Решение № 15 от 15.01.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Перник , 15.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

МАРИНЕЛА К. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА

Въззивно гражданско дело № 20201700500598 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. Х. С., подадена чрез адв. Х. Х., против решение № 998/23.07.2020 г., постановено по гр.д. № 5836/2019 г. на Районен съд – Перник, с което e отхвърлен предявеният от К. Х. С. срещу С. А. С. иск с правна квалификация чл.93, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща задатък /капаро/, в двоен размер, предоставен по предварителен договор от ***г. за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното й изплащане. В тежест на ищеца са възложени сторените от ответника разноски в размер на 830 лева на основание чл.78, ал. 3 ГПК.

В жалбата по изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение се иска отмяната му и уважаване на предявения иск. Жалбоподателят поддържа, че неправилно и необосновано районният съд е приел, че ответникът е изправна страна по сключения предварителен договор, поради което има право да задържи получения от ищеца задатък, който извод обосновава с приетия по делото констативен протокол на нотариус А.

Ц..Според жалбоподателя именно ответникът е неизправна страна по предварителния договор. Същият не е изпълнил задължението си по чл. 2 чл. 3 от договора, а именно да се снабди с всички необходими документи за сключване на сделката, своевременно да ги предостави на купувача, след което да покани последния да се яви на посочен ден и час при нотариус за подписване на нотариален акт и заплащане на остатъка от продажната цена.

Позовава се на разпоредбата на чл. 84, ал.2 ЗЗД, според която когато срокът за изпълнение на задължението не е определен, длъжникът изпада в забава след получаване на покана от 1 страна на кредитора. Обоснова, че след като договорът е сключен в писмена форма, то поканата също следва да е в такава форма, като в процесния договор в чл. 13 изрично е предвидено уведомленията и поканите да бъдат изпращани. За неправилен счита извода на съда, че за сключване на окончателен договор купувачът е бил поканен надлежно по телефона. Недопустимо е според него доказване със свидетелски показания на обстоятелства, за установяването на които се изисква писмен акт. Отделно от това свидетелите, на чийто показания районният съд е основал изводите си били заинтересовани от изхода на спора. Жалбоподателят счита, че неправилно съдът се позовал на писмени съобщения, които не представляват писмени доказателства по смисъла на ГПК. В обобщение сочи, че не бил изпаднал в забава, тъй като не бил надлежно поканен за сключване на окончателен договор, както и не получил предварително всички необходими документи за изповядване на сделката. На следващо място жалбоподателят поддържа, че продавачът бил неизправна страна по договора и защото не бил единствен собственик на процесния имот, а също и не представил доказателства за изпълнение на задължението си преди сключване на окончателен договор да плати всички текущи сметки за ток, вода, местен данък и такса смет. Същевременно продавачът по договора – ответник без да е развалил предварителния договор по реда на чл. 87, ал.1 ЗЗД продал имота на трето лице.

След като ответникът е неизправна страна с оглед на неизпълнението на задължението да покани и прехвърли собствеността върху имота и да не предлага същия на други лица, то дължи връщане на полученото капаро в двоен размер. Жалбоподателят претендира сторените разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна – С. А. С., чрез адв. Д. М., е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Поддържа, че от събраните писмени доказателства в хода на процеса не се установили предпоставките, обуславящи основателност на иска по чл. 93, ал.2 ЗЗД. Претендира разноски.

Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, разгледана по същество неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД.

За да отхвърли предявеният иск районният съд е приел, че ищецът не установява да е изправна страна по сключения между страните предварителен договор, тъй като не е оказал необходимото съдействие за сключване на окончателен договор - не се е явил на посочените две дати пред нотариус. Формирал е извод, че разпореждането с процесния имот, извършено от ответника в полза на трето за спора лице е осъществено след неизпълнението на задължението на ищеца, поради което и в патримониума му не е възникнало притезанието, предмет на иска.

2

Между страните е безспорно, че на *** г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба, по силата на който С. А. С., като продавач се е задължил да прехвърли в съответната надлежна форма правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ къща от 36 кв.м., заедно с дворното неурегулирано място от 1000 кв.м., върху което е построена къщата срещу насрещната парична престация от купувача (ищеца) да заплати цена в размер на сумата от 38 500 лв. Страните са се съгласили в клаузата на чл.

3, че ще сключат окончателния възмезден транслативен договор когато продавачът се снабди и предостави на купувача необходимите документи за изповядване на сделката. При сключване на договора купувачът е предал на продавача сумата от 5000 лв., представляваща задатък - арг. чл. 2 от договора.

Спорно по делото е обстоятелството дали е възникнало потестативното право по чл. 93, ал. 2 ЗЗД на купувача с едностранно волеизявление да развали договора без спазване на изискванията по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, т. е. да се "откаже" от договора и да получи дадения задатък в двоен размер като обезщетение за причинените му имуществени вреди от виновното неизпълнение на договорното задължение на ответника за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на процесния имот.

