Решение № 207 от 22.08.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Девня, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20253120200173 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на М. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: с. М*********, чрез проц. представител по пълномощие – адв. Сн. Т. от ШАК против Наказателно постановление № 23-0003530/09.01.2025 г., издадено от Началника на ОО“АА“ гр. Варна, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози /АвтП/, на основание чл.

93 ал. 1 т. 1 от същия закон е наложено административно наказание – глоба в размер на 2 000 лева.

Въззивникът счита, че издаденото срещу него НП е незаконосъобразно и иска неговата цялостна отмяна. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, доколкото е представил на контролните органи всички документи, предоставени му от превозвача - „Р.“ООД, на когото процесното ППС е било предоставено за ползване и е било вписано в неговия лиценз. Счита също така, че е допуснато съществено процесуално нарушение при описание на нарушението, като обстоятелствата по неговото извършване са изложени бланкеткно и не са посочени доказателствата, които го потвърждават. На последно място излага, че АНО не е изложил мотиви защо приема, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, което според ТР №1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС било самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП. На тези основания претендира неговата отмяна и разноските по делото.

В с.з. въззивникът участва чрез своя проц. представител, който 1 поддържа жалбата и исканията в нея.

Административно – наказващия орган, редовно призован , не изпраща представител за участие в делото и не ангажира становище по жалбата.

РП – Варна, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител за участие в делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.09.2024 г. на РП I-2 /Р. – В./, около 300 м. преди разклона за гр.

С., обл. В., в посока гр. В. свидетелите З. Д. Ю. и К. Н. К. – инспектори в ОО“АА“ – Варна спрели за проверка товарен автомобил кат. №3, марка „В.“ с рег. № Н ***** ВВ, с прикачено полуремарке с рег. № Н ***** ЕЕ, собственост на „МИКС-2005“ЕООД, управлявано от М. Д. М. – управител на въззивното дружество.

При извършената проверка на превозните документи - пътен лист №6396094/26.08.2024 г. и товарителница № 346537/09.09.2024 г. служителите на ОО“АА“ – Варна установили, че въззивникът извършва обществен превоз на товари /същото било празно към момента на проверката, разтоварил в Девня/ от името на превозвача „МИКС – 2005“ЕООД с ППС, собственост на същото дружество без редовно издадено за МПС удостоверение за обществен превоз на товари, заверено копие на Лиценз на Общността, разрешително или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от ЗАвтП. След проведен разговор с водача той потвърдил, че превозвач е „МИКС – 2005“ЕООД, на което той е управител.

След извършени справки в системата на „АА“ било установено обстоятелството, че „МИКС – 2005“ЕООД не притежава лиценз за извършване на превоз на товари на територията на РБългария или лиценз за извършване на международен превоз на товари – лиценз на Общността, а ППС, с което се осъществявал обществения превоз на товари било вписано в лиценза на „РАЙФЕН“ООД. Водачът М. представил на контролните органи заверено копие №134610013 за международен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение на „РАЙФЕН“ООД и договор за наем от дата 01.07.2022 г., по силата на който собственикът „МИКС – 2005“ООД отдава под наем на „РАЙФЕН“ООД процесното ППС марка „В.“ с рег. № Н***** ВВ и два бр. ремаркета, едното от които с рег. № Н ****** ЕЕ.

Тъй като в представените от водача пътен лист и товарителница като превозвач било вписано „МИКС – 2005“ООД, а не „РАЙФЕН“ контролните органи приели, че въззивникът е допуснал нарушение по чл. 91 ал. 1 т. 1 от ЗАвтП и му съставили АУАН, който му бил връчен и подписан от него с възражения.

В законоустановения 7 дневен срок писмени възражения срещу АУАН не постъпили. Такива били депозирани на 18.09.2024 г. пред АНО, който въпреки, че същите били извън срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН ги обсъдил 2 подробно и ги приел за неоснователни, излагайки мотиви за това в НП.

