Решение № 1521 от 29.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1521 гр. Варна, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20223100501973 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 49181/18.07.2022 г. на И. Г. В., ЕГН **********, с местожителство в **** срещу Решение № 2028/22.06.2022 г., постановено по гр.д. № 16220/2021 г., на ВРС, XIX с., в частта, с която е прието за установено, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Д-р П. Дертлиев“, № 25, офиса-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, сумата 828.01 лв., дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 01.06.2021 г., до окончателното изплащане, сумата 129.72 лв., възнаградителна лихва за периода 02.10.2016 г. - 08.10.2017 г.; сумата 314.60 лв., лихва за забава за периода 03.10.2016 г. - 31.05.2021 г., дължими по силата на Договор за потребителски кредит № 593720323/12.08.2016 г., последователно прехвърлено с Договор за цесия от 01.07.2017 г., Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. и Приложение № 1 към него, на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7723/2021 г. на ВРС, XIX с.

Въззивникът, навежда твърдения, че решението е неправилно и необосновано. Счита, че ВРС неправилно не е обсъдил възраженията на въззивника за нищожност на клаузите предвиждащи заплащане на такса „кредит у дома“ и „оценка на досие“, с мотива, че такива вземания не са предмет на спора. Счита, че клаузите са нищожни, на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК, а 1 посредством клаузата „кредит у дома“ се цели заобикаляне на императивното правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждащо максимален размер на ГПР, тъй като при добавянето на тази такса към останалите елементи на ГПР, то неговия размер би надхвърлил регламентирания максимум. Счита, че тази клауза е и нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като размерът на таксата се доближава по размер до размера на предоставената в заем главница. Счита, че със заплатените по нищожните клаузи суми, установени от ССЕ, ВРС е следвало да погаси дължимата главница, в каквато насока е релевирала възражение, което е останало непроизнесено.

Още излага, че в сключеният договор не е посочено как е формиран ГПР и какви по вид елементи включва той, съобразно разпоредбата на чл. 19 ЗПК, поради което и сключеният договор бил недействителен, в хипотезата на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В резултат от това и съобразно чл. 23 ЗПК, въззивницата дължала връщане само на чистата стойност на кредита, т.е. размера на главницата, но не и на лихви или други разходи по кредита.

Счита, че първоинстанционния съд е следвало да прогласи за нищожна клаузата за дължимата договорна лихва, тъй като същата надхвърляла по размер трикратния размер на законната лихва, която била въведена като критерий с практика на ВКС от 2003 и 2006 г.

Отправя искане релевираното възражение за погасяване по давност на претенциите за заплащане на договорна лихва и лихва за забава, на осн. чл.

111, б. „в“ ЗЗД. По същество отправя искане за отмяна на атакуваната част от съдебния акт и отхвърляне на предявените искове, в условията на евентуалност да бъде прието, че въззивницата дължи връщане само на остатъка от главницата. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В с.з. поддържа въззивната жалба чрез процесуален представител.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор вх.

№ 59688/31.08.2022 г. от въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в който оспорва жалбата и счита атакуваното съдебно решение за законосъобразно и обосновано. Оспорва оплакванията изложени във въззивната жалба и от своя страна излага подробни доводи по всяко едно от тях. Релевира възражение, че не са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ, в посочената от процесуалния представител на въззивницата хипотеза – чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, досежно производството пред въззивната инстанция. По същество отправя искане за потвърждаване на съдебния акт в атакуваните му части. В с.з. не изпраща представител.

Варненски Окръжен Съд по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, за приемане за установено съществуването на вземане срещу И. Г. В., ЕГН ********** за следните суми: - 828.01 лв., неплатена главница; - 129.72 лв. - възнаградителна лихва, за периода 02.10.2016 г. - 08.10.2017 г.; - 342.68 лв. - обезщетение за забава, за периода 03.10.2016 г. - 31.05.2021 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 01.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, дължими по силата на Договор за потребителски кредит № 593720323/12.08.2016 г., сключен с „Провидент Файненшъл България" ЕАД, което задължение му е прехвърлено по силата на на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., Приложение № 1/01.11.2017 г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 2 г. и Договор за цесия от 01.07.2017 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7723/2021 г., на ВРС, XIX с., на осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът е твърдял, че на 12.08.2016 г. между „Провидент Файненшъл България" ЕАД и отв. В. е бил сключен Договор за потребителски кредит № 593720323, по силата на който е предоставена в заем сумата 1000.00 лв.

