Решение № 675 от 30.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 675 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-27 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Андреева при участието на секретаря Светлана Д. Т.а като разгледа докладваното от Елена Андреева Гражданско дело № 20211100108944 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Ц. Д. В. срещу Г. Д. В., с която са предявени искове за установяване нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 96, том III, рег.№ 10521, дело № 431/2017г., сключен пред нотариус Р.Р., рег.№ 203 в регистъра на НК, на следните евентуални основания: по чл.26 ал.2 пр.посл.от ЗЗД - като привиден; по чл.26 ал.2 вр.чл.17 ал.1 от ЗЗД - като прикриващ дарение, както и иск с правно основание чл.30 от ЗН за намаляване на дарението до размера на запазената част на ищцата 1/3 отj наследството на А. И.а В., починала на 11.05.2020г.

В исковата молба се твърди, че на 30.12.1954г. дядото на ищцата – Ц.С. В., е закупил 488 ид.части, съгласно нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том XXIII, дело № 4096/1954г., а впоследствие е придобил по давност останалите идеални части от дворното място, заедно с жилищна сграда и лятна кухня, съгласно нот.акт за собственост на недвижим имот по давност № 109, том V, дело № 345/1973г. от следния недвижим имот, находящ се в гр. София, кв. Горубляне, район „Младост“, бул.“********, а именно: поземлен имот/ПИ/ с идентификатор *** с площ 1272 кв.м., заедно с двуетажна жилищна сграда, построена в него, заснета в кадастралната карта с идентификатор ***, с адрес на сградата: гр. София, район „Младост“, бул.******** със застроена площ от 69 кв.м. и сграда с идентификатор *** със застроена площ от 45 кв.м. с предназначение: постройка за допълващо застрояване, които имоти съставляват дворно място, находящо се в гр. София, кв.“Горубляне“, съставляващо УПИ II-199, кв.95.

Ищцата излага, че в периода от 1973г. до 2017г. са извършени редица разпоредителни сделки, съдебни делби и придобивания по наследство на идеални части от гореописания имот, като към датата на подаване на исковата молба ищцата е съсобственик на недвижимия имот, находящ се в гр. София, кв.“Горубляне“, район „Младост“, 1 бул.********. Идеалните части от гореописания недвижим имот, собственост на ищцата, са придобити по наследство от баща й Д.Ц. В., починал на 29.08.1999г., на когото тя се явява наследник по заместване по смисъла на чл.10 от ЗН.

Твърди се, че на 13.07.2017г. ответникът – брат на ищцата, е сключил симулативен договор за покупко-продажба на идеални части от имота сам със себе си, по смисъла на чл.38 от ЗЗД, като пълномощник на майка си А. И.а В.. Съгласно нот.акт за покупкопродажба на недвижими имоти № 96, том III, рег.№ 10521, дело № 431/2017г. на нотариус Р.Р. с рег.№ 203 в НК, А. В., представлявана от Г. В. – нейн син, му прехвърля всички притежавани от нея идеални части от следния съсобствен недвижим имот, находащ се в кв.“Горубляне“ гр. София, Столична община, район „Младост“, бул.********, а именно:

34/40 ид.части от ПИ с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: гр.

София, район „Младост“, бул.******** с площ 1272 кв.м., заедно с 4/40 ид.части от първия етаж и 30/40 ид.части от втория етаж на двуетажната жилищна сграда, построена в този поземлен имот, заснета в кадастралната карта с идентификатор ***, със застроена площ от 69 кв.м., заедно с 30/40 ид.части от сградата с идентификатор *** със застроена площ от 45 кв.м. с предназначение: постройка за допълващо застрояване, брой етажи 1 , които имоти съгласно акт за собственост съставляват дворно място, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда, състояща се на всеки етаж от две стаи, кухня и антре, със застроена площ от 74 кв.м. и лятна кухня, построена в посочения УПИ за сумата от 40 000лв.

На 11.05.2020г. А. И.а В. починала, като е оставила за свои наследници по закон ищцата и ответника.

