Решение № 123 от 05.05.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Варна, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20253001000075 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приета е за разглеждане въззивна жалба на Ц. Ц. П., чрез пълномощник срещу решение № 398/07.10.2024 г. по електронно дело 20243100900236 (ТД 236/2024 г. по описа на ОС-Варна), с което е отхвърлена претенцията му срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД за установяване по реда на чл. 439 ГПК на недължимост, поради погасяване по давност, на изпълняем сборен дълг в размер на 27 172.80лв., формиран от лихвоносна главница, и начислени законни лихви, както и неолихвяеми вземания, присъдени разноски и разноски по изпълнението, за които е издаден изпълнителен лист на 17.08.2010 г. по неоспорена заповед за изпълнение по ч.гр.д.12331/2010г на РС – Варна и се води принудително изпълнение.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд е разгледал в определение № 99/19.02.2025 г. (л. 39 – л. 41), наред с доклада по оплакванията на страните.

Въззивникът Ц. Ц. П., действащ чрез адв. С., излага оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното решение. Счита за неправилно установяване на факти с доказателства, посочени след изтичане на преклузивен срок за отговор по чл. 367 ГПК и съответно за необоснован, направен въз основа на тези факти, извод за прекъсване на давността с последно изпълнително действие на взискателя (на 27.06.2018г.). Оплаква се и за неправилно приложен закон при признаване на действие, удостоверено по прекратеното първоначално образувано дело за събиране на присъдените суми и липса на данни за направено каквото и да е искане за извършване на 1 валидни изпълнителни действия до 22.11.23г. Поддържа доводи за недоказано прекъсване на изтекла към момента на образуваното ново изпълнително дело давност и неправилно отчитане на приложимия за различните основания на вземанията специалните правила за давностните срокове ( чл. 110 и 111 ЗЗД).

Пледоарията на пълномощникът на въззивникът – ищец е бланкетна, като се поддържа искането за отмяна на обжалваното решение и уважаването на установителната претенция на длъжника, оспорил надлежно изпълняемостта на погасеното по давност материално право на взискателя.

В отговора си по жалбата въззиваемата страна „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, чрез юрисконсулт излага становище за неоснователност на оплакванията по допуснатите процесуални нарушения при отчитане на процесуални срокове за търговски спорове по дело, чийто предмет не е право по търговската сделка, а отричане на принудително изпълнение на съдебен акт. Посочени са доводи по правилно установените факти (с подробно изложение на хронологията на изпълнителните действия, вкл. и насрочване на опис на 27.09.2019г.) както по прекратеното с перемпция, така и по новообразуването дело, като със съдебна практика се обосновават и изводите за последователното прекъсване на давността с искания за предприемане на способи (дори и те да не са били ефективно приложени).

Изложени са и доводи за отчитане на обща петгодишна давност по цялото задължение, установено като изпълняемо в заповед за изпълнение.

В писмено становище по същество, пълномощникът на въззиваемия взискател моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение, с което в съответствие с установената практика правилно и обосновано е признато периодично прекъсване на възобновена давност и е отхвърлена неоснователната претенция за отричане на придобитото с цесия изпълняемо право.

Само въззиваемата страна е заявила и претенция за определяне на разноски за въззивна инстанция до размер на юрисконсултско възнаграждение, посочен в неоспорен списък по чл. 80 ГПК.

За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС). Обжалваният акт е поправен с необжалвано решение рег.№17/17.01.25г., с което е отстранена очевиден пропуск в диспозитива за присъждане на разноски в полза на ответника по изцяло отхвърления иск. Произнасянето съответства на предявен отрицателен иск на длъжник, претендиращ за установяване на недължимост на сборен дълг, за който се провежда принудително изпълнение по и.д. №1437/2013г. на ЧСИ с рег.№711 (съдебен район на действие Окръжен съд Шумен).

Предпоставка за възникване на право за такова отрицателно установяване, предвидено в чл. 439 ГПК като специална искова защита за преодоляване на легитимация по издаден изпълнителен лист, е настъпването на нов факт, който да обоснове ново (непреклудирано в процеса по издаване на изпълнителното основание) възражение за погасяване на дълга, с което се очертава и нов спор за материалното право на кредитора. Ищецът е посочил погасяване на 27.06.2023 г. с изтичане на 5-годишен давностен срок на 2 признат като изпълняем дълг в заповед за незабавно изпълнение, по която е издаден изпълнителен лист на 17.08.2010 г. по ч. гр. д. № 12331/2010 на РС – Варна. Тези твърдения съответстват на исканата защита по чл. 439 ГПК, тъй като възражението за изсрочване по давност на дълга се основава на нов правопогасяващ факт, настъпил след изтичане на срока за оспорване на притезанието в заповедното производство и не е преклудирано.

Произнесеното съдебно решение по отрицателен установителен иск за сборен дълг в размер на 27 172.80лв., формиран от лихвоносна главница, и начислени законни лихви, както и неолихвяеми вземания, присъдени разноски, и разноски по изпълнението е допустимо.

