Решение № 63 от 29.05.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. ******, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Е.К.А. като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20253130200592 по описа за 2025 година Производството е образувано във връзка с подадена жалба от Н. Н. И. с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 25-0324000818/11.12.2025 г. на Началник Група към към ОДМВР-******, РУ ******, с което на същия било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 лева/153,39 евро, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.150 от ЗДвП.

В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП, аргументи за което се излагат: субективна несъставомерност на деянието, предвид липсата на знание у въззивника касателно броя на отнетите му контролни точки с оглед отразяването им в информационната система на ПП при ОДМВР до която свободен достъп няма; липсата на посочени както в АУАН, така и в НП доказателства за описаното в тях обстоятелство, че въззивникът е неправоспособен, а така и за управляваното МПС, непозволяващо да се разбере дали същото е ППС, респ.необходима ли е и каква категория за управление; непосочване на конкретната санкционна норма от АНО – непълнота и неяснота водеща до порок в акта и накърняващ правото на защита на посочения нарушител Възоснова на изложеното се иска отмяна на атакуваното пред настоящия съд НП.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, не се явява, като същия се представлява от адв.А. от ВАК.

Въззиваемата страна, не се явява и не изпраща представител в проведените по делото съдебни заседания, като такъв няма и от страна на призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура-******.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на 1 съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

След успешно положен изпит жалбоподателят Н. Н. И. придобил статут на правоспособен водач на МПС, категория В, за което на 29.01.2007 година от Областна дирекция на МВР - ****** е издадено Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) №****** валидно до 23.01.2017 година. След това на И. е издадено и друго СУМПС - на 16.02.2017 г. с № ****** с валидност до 16.02.2027 година за категории В, М, АМ.

През годините след 2007 г. срещу Н. И. били съставяни Наказателни постановления за различни нарушения на Закона за движението по пътищата, за които е санкциониран с административни наказания. В периода след 2017 година са издадени Наказателни постановления за нарушения, с които на жалбоподателя са отнети определен брой контролни точки, както следва:

-с Наказателно постановление № 22-0432-001810/29.12.2022 година на Сектор "Пътна полиция" - ******, връчено лично на 14.02.2023 г. влязло в сила на 01.03.2023 година – 6 контролни точки, като в същото е посочено, че към дататата на издаване на НП на водача остават 39 контролни точки;

-с Наказателно постановление № 23-8703-001039/05.10.2023 година на Сектор "СПС" - ******, връчено лично на 17.12.2023 г. влязло в сила на 03.01.2024 година – 10 контролни точки, като в същото е посочено, че към дататата на издаване на НП на водача остават 33 контролни точки;

-с Наказателно постановление № 23-8703-001264/06.11.2023 година, на Сектор "СПС" - ******, връчено лично на 11.02.2024 г. влязло в сила на 27.02.2024 година– 10 контролни точки, като в същото е посочено, че към дататата на издаване на НП на водача остават 33 контролни точки;

-с Наказателно постановление № 24-0819-003110/05.11.2024 година на Сектор "Пътна полиция" - ******, връчено лично на 30.03.2025 г. влязло в сила на 15.04.2025 година – 10 контролни точки, като в същото е посочено, че към дататата на издаване на НП на водача остават 13 контролни точки;

-с Наказателно постановление № 24-0439-001034/07.11.2024 година на 03 Районно управление при Областна дирекция на МВР - ******, връчено лично на 30.03.2025 г. влязло в сила на 15.04.2025 година – 10 контролни точки, като в същото е посочено, че към дататата на издаване на НП на водача остават 13 контролни точки;

-с Наказателно постановление № 24-0938-004728/06.01.2025 година на Сектор "Пътна полиция" - Плевен, връчено лично на 30.03.2025 г. влязло в сила на 15.04.2025 година - 10 контролни точки, като в същото е посочено, че към дататата на издаване на НП на водача остават 13 контролни точки;

-с Наказателно постановление № 25-0445-000020/13.02.2025 година на РУ-Аксаково, при Областна дирекция на МВР - ******, връчено лично на 30.03.2025 г. влязло в сила на 15.04.2025 година - 10 контролни точки, като в същото е посочено, че към дататата на издаване на НП на водача остават 13 контролни точки;