Твърди се, че продажната цена, посочена в нотариалния акт, не е платена от ответника, доколкото не са представени доказателства за извършено плащане от купувача на продавача. Липсата на насрещна престация от страна на купувача прави договора безвъзмезден и го превръща в договор за дарение. Твърди се, че сделката е относително симулативна по своя характер, тъй като с нея се цели да се прикрие договор за дарение.

Неплащането на продажната цена е индиция за нищожност на сделката, тъй като не е имало обща воля за възникване на задължението. Твърди се, че подписаният нотариален акт за продажба противоречи на закона, заобикаля го, като накърнява добрите нрави, без в хода на производството да е направено изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК, доколкото подписвайки този договор А. В. лишава дъщеря си Ц. В. от наследство, а волята й не е била такава, предвид добрите и топли чувства, които е имала към нея. Твърди се, че договора за покупко-продажба е привиден и прикрива дарението, с което е накърнена запазената част на ищцата, в качеството й на наследник на А. И.а В..

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорват предявените искове. Поддържа се, че съгласно представения нотариален акт А. В. е била представлявана в нотариалното производство от ответника – нейн син, съгласно пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№ 506 и на съдържанието рег.№ 507/26.01.2017г. на нотариус К.Б., рег.№ 043 НК, като пълномощното е в изискуемата от 2 закона форма и с него ответникът е упълномощен изрично с правото да договаря сам със себе си. Оспорват се твърденията на ищцата, че продажната цена не е била платена от ответника, като се твърди, че е налице разписка, удостоверяваща плащането на по-голяма част от продажната цена, както и че в нотариалния акт продавачът изрично е декларирал, че е получил предварително и напълно от купувача сумата от 40 000лв. В потвърждение на волята на страните да сключат договор за продажба е и надлежно завереното на 26.01.2017г. пълномощно, с което А. В. е упълномощила сина си да се разпореди със собствените й недвижими имоти. Излага се, че неплащането на продажната цена не прави сделката нищожна, а е само индиция за това, че не е имало обща воля за възникване на задължението, която обаче не може да опровергае доказателствената сила на нотариалния акт за покупкопродажба. Оспорват се твърденията на ищцата, че е налице прикрита сделка, като се поддържа, че липсваг доказателства за това, поради което и претенцията на ищцата за накърнена запазена част от наследството се явява неоснователна.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от представеното удостоверение за наследници изх.

№ 5922/13.05.2020г. от Район „Младост“ при Столична община се установява, че ищцата и ответникът са деца на А. И.а В., починала на 11.05.2020г.

Видно от представения по делото нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 96 от 13.07.2017г., том III, дело № 431/2017г. на нотариус Р.Р. рег.№ 203 НК, с район на действие СРС, сключен между Г. Д. В., като пълномощник на А. И.а В., съгласно пълномощно, заверено на 26.01.2017г. с рег.№ 506/заверка на подпис/ и № 507 /заверка на съдържание/ - акт 50, том 1 от нотариус К.Б. с рег.№ 043 НК с район на действие СРС, като в пълномощното изрично е предвидено договаряне сам със себе си, и Г. Д. В., общият на страните по делото наследодател – майка им А. И.а В., е продала на своя съсобственик Г. Д.

В./ответникът/ всички притежавани от нея идеални части от следния съсобствен недвижим имот, находящ се в кв.“Горубляне“ – гр. София, Столична община, в район „Младост“, на бул.********, а именно: 34/40 ид.части от ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-35/09.06.2011г. на ИД на АГКК, последно изменение на заповедта: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр.

