Решение № 415 от 29.12.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. П., 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андроника Ил. Ризова Ръжданова при участието на секретаря Людмила Маламова като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова Административно наказателно дело № 20231230200487 по описа за 2023 година

Настоящото производство е образувано на основание чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 23-0314-000274 от 22.05.2023 г. на Началник на РУ - П. към ОД на МВР - гр. Б. , с което на А. А. Е. са наложени следните административни наказания - “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и недоказано, като излага доводите си за това в жалбата.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, изпраща и упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока.

Началникът на РУ П. не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо излага становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

ПРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.04.2023 г. в с. П., общ. П., в района на магазин „Кооп“ движението било контролирано от представители на РУ – П. към ОД на МВР - гр. Б., а именно свидетелят Б. И. и колегата му И. Д.. Имало много хора, сергии, тъй като на следващия ден бил празникът на селото.

Жалбоподателят А. Е. в 21.44 часа управлявал собствения си лек автомобил, марка “Сузуки Витара” с рег. №***, като се движел по ул. "Я.С." в посока Главен път 3-198. В този момент полицейските служители И. и Д. се намирали на пътното платно, като възприели 1 движението управлявания от жалбоподателя Е. лек автомобил. На пътя, на който стоели полицейските служители, свидетелят И. му подал сигнал със стоп - палка за спиране.

Жалбоподателят минал покрай свидетелите и продължил движението си като първоначално намалил скоростта си, а впоследствие подал газ рязко и тръгнал в посока главния път.

Поради това било предприето преследване, след като преди това се докладвало в дежурната част на РУ П. и по-късно водачът е спрян извън населеното място, по Главния път за ГКПП З. към язовир. Тестван е с дрегер, който отчел 0,5 промила алкохол.

Във връзка с тези констатации на 30.04.2023 г. свидетелят Б. И. съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение № 23-0314-000274, серия GA, Бл. № 853349 за това, че водачът след подаден сигнал със стоп – палка по образец и светлинен сигнал с фенерче не се подчинява, ускорява и не спира. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП. Нарушителят е отказал да подпише акта, както и отказал да получи екземпляр от него, което е удостоверено с подписите на свидетел. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 23-0314-000274 от 22.05.2023 г. на Началник на РУ - П. към ОД на МВР - гр. Б., с което на А. А. Е. са наложени следните административни наказания - “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Б.

И., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. С найголямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетеля И. – част от полицейския екип, който към този момент е осъществявал контрол по регулиране безопасността на движение по пътищата в този участък, който е очевидец на нарушението и лично и непосредствено е възприел действията на жалбоподателя. В показанията си служителят на МВР непосредствено сочи посоката на движение на превозното средство и възприетото от него нарушения, допуснато от водача. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията му са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочения свидетел не се е намирал в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същият не може да се счита за заинтересован или предубеден, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви. Следва да се отбележи също, че дейността по контрол на движението по пътищата се извършва в обществен интерес, не в личен, с произтичащото от нея задължение за органите на МВР да установят и санкционират правонарушителите.

За твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата и доразвити в съдебно заседание от неговия защитник не се представиха доказателства, поради което съдът ги намира за голословни. Самият жалбоподател, въпреки че присъства в съдебните заседания, не се възползва от правото си даде обяснения, не доведе и искания свидетел, въпреки, че неколкократно му бе дадена тази възможност, т.е. не са налице каквито и да е доказателства, оборващи възприетата от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление №

23-0314-0002274 от 22.05.2023 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на РУ - П. към ОД на МВР - гр. Б., съгласно заповед Рег.

№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата.

Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената 2 материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания при подаден сигнал за спиране. За да бъде задължен да спре водачът, сигналът следва да е подаден от полицейския служител по предвидения в закона начин. Начините, чрез които може да бъде подаден сигнала за спиране са лимитативно изброени в нормите на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата /ППЗДвП/.

Съгласно посочените разпоредби, при спиране на ППС, служителят от органите за контрол трябва да подаде ясен сигнал със стоп-палка.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че на 30.04.2023 г. жалбоподателят А. Е. е управлявал описаното МПС и в района на магазин „Кооп“ в с. П. на жалбоподателят е бил подаден ясен и своевременен сигнал за спиране с полицейска стоп палка и и светлинен сигнал с фенерче, поради което няма как да не се приеме, че той е възприел сигнала, но не е спрял на посоченото място. Жалбоподателят А. Е. не само, че не е изпълнил даденото му указание, като не е спрял на указаното му место, а е продължил движението си като първоначално е намалил скоростта, а после рязко е подал газ. В подкрепа на изложеното са показанията на полицейския служител - И., който е пряк очевидец на поведението на жалбоподателя по време на извършване на проверката.

Проверката е извършена в тъмната част на денонощието, но на осветено място, допълнително подаден и светлинен сигнал с фенерче, като на самата улица, където са се намирали полицейските служители мястото е било достатъчно видимо, въпреки че е имало хора и автомобили в центъра на селото заради предстоящия празник - събор. Т. е. подаденият на жалбоподателя сигнал е бил ясен, своевременен и е бил възприет ясно от него. В този смисъл при преминаване на автомобила покрай тях жалбоподателят първо е намалил скоростта, но после я е увеличил, поради което се налага извода, че ясно е възприел подадения от свидетеля Б. И. сигнал със стоп - палка. Следователно, от значение в случая е единствено, че водачът на МПС не е спрял на подадения му сигнал със стоп палка МВР по образец от контролен орган, въпреки, че същият е възприел сигнала - факти, които са ясно посочени в акта и в наказателното постановление, и безспорно се установяват от показанията на посочения свидетел, снети при разпита му в съдебно заседание. От своя страна нарушителят не ангажира никакви доказателства в обратна подкрепа, а твърденията, че е бил изморен, защото се е връщал от полска работа и не е забелязал сигнала заради множеството коли и хора съдът не възприе по изложените по –горе аргументи.

В допълнение следва да се посочи, че е предприето преследване и водачът е установен извън селото, по главния път, т.е. очевидно се е опитал да избяга и да се укрие. Резултатът от дрегера също е косвена индиция за мотивите на нарушителя, макар и граничен и в този смисъл несъставомерен, същият показва, че А. Е. е употребил алкохол и е искал да избегне проверката.

Поради изложените по-горе съображения съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от 3 обективна и субективна страна нарушението, посочено в наказателното постановление, като не е изпълнил нареждането на органите за контрол и регулиране на движението при подаден сигнал за спиране да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Съгласно санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП се предвижда наказание “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 1 до 6 месеца и с “глоба” от 50 до 200 лева, за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.