Решение № 288 от 12.08.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Карлово, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20245320100388 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 и чл.127а, ал.2 от СК, предявени от Д.

Х. Г., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. С., обл. П., комплекс „С.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, чрез адв. С. П. - К. против К. П. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., обл. П., ул. „Т. М.“ №***, вх.*, ет.*, ап.**.

Ищцата твърди, че с ответника били във фактическо съпружеско съжителство в продължение на няколко години, като в края на месец ноември 2023 г. се разделили, тъй като между тях възникнали сериозни противоречия и конфликти в резултат на несходство в характерите и различни разбирания за начина им на живот. Имали едно дете – П. К. С., роден на ********г. До фактическата раздяла живеели в жилището на ответника, представляващо апартамент №**в гр. С., ул. „Т. М.“ №***, вх.*, ет.*.

Твърди, че след раздялата тя и детето се преместили да живеят в нейно собствено жилище на адрес: гр. С., комплекс „С.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, в което живели и нейните родители. Жилището било уютно, обзаведено много добре и в него ищцата създала отлични условия за живот и за отглеждането на детето. С него ползвали самостоятелна стая, с обособен в нея кът за 1 подготовка за училище.

Детето било на ********години, ученик във ******клас в Начално училище „Н. П.“ - гр. С..

Твърди, че поради раздялата с ответника и необходимостта да уредят по категоричен начин отношенията си, свързани с малолетното им дете, с оглед защита на най-добрия негов интерес, за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за неговото местоживеене, упражняване на родителските права, режим на лични отношения и издръжка.

Заявява, че желае да упражнява родителските права, детето да живее при нея, като на ответника се определи един пълноценен режим на лични контакти със сина му, който да осигури запазването на добрата връзка между тях. Счита, че притежава добри възпитателски качества и необходимия родителски капацитет, за да се грижи за детето и да го възпитава. Никога не си била позволявала да го настройва срещу баща му, да го злепоставя или да отчуждава детето от него. Стараела се да го възпитава добре, като полагала всички грижи за неговото правилно развитие – физическо, психическо, емоционално и социално. От раждането на детето до момента никога не се била разделяла с него. Докато живеели заедно с ответника, тя полагала основно ежедневните грижи за него, като не отрича и ангажираността на бащата в неговото отглеждане и възпитание. Детето било силно привързано към майка си, като между него и бащата също имало изградена пълноценна връзка.

Понастоящем ищцата живеела заедно със своите родители, които винаги я били подкрепяли и помагали за всичко. Те били привързани към детето, а то от своя страна ги обичало и се чувствало много добре с тях.

Ищцата винаги била разчитала и за в бъдеще можела да разчита на родителите си за отглеждането и възпитанието на детето.

За отглеждането на детето правела обичайните разходи за закупуване на дрехи, обувки, спортни екипи и други необходими вещи, които на сезон били на стойност около 200 лв. За подготовката за настоящата учебна година заплатили около 400 лв. Закупувала му витамини и добавки за имунната система, които на месец стрували около 30-40 лв. Когато страдало от вирусни заболявания, разходите за лекарства били около 70 лв. за курс на лечение. За покриване на образователни и културни нужди – закупуване на книжки, 2 посещение на кино, разходки до гр. П. и др., разходвала около 100 лв. на месец, без да се включват транспортните разходи.

За жилището, в което живеели и за домакинството, правели следните приблизителни разходи, от които ищцата заплащала половината: за ел. енергия през зимния сезон – 150 лв., за вода – 50 лв., за кабелна телевизия и интернет – 45 лв., за перилни и други препарати, както и козметика – 100 лв. За храна средният месечен разход бил около 600 лв.

Относно финансовите си възможности, ищцата посочва, че до месец февруари 2024 г. работила в „***“ АД - клон К. с брутно трудово възнаграждение на месец в размер на 1445.08 лв. От 25.03.2024 г. започнала работа в Община С., Данъчна служба, с по-висока заплата, за което допълнително щяла да представи писмени доказателства.

