Решение № 147 от 29.01.2020, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Плевен, 29.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,

ІV граждански състав в открито заседание, на осми януари през две хиляди и двадесета година в състав :

РАЙОНЕН

СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря Анета Х. като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 5247 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във в. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД.

В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от И.П.С. с ЕГН **********,***, чрез адв.Р.Х. против А.П.Т. с ЕГН ********** и Г.Р.Й. с ЕГН **********,***, в която се твърди, че по силата на Договор за наем на недвижим имот от ***ищецът бил наемодател, а ответникът А.П.Т. наемател на следния собствен на ищеца недвижим имот, а именно: ***, находящ се в ***, с площ от 70 кв. м. Съгласно чл. 4.1. и чл. 4.2. от договора за наем наемателят дължал на наемодателя месечна наемна цена в размер на 360 лв., дължими в брой, срещу разписка. Съгласно чл. 5.1. от договора за наем наемателя следвало да заплаща следните сметки, такси и разходи: електричество, студена, топла вода, топлофикация, поддръжка общи части. Излага се, че договорът бил прекратен по взаимно съгласие на страните, считано от 01.05.2019г., като на 30.04.2019г. наемателят предал на наемодателя имота, за което страните направили отбелязване на последната страница от Приемо-предавателен протокол от ***, подписан при сключване на наемния договор. Твърди се, че наемателя не изпълнил следните задължения, произтичащи от процесния договор: 360 лв. - неплатена наемна цена за м. април 2019г., заедно с неустойка за забава в размер на 102.60 лв.; 228.22 лв. - неплатени сметки за топлинна енергия за периода 01.12.2018г. - 31.03.2019г. ***съобразно фактури № ***.; № *** и № ***, заедно с начислената от доставчика лихва върху сумите по фактурите; 255.97 лв. — неплатени сметки към ***съобразно издадени фактури № ***.; № *** и №***; 64.89 лв. - неплатени сметки към ***.

Навеждат се доводи, че ответника Г.Р.Й. бил солидарно отговорен за заплащане на гореописаните суми с ответницата А.Т., тъй като били съпрузи и по силата на закона отговаряли солидарно за разходи за нужди на семейството, какъвто било и процесното задължение - наем на апартамент, ползван от двамата съпрузи и детето им и консумативни разходи за ползване на имота.

Твърди се, че горните суми били претендир***по реда на чл.410 от ГПК и в производството по ч.гр.д.№***била издадена заповед за изпълнение, но в законоустановения срок постъпило възражение от длъжниците и на кредитора били дадени указания за предявяване на иск за установяване съществуването на вземанията му.

С допълнителна молба от 02.09.2019г. ищецът е направил следните уточнения:

Заявил е, че намалява размера на предявения иск в частта относно претендираната неустойка за забава за плащане на дължимия за м. април 2019г. наем до размера на сумата от 4.86 лв. предвид следното: Наемната цена била в размер на 360 лв. месечно (чл. 4.1. от договора за наем). Дължала се ежемесечно, от 25-то до 30-то число на всеки месец (чл.

4.2. от договора за наем). Следователно наемателят изпадал в забава за плащане на наемната цена, след 30-то число на месеца, за който същата била дължима.

Съгласно чл. 4.4. от договора за наем, при забава за плащане на месечната наемна цена, наематеят дължал на наемодателя неустойка в размер на 0.05 % от размера й за всеки ден забава. В настоящия случай, наемателят изпаднал в забава за плащане на наемната цена за м. април 2019, считано от 01.05.2019 г., като до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 27.05.2019г., забавата била общо 27 дни.

Дължимата неустойка за забава за този период, съгласно чл. 4.4. от договора, възлизала на 4.86 лв. Поради това се намалява цената на иска в тази част от посочената в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба сума в размер на 102.60 лв. до сумата от 4.86 лв.