Усвояването е извършено в брой по местоживеенето на длъжника от кредитен консултант, което било удостоверено с подписването на Договора. Страните постигнали съгласие, че размерът на дължимата договорна лихва възлиза на сумата 197.25 лв. Връщането на заема е следвало да се извърши на 60 бр. равни, седмични вноски, всяка в размер на 19.95 лв., първата с падеж 21.08.2016 г., а последната - 08.10.2017 г. Сочи, че вземанията по договора не са обявявани за предсрочно изискуеми. Поради допусната забава в плащанията от страна на ищеца било начислено обезщетение за забава върху неплатената главница за периода 03.10.2016 г. – 31.05.2021 г. Излага, че на 01.07.2017 г. е бил сключен Договор за цесия, по силата на който „Провидент Файненшъл България" ЕАД е прехвърлило вземанията си по договора за заем на „Изи Асет Мениджмънт" АД". Последното дружество по силата на приложение № 1/01.11.2017 г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г., сключено към Рамков договор за цесия от 16.11.2010 г., прехвърлило вземанията на ищеца, с всичките му привилегии, обезпечения и принадлежности. Позовава се на уведомяване на длъжника за цесията с връчване на исковата молба към която е приложено уведомление, за което ищецът сочи да е бил изрично упълномощен от цедента.

В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответницата депозира отговор на исковата молба, с който обстоятелствата на които се основава предявеният иск се оспорват, вкл. и по посочените размери на задълженията. Твърди, че между ответницата и ищеца не е налице договорно правоотношение, на основата на което да се дължат претендираните суми. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на акцесорните претенции за договорна и мораторна лихви. Твърди недействителност на договора за потребителски кредит, на осн. чл. 22 ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл. 10а ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 11 и чл. 33а ЗПК. Излага, че клаузите регламентиращи дължимостта на такса „кредит у дома" и такса „оценка на досие" са нищожни, на осн. чл. 21, ал. 1 и 2 ЗПК като чрез първата се заобикаля нормативното изискване ГПР да не надхвърля 5 пъти размера на законната лихва, както и била нищожна поради противоречие на добрите нрави. Извежда нищожност на целия договор за кредит, при което на връщане подлежала само чистата стойност на кредита, от която следвало да бъдат приспаднати сумите платени по нищожните клаузи. Оспорва валидността на извършената цесия, предвид липсата на уведомление. Сочи, че в Приложение № 1 е следвало да бъдат посочени остатъка от дължимата сума, лихвата за забава и начислените разходи за събиране на вземанията. Липсвала информация каква е платената сума от длъжника и кога са преустановени плащанията, вкл. как са отнесени извършените плащания към дължимите суми.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с 3 постановеното по делото Определение № 3624/29.09.2022 г., поради което същата подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че обжалваното решение е постановено от законен състав на ВРС и в обхвата на правораздавателната му компетентност, поради което се явява валидно. Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, е предявен в границите на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 7723/2021 г., на ВРС, ХIX с. Произнасянето на ВРС съответства на заявената за разглеждане претенция, поради което обжалваното решение е и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предвид характера на предявения иск – иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест при този вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на такова задължение, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и останалите си възражения, ако претендира отхвърлянето на предявения иск.

Не е било спорно между страните, че в полза на ищеца по ч.гр.д.№ 7723/2021 г. на ВРС, XIX с., е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по силата на която е осъдена ответницата да заплати сумата 828.01 лв., главница, сумата 129.72 лв., договорна лихва за периода 02.10.2016 г. - 08.10.2017 г., сумата 342.68 лв., обезщетение за забава за периода 03.10.2016 г. - 01.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 01.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

В настоящият процес въззиваемият черпи правата си от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., сключен между него и „Изи Асет Мениджмънт” АД, които от своя страна възникват въз основа на Договор за цесия и заместване в дълг, сключен между последния и „Провидент Файненшъл България“ ООД на 01.07.2017 г. Видно от текста на договора, на „Агенция за събиране на вземания” ООД (понастоящем ЕАД), са прехвърлени ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, по сключени договори за потребителски кредит, които подлежат на индивидуализиране в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора. С Допълнително споразумение от 01.11.2017 г., предметът на Рамковия договор е конкретизиран като е посочено, че на прехвърляне подлежат и вземания по договори за потребителски кредит, сключени с „Провидент Файненшъл България“ ООД, придобити от „Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата на Договор за цесия от 01.07.2017 г. Конкретния размер на вземането спрямо въззивницата се установява от представеното Приложение № 1_Р/01.11.2017 г., в което под № 107 са вписани идентифициращите данни на въззивницата и размера на задължението й. При това съдът счита, че вземането, предмет на цесията е индивидуализирано в достатъчна степен, така щото да е ясно от 4 какво произтича и какъв е неговия размер.