Ответникът работел по трудов договор във „***“ ЕАД - гр. С. и получавал месечно брутно трудово възнаграждение около 1500 лв. Той живеел в собствено жилище и нямал задължение за издръжка към други лица, освен за тяхното дете. През последните два месеца заплащал издръжка за детето им по 200 лв. на месец.

Ищцата твърди, че с ответника имали противоречия, свързани с издаване на международен паспорт на сина им и с евентуалното му пътуване в чужбина. Ето защо желае съдът да замести неговото съгласие, което се изисква по закон, като разреши издаване на паспорт и пътуване на детето зад граница.

Предвид гореизложеното за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли съда да постанови решение, с което:

- да предостави на нея упражняването на родителските права върху роденото от съвместното им съжителство с ответника малолетно дете П. К. С., ЕГН: **********, като постанови то да живее при нея – в гр. С., обл. П., комплекс „С.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**или на друг адрес, на който в бъдеще ще пребивава;

- да определи следния режим на лични отношения между ответника и малолетното дете: всяка първа и трета събота и Н. от месеца, с преспиване, от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на втория ден; 30 дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска на майката; половината от учебните ваканции и официалните празници – от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на 3 последния ден; на Коледа – 24.12, 25.12 и 26.12. – всяка нечетна година от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния; на Нова година – 31.12. и 01.01. – всяка четна година, от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден; на Великден – половината от обявените за неработни дни, като в нечетни години – първата половина, а в четните – втората половина, от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден; на рождените и имените дни на ответника – ако са в почивен ден – от 10.00 часа до 18.00 часа, а ако са в учебно време – при съобразяване с ангажиментите на детето, след занимания до 18.00 часа; на рождения и имен ден на детето – заедно двамата родители, а ако това е невъзможно, ответникът да го взима при себе си всяка нечетна година от 10.00 часа до 18.00 часа, както и по всяко друго време по споразумение на двамата родители.

- да осъди ответника да заплаща на малолетното дете, чрез ищцата в качеството й на негова майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2024 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

- да разреши издаване на документ за самоличност по чл. 13, ал. 1, т.

2 от ЗБЛД – международен паспорт, на малолетното дете П. К. С., както и да разреши детето да пътува в чужбина с майката или с упълномощено от нея лице до всички страни в Европа, както и до Р. Т. и Д. – през училищните ваканции, почивни дни през учебно време, официалните празници и в друго подходящо за детето време, на екскурзии, почивки, лагери, езикови курсове, гостуване и др., до навършване на пълнолетие, алтернативно – за срок от 5 години, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.

Моли, на основание чл. 127а, ал. 4 от СК, съдът да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта му, касаеща иска по чл.127а, ал.2 СК.

Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът, чрез пълномощника си адв. Н. К., намира предявените искове за допустими, но неоснователни.

Не оспорва, че двамата с ищцата са били във фактическо съпружеско съжителство в продължение на няколко години и по-конкретно – 15 години, и 4 че в края на месец ноември 2023 г. са се разделили.

Не оспорва, че двамата имат дете – П. К. С., роден на ******** г., с ЕГН: **********, и че преди настъпването на фактическата раздяла всички са живеели в жилището на ответника, представляващо апартамент, находящ се на адрес: гр. С., ул. „Т. М.“ № ***, вх. *, ет.*, ап.**, както и че след фактическата раздяла ищцата е взела детето и се е изнесла от жилището.

Оспорва твърдението, че ищцата има възможност и капацитет сама да упражнява родителските права, детето да живее при нея и че това е в интерес на детето.

Оспорва твърдението, че след раздялата ищцата е осигурила отлични битови условия за отглеждане на детето, и че с него ползват самостоятелна стая с обособен в нея кът за подготовка за училище.

Оспорва твърдението, че за домакинството, в което живее ищцата, тя заплаща половината от разходите за ел. енергия, вода, кабелна телевизия и интернет, за перилни и други препарати и козметика, както и размера на същите.

