Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 54 от 26.02.2026, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 61/2026
Вид
Определение № 54
Подписан
26.02.2026
В сила
26.02.2026
Състав
Янко Димитров Янков, Георги Николов Грънчев, Ангелина Йоргакиева Лазарова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 54 гр. Варна, 26.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно наказателно дело № 20263000600061 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по глава 22 от НПК.

Образувано е по частна жалба на пострадалите И. П. Х. и Й. В. Л., чрез техния повереник срещу разпореждане № 59 от 12 февруари 2026 година, постановено по НОХД № 111 от 2025 година по описа на Окръжен съд Добрич. С атакуваното разпореждане е върната жалбата на пострадалите срещу определение №34 от 04 февруари 2026 година по НОХД №111 от 2025 година по описа на Окръжен съд - Добрич, с което определение производството по делото е било прекратено, поради допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт и делото е върнато на прокурора за отстраняването им.

В частната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на съдебното разпореждане. Твърди се, че съдът в нарушение на закона е върнал жалбата на пострадалите с аргумента, че същите не са конституирани като частни обвинители в разпоредителното заседание и поради тази причина нямат процесуална легитимация да обжалват съдебния акт.

Съставът на Варненския апелативен съд след като се запозна с материалите по делото и аргументите, изложени в частната жалба както и разпореждането на съда намира, че жалбата е подадена в срок, същата е допустима, а по същество е и основателна.

1

Добричкият окръжен съд е върнал частната жалба на повереника на пострадалите като е посочил, че съдът не се произнасял по въпросите на член 248, алинея 1, точки 4-9 от НПК, както и по чл. 248, алинея 2 от НПК.

Доводите на първата инстанция не се споделят от настоящия съдебен състав.

Систематичното тълкуване на разпоредбата на член 248 от НПК води до извода, че съдът е длъжен да се произнесе по направените искания за конституиране на страни по делото. В алинея първа на разпоредбата е очертан предмета на разпоредителното заседание. Веднага след това законодателят е задължил съдът да се произнесе по направените искания. Нормата е императивна и не дава възможност за преценка дали да се извърши произнасяне или не. След изслушване на прокурора и лицата по чл. 247в, алинея 1 и 2 от НПК съдът се произнася с определение по въпросите, посочени в член 248, алинея 4 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК отказът на съда да конституира частен обвинител подлежи на обжалване по реда на глава 22-ра от НПК. Тази разпоредба е в подкрепа на довода, че пострадалият от престъплението има право да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси. Това е така, защото след като пострадалият не е конституиран като частен обвинител, той продължава да има статута на пострадало лице по смисъла член 74 от НПК.

Разпоредбата на чл. 249, ал 3 от НПК следва да се разглежда във връзка с Глава VIII от Наказателно-процесуалния кодекс, озаглавена „Пострадал“. В Раздел I „Общи положения“ е посочено кое лице има качество на пострадал в наказателното производство и какви са неговите права. Изрично в член 75 от НПК е посочено правото на пострадалия да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство. Разглеждайки Раздел II, III и IV от Глава VIII е видно, че тези разпоредби третират правата на пострадалите от престъпления от общ или частен характер и процедурата, по която те следва да се конституират като страни в наказателния процес. От гореизложеното следва заключението, че окръжният съд е следвало да конституира пострадалите като частни обвинители или да откаже да ги конституира като такива и едва след това да се произнесе по въпросите, които са предмет на разпоредителното заседание. Такава би следвало да бъде последователността тъй като както беше посочено по-горе нормата на член 248, алинея 2 от НПК е императивна и следва задължително да бъде изпълнена.

2

На следващо място, макар и пострадалите да не са конструирани като частни обвинители, същите имат право въз основа на общите разпоредби на член 75 от НПК и разпоредбата на член 249, алинея 3 от НПК да обжалват актовете, които накърняват техните права и законни интереси. В този смисъл атакуваното определение на Добричкия окръжен съд се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Тъй като към настоящото производство е приложена и жалба срещу определението на съда, с което съдебното производство по НОХД №111 от 2025 година се прекратява и се връща на прокурора, жалбата следва да бъде присъединена към ВЧНД №62 по описа на АС-Варна от 2026 година, по което предмет на разглеждане е определение № 34 от 04 февруари 2026 година по НОХД №111 от 2025 година по описа на Добричкия окръжен съд, образувано по протест на прокурора, а към настоящото производство следва да се приложи копие от същата жалба.

Предвид изложеното Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 59 от 12 февруари 2026 година, постановено по НОХД № 111 от 2025 година по описа на Окръжен съд - Добрич.

Копие от жалба вх.1204/11.02.2026 г. на Добричкия окръжен съд да се приложи по настоящото дело, а оригиналът да се присъедини към ВЧНД №62 по описа на АС-Варна от 2026 година.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3