Определение № 287 от 18.06.2024, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Частно наказателно дело 411/2024
- Вид
- Определение № 287
- Подписан
- 18.06.2024
- В сила
- 26.06.2024
- Състав
- Веселка Цокова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.156 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.15, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.80 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.195, ал.1, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.196, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателен кодекс
- чл.196, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.24 · Наказателен кодекс
- чл.70 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал.1, т.2 · Наказателен кодекс
- чл.437, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.440 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 287 гр. Враца, 18.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Веселка Ц. И. при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова в присъствието на прокурора И. Анг. Х. като разгледа докладваното от Веселка Ц. И. Частно наказателно дело № 20241400200411 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на лишения от свобода Л. В. Ц., с искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание лишеният от свобода се явява лично. Заедно с назначеният служебен защитник-адв.И. И. от АК-Враца, поддържат молбата и правят искане Ц. да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. Като допълнителен аргумент за уважаване на молбата се изтъква обстоятелството, че Ц. в момента е в процес на развод и желае да се бори за предоставяне на родителските права над детето му.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС, изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца застъпва идентично становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:
Л. В. Ц. търпи общо увеличено наказание в размер на 1 година и 2 месеца лишаване от свобода по НОХД № 572/2023 г. по описа на РС-Лом, формирано на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 и чл.24 НК измежду наложените му наказания по това дело, по НОХД № 176/2023 г. по описа на РС-Лом и по НОХД №11681/2022 г. по описа на СРС за извършени престъпления по чл.195, ал.1, т.7, чл.196, ал.1, т.1 и т.2 НК 1
– кражби, две от които в условията на опасен рецидив, при първоначален строг режим.
Осъденият е започнал да търпи това наказание в Затвора гр.Враца на 23.06.2023 г. От 10.07.2023 г. до 01.02.2024 г. е настанен в ЗОЗТ "Бойчиновци". От 01.02.2024 г. отново е преместен в Затвора-гр.Враца. Към датата на постановяване на настоящото определение - 18.06.2024 г., от това наказание е изтърпял 1 година и 27 дни, от които 11 месеца и 25 дни фактически, а от работа 1 месец и 2 дни. Остатъкът за изтърпяване е 1 месец и 3 дни.
От изложеното е видно, че към настоящия момент спрямо осъдения е налице първата предпоставка на чл.70, ал.1, т.2 НК необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване, а именно същият фактически е изтърпял не по-малко от 2/3 от наложеното му наказание, тъй като две от деянията по съвкупността са в условията на опасен рецидив.
На второ място съдът следва да прецени наличието или липсата на втората законова предпоставка, а именно дали лишеният от свобода е дал доказателства за своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив при осъдения е била 72 точки, в границите на средните стойности. Дефицити при него са били наблюдавани в зоните: криминално минало –осъждан няколко пъти за користни престъпления, в криминалното минало има присъда за притежание на наркотични вещества; нагласи – омаловажава негативните последици от извършеното правонарушение, липсва изцяло критично поведение към миналото поведение; злоупотреба с алкохол – склонен е да злоупотребява с алкохол, под чието въздействие извършва криминалните деяния; злоупотреба с наркотици – някои от престъпленията е извършил след употреба на наркотични вещества, приемал е различни видове наркотици-амфетамини, екстази, пико, кокаин, канабис и чай за пушене; умения за мислене-не разпознава проблемите си и няма умения за разрешаването им по адекватен и законосъобразен начин, действа импулсивно след употреба на алкохол и ПАВ. Рискът от вреди за обществото също е среден и се обуславя от характера на извършените престъпления-настоящи и тези от миналото. Рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода е нисък, тъй като поддържа балансирани взаимоотношения с останалите затворници, не са констатирани конфликти, а към пенитенциарните служители се отнася с нужното уважение.
В доклада е отбелязано, че не е изготвяна междинна оценка, тъй като съгласно методиката за оценка на риска не се изисква такава. Актуална е първоначалната оценка на правонарушителя, изготвена на 03.07.2023 г.
Лишеният от свобода Ц. приема плана на присъдата и декларира готовност за изпълнението му, но на практика поставените цели и задачи не се изпълняват в пълен обем.
Освен това проявява интерес към организираните мероприятия за осмисляне на свободното време, като е взел участие в спортни турнири и общопенитенциарни дейности. От 07.08.2023 г. до 23.08.2023 г. е преминал успешно образователна програма „Опознай родината“ в ЗОЗТ „Бойчиновци“. В изпълнение на една от задачите в плана на присъдата, за времето от 02.04.2024 г. до 11.04.2024 г., е взел участие в програма „Умения за мислене“, в рамките на която е декларирал желание за промяна.
