Решение № 261 от 29.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Благоевград, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев

Членове:

А. И.ов

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20261200500001 по описа за 2026 година

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК, вр. § 1а от ЗР на ЗЗДН и чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от В. А. Б., ЕГН **********, чрез адв. И. Е. Г. срещу Решение № 904 от 14.11.2025 г. по гр. д. № 2034/2025 г. по описа на Районен съд Благоевград, VII. граждански състав. С обжалвания съдебен акт: 1/ В. А. Б. е задължен на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р. Г. Д., ЕГН **********, и М. В.

Б., ЕГН **********; 2/ на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН е забранено на В. А. Б. да приближава Р. Г. Д. и М. В. Б., жилището, в което живеят, местоработата на молителката Д., училището на молителката Б. и местата за социални контакти и отдих и на двете на по-малко от 10 метра за срок от 9 месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение, като на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН районният съд е приспаднал времето, през което ответникът е търпял тази мярка по силата на издадената Заповед за незабавна защита, считано от 01.08.2025 г. – датата на издаване на заповедта до датата на постановяване на първоинстанционното решение – 14.11.2025 г.; 3/ на осн. чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН е забранено на В. А. Б. да осъществява контакт с пострадалите лица Р. Г. Д. и М. В. Б. под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок за срок от 9 месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение, като на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН районният съд е приспаднал времето, през което ответникът е търпял тази мярка по силата на издадената Заповед за незабавна защита, считано от 01.08.2025 г. – датата на издаване на заповедта до датата на постановяване на първоинстанционното решение – 14.11.2025 г.; 4/ съдът е постановил в полза 1 на молителите да се издаде заповед за защита. Районният съд се е произнесъл и по разноските по делото като е осъдил В. А. Б. да внесе по сметка на РС Благоевград държавна такса за разглеждане на делото в размер на 25 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, както и да заплати на Р. Г. Д. и М. В. Б. сумата в размер на 1500 лв., представляваща разноски по делото за адвокатски хонорар.

В жалбата се поддържа, че съдебното решение е недопустимо и неправилно. Според жалбоподателя фактическата обстановка е останала неустановена, поради което съдебният акт не отговаря на действителното положение. Поддържа, че подадената молба за защита е нередовна, тъй като в нея молителката твърди, че спрямо нея ответникът е осъществявал системен психически и емоционален тормоз, без да сочи период или датата и час.

Според жалбоподателя от молбата не става ясно в какво точно се състои твърдяния акт на домашно насилие. Счита, че показанията на Р. А. Д. следва да се ценят по правилата на чл. 172 ГПК. Поддържа, че в случая районният съд не е осъществил надлежно преценката по чл. 172 ГПК. Намира, че първоинстанционният съд е допуснал и нарушения относно показанията на Л.

А. Б.. Поддържа, че част от показанията й не са били свързани с предмета на делото, но съдът неправилно ги е възприел и въз основа на тях е формирал погрешен извод при постановяването на крайният съдебен акт. Счита, че показанията на Б. не се потвърждават от декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Затова намира за неправилен извода на съда, че показанията й потвърждават заявеното в декларацията. Жалбоподателят изразява несъгласие с това, че при постановяването на решението си районният съд е взел предвид сигнал на молителката до РП Благоевград, както и сигнали, които ответникът е подавал до ДСП Благоевград. Моли съдът да укаже на молителката да отстрани нередовностите на молбата, които се поддържат от жалбоподателя, а при разглеждане на жалбата по същество моли да постанови съдебен акт, с който да се отмени решението на районния съд. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции.

Препис от жалбата е изпратен на насрещните страни по делото Р. Г. Д. и М. В. Б.. Те са депозирали чрез адв. Г. Ю. „отговор на въззивна жалба“ с вх. № 31388/30.12.2025 г., който има характер на възражения по смисъла на чл. 17, ал. 4 ЗЗДН. В него въззиваемите изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на обжалваното решение. Оспорват доводите във въззивната жалба с оглед на това, което в хода на съдебното дирене е било изложено от социалния работник И. М., както и в показанията на свидeтелките Р. Д. и Л. Б.. Считат, че доказателствата по делото установяват актове на домашно насилие. Молят да се потвърди съдебното решение. Претендират разноски.

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е допустима, понеже е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН. Редовно е и постъпилото възражение.

Съгласно чл. 269 ГПК правомощията на въззивния съд са да се произнА. служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството пред РС Благоевград е образувано по молба за защита по чл. 8, ал. 1 ЗЗДН, подадена от Р. Г. Д., с която е поискано налагането на мерки 2 за защита по реда на ЗЗДН срещу В. А. Б.. С определение № 1462 от 01.08.2025 г. по гр. д. № 2034/2025 г. на РС Благоевград е конституирана като страна по делото и М. В. Б., в качеството й на пострадало лице по смисъла на ЗЗДН.

От чл. 273 във вр. с чл. 129, ал. 4 и чл. 130 ГПК следват служебните задължения на въззивният съд да се произнесе по надлежното си сезиране като съд по съществото на правния спор, т. е. по допустимостта на предявените искове и редовността на исковата молба (Красимир Влахов и Таня Градинарова. „Въззивно обжалване на съдебни решения и определения“, ИК „Труд и право“, София, 2023, стр. 369). Съгласно мотивите на т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС и т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г., ОСГК на ВКС, когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той прилага чл. 129, ал. 2 ГПК и дава указания на ищеца да ги отстрани, за да обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора, а в случай че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, а производството по делото се прекрати.

