Решение № 347 от 21.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Пазарджик, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20255200100855 по описа за 2025 година

Образувано е по предявен иск от Р. Х. Д., ЕГН **********, от гр.П., подаден чрез адв. Р. П. против Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. „Витоша“ № 2.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства:

Твърди се, че ищцата е регистрирана като ЕТ «Р - Р. Д.» с ЕИК ***, гр.П. и развивала търговската си дейност в търговски обект - магазин в гр.П..

След извършена на 16.01.2020 г., в отсъствие на ищцата проверка „при неотложност“ в магазина, в който извършвала търговска дейност, от полицейските служители С. К и Р Б било констатирано наличието на дрехи с марки: Н И С В - С А А. А И М Б.В., Т Х и Л-Ф, които била използвала без правно основание и предлагала за продажба.

Последвали редица следствени действия, вкл. и разпит под формата на обяснение поради отказ на ищцата да дава обяснения, подробно описани.

Твърди се, че вследствие на тях на 11.05.2020 г. било повдигнато обвинение на Д. за извършено тежко престъпление по чл. 172б, ал.1 от НК във вр. с чл. 13,ал.2,т.2 и ал.1 от ЗМГО на обща стойност 2469.60 лева и взета мярка за неотклонение «подписка». На 19.05.2020 г. била извършена и полицейска регистрация по реда на чл.68 от ЗМВР.

1

Разследването продължило до 16.10.2020 г., когато от РП - П. бил внесен обвинителен акт в PC - П. и образувано НОХД № 231/2020г. по описа на РС – П., като било насрочено разпоредително заседание на 08.12.2020 г. В това заседание било направено възражение за допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита, но съдът ги оставил без уважение.

Това определение било обжалвано и с определение от 25.01.2021 г. постановено по ВЧНД №25/2021 г. по описа на Пз ОС било отменено и делото върнато на РП - П. за отстраняване на допуснатите нарушения.

След изпълнение на указанията на съда, на 22.02.2021 г. било повдигнато «прецизирано» обвинение на Д. за извършено тежко престъпление по чл. 1726, ал. 1 от НК във вр. с чл. 13, ал.2, т.2 и ал. 1 от ЗМГО на обща стойност 2469.60 лева и взета мярка за неотклонение «подписка».

На 08.03.2021г. повторно бил внесен обвинителен акт в Панагюрския РС и образувано НОХД № 69/2021 г. След 6 съдебни заседания на 02.02.2022 г. с Присъда №260000 Д. била призната за виновна в извършването на тежко престъпление по чл. 172б,ал.1 от НК във вр. с чл. 13,ал.2,т.2 и ал.1 от ЗМГО на обща стойност 3718.00 лева и осъдена на «пробация» с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес при периодично явяване 2 пъти седмично за срок от 1 година и задължителни срещи с пробационен служител за срок от 1 година. Съответно стоката е отнета в полза на държавата, която да бъде унищожена и да заплати разноски на ОДМВР Пазарджик (274.50лв.) и Съдебната власт (708.73лв.).

Присъдата била обжалвана и образувано ВНОХД № 148/2022 г. на Пз ОС, който след съдебно заседание на 09.05.2022 г. с Решение № 59/23.05.2022 г. потвърдил присъдата на Панагюрския РС. Д. заплатила на 10.06. 2022 г. сумите: 713.23 лева, вкл. с банкова такса 4.50лв.. по сметка на Съдебната власт и 279.00 лева, вкл. с банкова такса 4.50лв., по сметка на ОДМВРПазарджик. За адвокатска защита в досъдебното и съдебно производство ищцата била заплатила общо 1800 лева.

В изпълнение на наказанието «пробация за срок от 1 година», Д. се явявала по 2 пъти седмично и провеждала срещи с пробационния служител в периода от 13.06.2022 г. до 12.03.2023 г. т.е. изтърпяла 8 месеца и 29 дни от наложеното наказание (останали за изтърпяване още 3м. и 1д., съгласно удостоверение изх.№ 587/15.03.2023 г. на Районна служба «Изпълнение на 2 наказанията» - Пазарджик, приложено по ВНОХД № 196/2022 г. на Пз ОС).

