Определение № 23583 от 24.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23583 гр. София, 24.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512545 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца Т. В. Х., чрез неговата майка и законен представител А.И.В., срещу протоколно определение от 14.08.2025 г., постановено по гр.д.

№30395/2025 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 158 състав, в частта, в която е прекратено производството по делото поради постигната спогодба между страните.

В частната жалба са изложени съображения, че постигната спогодба не съответства на волята на жалбоподателя, тъй като поради техническа грешка размера на претендираната издръжка е посочен като 450,00 лв. вместо 500,00 лв. Поддържа се, че с молба с вх. №231362 от 02.07.2025 г. е оттеглена частта от иска, по отношение на претенцията за допълнителни разходи за извънкласни дейности и е увеличен размера на предявения иск за издръжка на 500,00 лв. Счита, че съдът неправилно е коригирал размера на претендираната издръжка на 450,00 лв. и е утвърдил спогодба в този смисъл. Моли атакуваното протоколно определение да бъде отменено, а делото върнато на СРС за насрочване в о.с.з.

Ответната страна В.С. Х. в законоустановения срок по чл.276 ал.1 ГПК не взима становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Производството пред СРС,158 състав, е образувано по искова молба от Т. В. Х., действащ чрез неговата майка и законен представител А.И.В., срещу В.С. Х., с която е предявен иск с правно основание чл.150 СК за изменение размера на дължимата от В.С. Х. издръжка, определена с решение за развод по взаимно съгласие, постановено по гр.д.

№2490/2020 г. по описа на Районен съд - Плевен.

С молба, вх. №231362 от 02.07.2025 г., ищецът е оттеглил частта от иска по отношение на претенцията за допълнителни разходи за извънкласни дейности и е увеличил размера на предявения иск за издръжка на сумата от 500,00 лв.

С отговора на исковата молба ответникът е признал, че предявения иск за увеличаване размера на ежемесечната издръжка на детето Т. В. Х. от 240,00 лв. на 500,00 лв. е основателен, като исканото увеличение е съобразено с нарасналите нужди на детето.

1

В о.с.з., проведено на 14.08.2025 г., процесуалният представител на ищеца е заявил, че поддържа исковата молба, няма възражение по доклада, както и че е налице техническа грешка – увеличението на 450,00 лв., а не на 500,00 лв., поради което съдът е изменил изготвения по делото доклад в частта относно размера на претенсираната издръжка – претенцията за увеличаване на издръжка се счита предявена за 450,00 лв., а не за 500,00 лв. месечно.

С оглед изрично изразената воля за споразумение между страните, с протоколно определение, постановено в о.с.з., проведено на 14.08.2025 г., СРС, 158 състав, е одобрил постигнатата спогодба, с която ответникът В.С. Х. се задължава да заплаща на детето си Т.

В. Х., чрез неговата майка и законен представител А. И. В., месечна издръжка в размер на сумата от 450,00 лв., считано от 28.05.2025 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Със същото определение е прекратено производството по делото.

По своята правна същност спогодбата има сложен фактически състав: първата част е споразумение между страните, което носи белезите на договор по смисъла на чл.365 - 367 ЗЗД, а втората част - определение, с което се одобрява и което има охранителен характер. С договора страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор чрез взаимни отстъпки. Постигнатата съдебна спогодба представлява всъщност потвърден от съда договор между страните по висящо дело, с който те със сила на пресъдено нещо уреждат правния спор, като десезират съда от вмененото му с чл.2 ГПК задължение да се произнесе по предявения иск. Спогодбата слага край на делото: тя десезира съда, понеже разрешава спора със сила на пресъдено нещо, което от своя страна обуславя прекратяването на производството по делото. Когато въз основа на нея съдът прекратява делото, той обявява едно вече настъпило приключване на процеса, а не го предизвиква.

За да е налице съдебна спогодба е нужно договорът за спогодба да бъде сключен пред съда, който разглежда делото, и да бъде удостоверен в съдебния протокол, като той трябва да бъде подписан и от страните, а не само от председателя и секретаря на съда /чл.234 ал.1 ГПК/. Казаното означава, че съдебна спогодба може да бъде сключена само в съдебно заседание. Писменият договор за спогодба, който спогодилите се страни представят на съда, не е съдебна спогодба. Формата, предписана от чл.234 ал.1 ГПК, е условие за валидност на съдебната спогодба.

Според чл.234 ал.3 ГПК, съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд. В качеството му на охранителен акт, определението за утвърждаване на спогодбата също не може да бъде обжалвано /чл.537 ал.1 ГПК/, нито атакувано чрез извънредните средства за отмяна. На обжалване подлежи единствено определението за прекратяване на делото въз основа на съдебната спогодба, в качеството му на акт, който прегражда развитието на делото /в този смисъл е решение №192 от 13.12.2017 г. по гр.д. №4439/2016 г., ІV ГО на ВКС/.

Обжалването на прекратяването би било основателно, когато слага край на делото, макар че фактическият състав на съдебната спогодба не е осъществен /напр.: няма спогодба, сключена пред съда; съдебният протокол не е подписан от една от страните; съдът не е утвърдил съдебната спогодба, когато спогодба по делото е недопустима и пр./. Жалбата не може да се основава на твърдение за порочност на самата спогодба, тъй като същата е договор и не може да се обжалва. Спогодбата като договор може да се атакува само по исков ред като нищожна или унищожаема /решение №683/08.09.1999 г., по гр.д. №62/1999 г., на I ГО на ВКС/, както и да се иска развалянето и поради неизпълнение. Тя може да бъде атакувана в случай, че същата е опорочена, като заинтересованата страна може да разкрие порока и по общия исков ред, ако са налице посочените в чл.26 - чл.33 ЗЗД основания, но не и по пътя на обжалването и или по повод на частна жалба срещу прекратителното определение. Ако такъв иск бъде уважен, производството по делото се възобновява.

2

В конкретния случай, постигнатата между Т. В. Х., действащ чрез своята майка и законен представител А.И.В., и В.С. Х. съдебна спогодба е одобрена от съда като непротиворечаща на закона и добрите нрави. Същата е сключена пред съда, който разглежда делото, в о.с.з. по гр.д. №30295/2025 г., проведено на 14.08.2025 г., и удостоверена в съдебния протокол, който е подписан от страните и от председателя на състава. Поради изложеното, определението за прекратяване като последица на постигнатата спогодба е правилно и законосъобразно.

При съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното протоколно определение следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 14.08.2025 г., постановено по гр.д.

№30395/2025 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 158 състав, в частта, в което е прекратено производството по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3