Определение № 13767 от 25.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13767 гр. София, 25.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно частно гражданско дело № 20261100505386 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 69417/22.05.2026 г. на адв. С.С.С., в качеството на процесуален представител на И. П. Ф., срещу определение № 13271/03.04.2026 г. по гр. д.

№ 44887/2025 г. на СРС, ГО, 126 състав, с което е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК, обективирано в молба с вх. №82450/16.03.2026 г. за изменение на Решение № 4075 от 02.03.2026 г. по гр.д. № 44887/2025 г. по описа на СРС, в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение на ответника в заповедното производство. В обстоятелствената част на частната жалба се излага, че неправилно първоинстанционният съд е отказал да присъди адвокатско възнаграждение в минималния размер по чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за осъществената защита на длъжника в заповедното производство. Излагат се доводи, че заповедното производство е съдебно и двустранно, поради което правилата за определяне на възнаграждението следва да се прилагат еднакво както за заявителя, така и за длъжника. Позовава се на съдебна практика, според която длъжникът, респективно адвокатът, предоставил безплатна правна помощ по чл. 38 ЗА, има право на разноски в минималния размер по Наредба № 1/2004 г. Иска се изменение на определението в частта за разноските и присъждане на пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да измени разноските за адвокатско възнаграждение на ответника като присъди на процесуалния му представител сумата от 51, 43 евро.

В законовия срок не е постъпил отговор на частната жалба от ответната страна „Топлофикация Перник“ АД.

Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и с материалите по делото, намира, че частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.

Производството е образувано пред Софийски районен съд, 126 състав, по подадено заявление от „Топлофикация София“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу И. П. Ф.. В закрито разпоредително заседание, проведено на 10.06.2025 г. по ч. гр. д. № 26298/2025 г., съдът е приел, че са налице предпоставките за уважаване на 1 заявлението и е разпоредил издаване на заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумата от 3 910,42 лв., представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 05.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;

849,20 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 22.04.2025 г.;

74,53 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга по дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 05.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 17,48 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 22.04.2025 г., както и сумата от 147,03 лв. разноски по заповедното производство, от които 97,03 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. С издадената заповед на длъжника е указана възможността в едномесечен срок от връчването й да подаде възражение срещу вземането, да изпълни задължението изцяло или частично, както и последиците при неизпълнение на тези процесуални действия.

Заповедта за изпълнение е била редовно връчена на длъжника И. Ф., който в законоустановения срок е подал възражение по чл. 414 ГПК. Поради това съдът е дал указания на заявителя по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за предявяване на иск за установяване на вземането, като в предвидения срок по чл. 415, ал. 4 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД е предявила настоящия установителен иск.

По предявеният иск първоинстанционният съд се е произнесъл с Решение № 4075/02.03.2026 г. по гр.д. № 44887/2025 г. на СРС, ГО, 126 с-в, с което е уважил частично предявените от „Топлофикация Перник“ АД срещу И. П. Ф. положителни установителни искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признал за установено, че ответникът дължи сумата от 1451,71 евро (2839,29 лв.), представляваща цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.09.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.05.2025 г. до окончателното изплащане, сумата от 332,59 евро (650,49 лв.) – мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 22.04.2025 г., както и сумата от 38,11 евро (74,53 лв.), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 05.05.2025 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 26298/2025 г. по описа на СРС, 126 състав. Исковете са отхвърлени за разликата над уважените размери, а именно за сумата от 443,92 евро (868,24 лв.) главница за топлинна енергия, за сумата от 101,60 евро (198,71 лв.) мораторна лихва върху тази главница и за сумата от 8,94 евро (17,48 лв.), представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение.

С първоинстанционното решение „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА да заплати на адв. М.Л. сумата от 89,95 евро (175,93 лв.), представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в исковото производство.

Първоинстанционният съд е приел в мотивите на същото решение, че заповедното производство по своя характер е едностранно, поради което възражението по чл. 414 ГПК не представлява самостоятелна процесуална защита на длъжника, а единствено формална предпоставка за преминаване към исково производство. Тъй като по подаденото възражение съдът не се произнася по същество, а само указва на заявителя да предяви иск по чл. 422 ГПК, съдът е счел, че за подаването на възражението не се дължат отделни разноски за адвокатско възнаграждение, когато заповедното производство е прераснало в исково.

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в случай че страната не е доволна от постановеното решение в частта му за разноските, следва да поиска в срока за обжалване от съда, който го е постановил, допълнение или изменение на съдебния акт в тази му част.

