Протокол № 136 от 26.11.2021, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 136 гр. Варна, 24.11.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева

Сложи за разглеждане докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20213000500470 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:15 часа се явиха:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:

ИЛ. Б. Т. , редовно призован, явява се лично, представлява се от адв.

В.Ц., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

ПРОКУРАТУРАТА

НА

РБ чрез представляващ Апелативна прокуратура - Варна, редовно призована, представлява се от прокурор Илия Николов.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР НИКОЛОВ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ и постъпилият писмен отговор.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

1

С решение № 1164/05.07.2021г., постановено по гр.д. № 1701/2020г. ОС – Варна е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на ИЛ. Б.

Т., ЕГН ********** сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди: уронване личните и професионални (като инспектор по приходите в НАП - Варна в дирекция "Контрол", отдел "Проверки") чест и достойнство, оскърбление и потиснатост, напрежение и тревожност, хипертонична болест, влошаване отношенията с И.К.И. – майка на сина му Д. и сумата 1 500 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди: платено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, всички в резултат на незаконно повдигнатите и поддържани, и медийно отразени по информация, изнесена от ответника, обвинения по ДП № 518/2015 г. по описа на ОД МВР Варна, прекратено с постановление от 11.04.2017г. в частта по обвинението, че е укрил данъчни задължения в особено големи размери и в условията на продължавана престъпна дейност и по чл. 255, ал. 1, т. 2 от НК, по което е бил оправдан с присъда № 18/17.12.2018 г. по ВНОХД № 370/18 г. на ВАпС, влязла в сила на 29.10.2019 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 1 29.10.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията и е отхвърлил предявените от И.Т. искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над присъдената сума от 10 000 лева до предявения размер от 100 000 лева и за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за горницата над 1 500 лева до претендираните 45 000 лева, която сума включва 42 000 лева неполучени заплати за период от 23 месеца и 1 500 лева, съставляващи разликата над присъдените вреди за заплатено адвокатско възнаграждение от 1 500 лева до предявения размер от 3 000 лева.

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от двете страни по спора.

Ищецът ИЛ. Б. Т., чрез процесуалните си представители обжалва решението в частта, в която са отхвърлени исковите му претенции за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. В жалбата си излага оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в тази му част. Твърди се, че макар съдът правилно да е посочил критериите, съобразно които следва да се определи 2 справедливия размер на обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди, не е извършил правилната им преценка, отчитайки установеното по настоящия казус. Оспорва се приетата от съда продължителност на наказателното производство като счита, че е търпял вреди още с образуването на същото през 2013г., а не от момента на повдигане на обвинението. Твърди, че съдът неправилно е индивидуализирал тежестта на престъплението като не е отчел характера и тежестта на престъплението, производството по което е било прекратено, не е извършена преценка на цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване, не са обсъдени в съвкупност всички релевантни факти и доказателства, установяващи претърпените неимуществени вреди, в резултат на което присъденото обезщетение се явява несъответно на характера и интензитета на тези вреди. Относно отхвърлената претенция за имуществени вреди се сочи, че неправилно съдът не е отчел действителното основание за извършените две уволнения, а именно воденото срещу него наказателно производство, което счита, че е предпоставило конкретните основания за прекратяване на служебното му правоотношение и претърпените неимуществени вреди вр. неполучените заплати. Изложени са доводи по съществото на спора. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване изцяло на предявените искове.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – Прокуратурата на РБ.