Неоснователно е оплакването на въззивника за допуснато процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд при попълването на делото с доказателствата. Предмет на делото е възражението за изсрочване по давност на удостоверен като безспорен дълг по потребителски кредит и затова не е налице хипотеза, която да налага приложение на правилата за разглеждане на търговските спорове, произтичащи от търговски сделки. Затова и първоначално дадените указания на ответника за упражняване на защита по чл. 367 ГПК принципно не са били правилни, но доколкото самият ответник не е направил в указания от съда по-кратък срок възражение по реда за разглеждане на спора, това нарушение следва да се преценява само доколкото би накърнило правото на защита на тази страна, а не на насрещната. Още повече, че срокът за отговор поставя преклузия само за защита, основана на възражения за факти, различни от посочените от ищеца, но не и за оспорване на твърденията, тъй като само изричното признание изключва необходимостта от доказване, а нуждата от посочване на доказателства за твърденията на насрещните страни се очертава едва след като съдът изясни в първото заседание спорните о безспорните обстоятелства. Затова не е налице преклузия по доказателствени искания на която и да е от страните, докато не е обявен доклад по делото с указана доказателствена тежест(Решение №171/17.09.2018 по дело №2813/2017 на ВКС ІV г.о.). В конкретния случай, макар да е пропуснал необосновано скъсен срок за отговор, ответникът е предприел активна защита и е обосновал с конкретни твърдения, включен в доклада на първата инстанция реплики срещу възражението за изтекла давност, като именно по тези твърдения като относими към прекъсване и спиране на течащата давност е указана изрично доказателствена тежест на тази страна. Затова и въззивният съд, както и първата инстанция, преценява направеното от ответника искане за ползване на документираните от съдебни изпълнители конкретни искания на взискателя и предприетите процедури като относимо и допустимо доказателствено средство и съответно няма допуснато нарушение на процесуалния закон при използването на изисканите копия от изпълнителните дела като доказателства за фактите по делото. Затова няма и основание за изключване на тези преписи от доказателствения материал.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено по същество следното от фактическа и правна страна:

Няма спор между страните по фактите относно пораждането и удостоверяването на изпълняемото право в заповед за незабавно изпълнение, 3 въз основа на която е издаден изпълнителен лист на 17.08.2010г., в полза на банка- кредитор „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД връчен на длъжника Ц. П., ведно с покана за доброволно изпълнение на 08.10.2011 г.

При справка с приложените изискани дела въззивният съд констатира факти, идентични с приетите от първата инстанция: По изпълнителния лист, издаден на взискателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу длъжника за събиране на изискуеми задължения по договор за кредит за главница, лихви и разноски, предмет на настоящия иск, е било образувано първоначално изпълнително дело 20107170400670, на ЧСИ с рег. № 717, като със запорно съобщение изх. № 8322/08.09.2010г., връчено на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД ЕИК 831558413. Покана за доброволно изпълнение му е връчена на 08.10.2011 г. На 13.09.2010 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по сметките му в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, съответно на 14.09.2010г. е наложен запор на всички МПС-та, притежавани от длъжника.

По молба с вх. № 6750/27.09.2013г. по описа на ЧСИ с рег. № 717 е конституиран на мястото на първоначалния взискател неговия правоприемник въз основа на договор за цесия от 11.07.2013 г. – „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД 202423225.

На 10.02.2014г. и 28.05.2014 г. е било разпоредено налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от работодател „Светлина-П“ ЕООД, но съобщенията не са получени от третото задължено лице.

Със съобщение, получено от „Компарт“ ЕООД, получено на 05.08.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Не се установяват събрани суми в резултат на този изпълнителен способ.

На 04.02.2016г. ЧСИ разпорежда налагането на запор върху собствени на длъжника МПС по партидата му в КАТ Варна и трудово възнаграждение, получавано от работодателя „Компарт“ ЕООД гр.Мездра. Съобщенията са редовно получени от третите задължени лица.

На 28.06.2017г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по банковата му сметка, открита в „СИБАНК“ АД, по която получавал трудовото си възнаграждение към дадения момент.

На 27.06.2018г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, което длъжникът получава от работодателя съм към момента – „ЛКС“ ООД гр.

Мездра. С писмо, последният е уведомил ЧСИ с рег. № 717, че размерът на трудовото възнаграждение на длъжника е 510 лв., т. е. под размера на минималната работна заплата за страната през 2018 г., с оглед на което съставлява несеквестируем доход.

На 27.09.2019г. взискателят е поискал извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника. ЧСИ е определил описът да бъде извършен на 31.10.2019 г. в 10:00 ч.

На 12.06.2023г. пред ЧСИ е депозирана молба, с която взискателят е поискал налагане на запор на вземанията по банковите сметки на длъжника, насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника, находящи се на домашния му адрес.

Със съобщение, получено от взискателя на 15.06.2023 г., същият е уведомен, че изпълнителното производство е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, 4 т. 8 ГПК. Видно от извършеното удостоверяване върху оригиналния изпълнителен титул, съдебният изпълнител е отразил като дата последно извършено действие 27.6.2018г.(налагането на запора). Това удостоверяване съответства изцяло на данните за приложените ефективно способи, но не изключва само по себе си и надлежно удостоверените по изпълнително дело по-късни искания на взискателя, които макар и да са искане не са били ефективно довършени(описите на покъщнина и нови запори) и затова оплакването на въззивника за неправилното отчитане на каквито и да са действия след 27.06.2018г са неоснователни.