На 22.11.2022 г. била направено искане за възобновяване на наказателното производство по реда на чл.422 от НПК пред Апелативен съдПловдив (ПАС) и било образувано НОХД/възобновяване/№ 478/2022 г. и насрочено о.с.з. на 19.12.2022 г.

С Решение № 25/06.02.2023 г. постановено по НОХД №478/2022 г. на ПАС возобновил ВНОХД № 148/2022г. на ПзОС, отменил Решение № 59/23.05.2022г. и върнал делото на ПзОС за ново разглеждане от друг състав.

Възобновеното наказателно производство било образувано като ВНОХД № 196/ 2023 г. на ПзОС и насрочено о.с.з. на 21.03.2023 г. В това възобновено производство се установило, че стоката е вече унищожена.

С Присъда № 10/21.03.2023 г. била отменена Присъда № 260000 02.02.2022г. по НОХД№ 69 2021г. на Панагюрския РС и призната Р. Д. за невиновна и оправдава в извършването на тежкото престъпление по чл.

172б,ал.1 от НК във вр. с чл.13,ал.2,т.2 и ал.1 от ЗМГО на обща стойност 3718.00лева, като постановил разноските по делото да останат за сметка на държавата и потвърдил присъдата в останалата част.

Присъдата не била протестирана и влязла в сила на 06.04.2023 г.

За снемане от полицейска регистрация ищцата направила искане на 08.06.2023 г. и едва след образуване на производството пред Пз АдмС, със заповед Директора на ГДНП от 30.08.2023 г. посочената регистрация била снета.

Предвид изложеното ищцата твърди, че за целия период на наказателно преследване, вкл. и до снемането й от полицейска регистрация била в силен стрес и се срамувала без вина, затворила се в себе си. Съпругът й и съ‐ чувствал, но не могъл да я успокои. При редките излизания след този показен „оглед на местопроизшествие” и официалното повдигане на обвинението и вземане, макар и на най-леката мярка за неотклонение, имало колеги и хора, който непрекъснато я питали дали вече не е осъдена. Преживяла негативни емоции от това, че е обвиняема и подсъдима - притеснения довели до загуба на сън, тревожност, безапетитие, лесна умора. Повишила раздразнителността й, което се отразило и на семейните й отношения. Избягвала контактите и с приятелките си и се чувствала омерзена. Голяма част от хората които познавала се отдръпнали от нея. Бил накърнен професионалния авторитет на 3 честен търговец, доброто име и репутация в обществото и накърнено достойнството, особено с полицейската регистрация.

Разследващите едностранно, необективно и само с обвинителен уклон били разпитвали свидетелите, но не проверили, дори елементарно, че за покупките на стоката били издавани съответните документи и на практика самата ищца била подведена, с материална загуба в размер на стойността на конфискуваната стока. Всичко това допълнително я депресирало, загубила вяра в справедливостта и правосъдието.

Тези негативни чувства и състояние се изострили особено след влизане в сила на осъдителната присъда на 23.05.2022 г. и позорното изпълнение на наказанието „пробация” за 9 месеца, с явяване 2 пъти в седмицата и срещите с пробационния служител до възобновяване на делото.

Самото изпълнение на присъдата я затруднявало да окаже помощ при отглеждане на ****, тъй като практически с честото явяване седмично не е могла да пътува до гр.С., където се намирали. Това предизвикало и в този аспект неприятни ситуации в семейството й.

Така, описаните незаконни действия на Прокуратурата й причинили неимуществени вреди- стрес, неудобство, накърняване на доброто име. чест, достойнство и авторитет в обществото, загуба на вяра в правосъдието, които оценявала общо на 60 000 лева и се дължали заедно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда на 06.04.2023 г. до окончателното изплащане.

Претърпяла и имуществени вреди в общ размер на 2 792,23 лева, представляващи възнаграждение за адвокатска защита в общ размер 1800 лева и такси в размер на 992,23 лева.

