Решение № 120 от 09.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Пловдив, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Б. Бонев

Членове:

Михаела Ат. Добрева

Станислава Б. Бозева при участието на секретаря Тихомира П. Калчева в присъствието на прокурора Св. Чераджийски като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225300600358 по описа за 2022 година С присъда № 8 от 24. 11. 2021 г. по н.о.х.д. № 20215310200425/ 2021г. РС Асеновград е признал подсъдимия Д. Б. П., роден на ****, обл. Пловдив, живущ в ****, ****, български гражданин, със средно образование, женен, работещ в частна фирма, неосъждан, ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това, на 09.02.2020 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив, нощем да е влязъл в чуждо жилище - втори етаж на къща, находяща се в ****, обитавано от Н. АТ. П., като е употребил за това сила, поради което и на основание чл.304 от НПК го е ОПРАВДАЛ изцяло по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 170 ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Със същата присъда РС Асеновград е признал подсъдимия Д. Б. П., за НЕВИНЕН и в това, на 09.02.2020 г. в гр.

Асеновград, обл. Пловдив, да се е заканил с убийство на Н. АТ. П. и това заканване да би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК го е ОПРАВДАЛ изцяло по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.144 ал.3, във вр. с ал.1 от НК.

Отхвърлил е предявения от частния обвинител и граждански ищец Н. АТ.

П. против подсъдимия Д. Б. П. граждански иск за сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението по чл. 144 ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

1

Срещу присъдата е постъпил въззивен протест от държавното обвинение в което се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Заявява желание за допълване на възраженията си след изготвяне на мотивите, но въпреки уведомяването – допълнение не е постъпило.

Срещу присъдата е постъпила и жалба от гражданския ищец и частен обвинител Н. АТ. П., чрез повереника му адв. К.Й. Д., в която се твърди, че присъдата е неправилна – незаконосъобразна, необоснована и несправедлива.

Твърди се, че съдебният акт не е съобразен с доказателствата. Иска отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна, като претендира и уважаване на гражданския иск. В допълнението на възраженията, се твърди, че в мотивите към присъдата не са посочени обстоятелствата, приети от съда за установени като фактическа обстановка, което било съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.2 т.2 вр. ал.1 т.2 от НПК (вероятно повереникът има предвид чл.348 ал.3 т.2 вр. ал.1 т.2 от НПК). Нарушени били разпоредбите на чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК при анализа на събрания по делото доказателствен материал. Направеният анализ бил превратен. Без обсъждане и напълно игнорирана била СППЕ и противно на нея първоинстанционният съд без никакви мотиви бил приел, че дори хипотетично да е имало отправена заплаха, то тя не била обективно годна да породи основателен страх. Игнорирани били и показанията на свидетеля М.

П. само с позоваване на житейска логика, без задълбочен анализ, при все, че те не били опровергани от нито едно доказателство по делото. По отношение времето на проведените телефонни разговори – се твърди в жалбата, че за предмета на доказване не било съществено разминаването с половин или един час. Без значение било и разминаването на твърденията на свидетеля П. с данните от разпечатките на мобилните оператори за брой проведени разговори между П. и П. и тяхната продължителност. Неправилно съдът бил кредитирал обясненията на П. и на съпругата му свидетелката Д. П.а.

Последната поддържала защитната теза на съпруга си, освен това имало противоречие между тях относно съдържанието на първия телефонен разговор, а това следвало да се отрази на преценката за достоверност на показанията на съпругата в това число и дали изобщо е възприела каквото и да е от случилото се на 09.02.2020г. С тези доводи се иска отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, при направената служебна проверка установи следното:

Жалбата и протестът са подадени в законния срок от оправомощени лица и са процесуално допустими.

Разгледани по същество ПОС ги намира за неоснователни.

За да постанови атакуваната присъда РС Асеновград за да стигне до мотивира кои обстоятелства са установени спрямо двете тези – на обвинението и на защитата ги е изложил поотделно, предвид коренно различната фактология по отношение главните факти подлежащи на 2 установяване (предвид квалификацията на престъпленията за които е обвинен подсъдимия П.), посочвайки на какъв доказателствен материал са стъпили.

Провеждайки съдебно следствие по общия ред, първоинстанционният съд е установил, че обвинението е стъпило изцяло на показанията на пострадалия Н.П. и свидетелката М.Г., с която последният живее на семейни начала, а защитата – съответно на обясненията на подсъдимия и свидетелските показания на неговата съпруга. Групирайки така основните гласни доказателства, първоинстанционният съд е заключил категорично, че показанията на свидетелките М.Г. и Д. П.а са предубедени и заинтересовани, а за проверка на достоверността им и съответно доказаността на всяка от двете тези, ги е съпоставил с показанията на свидетеля М. П., посочен като свидетел от пострадалия Н.П., с показанията на свидетеля А.Ю., с данните от съдебно-медицинското удостоверение за освидетелстване от 13.02.2020г. и заключението на съдебно-медицинската експертиза по отношение на пострадалия Н.П., с разпечатката на разговорите, издадена от мобилния оператор „Теленор България“ АД. Така търсейки достоверни факти, градящи установени обстоятелства по делото, първоинстанционният съд е заключил от фактическа страна, че обективните данни от разпечатката на разговорите, издадена от мобилния оператор „Теленор България“ АД отразяват комуникация между подсъдимия и пострадалия приблизително един час преди посоченото от Н.П. и възприето и отразено в обстоятелствената част на обвинителния акт време на провеждането му и съответно приблизително един час преди последвалото според обвинението време на извършване на двете престъпления, при това двукратно и в двата разговора с продължителност (първият път повече от минута и половина, а вторият път – четири минути) значително надвишаваща обвинителна теза за „подкана да се покаже“ проведен непосредствено преди твърдяното „нахлуване“ в дома на пострадалия. Като източник на обективни данни първоинстанционният съд е съпоставил тази разпечатка със субективните твърдения от гласните доказателства и е констатирал пълното противоречие на обвинителната теза и показанията на свидетеля пострадалия Н.П. с тези обективни данни и пълно съответствие на обясненията на подсъдимия с тези обективни данни, придавайки на последните по-висока степен на достоверност. За да приеме за изцяло недостоверни показанията на свидетеля М. П. първоинстанционният съд ги е подложил на изчерпателен анализ сами за себе си и в съпоставка с останалите доказателства.

