Решение № 5219 от 20.05.2025, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- Административно дело 816/2025
- Вид
- Решение № 5219
- Подписан
- 20.05.2025
- В сила
- 04.11.2025
- Състав
- Василка Желева
Цитирани разпоредби
- чл.142, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.3 и 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.3 и 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.48, ал.1, т.1 · Закон за убежището и бежанците
- чл.4, ал.3 · Закон за убежището и бежанците
- чл.75, ал.1, т.2 и т.4 · Закон за убежището и бежанците
- чл.75, ал.1, т.2 и т.4 · Закон за убежището и бежанците
- чл.75, ал.2 · Закон за убежището и бежанците
- чл.8 · Закон за убежището и бежанците
- чл.84, ал.3 · Закон за убежището и бежанците
- чл.8, ал.1 · Закон за убежището и бежанците
- чл.8, ал.2 - 5 · Закон за убежището и бежанците
- чл.8, ал.2 - 5 · Закон за убежището и бежанците
- чл.8, ал.4 · Закон за убежището и бежанците
- чл.8, ал.2 - 5 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9, ал.1, т.3 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9, ал.5 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9, ал.6 и ал.8 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9, ал.6 и ал.8 · Закон за убежището и бежанците
- §1, т.7 · Закон за убежището и бежанците
РЕШЕНИЕ
№ 5219
Хасково, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - I състав, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия:
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ СОТИРОВ ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА административно дело № 20257260700816 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на И. АЛАБЕД С., [държава], с посочен в жалбата съдебен адрес (и настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец): РПЦ – Харманли, [жк], срещу Решение №2064/28.02.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.
В жалбата се сочи, че обжалваният административен акт бил незаконосъобразен, поради допуснати при издаването му нарушения на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Твърди се, че анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на жалбоподателя. Административният орган общо разглеждал данните, съдържащи се в издадената от самия него справка, относно състоянието на провинцията, от която произхождал жалбоподателят, но същевременно не изследвал обстоятелството относно последното му местоживеене в [държава] и региона на страната, в който евентуално щял да бъде върнат. Позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване по чл.8, ал.8, респ. чл.9, ал.5 от ЗУБ, ДАБ не отчитала законово заложеното условие за нейното прилагане – териториално обособената вътрешна закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. При прилагане на сочените разпоредби на административния орган било вменено да установи, че кандидатът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част на държавата. Следвало да се извърши и обоснована преценка относно действителната възможност кандидатът да се установи в посочената обособена област в страната си, но такава не била налице. Следователно решението било издадено в нарушение на изискванията на чл.8, ал.2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, които постановявали към момента на произнасяне на заявлението за убежище, приемащата държава да вземе под внимание какви са общите условия в обособената част от държавата на произход и какви са личните обстоятелства на кандидата.
Твърди се също, че административният орган превратно тълкувал и не съобразявал предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07, съгласно което личният елемент на засягане на молителя можело по принцип да се счита за установен, ако в държавата по произход или в съответния регион, в който щяло бъде върнато лицето, насилието било в такава висока степен, че самото пребиваване в този район да било заплаха за живота и сигурността му. В решението си ДАБ не правела обоснована връзка между твърдените от жалбоподателя факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното му местоживеене в [държава], където щял да бъде върнат. По този начин неразгледани по същество оставали причините, довели жалбоподателя до напускане на местоживеенето му поради основателен страх от преследване именно там.
Навеждат се доводите, че изложените в решението съображения били незаконосъобразни, тъй като административният орган необосновано и с противоречиви мотиви, относими единствено към една област в [държава], направил заключение относно състоянието на безогледно насилие в цялата страна, като същевременно не кредитирал факта, че причините жалбоподателят да напусне държавата си били свързани с твърдени от него актове на несигурност и насилие в конкретното му място на живот там, което не било изследвано от ДАБ. Жалбоподателят се страхувал за живота и здравето си, и се опасявал, че щял да бъде подложен на преследване в случай, че бъде върнат в държавата си на произход. Считал, че посочените причини представлявали основание за предоставяне в негова полза на закрила по смисъла на чл.9 от ЗУБ. В държавата му на произход, и в конкретното му местоживеене там продължавало да е опасно за населението, а общоизвестна била информацията, че ситуацията в [държава] е неспокойна, непрекъснато се променяла, и към настоящия момент тя не била такава, каквато органът бил преценил. Налице били основателни опасения за живота и сигурността на търсещия закрила.