Оспорва твърдението, че за храна ищцата има разход в размер на около 600 лв.

Оспорва твърдението, че детето няма издаден международен паспорт.

Ответникът излага следните обстоятелства, на които се основават възраженията му:

Счита за неоснователно искането на ищцата да й бъдат присъдени родителските права, детето да живее при нея, а за ответника да бъде определен режим за лични отношения с детето по описания в исковата молба начин. Във връзка с обстоятелството, че ищцата се изнесла от жилището на ответника заедно с детето, следвало да се отбележи, че това тя направила на първо място по собствено желание и на второ – без дори да уведоми ответника, който по това време бил на курс в С.. Ответникът се върнал в почивните дни и заварил ищцата заедно с баща й и мъжа на сестра й да изнасят багаж от жилището му, докато детето стояло на стълбите и плачело.

Изнасянето по такъв начин от жилището, в което живяло досега с родителите си, травмирало силно детето, поради което същото посещавало два пъти училищен психолог, който да му помогне да се справи с настъпилата 5 нежелана промяна в живота му. Подходът на майка му бил крайно неподходящ и несъобразен с чувствата на детето и неговата привързаност към баща му, още повече, че нищо не налагало изнасянето им да бъде осъществено по такъв начин, предвид че била налице възможност за провеждане на спокоен разговор между детето и двамата му родители, в който да му бъде обяснено, че двамата се разделят и повече няма да живеят заедно.

Към настоящия момент ищцата позволявала понякога детето да се вижда с баща си и да се чуват по телефона, но по време на разговорите постоянно настоявала да приключват по-бързо с думите „хайде затваряй, какво толкова има да говориш“. Това натоварвало детето и то споделяло на баща си, че не се чувства спокойно, когато говорят по телефона продължително време. Освен това П. казал на баща си, че майка му му била казала, че се води дело за това при кой ще живее той и че 99% било сигурно, че тя ще го спечели, и че той ще живее при нея. Ответникът счита, че обременяването на едно малолетно дете с подобна информация, поднесена с цел да уязви другия родите,л по никакъв начин не показвало адекватно поведение на възрастен човек – майка, която иска и прави най-доброто за детето си.

Ответникът твърди, че от раждането на детето до момента, в който ищцата се изнесла от жилището му и взела детето със себе си, той полагал ежедневни и интензивни грижи за отглеждането и възпитанието на сина си.

След фактическата раздяла с майката продължавал да полага адекватни и пълноценни грижи, доколкото тя не възпрепятствала срещите им. К. С. осигурявал и желаел да продължи да осигурява спокоен и здравословен начин на живот за своя син.

Твърди, че осигурил и занапред имал възможност да отглежда детето в добри битови условия. Живеел в собствено жилище в гр. С., представляващо тристаен апартамент с разположение: кухня с хол, две спални и тераса, където детето имало своя собствена стая. В тази връзка ответникът твърди, че имал далеч по-голяма възможност да осигури удобство на детето и оспорва възможността на майката да осигури добри битови условия за неговото отглеждане, тъй като към настоящия момент тя и детето живеели в гарсониера, заедно с двамата родители на ищцата. Жилището, в което са се преместили, представлявало хол с кухня, без отделна спалня, в която майката 6 и детето да се настанят. Това налагало всички четирима човека (ищцата, детето и майката и бащата на ищцата) да спят заедно в хола, като по този начин детето нямало собствен кът за игра и учене. Поради тази причина майката била забранила на детето да вземе каквито и да било играчки и вещи, тъй като в настоящото им жилище нямали място. Това за пореден път потвърждавало факта, че животът на детето след раздялата на родителите му и заживяването му само с майката, бил променен в неблагоприятна посока и не бил съобразен с неговия интерес.

Разпечатката съдържа 42 от 170 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/228440d9-647a-471e-8bbb-90bd9cad1efa