Производството за издаване на заповед по чл. 410 и сл. е опростена съдебна 2 процедура за събиране на безспорни вземания – цели бързина и проверка дали претендираните права се оспорват от длъжника. За изявленията на страните и актовете на съда са съставени образци, които се попълват, като по-специално бланката за възражение по чл.414 ГПК се връчва на длъжника от съда и не изисква обосноваване (чл. 414, ал.1, изр.1 ГПК). При оспорване на вземането производството в зависимост от волята на заявителякредитор може да прерастне в спорен исков процес, който се разглежда по общите правила.

Когато защитата на длъжника се изчерпва само с подаването на възражение чрез попълване на утвърдения образец, без да е нужно мотивирането му, участието му не изисква ползване на специализирана юридическа помощ за защита. Следва да се отчете, че осъществяването на адвокатска защита в производството по възражението по настоящия случай се характеризира с ниска степен на фактическа и правна сложност – процесуални действия по защита, извън подаването му, не са извършвани. На следващо място следва да се има предвид, че заповедното производство е едностранно и възражението по чл. 414 ГПК няма самостоятелен характер, а представлява единствено формална предпоставка за преминаване към исково производство.

Съгласно чл. 7, ал. 7 НВАР адвокатското възнаграждение за защита в заповедното производство се определя по правилото на ал. 2, но на база на половината от стойностите на претендираните суми. Изчислен при предявени в заявлението суми в общ размер от 4 851,63 лв. размерът на минималното адвокатско възнаграждение, определен към датата на постановяване на първоинстанционното решение – 02.03.2026 г. по актуалната редакция на посочената Наредба възлиза на 401,45 евро. Съдът намира, че така изчисленият размер се явява несправедлив и икономически необоснован с оглед предмета на делото и достойното заплащане на извършения квалифициран юридически труд. сумата на възнаграждението за адвокат на търговското дружество ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на § 101, параграф 1 от ДФЕС, каквато преценка трябва да направи националният съд, съгласно решение на Съда на ЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С427/16 и С428/16 и решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22. Ограничаваща конкуренцията е правна уредба, предвиждаща размер на възнаграждение, което е необосновано високо и несъответно на извършените фактически и правни действия от адвоката и защитавания интерес, имащо за последица затруднен достъп на физическите и юридическите лица до адвокатски услуги. В този смисъл е и тълкуването на Съда на Европейския съюз - да се съобразяват конкретните условия на всеки отделен случай. При прилагане на основание § 1а, ал. 2, т. 2 от ДР на НВАР вр. Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от Висшия съдебен съвет, на коефициента за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, съдът намира, че са налице основания за намаляване на така посочения от НВАР размер от 401,45 евро на 26 евро.

Ето защо предвид изложеното частната жалба против определените от СРС разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство е основателна само до частта пропорционална на отхвърлената част от исковете – 23,33 % - равняваща се на 6,07 евро.

Обжалваното определение следва да бъде отменено за посочения размер на разноски, а в останалата част от 6,07 евро до претендирания размер от 51,43 евро да бъде потвърдено.

С оглед, че след датата на въвеждане на еврото (01.01.2026 г.) валутата на Република България е еврото (чл. 4 ЗВЕРБ), а левовите стойности предмет на висящи съдебни производства се считат за стойности в евро чрез автоматично превалутиране (чл. 11, ал. 2 ЗВЕРБ). Съдът превалутира дължимите парични суми от лева в евро, определени при прилагане на официалния валутен курс по чл. 5 ЗВЕРБ, по правилото на чл.

12 ЗВЕРБ и закръгляване по чл. 13 ЗВЕРБ. Така превалутираната сума представлява точния еквивалент на установеното вземане, без да се засяга размерът и съдържанието на задължението, съобразно принципа на приемственост (чл. 11, ал. 1 и 3 ЗВЕРБ).

Воден от гореизложеното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 13271/03.04.2026 г. по гр. д. № 44887/2025 г. на СРС, ГО, 126 състав, в частта с която е оставена без уважение молбата на адв. С.С.С., в качеството на процесуален представител на И. П. Ф. за изменение на постановеното по делото Решение № 4075 от 02.03.2026 г. по гр.д. № 44887/2025 г. по описа на СРС в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за сумата от 6,07 евро, като вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Решение № 4075 от 02.03.2026 г., постановено по гр. д. № 44887/2025 г. на СРС, ГО, 126 състав, като:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. чл. 38, ал. 2 ЗА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046 да заплати на адв. С.С.С. с ЕГН ********** сумата в размер на 6,07 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и съдействие, и ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4075 от 02.03.2026 г. в останалата част, с която е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК за горницата над 6,07 евро до 51,43 евро.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4