По изложените съображения оспореното решение се явявало незаконосъобразно на основание чл.146, т.3 и 4 от АПК. Като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства, и не съобразил връзката между конкретното местоживеене на молителя с общата обстановка в [държава], както и с възможностите за достигане и установяване в друга счетена за сигурна област на страната, председателят на ДАБ издал акта си при липса на мотиви. В него бил изложен преразказ на известни факти, но изведените въз основа на тях изводи били напълно формални.
Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, със законните последици от това.
Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си гл.юрк.С. С., в писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага съображения за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба, подадена чрез Дирекция „Миграция“ с вх.№105450-6084/17.09.2024 г. и молба, подадена чрез РПЦ – Харманли към ДАБ при МС под вх.№3706/25.09.2024 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-34780/25.09.2024 г., И. А. С., [държава], е поискал закрила от Република България.
Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-34780/25.09.2024 г. като И. (собствено име) С. (бащино име) А. (фамилно име), гражданин на С., роден на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ***, религия – ***,***, професия – ***, със *** образование, [семейно положение], без документи за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за родителите, братята, съпругата и децата на чужденеца, като е вписано, че двама от братята му са в Германия, а останалите са в [държава].
С писмо рег.№УП-34780/02.10.2024 г. Началникът на отдел ПМЗД, РПЦ – Харманли към ДАБ, е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от И. А. С. молба за закрила.
В писмо с рег.№М-20118/04.12.2024 г. (рег.№УП-34780/05.12.2024 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
Под рег.№УП-34780/20.11.2024 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с И. АЛАБЕД С., [ЛНЧ].
Чужденецът допълнително е представил като документ за самоличност издадена на 18.05.2004 г. сирийска лична карта. Потвърдил е, че е роден и до напускането на [държава] е живял в [населено място], където работел като фризьор. Бил [семейно положение] и имал две малки деца. Служил в армията в периода от 2009 г. до 2011 г. в Латакия.
Разказва, че напуснал [държава] на 01.09.2024 г. нелегално, сам, за Турция, където не останал, защото „те не обичат кюрдите, гонят ни“. Влязъл в България на 09.09.2024 г. нелегално, през зелена граница.
На въпроса за причините, поради които е напуснал държавата си на произход отговаря: „Напуснах [държава] заради това, че искам бъдеще за децата и за семейството ми. Турците ни бомбардират непрекъснато. Къщата ни е до пост на кюрдите. През месец май 2024 г. аз бях на работа и децата ми звъннаха, че са стреляли по поста на кюрдите и един шрапнел е попаднал в къщата ни. Такива неща стават всеки ден.“ Твърди, че не можел да се премести другаде в [държава], защото ако отидел в Дамаск или другаде, където е редовната армия, щели да го вземат запас.
Интервюираният декларира, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава, не е имал проблеми заради принадлежността си към кюрдската етническа група, не е имал проблеми заради изповядваната от него религия ***, не е членувал в политическа партия или организация, не е участвал в религиозна организация, общност или секта, не е бил член на въоръжена групировка или паравоенно формирование. Отрича да е влизал във взаимоотношения с армията или полицията в държавата си по произход, или върху него лично да е било оказвано насилие.
До Председателя на ДАБ е изготвено Становище рег.№УП-34780/25.02.2025 г. от младши експерт в РПЦ – Харманли, интервюиращ орган, че от преценка на събраните по преписката доказателства следва да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.
С Решение №2064/28.02.2025 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на И. А. С. поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.
На 24.03.2025 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач.
Жалбата срещу решението е депозирана на 31.03.2025 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който има правомощията по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история и обстановката в страната му на произход [държава]. Обективираните в решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.
Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.
Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Изложените от последния твърдения са детайлно анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход [държава]. Извършената от административния орган преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.
При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:
Разпечатката съдържа 39 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2283d20e-f1dc-41d2-af84-7b019c44daa4