Ищецът намалява иска за заплащане на разноски за топлинна енергия от сума в размер на 228.22 лв. на сума в размер на 225.52 лв., от която 222.29 лв. - главница и 3.23 лв. - лихва. Сочи се, че периодът, за който е дължима посочената сума бил 01.12.2018г. -

31.03.2019г.

Ищецът уточнява периода на предявения иск за заплащане на потребена, но незаплатена от ответниците електроенергия по цитир***в исковата молба 3 бр. издадени фактури от ***, а именно: 17.02.2019г. - 30.04.2019г.

Уточнява и периода на предявения иск за заплащане от ответниците на дължими суми към ***: 04.02.2019г. - 30.04.2019г. Сочи, че претендираната с исковата молба сума за разноски за водоснабдяване в размер на 64.89 лв. била начислена за ползвания по договора за наем обект, съгласно следните фактури, издадени от ***:

Фактура № ***за сумата от 24.75 лв., Фактура №***за сумата от 20.90 лв. и Фактура №***за сумата от 26.15 лв.

Сочи се от ищеца, че партидите в посочените по-горе експлоатационни дружества, през цялото време на действие на договора за наем били на негово име, поради което за да избегне принудително изпълнение, както и спиране на услугите, заплатил задълженията по същите.

С оглед направените уточнения се претендира да се признае за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата от 936.24 лв., от която - 360 лв. — неплатена наемна цена за м. април 2019г., заедно с неустойка за забава в размер на 4.86 лв.: 225.52 лв., от която 222.29 лв. - главница и 3.23 лв. - лихва - потребена, но неплатена топлинна енергия за наетия имот за периода 01.12.2018г. - 31.03.2019г., 255.97 лв. - потребена, но неплатена електроенергия за наетия имот за периода 17.02.2019г. - 30.04.2019г.; 64.89 лв.

— неплатена сума за водоснабдяване на наетия имот за периода 04.02.2019г. - 30.04.2019г.

Ответниците ***Т. и Г.Й. са депозирали писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорват исковите претенции. Твърдят, че към момента на сключване на процесния договор и съществуването му не са били в сключен граждански брак. Твърдят, че още с влизането в апартамента наемателката установила, че в жилището имало влага по стените, която се запазвала дори и при пуснато парно, в резултат на което имало голямо количество мухъл по стените и прозорците. При това положение, според ответниците, наетият имот не отговарял за целите на наемането му - за живеене, т.к. представлявал опасност за здравето на живущите в него. По този повод наемателката била потърсила консултация със специалисти, които я посъветвали да се направи външна топлоизолация. Наемодателят е отказал да извърши такъв ремонт и страните по правоотношението постигнали уговорка, че наемателката щяла да извърши външна топлоизолация на стените за сметка на наемодателя и разходите за тези дейности да бъдат приспаднати от сумите за наем и консумативи. Твърди се, че през м. ноември 2018 г. наемателката - със знанието и съгласието на наемодателя, сключила договор със съответната фирма, която извършила топлоизолация на 12 кв.м стени. Стойността на възложената работа била 600 лв., която наемателката заплатила в брой на фирмата – изпълнител.

Твърди се още от ответниците, че при подписването на договора за наем освен наемната вноска за първия месец наемателката заплатила депозит в размер на 1 месечен наем - 360 лв. като гаранция за изпълнението на договора. Съгласно чл.5.6 от договора наемодателят имал право да извърши прихващане на този депозит с неплатени от наемателя задължения за консумативи.

Навеждат се доводи, че сумата от 600 лв. и депозит от 360 лв. следвало да бъдат прихванати от дължимите суми за наем и консумативи.

Ответниците заявяват възражение за съдебно прихващане на исковата претенция на ищеца за плащане на 911,86 лв. със сумата от 960 лв., включваща разходи за извършената от наемателя външна топлоизолация на апартамента на наемодателя в размер на 600лв. и заплатен депозит при подписването на договора в размер на 360 лв.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

Исковете са предявени след развило се производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК за същите вземания и в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.№***по описа на ПлРС, поради което са допустими.