На 27.11.2025 около 22,55 часа в гр.******, св. Г., заедно с колегите си Османов и М. – полицейски служители при РУ-******, ОД на МВР-******, извършили проверка на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ ******, движещ се по път III-208 в посока към гр.****** . Установили, че водач на същото е 2 въззивника Н. И., както и че същият има СУМПС, което представил, а така и СРМПС, но е без контролни точки. Преценявайки, предвид установеното, че водачът доколкото управлявал посоченото МПС и са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДП като загубил правоспособността си да върне СУМПС в съответната служба на МВР,с което нарушава разпоредбата на чл. 150 от ЗДП, в негово присъствие св.Г. съставил и му връчил АУАН, в който жалбоподателят, след запознаване със съдържанието му не вписал възражение, като такова не било депозирано и в законоустановения срок.

Въз основа съставения АУАН е издадено и атакуваното Наказателно постановление, в което са възпроизведени вписаните в акта обстоятелства по нарушението.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.

Свидетелските показания депозирани от разпитания св. св.Г. са напълно допълващи и в кореспондираща връзка с приетите писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира изцяло показанията на посочения свидетел считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установените факти направи следните правни изводи:

Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, поради следното:

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, съдът намира за съставени от компетентни органи, като са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им. Наказателното постановление и АУАНН са издадени в предвидената форма и съдържат изискуеми съответните реквизити, като същите не страдат от пороци, които да ги правят процесуално недопустими, противно на изложените в тази връзка възражения. Същите съдържат определения в закона обем информация, която включва описание на съставомерните фактически признаци на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, връзката между лицето, сочено за извършител и инкриминираното деяние, както и 3 нарушените правни норми, включително в НП и санкционната такава, въз основа на която на нарушителя се налага административно наказание, като в този смисъл и не е налице сочената невъзможност санкционираното лице да разбере за какво е наказан.

От доказателствата по делото се установява, че към датата на деянието, нарушителят е бил неправоспособен водач по смисъла, вложен в чл.150 от ЗДвП, респ. с деянието си е осъществил именно състава на административното нарушение, за което е санкциониран.

Съгласно чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 от ЗДвП и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Така нормата урежда правило за поведение за водачите на превозните средства, а именно – същите да са правоспособни при осъществяването на управлението на ППС. Изпълнителното деяние включва извършването на действие – управление на автомобил, като същото трябва да се извършва при липса на правоспособност на водача. Съгласно чл. 157, ал. 4 ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

В случая от установеното от фактическа страна е видно, че е осъществен съставът на нарушението, доколкото действително жалбоподателят е управлявал превозното средство посочено в НП , а именно л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ ****** и същият е неправоспособен, поради изземване на всичките му контролни точки с влезли в сила наказателни постановления.

Съдът не релевира направените с жалбата възражения свързани с непосочване от АНО на категорията на управляваното от въззивника превозно средство предвид необходимост от преценка приложимост на разпоредбата на чл.150а от ЗДвП, доколкото и в случая, управляваното от въззивника е МПС, за което и същият е представил при извършената му на 27.11.2025 г. проверка идентифициращите го документи и същото е ясно индивидуализирано и посочено както в АУАН, а така и в НП и видно от които същият не попада във визираните изключения на чл.150а, ал.2, т.1 от ЗДвП.

От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасния характер на нарушението, предвиждал е общественоопасните последици и пряко ги е целял – жалбоподателят е съзнавал, че е неправоспособен водач, тъй като контролните му точки са иззети с влезли в сила наказателни постановления, но въпреки това е предприел управление на моторно превозно средство. Видно от доказателствата по делото и в частност – връчените му лично НП и предвид действащата правна уредба, по отношение на жалбоподателя в нито един момент не е било налице основание за служебно възстановяване на контролните точки и приложимост на чл.3, ал.2 от НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на 4 водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Периодът между датите на влизане в сила на всички наказателни постановления е неизменно по-малък от две години, т. е. преди да изтекат две години от "последното" към съответен момент наказателно постановление, е издавано друго такова.