Уговорката за задатък като акцесорна, добавъчна клауза не притежава само потвърдителна и обезпечителна функция, но включва в себе си и една потестативна, преобразуваща възможност изправната страна по един двустранен договор да развали чрез едностранно изявление правната връзка с насрещната страна, като по този начин се освободи от своята правна обвързаност насрещно да престира. В нормата на чл. 93, ал. 2 ЗЗД е уредено правилото, че ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер. В този смисъл, законодателят е предвидил способ за изправната страна, чрез който последната да се освободи от облигационното правоотношение, като същевременно вредите, които е претърпяла, са обезпечени с дадения задатък, респ. с връщането му в двоен размер. Когато даденото като задатък представлява едновременно и част от дължимата главна престация, какъвто е настоящият случай, задатъкът притежава действието на аванс - договорено частично изпълнение на задължението за заплащане на уговорената продажна цена.

Установява се по делото от представения констативен протокол от ***г., че пред нотариус А. Ц., с рег. № ***, на *** г. ответникът е представил следните документи, необходими за изповядване на предстояща продажба на процесния имот – нотариален акт за дарение № *, том **, дело № 2659/30-08-1994 г., скица-проект от *** г. по геодезическо заснемане, удостоверение с изх. № ***, изд. на *** г. от Община Б., удостоверение за данъчна оценка от *** г., удостоверение за наследници от *** г., както и предварителния договор, сключен с ищеца. Отразен е изводът на нотариуса, че тъй като необходимите за изповядване на сделката документи са налични, то е насрочена дата на продажбата на ***г., на която пред него се явили продавачите С. А. С. и Й. Б. Н., но до края на работния ден не се явил купувачът. Нотариусът е отразил, че и на втората насрочена дата за изповядване на сделката в посочения час -*** г. от 11.30 часа, се явили продавачите, но до края на работното време отново не се явил купувачът.

В предварителния договор за падеж на изпълнението на задължението на страните за сключване на окончателен договор, страните в чл. 3 от същия са уговорили снабдяване на продавача с необходимите документи и представянето им на купувача, но не е посочен срок за това. С оглед разпоредбата на чл. 84, ал.2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Основният 3 спорен въпрос по делото е бил ли е поканен ищецът да се яви на посочените дати пред нотариуса за сключване на окончателен договор. По отношение на това обстоятелство в констативния протокол липса отразяване.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователен доводът на въззивника, че само писмена покана в случая би породила предвиденото в чл. 84 ЗЗД действие. Аргумент в тази насока не може да се извлече от сключения предварителен договор, в чл. 13, от който е посочено, че всички уведомления и покани ще се изпращат на страните по сделката. Тази формулировка не предвижда за единствена валидна форма на уведомяване писмената. Не е посочен конкретен адрес, а само адресатът. При тълкуване на волята на страните, изразена в договора, съобразно изискванията на чл. 20 ЗЗД, при отчитане и на останалите уговорки, не може да се формира подобен извод. Не съществува законово изискване изявленията на страните във връзка със сключен между тях предварителен договор да са в съответната на договора форма, каквито законодателят е предвидил при уредбата на други институти. В този смисъл всяко друго уведомяване би било надлежно.

Във връзка с правните последици от разменената електронна кореспонденция чрез мобилно приложение „Вайбър“ е приложим е Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). По-конкретно чл. 3, чл. 5, чл. 8, чл. 9, чл.

10 и чл. 11 от ЗЕДЕУУ, в които е уредена процедурата на съобщаване чрез информационна система като принципът, който е идентичен с този в процесуалните закони (чл. 42, ал. 4 от ГПК) е, че представените съобщения представляват електронни изявления – документ като законът приравнява електронния документ на писмения му аналог и съобщенията се смятат за връчени с постъпването им в посочената информационна система. Те представляват частен писмен документ, подписан от страната, който се ползва с формална доказателствена сила относно авторството– чл. 180 ГПК. При наличие на оспорване представилата го страна следва да установи неговата автентичност, което не е сторено в производството пред РС. Не е уважено искането за назначаване на съдебно-техническата експертиза, която да установи изпращането и получаването на електронните писма и прикачените към тях файлове, дали представената електронна кореспонденция е водена в мобилното приложение „Вайбър“, налице ли е съвпадение между съобщенията в моб. телефон на посочения автор и приложената на хартиен носител извадка от „Вайбър“, както и дали съобщенията са изпратени до номер с наименование на контакт ищеца. С определение от 24.06.2020 г. съдът е отменил предходното си определение, с което е открил производство по чл. 193 ГПК, изхождайки от разбирането, че представените разпечатки не представляват документ по смисъла на чл. 180 ГПК. Пред въззивната инстанция не са релевирани оплаквания за допуснати от районния съд процесуални нарушения във връзка със служебното му задължение да разпредели доказателствената тежест за спорните по делото факти, които да обусловят даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.