Определение № 673 от 06.12.2023, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 673 гр. Враца, 05.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно частно гражданско дело № 20231400500601 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от адвокат М. Л. Л. в качеството му на процесуален представител на В. Н. И., против Определение № 1186/03.08.2023г. по ч.гр.д.№ 31/2023г. по описа на Врачански районен съд, постановено по реда на чл.248 ГПК.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното определение, поради което го обжалва в срока, като неправилно и неоснователно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и в разрез със съдебната практика на съдилищата.

Посочва, че Определение № 555 от 28.03.2023г. по ч.гр.д.№ 31/2023г. по описа на Районен съд - Враца, съдът обезсилил издадената в полза на „АКПЗ“ АД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 45/09.01.2023г., като осъдил „АКПЗ“АД да заплати на адв. М. Л. в качеството му на процесуален представител на В. Н.

И. сумата от 200,00 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Срещу това определение е подадена молба на основание чл.248 от ГПК за изменение на същото в частта за разноските и присъждане на дължимото адвокатско възнаграждение от 600,00 лв.

С определение № 1186/03.08.2023г. постановено по ч.гр.д.№ 31/2023г. по описа на РСВраца, съдът отхвърлил изцяло молбата по чл.248 от ГПК, като неоснователна и отказал да присъди още 400,00 лв. за предоставената безплатна правна помощ в проведеното заповедно производство, поради невъзможност за приложение на разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 във връзка с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Излага доводи, че в приложения към възражението списък с разноски, претендираните разноски са в размер от 600,00 лв. съгласно чл.7, ал.1 вр.ал.7 от Наредба 1/2004 г. за МРАВ за процесуално представителство.

Счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.2,ал.5 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

1

Счита, че разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА е недвусмислена, според която в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя.

Следователно адвокатът, а не страната, която го е упълномощила е легитимиран да сезира съда с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА и съответната сума се присъжда в негова полза.

Моли да се отмени обжалваното определение и съдът да постанови друго определение по същество, с което да осъди „АКПЗ“АД да заплати лично на адв.М.Л. допълнително сумата от 400,00 лв. представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, както и 15,00 лв. заплатена държавна такса за образуване на настоящето производство.

В срока по чл.276,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна „АКПЗ“АД гр.София, чрез юрисконсулт Т. П. - Д., упълномощена с надлежно пълномощно.

Взема становище за неоснователност на жалбата, а обжалваното определение намира за правилно и законосъобразно. Излага съображения, че съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Попълването и подаването на възражение по чл.

414 ГПК представлява вид адвокатска защита, но тя не представлява процесуално представителство по смисъла на чл. 24, ал.1, т.3 от ЗА и чл. 7, ал. 2 и ал. 7 от НМРАВ поради това, че по възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а дава указания до заявителя за предявяване на иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Посочва, че възражението по чл.414 от ГПК няма самостоятелен характер, а единствено представлява формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не е израз на материална защита на длъжника.

Счита, че в заповедното производство не намира приложение нормата на чл. 7, ал. 7, ал. 2 от НМРАВ. Сочи съдебна практика на ВКС.

На следващо място, посочва, че правилото на чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ намира приложение и в заповедното производство само, когато са предявени различни по вид и основание искове, но не и когато исковете произтичат от едно и също правоотношение и са с едно и също основание - недължимост по един договор.

Моли съдът да остави без уважение подадената частна жалба срещу Определение № 1186 от 03.08.2023 г. постановено по ч.гр.д. № 31/2023 г. по описа на PC - Враца и да потвърди определението, като правилно и законосъобразно.

Моля съдът да задължи процесуалния представител на насрещната страна на основание чл. 127, ал. 4 ГПК да посочи банкова сметка, по която да му бъдат преведени присъдени от съда суми, предвид това, че направеното искане за разноски е с осъдителен характер, като посочва банкова сметка на имейл адрес: ***.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й нейната основателност, намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. № 31/2023 г. по описа на РС-Враца е образувано по подадено заявление от заявителя “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Я. Б. Я. – управител, чрез пълномощник Й. В. М. – юрисконсулт, за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу В. Н. И. с ЕГН ********** от ***, за заплащане на парични суми по договор за кредит № 3917732/03.09.2020г. сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и на същата дата-03.09.2020г. е сключен договор за поръчителство между „Файненшъл България“ ЕООД и длъжника, който е цедиран на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД на 02.03.2020 г. с Рамков договор и Приложение № 1 към него от 02.06.2022г.

2

Съдът издал заповед № 45/09.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил В. Н. И. с ЕГН ********** от ***, да заплати на кредитора“АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Я. Б. Я. – управител, чрез пълномощник Й. В. М. – юрисконсулт, за сумата 532,33 лева – неиздължена главница по договор за паричен заем с № 3917732 от 03.09.2020 г. сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжника, платена по силата на договор за поръчителство, ведно със законната лихва от 05.01.2023 г. до окончателното изплащане на главницата; сумата 63,86 лева – договорна лихва от 03.10.2020 г. до 01.05.2021 г., сумата 58,36 лева мораторна лихва по договора за кредит за периода от 02.05.2021 г. до 16.12.2022 г., както и сумата 25,00 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, а до пълният предявен размер от 200,00 лева отхвърлил претенцията като неоснователна, по аргумент от чл.78, ал.8 от ГПК, редакция ДВ, бр.8/2017г., във връзка с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, обн.ДВ, бр.5/2006г.