Безспорно е между страните и това се установява от представения препис на Договор за наем от ***, че ищеца И.П.С., в качеството на наемодател е предоставил на ответницата А.П.Т., в качеството на наемател за временно и възмездно ползване следния недвижим имот в ***: ***, на адрес ***, с площ от 70 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня и тоалетна, тераса.

В писменото си съглашение страните са обективирали съществените елементи на правоотношение и произтичащите от него права и задължения.

Уговорили са в чл.2.1. срок на договора от една година, считано от ***до 01.10.2018г., като в чл.2.2 са предвидили автоматично продължаване при същите условия за още 12 месеца, ако няма писмено предизвестие от наемодателя или наемателя за промяна или прекратяване на съглашението. Регламентирали са в чл.4 размер на месечен наем от 360лв., платим в края на всеки месец – от 25 до 30 число, както и заплащане на консумативните разходи в тежест на наемателя, според обективираното в чл.5. Уговорили са в чл.4.4 дължима при забава в плащането на наемната цена неустойка в размер на 0,05% от размера на наема за всеки ден забава. Предвидили са също така в чл.6, че в тежест на наемодателя е задължението за поддържане на имота в добро експлоатационно състояние и всички основни ремонти, което е следвало да се изпълнява в едномесечен срок от уведомяването от страна на наемателя за възникналата необходимост. При неизпълнение на задължението на наемодателя в посочения срок, страните са предвидили, че наемателя има право да предприеме съответните мерки за сметка на наемодателя, като удържи направените в тази връзка разходи от предстоящите дължими наемни вноски. Наемателят е следвало да отговаря за дребните ремонти и поддръжка.

Според обективираното в чл.5.6 от съглашението наемателят е дължал плащане на депозит в размер на един месечен наем като гаранция за изпълнението на задълженията на наемателя, възстановим от наемодателя след изтичане на срока на договора, след подписване на приемо-предавателен протокол за връщане на наетия имот, след връщане на ключовете, чиповете за достъп и след като всички дължими плащания за консумативи за наетия имот са платени. Страните са се съгласили, че нямат право да правят прихващане на депозита като последно наемно плащане, но наемодателя има право да извърши прихващане на този депозит с неплатени от наемателя задължения за консумативи.

Представен е от ответниците препис на разписка, издадена от ***, удостоверяваща предаване от ответницата А.Т. на сума в размер на 360лв., представляваща уговорен в процесния договор депозит.

Не е налице спор между страните, че при сключване на договора наетия имот е бил предаден при състоянието, описано в нарочно съставен Приемо-предавателен протокол от ***Не е налице спор също така, че договора между страните е бил прекратен по взаимно тяхно съгласие, считано от 01.05.2019г., както и че на 30.04.2019г. наемателя е предал наетата вещ на наемодателя, за което е бил съставен и приложения по делото в препис Протокол от 30.04.2019г.

Безспорно е, че за периода от 01.12.2018г. до 31.03.2019г. до наетия имот е била доставена топлинна енергия на обща стойност

222,29лв., като поради забава в плащането на цената е била начислена от доставчика мораторна лихва в размер на 3,23лв. и това се установява от приложените справки и фактури №***.; №***.; № ***. и №***., издадени от ***“ за посочения период.

Безспорно е, че за периода от 17.02.2019г. до 30.04.2019г. в имота е била ползвана ел.енергия на обща стойност от 255,97 лв., за която са били издадени от *** фактури № ***.;

№ *** и №***

Не се спори, че за консумирана в същия имот вода през периода от 04.02.2019г. до 30.04.2019г. е била начислена от ****** сума в размер на 64,89лв. по издадени фактури № ***, №***. и №***.

Разпечатката съдържа 42 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/228595c2-7b8a-47ad-8789-35bd8376b26e