Показанията на свидетеля

А.Ю., първоинстанционният съд е приел, че нямат отношение към главните факти, нито могат да послужат за установяването им.

При тази доказателствена ситуация първоинстанционният съд е отчел, че единствените доказателства за престъпленията, предмет на обвинението са показанията на самия пострадал (подкрепени от показанията на свидетелката М.Г.), които, обаче, подлагайки ги на изчерпателен анализ сами за себе си, при което е установил вътрешно противоречие и в съпоставка с останалите обективни доказателствени източници

– съдебно-медицинското удостоверение за освидетелстване от 13.02.2020г., заключението на съдебномедицинската експертиза по отношение на пострадалия Н.П. и разпечатката на разговорите, издадена от мобилния оператор „Теленор България“ АД), при което е направил извод за пълната им недостоверност по отношение на двата главни факта касаещи реализирането на изпълнителните деяния на двете престъпления. Приетите за установени факти от разпечатката се изложиха погоре. От СМУ и СМЕ първоинстанционният съд е установил, че данните да съприкосновение между подсъдимия и гражданския ищец и частен обвинител П. са с единствен източник Н.П. и без установени от двете медицински проверки обективни данни. КСППЕ на Н.П. е пропусната в доказателствения 3 анализ на първоинстанционния съд, но нейното заключение е вероятност в случай че показанията на П. са достоверни, но не и категоричност на база обективни находки. Прибавяйки анализа на поведението на гражданския ищец и частен обвинител П. в следващите четири дена след твърдяното време на извършване на двете престъпления първоинстанционният съд е направил и извод за недостоверност на твърденията на Н.П. както за осъществено изпълнително деяние по чл.170 ал.2 вр. ал.1 от НК от страна на подсъдимия, така и за недостоверност на твърденията на Н.П. както за осъществено изпълнително деяние по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК.

При това като безспорно установени обстоятелства от първоинстанционния съд са приети съществуващият междусъседският конфликт породен от денонощния лай на кучето на гражданския ищец и частен обвинител Н.П., станал причина и за проведените два телефонни разговора между Н.П. и Д.П. на 09.02.2022г. в 00.41 часа с продължителност от 100 секунди и на 09.02.2022г. в 00.43часа с продължителност от 243 секунди.

Правният анализ на така установената фактическа обстановка е мотивирал първоинстанционния съд да преценил, че подсъдимият Д.П. не е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци нито на престъпление по чл.170 ал.2 вр. ал.1 от НК нито на престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК.

По отношение предявения граждански иск за неимуществени вреди, причинени от престъплението, поради горното, районният съд е приел, че е недоказан по основание и размер и го е отхвърлил.

Пред въззивната инстанция делото е висящо по въззивен протест и жалба от гражданския ищец и частен обвинител Н. АТ. П., чрез повереника му адв. К.Й. Д..

Държавното обвинение атакува присъдата с твърдение, че е неправилна и незаконосъобразна. Непосредствено пред въззивният състав застъпва доводите в жалба от гражданския ищец и частен обвинител Н. АТ. П..

Гражданският ищец и частен обвинител Н. АТ. П. твърди, че присъдата е неправилна – незаконосъобразна, необоснована и несправедлива, не съобразена с доказателствата. Твърди допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.2 т.2 вр. ал.1 т.2 от НПК (вероятно повереникът има предвид чл.348 ал.3 т.2 вр. ал.1 т.2 от НПК). Твърди нарушение на чл.14 от НПК (чл. 14. (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. (2) Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.) и на чл.107 ал.5 от НПК (Всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка.) като твърди, че направеният анализ на събрания по делото доказателствен материал бил превратен. Част от доказателствата СППЕ и показанията на свидетеля М. П. били немотивирано игнорирани. Твърди се, че за предмета на доказване не било съществено разминаването с половин или един час и с данните от разпечатките на мобилните оператори за брой проведени разговори между П. и П. и тяхната продължителност. Неправилно съдът бил кредитирал обясненията на П. и на съпругата му свидетелката Д. П.а при условие, че между тях имало противоречие относно съдържанието на първия телефонен разговор. С тези доводи се иска отмяна на оправдателната присъда и 4 постановяване на нова осъдителна. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане.

Съдът намира възраженията в протеста и жалбата за неоснователни.