 17.05.2024г. на ЧСИ Ивелина Божилова, peг. № 800 по КЧСИ, влязло в законна сила на 16.07.2024г. и вписано с акт № 172, т. 25, peг.

8108 от 19.07.2024г. на Сл. по вписванията при НРС към АВ. Заявява, че процесната сграда е придобита заедно с поземления имот, върху който е изградена, а именно ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Свети Влас, както и с попадащата в сградата пречиствателна станция за отпадъчни води от хотелски к-с „Зорница сендс“, представляваща комбинирано, монолитно, моноблоково, затворено съоръжение, изцяло разположено под терена.

Ответникът счита, че ищецът не може да оспорва постановлението, с 3 което е придобил собствеността върху имота. Наред с това се подчертава, че постановлението, с което ответното дружество е придобило имота, е вписано в Сл. по вписванията при PC - Несебър преди постановлението на ищеца, поради което ответното дружество е извършило своята покупка преди ищеца.

От посоченото се прави извода, че дори ищецът да бил закупил процесната сграда, то той бил купил имота от несобственик. Поддържа, че постановлението за възлагане на имота на ищеца не може да му бъде противопоставено, тъй като е вписано по – късно (чл. 113 от ЗС). В тази връзка излага доводи, че ако две или повече лица са придобили право на собственост върху един и същ недвижим имот, за собственик се счита този, който първи е вписал акта си за собственост в имотния регистър.

Ответното дружество заявява, че владението върху процесния имот му е било предадено с протокол от ЧСИ И. Божилова, което той като собственик бил упражнявал до разрушаването на процесната сграда. Сочи, че след въвода установил, че сградата не се ползвала по предназначение, поради което предприел действия по прекратяване на разрешението за ползване на съоръжението, като подал в Басейнова дирекция „Черноморски район“ към МОСВ заявление по чл. 79, ал. 1, т. 1 от Закона за водите. Ответникът подал и до община Несебър заявление за одобряване на проект за премахване на сграда с идентификатор ***. Изготвеният инвестиционен проект за премахване бил одобрен на 05.11.2024 г. и въз основа на него сградата била премахната, което било установено от община Несебър с констативен протокол от 05.02.2025 г. Ответникът счита, че причините за погиването на сградата са ирелевантни за предмета на настоящото производство.

На следващо място ответникът твърди, че процесната сграда не била принадлежност към хотела на ищеца, тъй като двете сгради представлявали самостоятелни обособени сгради – отделни обекти на кадастъра, които могат да функционират самостоятелно. Навежда доводи, че дори процесната сграда да била принадлежност, то връзката с главната вещ не била абсолютна, а тя съществувала само ако не било постановено или уговорено друго. Счита, че с постановлението за продажба на едната сграда, отделно от другата, настъпила имено хипотезата на „постановено нещо друго” по смисъла на чл. 98 от ЗС.

Допълва, че сградата била нанесена в действащата КККР на гр. Свети Влас като самостоятелен обект на кадастъра по смисъла на чл. 23, т. 2 от ЗКИР, като от този момент тя била самостоятелен обект на вещни права, независимо от законността й.

Оспорва се от ответника твърдението на ищеца, че сградата представлявала строеж „Пречиствателна станция за отпадъчни води от хотелски к-с „Зорница сенд“ и реконструкция на помпена станция“. Заявява се, че сградата не е била и не би могла да бъде идентична с пречиствателното 4 съоръжение. Навежда твърдения, че пречиствателното съоръжение, към момента на издаване на разрешението му за строеж било разположено в два поземлени имота, а процесната страда била разположена само в ПИ ***. Позова се на графична част на заповедта за изменение на ПУП – ПЗ като сочи, че е обективно невъзможно при този застроителен план сградата да е била законна и въведена в експлоатация.

Ответникът поддържа, че не са налице предпоставки за уважаване на иска с правно осн.чл.108 от ЗС, тъй като процесния имот не съществува като обект в правния мир и това изключва владение, упражнявано от ответното дружество. Твърди, че процесната сграда към момента на закупуването й, а и преди това, не е функционирала като сграда за водоснабдяване и/или канализация, в нея не са съществували помпени съоръжения, филтри или каквото и да било друго оборудване, които да е функционирало като пречиствателна станция, поради което не е била налице юридическа връзка между двете вещи като между главна вещ и принадлежност. Поддържа се, че лисвала не само функционална, но и физическа връзка между двете сгради, тъй като хотелът продължавал да функционира и след премахването на спорната сграда.

В съдебно заседание оспорването се поддържа, представят се доказателства.

Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

И двете страни се легитимират като собственици на процесната сграда с идентификатор №***, а именно като лица, на които сградата е била възложена след проведени публични продажби по две различни изпълнителни дела. На ищеца сградата е била възложена с постановление за възлагане на недвижим имот изх. № 17149/01.07.2024 г. на ЧСИ Станимира Николова, с рег.

№ 805, вписано в Сл.Вп. Несебър на 24.07.24 год., заедно с други продадени имоти на ипотекарния длъжник „Хелт енд спа холидейс“ ЕООД – поземлен имот с идентификатор №*** и построения в същия хотел с обзавеждането и поземлен имот с идентификатор №***.

На ответника сградата е била възложена, заедно с поземлен имот с идентификатор №***, с постановление за възлагане на недвижим имот от 17.05.2024г. на ЧСИ Ивелина Божилова, peг. № 800 по КЧСИ, вписано с акт № 172, т. 25, peг. 8108 от 19.07.2024г. на Сл. по вписванията при НРС.

От заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че макар и да не са представени всички книжа за строителния процес, от намиращите се в делото може да бъде направен извод, че строежът на сградата е бил 5 изпълнен законосъобразно. Установява се също, че сградата е била разрушена въз основа на одобрен проект от Община Несебър, не съществува на място и в кадастралната карта.