София, район „Младост“, бул.********, с трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, с площ 1272 кв.м., с начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10м/, заедно с 4/40 ид.части от първия етаж и 30/40 ид.части от втория етаж на двуетажната жилищна сграда, построена в този поземлен имот, заснета в кадастралната карта с идентификатор ***, със застроена площ от 69 кв.м., с предназначение: жилищна сграда, брой етажи: 2, заедно с 30/40 ид.части от сградата с идентификатор *** със застроена площ от 45 кв.м. с предназначение: постройка за допълващо застрояване, брой етажи 1, които имоти съгласно акт за собственост съставляват дворно място, находящо се в гр. София, кв.“Горубляне“, съставляващо УПИ II-199, кв.95 по плана на гр. София, местност „Горубляне“, целият с площ 1234 кв.м., ведно с построените в имота 3 двуетажна жилищна сграда, състояща се на всеки етаж от две стаи, кухня и антре, със застроена площ от 74 кв.м. и лятна кухня, построена в посочения УПИ, подробно описани в нотариалния акт, за сумата от 40 000лв.

Съгласно същия нотариален акт, продавачката А. И.а В. си запазва докато е жива безвъзмездното ползване на целия имот, като е отразено, че продавачът е получил горепосочената сума предварително и напълно от купувача, преди сключване на нотариалния акт, по силата на предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 18.12.2009г.

Представена е и разписка от 15.10.2010г. за получена от А. И.а В. сума в размер на 30 000лв., предадена й от Г. Д. В., като е отразено, че е плащане по чл.2 т.2.2 от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.12.2009г., сключен между двамата.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-графологична експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и компетентно дадено, се установява, че подписът и ръкописният текст в графа „Получил сумата“ на представената по делото разписка за получена сума от 15.10.2010г. са изписани от А. И.а В., ЕГН **********.

От показанията на свид. И. се установява, че същият живее в съседство до процесния имот в кв.“Горубляне“, като познава страните от над 50 години. Неговия и процесния имот ги разделяла само една ограда. Преди много години страните по делото се разделили и в къщата останал да живее само Г. със семейството си, като преди това там живели родителите му и двете му сестри. А. и Г. били в добри отношения, като за имота повече се грижел той, макар и майка му да работела в градината. Г. помагал на майка си, виждал го да носи торби с храна, карал я с колата по лекари. А. починала някъде пред месец май 2020г., когато починал и бащата на свидетеля, гробовете им били един до друг, но свидетелят не бил виждал ищцата по панихидите, а Г. и синът му И. били там винаги по задушниците. За къщата грижи полагал Г. – виждал го да се катери по покриви и да замазва капаци, направил нов покрив на кухнята. Когато Ц. идвала в имота ставали скандали, чували се женски гласове. След смъртта на сестрата на страните – С., за баба А. се грижел Г.. Той поставил камери в имота към външната улица - ул.„Самоковско шосе“, защото „разбойници вече има“, разправял се със сондите и токовете в имота.

От показанията на свид. А. – дъщеря на ищцата, се установява, че с майка си често ходела при баба си А. в кв.“Горубляне, като последните 10-11 години тя живеела с леля й С., която се грижела за нея. След смъртта на леля й през месец август 2016г. свидетелката и майка й/ищцата/ се опитвали да влязат в имота, за да видят баба й, но ответникът не им давал тази възможност – сменил ключалките, поставил камери, като можели да контактуват с нея само по телефона. За последен път видяла баба си в болница „Софиямед“ през 2017г., когато свидетелката и майка й отишли на свиждане, като на баба й предстояла операция за поставяне на байпас. Отношенията между ответника и ищцата били влошени, откак свидетелката се помни – повече от 30 години. До смъртта на леля й С., която живеела с баба й, за нея се грижили свидетелката и майка й. Ищцата ходела много пъти до имота, за да види 4 майка си, но не била допускана да влезе. Свидетелката никога не била чувала от баба си и леля си, че имота в Горубляне искат да бъде преписан на сина й Г. В., целият живот на леля й се въртял около това да изкупи дяловете от имота. Преди смъртта на леля й С. Г. В. не бил полагал грижи за майка си и не живеел в къщата в кв.“Горубляне“. След като лелята на свидетелката починала – през месец август 2016г., тя нямала възможност да се грижи за баба си, не можела да влезе в имота, като вуйчо й се бил нанесъл да живее в къщата при баба А., за да спре достъпа на другите й роднини до нея.