Успешно е завършил участието си и в корекционна програма “Житейски проект на младия човек в затвора“, проведена от 25.03.2024 г. до 30.05.2024 г., а от 28.05.2024 г. до 04.06.2024 г. е включен и в индивидуална програма “Живот на свобода“, която е задължителна за всички лишени от свобода в последния етап от изтърпяване на наказанието им.
2
Полагал е доброволен труд на основание чл.80 от ЗИНЗС като хигиенист на фитнес зала, но след преместването му в Затвора-Враца е освободен от работа със заповед № 412/01.02.2024 г.
Има наложено едно дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ със заповед 673/23.02.2024 г. за отклонение от мястото за престой на открито. След изтичане на 3 месечния срок, наказанието е заличено със заповед № 1785/29.5.2024 г.
Поради липса на системни положителни прояви не е награждаван.
Въпреки участието на л.св.Ц. в множество програми за личностна промяна, той не е преминал през етапите на прогресивната система, изразяващи се в замяна на режима в по-лек и прекатегоризиране в открит тип. В доклада е залегнала констатацията, че незачитането на установените правила и отклонението от мястото на престой на открито и последвалото наказание са довели до невъзможност за изпълнението на плана на присъдата в тази част. Това е показател за противоречиво и неустойчиво поведение и липса на постоянство при изтърпяване на наказанието, за склонност към прибързани и необмислени постъпки.
Според доклада и становището на затворническата администрация, при осъдения е налице формиран модел на извършване на престъпления, като многократните осъждания с наложени наказания лишаване от свобода не са успели да променят нагласите му и да имат необходимия коригиращ ефект върху поведението му в обществото и осъзната необходимост да спазва и да се съобразява със законите в страната. Липсва изцяло критично отношение към собственото поведение. По отношение на извършеното правонарушение признава вината си, но омаловажава негативните последици. Оправдава се с това, че деянието е извършено след употреба на алкохол или наркотични вещества. Налице са слаби възможности за ограничаване на собственото поведение и лабилна мотивация за позитивна промяна. Разпознава частично проблемите си. Не осъзнава напълно своите дефицити. Не проявява траен стремеж за положителна промяна и нагласа за водене на законосъобразен начин на живот. Не умее да си извади поука от минал негативен опит и повтаря допуснати грешки.
С оглед изложеното е изтъкната необходимостта работата с него да продължи в посока осъзнаване на собствените дефицитите и поддържане на траен стремеж за положителна промяна, затвърждаване на постигнатите позитивни промени и изграждане на устойчива мотивация за законосъобразно поведение след освобождаване.
В обобщение на всичко изложено дотук, крайната оценка на затворническата администрация е, че лишеният от свобода Л. Ц. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно освобождаване.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание на съда за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият Ц. не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. От изготвените доклади е видно, че няма убедителни данни за сериозен поправителен процес при него. В тази връзка бяха оценени стойности на риска от рецидив при осъдения – 72 точки, които са непроменени от първоначалните. Рискът от вреди за обществото също е останал среден. Съдът съобрази и това, че не са изпълнени в пълен обем целите, заложени в плана на присъдата, а дефицитните зони при осъдения трябва да продължат да бъдат обект на интензивна корекционна работа, тъй като той все още не осъзнава проблемите си и нуждата от трайна позитивна промяна в поведението си, нито пък предвижда в необходимата степен негативните последици от действията си.
Вярно е, че по време на престоя си в затвора той е участвал в трудови, образователни и спортни мероприятия, както и в корекционни програми, което е показателно за 3 известна положителна тенденция в развитието му. Тези позитивни резултати обаче не са стабилизирани. Извън тях липсват други доказателства, от които да бъдат изведени еднозначни изводи за трайното му поправяне. Напротив, отчетените дефицити в нагласите и мисленето очевидно показват, че все още съществува риск от завръщане към стари общественоопасни модели на поведение при излизане от средата на затвора.
Всичко това илюстрира, че престоят му в затвора не е довел до безспорен поправителен и превъзпитателен ефект. Налице е необходимост от продължаване на корекционното въздействие спрямо осъденото лице до края на наказанието за постигане в пълна степен на набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони, за да има шанс при освобождаване от затвора той да започне законосъобразен начин на живот.
С оглед изложеното по-горе неоснователни и неподкрепени от доказателствените материали са доводите на защитата за настъпил траен поправителен процес в нагласите, поведението и мисленето на лишения от свобода Ц.. Изтъкнатите обстоятелства, свързани с наличието на бракоразводен процес и необходимостта да се бори, за да му бъдат предоставени родителските права по отношение на неговото малолетно дете, макар и разбираеми в чисто човешки план, не са сред основанията за допускане на условно предсрочно освобождаване.
При това положение съдът приема, че е налице само една от законовите предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си все още не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
Разпечатката съдържа 35 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2285f3ac-db6e-4c0c-98ce-80598115141a