На основание § 1а от ЗР на ЗЗДН разпоредбите на чл. 127-129 ГПК се прилагат съответно и в производствата по ЗЗДН. Според решение от 04.04.2011 г. по гр. д. № 10165/2010 г. на Софийски градски съд съдът е задължен да извърши преценка на молбата за защита и съответствието й с императивните разпоредби на чл. 127 и 128 от ГПК, приложими и в настоящето производство.

Според определение № 1932 от 21.07.2014 г. по в. ч. гр. д. № 1266/2014 г. на Окръжен съд - Бургас за да е редовна, молбата по ЗЗДН трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК. За редовността на исковата молба съдът следи служебно /чл. 129, ал. 1 ГПК/, като на същия са дадени правомощия да дава на ищеца /молителя/ указания за отстраняването им /чл.

129, ал. 2 и 4 ГПК/, а при неизпълнение в срок на дадените указания - да върне исковата молба /чл. 129, ал. 3 ГПК/.

Молбата по чл. 8 ЗЗДН следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 9, ал. 1 ЗЗДН. Съдържанието й следва да посочва датата, мястото, начина и други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие (чл. 9, ал. 1, т.

4 ЗЗДН). В случая от съдържанието на молбата по чл. 8 ЗЗДН не ставаше ясно колко на брой са твърдените актове на домашно насилие, къде са извършени и кога е извършен всеки от тях /като дата и час, респ. период/. Част от наведените актове касаеха изричането на обидни думи и спрямо тези актове беше налице неяснота от фактическа страна относно това какво е било конкретното поведение на ответника, което според молителите следва да се квалифицира като акт на домашно насилие.

По тези съображения Окръжен съд Благоевград констатира, че молбата по чл. 8 ЗЗДН е нередовна, тъй като същата не отговаряше на изискването за редовност по чл. 9, ал. 1, т. 4 ЗЗДН вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. В производствата по ЗЗДН въззивният съд също е длъжен да следи за редовността на молбата, по която е образувано производство и при констатирането на нередовности в нея той следва да я остави без движение и да даде указания за тяхното отстраняване (в този смисъл решение № 1068 от 11.05.2022 г. по в. гр. д. № 1830/2022 г. на Софийски градски съд, определение № 11089 от 14.07.2020 г. по в. гр. д. № 2798/2020 г. на Софийски градски съд).

3

С Определение № 37 от 09.01.2026 г. по в. гр. д. № 1/2026 г. по описа на ОС Благоевград беше оставена без движение молбата за защита от домашно насилие УРИ 189900-4388/01.08.2025 г. на Р. Г. Д., ЕГН **********, подадена в качеството й на родител на детето М. В. Б., ЕГН **********, срещу В. А. Б., ЕГН **********, и беше указано на Р. Г. Д. и М. В. Б. да отстранят констатираните нередовности на молбата по чл. 8 ЗЗДН, като в едноседмичен срок, считано от получаване на препис от определението: уточнят броя на твърдените от тях актове на домашно насилие; уточнят относно всеки твърдян акт на домашно насилие поотделно къде и кога е извършен, като посочат дата и час, респ. период на извършването му; относно актовете на домашно насилие, които касаят изричането на обидни думи, молителите ясно да опишат от фактическа страна какво е било конкретното поведение на ответника.

Към първоначалната молба са представени декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Представени са въпросник за оценка на риска, както и формуляр за оценка.

Районният съд е издал Заповед за незабавна защита № 16/01.08.2025 г., с която на осн. чл. 18, ал. 1 ЗЗДН са постановени следните мерки за закрила: ответникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р. Д. и М. Б.; забранено му е да приближава тях, жилището, в което живеят, местоработата, училището и местата за социални контакти и отдих на пострадалите лице на по-малко от 10 метра; забранено му е да осъществява контакт с тях под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 01.08.2025 до издаване на заповед за защита или отказ от издаването й.

Ответникът е депозирал отговор на молбата за защита. В него той е изразил становище, че молбата е нередовна и че от съдържанието й не става ясно в какво конкретно се е изразил твърдения системен тормоз, конкретните деяния и кога точно те са били извършени. Ответникът оспорва твърденията относно извършването на домашно насилие. Той не оспорва обстоятелството, че се е случвало той да остава с детето, когато то е само навън, докато майката се прибере, за да може детето да не бъде без родителски надзор. Той обаче излага аргументи, че това не обуславя наличието на акт на домашно насилие, тъй като детето е било на * години и не е следвало да бъде оставяно без родителски надзор. Твърди, че е изчаквал майката да дойде, за да може то да се прибере, като бъде придружено от нея или от друг възрастен. Навежда, че майката често оставя детето без надзор, както и че това е обусловило подаването на сигнали от страна на ответника и че тя е била предупредена да не нарушава чл. 8, ал. 3 ЗЗДет. Сочи, че майката води срещу ответника и дело относно упражняването на родителските права. Относно твърденията за заплашване и обиждане поддържа, че молителката не е конкретизирала какво конкретно е изрекъл ответникът, поради което не може да се провери дали е налице заплаха или обида. Ответникът оспорва наличието на насилие. Смята, че твърдяното в молбата няма необходимия интензитет, че да представлява заплашване.