Издавайки НП срещу въззивника АНО приел фактическите обстоятелства, описани в АУАН за безспорно доказани въз основа на приложените към преписката доказателства, сред които пътен лист и товарителница, представени при проверката от въззивника. Приел също така, че не са налице предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН и наложил предвиденат в разпоредбата на чл. 93 ал. 1 т. 1 от ЗАвтП санкция за всеки водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. , Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на разпитаните свидетели - актосъставителя и свидетеля, присъствал при установяване на нарушението. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях и кореспондират напълно с представените от водача при проверката писмени документи, в които като превозвач е посочен "МИКС – 2005“ЕООД.

Съдът не кредитира представената с възражението товарителница със същия номер и дата на тази, приложена към АНП, в която като превозвач е посочен, предвид транспортната документация, представена по време на проверката от водача в оригинал, от която е видно, че "превозвач" е дружеството "МИКС – 2005“ЕООД. Не се кредитира от съда и представената в с.з. фактура № 6000000/09.09.2024 г. за транспортна услуга с доставчик „РАЙФЕН“ООД и получател „Пестицид“ЕООД гр. Костинборд, най – малкото защото същата е представена допълнително и би могла да е съставена „за нуждите на делото“, а и не удостоверява категорично, че касае процесния превоз. Представените договор за наем и Лиценз на „РАЙФЕН“ООД също не опровергават по никакъв начин отразеното в транспортните документи, представени „на пътя“, които правилно са били отчетени от АНО като релевантни към осъществения обществен превоз.

При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт:

3

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 92 ал. 2 от ЗАвтП – упълномощен с това правомощие със Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на Министъра на Транспорта и съобщенията /т. 6 от заповедта/.

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за неговата отмяна. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Нарушението е описано по начин, изчерпващ всички обстоятелства, при които е извършено, посочени са всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението, правилно е била посочена нарушената норма, която е и санкционна такава, като словесното описание на нарушението в АУАН и в НП кореспондира напълно с нея. От описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП става достатъчно ясно за кое конкретно деяние е наложена имуществената санкция. Всичко това е гарантирало правото на нарушителя да разбере какво именно нарушение му се вменява, за да може адекватно да организира защитата си по него, което е и сторил още с подаденото възражение срещу АУАН.

Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.

Задължение на всеки водач е да не пристъпва към извършването на превоза, без да е получил необходимите документи за законосъобразното му осъществяване. Същите са регламентирани в чл. 18 от Наредба № Н8/27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка. Съгласно чл. 18 т. 6 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. водачът е длъжен да носи заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на товари на територията на Република България в съответствие с чл. 12б ал. 10 от ЗАвтП. В тежест на всеки водач е преди да пристъпи към извършването на превоз на пътници/товари за собствена сметка да следи за това да се е снабдил с посочените документи. Съзнателното извършване на превоза без един или повече от тези документи не е извинително, тъй като водачът на самостоятелно основание носи административнонаказателна отговорност, различна от тази на превозвача, и чието основание е съставомерното и виновно деяние на самия водач.

Тъй като въззивникът като водач на МПС, с което превоза е осъществен не е представил нито един от тези документи, то правилно е ангажирана отговорността му по чл. 93 ал. 1 т. 1 от ЗАвтП. Факта, че е носил в 4 себе си и е представил лиценз на друга фирма е ирелевантен, доколкото превоза е осъществен не от „РАЙФЕН“ООД, а от „МИКС – 2005“ЕООД, което обстоятелство се установява от превозните документи, представени при проверката.

Съдът приема, че извършеното от въззивникът административно нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. В конкретния случай извършеното деяние е застрашило обществените отношения, предмет на защита, с достатъчна интензивност, за да се приеме, че същото е административно нарушение. Затова и правилно АНО е приел, че не са налице предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.

Гореизложените съображения мотивират съда да приеме претенциите на жалбоподателя за отмяна на обжалваното наказателно постановление за неоснователни и необосновани. Обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, тъй като извършването на нарушенията, неговия автор и неговата вина са безспорно установени, а наложените санкции са правилно определени. Като такова същото следва да бъде потвърдено от съда.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

23

0003530/09.01.2025 г., издадено от Началника на ОО“АА“ гр. Варна, с което на М. Д. М., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози /АвтП/, на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 от същия закон е наложено административно наказание – глоба в размер на 2 000 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд Варна в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5