Заявеният петитум е да се осъди Прокуратурата на Република България да заплати на Р. Х. Д. сумите:

1/ 60000 (шестдесет хиляди) лева, на основание чл.2.ал.1 .т.З от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди за незаконно наказателно преследване по НОХД № 69/ 2021г. на Районен съд П. (ДП № 17/2020г. на РУ-П., ВНОХД№ 148/2022г. на ПзОС, НОХД /възобновяване/ № 478/ 2022г. на ПАС. ВНОХД № 196/2022г. на ПзОС, преди това НОХД № 231/2020г. на ПщРС), заедно със законната лихва от 06.04.2023г. до окончателното й изплащане, 2/ 2792.23 (две хиляди седемстотин деветдесет и два лева и двадесет и три 4 стотинки) лева, на основание чл.2,ал.1,т.З от ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди- разноски. от които за адвокатска защита 1800.00 лева и 992.23 лева за съдебноделоводни разноски (279.00 лева в полза на ОДМВРПазарджик и 713.23 лева в полза на Съдебната власт), заедно със законната лихва от 06.04.2023г. до окончателното й изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ чрез представител от страна на ОП-Пазарджик.

Становището е, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Оспорва се и размера на претенцията, а също и че същата кореспондира като пряка последица с действията на Прокуратурата.

Възразява се, че твърденията на ищеца били общи и не подкрепени с конкретни доказателства установяващи отрицателни последици в имуществен и емоционален план. По този повод се изтъква, че ако в процесния период са търпени вреди, то те не са били единствено и само резултат от действията на ответника. В тежест на ищцата било да докаже и установи твърдяните неимуществени вреди, размерът на обезщетението, на които не следвало да служи като източник за обогатяване.

Наред с това се сочи, че липсвали доказателства за прекомерна интензивност на упражнената наказателна репресия спрямо ищцата. В този смисъл се подържа, че е необходимо да се съобрази, че съгласно НПК образуването на наказателно производство и провеждане на разследването е с цел да се разкрие обективната истина и установи евентуално извършено престъпление.

Излагат се съображения, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, в разглежданата хипотеза, производството е протекло в разумен срок.

Възразява се, че изложените в ИМ твърдения, описващи характера на претърпените неимуществени вреди, в т.ч. тези за поведението на ищцата в близкото й обкръжение, за засягането на личния й и професионален профил, не били подкрепени с никакви доказателства. Не били приложени и медицински документи за твърдяното влошаване на нейното психоемоционалното състояние.

Като неоснователни и недоказани се оспорват и претенциите за претърпени вреди от наложена принудителна полицейска регистрация по 5 чл.68 от ЗМВР.

Възразява се, че размера на претенцията е прекомерен и не е съобразен с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, с трайната съдебна практика по аналогични случаи (включително и тази на ЕСПЧ), както и с общественоикономическите условия в страната. В т.11 от ТР №3/2004 г. на ВКС по т.гр.д.

№3/2004 г., ОСГК приема, че обезщетението се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.

Оспорена е и претенцията за заплащане на имуществените вреди, като в този смисъл се възразява, че размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение надвишавал разумния и обичаен такъв. Заплатените такси и разноски не били по сметка на ответната прокуратура и затова също не били дължими.

Посочените до тук възражения са подробно мотивирани.

Страните по делото в съдебно заседание са изразили становища, че подържат подадените от тях искова молба и отговор на същата, както и са представили доказателства в подкрепа на твърденията и възраженията си.

След анализ на приетите по делото доказателства и при съобразяване доводите на страните, решаващият съд при спазване разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Претендира се от ищеца обезщетение на вреди, претърпени във връзка с повдигнатото и поддържано от Прокуратурата обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано - чл.2, ал.1, т.3 предложение 1-во от ЗОДОВ.

В хода на процеса, ищцата проведе успешно пълното главно доказване на всички онези обстоятелства, с които законодателят свърза отговорността на Държавата в сочената от нея хипотеза, а именно: