Акт от 11.02.2019, Районен съд - Попово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 13

Гр.П.,11.02.2019г.

Поповски районен съд, в публично заседание на петнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА

При секретар

И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 753 по описа на 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск по реда на чл.415 от ГПК, във вр. с чл.99 от ЗЗД

, във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът- „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София, твърди, че на на 24.08.2017г. между „И.А.М.“ АД, като заемодател, и С.Й.Й., като заемател бил сключен Договор за паричен заем №*****. По силата на този договор заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 500,00лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които кредиторът отпуснал кредита на кредитополучателя се уреждали от договора и Общите условия към него.

Погасителните вноски, които заемателят се задължил да изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора, и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 568,82 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 68,82 лв.

Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се задължил да върне кредита в срок до 22.03.2018г., на 7 равни месечни погасителни вноски в размер на 81,26лв. всяка.

В случай че заемателят забавил заплащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължал на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който имало погасителна вноска, чието плащане било забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не можело да надхвърлят 45,00 лв.

На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 18,00 лв.

Освен това, в договора било уговорено, че заемателят се задължил в

3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, като при непредставяне на някое от изброените обезпечения на заемателя се начислявала неустойка. Твърди се, че заемателят нее представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, поради което на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 402,15лв., която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 7 равни вноски, всяка в размер на 57,45лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателят била в размер на 138,71лв.

Твърди се, че за периода от

24.09.2017г. до момента на подаване на заявлението в съда на длъжника била начислена и лихва за забава в размер на 16,82лв., като съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.

Длъжникът не бил заплатил дължимия паричен заем към Дружеството.

Срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 22.03.2018г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.

На 01.12.2017г. било подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „И.А.М.” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на „И.А.М.” АД, произтичащо от договор за паричен заем № ****/24.08.2017г. било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. „Агенция за събиране на вземания” АД /сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК **** била правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК ****.

Твърди се, че длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „И.А.М.” АД, изпратено с известие за доставяне, получено лично от длъжника.

Във връзка с изложеното ищцовото дружество подало заявление до PC - П. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, за което било образувано ч.гр дело №382/2018г. по описа на съда. Била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника С.Й.Й.. Длъжникът не бил намерен на установените адреси, поради което заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, което обусловило и предявяване на настоящия иск.

Предвид изложеното, дружеството моли съда да признае за установено, че ответника дължи на ищеца, сумата 1005,79лв., дължима по договор за паричен заем № ***/24.08.2017г., от която сума: 500,00лв.-главница;

68,82лв.-договорна лихва за периода от

23.09.2017г. до 22.03.2018г.; 18,00лв.-такса разходи; 402,15лв.- неустойка, за периода от 23.09.2017г. до 22.03.2018г.; 16,82лв.- лихва за забава за периода от

24.09.2017г. до подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №382/2018г. по описа на ПпРС. Претендират се и разноски както по заповедното производство, така и за направените разноски по настоящото дело.

В с.з. не се явява представител. От пълномощник на ищцовото дружество е постъпила молба, с която заявява, че поддържа предявения иск.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не постъпи писмен отговор от назначения особен представител на ответника С.Й.Й.-адв.Ц.Х.от

ТАК, не представя доказателства, не прави доказателствени искания. Редовно призован за с.з., се явява назначения особен представител на ответника и оспорва процесният договор като недействителен по см. на чл. 22 ЗПК. Счита, че предявения иск е основателен само за претендираната главница. По същество пледира за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. №382/2018г. на ПпРС, по подадено от дружеството- ищец заявление по чл.410 от