Издадената заповед е получена от длъжника В. И. на 16.01.2023г., видно от върнатата разписка на съобщението. В законоустановеният срок по чл.414 от ГПК е подала писмено възражение вх.№ 1889/10.02.2023г. по имейл адреса на съда, чрез пълномощника си адв.М.Л., упълномощен с надлежно пълномощно и приложен договор за правна помощ и съдействие от 08.02.2023г. с договорено възнаграждение по чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.

В срока заявителят не е подал искова молба срещу длъжника по реда на чл.422 от ГПК, поради което с Определение № 555 от 28.03.2023г. по ч.гр.д.№ 31/2023г. по описа на Районен съд - Враца е обезсилена изцяло издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като на основание чл.78,ал.4, вр.чл.38,ал.2 от ЗА заявителя „АКПЗ“ АД-София е осъден да заплати на адв.М.Л. адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв. в заповедното производство.

Въз основа на постъпила писмена молба по чл.248 от ГПК от адв.М.Л., съдът се произнесъл с Определение № 794/16.05.2023г. по ч.гр.д.№ 31/2023г. по описа на РС-Враца, с което оставил без разглеждане, като процесуално недопустима молбата с правно основание чл. 248 от ГПК.

Срещу това определение е постъпила частна въззивна жалба от адв.М.Л., като с определение № 359/18.07.2023г. по в.ч.гр.д.№ 299/2023г. по описа на ОС-Враца, въззивната инстанция е отменила Определение № 555 от 28.03.2023г. по ч.гр.д.№ 31/2023г. по описа на Районен съд – Враца и върнала делото на първоинстанционния съд за произнасяне по молбата с правно основание чл.248 от ГПК.

Отново по молба на адв.М.Л. по чл.248 от ГПК е поискано изменение и допълване на определение № 359/18.07.2023г. по в.ч.гр.д.№ 299/2023г. по описа на ОС-Враца, като с определение № 474/27.09.2023г. по в.ч.гр.д.№ 299/2023г. по описа на ОС-Враца същата е оставена без уважение.

След връщане на делото с Определение № 1186 от 03.08.2023г. по ч.гр.д.№ 31/2023г. по описа на Районен съд - Враца, съдът е отхвърлил като неоснователна молбата на адв.М.Л..

Основният правен спор между страните се свежда до това дали на пълномощника на длъжника, осъществил безплатна правна помощ в условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, следва да бъде присъдено отделно адвокатско възнаграждение за всеки от предявените обективно съединени искове.

Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“ за страната, инициирала производство по чл. 248 ГПК. В този смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в Определение № 254 от 05.08.2020г. по ч.т.д.№ 810/2020г. на І ТО, Определение № 489/17.10.2017г. , по ч.гр.д.№ 3926/2017г. и Определение № 393/17.09.2018г., по ч.гр.д.№ 3

2845/2018г. на ІV ГО и др.

В случая при приключване на ч.гр.д. № 31/2023г. с Определение № 555 от 28.03.2023г. първоинстанционния съд е обезсилил издадената заповед, поради непредявен иск по реда на чл.422 от ГПК и се е произнесъл по дължимостта на разноските в заповедното производство и техният размер. Няма законова забрана на длъжника в заповедното производство да се присъждат разноски, ако такива са били направени. В случая, както бе посочено по-горе, длъжникът не е направил такива във връзка с подаването на възражение, но е поискано определянето на адвокатско възнаграждение с възражението. Защитата на длъжника започва още в заповедното производство с връчването на заповедта за изпълнение и възражението.

Както заявителят следва да попълни образеца на заявление и във връзка с това да направи разноски за адвокатско възнаграждение, така и длъжникът следва да попълни образеца на възражение, а и да изготви всякакъв друг вид документ, във връзка с което да направи разноски.

С оглед на изложеното определението на районния съд се явява правилно.

Съгласно чл.38, ал.2 ЗА, когато адвокат окаже безплатна адвокатска помощ и съдействие, той има право на адвокатско възнаграждение, защото услугата, предоставяна по реда на чл.38, ал.1 ЗА е възмездна. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. В заповедното производството, адвокатът на длъжника има право да иска определянето на възнаграждение. При преценка дължимостта на разноските, сторени в заповедното производство, респ. при определянето им в условията на чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се има предвид, че същите са по повод подадено възражение срещу издадената в полза кредитора заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Доколкото процесуалният закон не изисква обосноваване на възражението по чл. 414 ГПК, то и разноските следва да бъдат определени в приложение на чл. 11 от Наредба № 1/9.07.2004 г. по аналогия, на основание § 1 от Допълнителните разпоредби. Правилото на чл. 11 от Наредбата урежда подобна хипотеза на възнаграждение за частно производство. Необходимо е да се има предвид, че защитата на длъжника в заповедното производство се осъществява чрез подаване на частна жалба - чл.