Решение № 618 от 26.06.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 618 гр. С., 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20245530101761 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът - твърди в исковата си молба, че на 23.11.2022 г. сключил с ответника договор за поръчка. Длъжникът приел изцяло и се задължил да спазва общите условия на кредитора, които представлявали неразделна част от договора за възлагане на поръчка. Предмет на договора и предмет на общите условия към договора било задължението на ищеца, или упълномощен от дружеството адвокат, да предприемели действия по събиране и получаване на дължимото на пътника – ответник обезщетение/компенсация за закъснял с над три часа полет, което било дължимо на основание Регламент (ЕО) № 261/2004, от авиокомпания -, в размер от 400 евро, с левова равностойност от 782.33 лева. При успешно събиране на обезщетението в полза на пътника, последният следвало да заплати на ищеца възнаграждение за свършената работа в размер на 20 % от сумата на полученото обезщетение, плюс дължимия ДДС. В настоящия случай уговореното възнаграждение по договора за поръчка се изчислявало по следния начин - 20 % върху изплатената компенсация от 400 евро (левова равностойност 782.33 лева), плюс дължимия ДДС върху тази сума възлизало на 187.76 лева. Съгласно чл. 3 от сключения договор за поръчка, обезщетението се считало за успешно събрано и в случай, че бъдело заплатено директно от авиокомпанията на 1 пътника. Кредиторът - ищец изпълнил своето задължение по договора, тъй като по подаденото на 25.11.2022 г. извънсъдебно искане, и след проведена кореспонденция с превозвача -, още на 07.12.2022 г. авиокомпанията потвърдила с имейл, че била наредила плащане на сумата от 418.16 щатски долара (с равностойност от 400 евро), по сметка на ответника. Впоследствие, на 13.12.2022 г., ищецът издал фактура на името на длъжника за сумата от 187.76 лева, която представлявала договорената комисионна на кредитора при успешно събрано обезщетение от авиокомпанията. Веднага след това кредиторът уведомил длъжника в имейл да очаквал получаване на плащането от - по банковата си сметка в рамките на до 10 дни. Освен това дружеството приложило и фактура за дължимата комисионна към имейла. На следващо място, съгласно чл. 9 от общите условия на ищеца и чл. 3 от сключения между кредитора и длъжника договор, в този случай обезщетението се считало за успешно събрано. Следователно, за длъжника било възникнало задължението да платял на кредитора уговорено в чл. 10 от общите условия, респективно в чл. 4 от договора, възнаграждение в размер на 187.76 лева, за което бил получил фактура № 3409/13.12.2022 г. Плащане от ответника обаче, така и не последвало. На 06.01.2023 г. ищецът изпратил имейл до електронната поща, от която последно получавал кореспонденция от ответника, като напомнил, че обезщетението му било изплатено от - още на 07.12.2022 г., но все още не бил изплатил полагащата се на дружеството комисионна/възнаграждение. На 08.01.2023 г. ответникът отговорил, че изпитвал лични проблеми и щял да закъснее с плащането. По същество, с това си изявление, ответникът признавал, че бил получил паричната компенсация от авиокомпанията, за което ищецът му съдействал. На 09.01.2023 г. ищецът писал до ответника, че му предоставял срок от още 10 дни, за да се издължал, след което щял да предприеме събиране на дължимите суми по съдебен път. Последвали още две напомняния до длъжника, но до днешна дата той така и не му бил платил дължимите суми. Тоест, въпреки, че в писмената кореспонденция ответникът не отрекъл да бил получил обезщетение от -, и привидно да бил изразил намерение да заплатял уговореното възнаграждение в полза на ищеца, до фактическо заплащане на претендираните от ищеца суми така и не се било стигнало. Отделно от горните действия на кредитора, той изпратил до ответника и покана за плащане с препоръчано писмо по -, към която покана приложил и копие от фактура № 3409/13.12.2022 г. Със сключването на 2 договора на 23.11.2022 г., длъжникът се задължил да спазва и общите условия на дружеството кредитор. Съгласно чл. 25 от последните, в случай, че длъжник не изпълнел задължението си да заплатял уговореното възнаграждение по договор за поръчка в 3-дневен срок от получаване на обезщетението по Регламента, той дължал неустойка в размер на 5 % от размера на обезщетението. В настоящия случай 5 % от 400 евро (или от 782.33 лева) възлизало на 39.12 лева. Било видно от приложената кореспонденция с авиокомпания -, обезщетението на ответника било вече платено към дата 07.12.2022 г. Дори преводът на сумата по сметка на пътника - ответник да отнело максимално дългия срок от 10 работни дни (според твърденията на авиокомпанията), то още през декември 2022 г., или най-късно началото на януари 2023 г., ответникът вече разполагал със сумата на обезщетението. При всички случаи, далеч преди настоящия момент, сумата на обезщетението била постъпила по сметката, посочена от ответника. Следователно, за него било възникнало задължението да изпълнел поетите по договора с ищеца ангажименти. А поради факта, че той не бил платил в срок дължимата комисиона, в негова тежест се начислявала и претендираната от ищеца неустойка в размер от по 39.12 лева по договора за поръчка, сключен с ищеца, и съгласно общите условия на дружеството. Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца, сумата от 187.76 лева за главница от неплатено възнаграждение по фактура № 3409/13.12.2022 г., издадена въз основа на договор за поръчка от 23.11.2022 г., с 39.12 лева неустойка и законна лихва върху тези суми от 04.08.2023 г. до изплащането им, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 3266 описа за 2023 г. на С. районен съд. Претендира за сторените в настоящото и заповедното производство разноски.

Ответникът -, чрез назначения му от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни и не присъжда на ищеца разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор и в хода на делото по същество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

3

За процесните вземания ищецът е подал на 04.08.2023 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 3266/2023 г. на С. районен съд, по което на 07.08.2023 г. е издадена исканата заповед, която е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, а връчителят е събрал данни по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради това на 18.04.2024 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове, които поради това се смятат предявени на 04.08.2023 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).

На 23.11.2022 г. в гр. - страните са сключили в писмена форма представения в заверен препис с молбата от 25.02.2025 г. на пълномощника на ищеца по делото, и неоспорен от особения представител на ответника, договор, който по характер е такъв за поръчка (чл. 280 ЗЗД). С него ответникът възложил на ищеца да извърши лично, чрез свой представител или предложен от него и упълномощен от ответника адвокат и/или адвокатско дружество, следните неизчерпателно описани действия – да се свърже от името на ответника с авиокомпания „-“ за постигане на извънсъдебно споразумение за получаване на обезщетение свързано с полет - от 24.10.2022 г., на което ответникът има потенциално право съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004 (на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 – б.р.), както и да се свърже с компетентната въздухоплавателна администрация, и съответните органи за алтернативно и/или онлайн решаване на спорове, и да предприеме всички необходими действия, които да осигурят изплащането на търсеното парично обезщетение (чл. 1 от договора).

В чл.чл. 2-4 от същият договор е уговорено още, че ищецът получава възнаграждение само при успешно събрано за ответника обезщетение по извънсъдебен или съдебен ред, като за такова, след подписване на договора, се считат случаите, в които авиокомпанията е изплатила същото на ищеца или ответника, както и ако последният е приел алтернативни компенсации (включително, но не само пътнически ваучери, безплатни билети, други услуги) от авиокомпанията вместо обезщетението, като размерът на възнаграждението е 20 % от сумата на обезщетението плюс ДДС върху 4 размера му, а в чл. 5, ал. 1 и 2 от договора е уговорено още, че в случай, че обезщетението е постъпило по банковата сметка на ищеца, същият следва в срок от 3 дни да го преведе на ответника, като приспадне възнаграждението си по чл. 4, а в случай, че ответникът получи обезщетението директно от авиокомпанията, се задължава да уведоми незабавно ищеца за това и в 3дневен срок от получаването му да му преведе възнаграждението по чл. 4 по посочената в чл. 5, ал. 2 от договора банкова сметка на ищеца.

Въпреки неоснователните доводи за противното на пълномощника на ищеца обаче, представените в заверен препис с молбата му от 25.02.2025 г. по делото - общи условия на ищеца, не обвързват ответника, поради което не са неразделна част от сключения от страните договор, защото ответникът не ги е подписал (л. 68-70). Вярно е, че в чл. 6 от договора е уговорено, че ответникът изцяло приема и се съгласява с общите условия на ищеца, представляващи неразделна част от договора и поместени на интернет-страницата му (л. 67).

Но също така е вярно, че ответникът е потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а сключеният от страните договор е потребителски. Поради това към него се прилагат специалните норми на чл. 147а ЗЗП, а според същите, при сключване на договор при общи условия с потребител, общите условия го обвързват само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях (чл.

147а, ал. 1 ЗЗП), като съгласието му с общите условия се удостоверява с неговия подпис (чл. 147а, ал. 2 ЗЗП), а тежестта на доказване на изразеното от него съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора, се носи от търговеца (чл. 147а, ал. 4 ЗЗП), а клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя (чл. 147а, ал. 5 ЗЗП).

В случая ищецът, чиято е тук доказателствената тежест, не е доказал пълно и главно, тоест несъмнено по делото, ответникът да е изразил съгласие с и да е получил общите му условия при подписване на договора. Тъкмо напротив. Клаузата за противното в чл. 6 от договора не доказва това, а те не носят подписа му (чл. 147а, ал. 2 и 5 ЗЗП). Поради това не го обвързват (Р 1092019-II т.о.). Ето защо съдът намери, че същите не са част от процесния договор за поръчка. Поради това не ги обсъжда повече в настоящото решение.

5

От съвкупната преценка на представените с молбата на пълномощника на ищеца от 20.03.2025 г., и неоспорени от особеният представител на ответника по делото - електронни документи на - език, възпроизведени на хартиен носител, като преписи, заверени от пълномощника на ищеца, придружени от точен превод на български език, също заверен от последния, се установява, че ищецът е изпълнил възложените му от ответника с договора за поръчка действия, като е подал до авиокомпания „-“ формуляр с искане за заплащане, по посочена в него банкова сметка на ответника в -, обезщетение по горепосочения Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, за закъснял полет с номер - на 24.10.2022 г. (л. 83-87).