Прокуратурата на РБ от своя страна обжалва първоинстанционното решение в неговата осъдителна част. Наведените оплаквания са за неправилност на решението, основани на доводи за липса на мотиви относно това кои неимуществени вреди съдът е приел за доказани и подлежащи на обезвреда, какъв е извода на съда относно разумния срок вр. продължителността на наказателното производство, както и за необсъждане на всички възражения, с които исковете са оспорени. Твърди се, че от ангажираните по делото доказателства претендираните от ищеца вреди и причинната им връзка с воденото наказателно производство са недоказани, съдът не е отчел наличието и на други обстоятелства, от които ищецът е търпял вреди, че интензитетът на претърпените вреди е обичаен за характера 3 и вида на повдигнатите обвинения, както и наличието на съпричиняване по см. на чл.5 ЗОДОВ. Счита също така, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди, ако такова се дължи е прекомерно. Относно претенцията за имуществени вреди се сочи, че присъденият размер за заплатено в наказателния процес адвокатско възнаграждение от 1 500 лева е прекомерен. Излагат се доводи и по твърденията на ищеца относно иска за имуществени вреди от неполучени заплати, независимо, че по това перо няма постановено осъждане на Прокуратурата. Иска се отмяна на оспорвания съдебен акт и отхвърляне изцяло на предявените искове, а в условията на евентуалност да се определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, съответен на конкретно установените по делото вреди и на съдебната практика по аналогични казуси.

В предвидения от закона срок ищецът е депозирал отговор по тази жалба, с който я оспорва като неоснователна.

Страните не са направили искания по доказателствата.

АДВ. Ц.: Поддържам въззивната ни жалба. Оспорвам въззивната жалба, подадена от Прокуратурата на РБ чрез Окръжна прокуратура – Варна.

Поддържам подаденият писмен отговор. В хода на администриране на книжата и в самото обжалване влезе в сила решение срещу Комисията за защита от дискриминация на Върховния административен съд и Ви представям както първоинстанционния акт, който има същото значение, така и решението на касационната инстанция. Призната е дискриминация, която е проявена на работното място спрямо моя клиент И.Т. и са взети съответните марки. Това го представям по повод на цялостното отношение, което е изпитал той в годините.

ПРОКУРОР НИКОЛОВ: Поддържам въззивната жалба, подадена от Прокуратурата на РБ чрез Окръжна прокуратура – Варна. Оспорвам въззивната жалба на ищеца И.Т. и подаденият от процесуалните му представители писмен отговор. Относно представените доказателства от адв.

Ц. в днешното съдебно заседание предоставям на съда.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото представените от адв. В.Ц. в днешното съдебно заседание писмени документи. Предвид горното

4

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените от въззивника И.Т. в днешното съдебно заседание писмени документи, както следва: уведомление изх. № 44-00-2771/04.08.2021 г. от Комисията за защита от дискриминация до И.Т.; решение № 809/01.07.2020 г. по адм. д. № 1313/2019 г. по опис на Варненския административен съд; решение № 5866/14.05.2021 г. по адм.д. № 10274/2020 г. по опис на Върховен административен съд.

АДВ. Ц.: Представям списък на разноските.

ПРОКУРОР НИКОЛОВ: Не правя възражение за прекомерност на сторените от насрещната страна разноски.

СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което и

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Ц.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да уважите жалбата ни и да отхвърлите тази на насрещната страна. Моля да ми бъде дадена възможност за писмени бележки. По сходен казус с колежка на моя доверител същия състав е присъдил обезщетение в размер на 100 000 лв. В тази връзка считам, че спрямо моя клиент е проявена форма на решаване на казуса, която е неприемлива за нас. Моля Ви да прецените, че поведението на ответника е дало отражение във всичките сфери на личния и служебен живот на моя клиент като ги е засегнал изключително сериозно. В личния му живот е довело до разваляне на отношенията му с неговата половинка, отделяне на сина му от него, както и сериозно увреждане на неговото здраве, за което има съдебно-медицинска експертиза и съответната медицинска документация. В служебния му живот, за което представихме доказателства днес, той е бил подложен на една дискриминация, от която търсихме защита в отделни производства. Всичко това е довело в един 7-8 годишен период този човек да се чувства изключително зле в средата, в която е работил при факт на повдигнато и поддържано обвинение и съответно един данъчен служител да е бил считан за престъпник през целия този период. Прокуратурата има пряка връзка с уврежданията, които моя доверител е претърпял тъй като тя твърде дълго е поддържала и това специфично отношение срещу което успяхме да се 5 защитим в наказателната му част и търсим възмездяване в този процес.

Всички тези споменавания пред медиите са били свързани с актове на прокуратурата. Дали имената на моя доверител са били споменавани в цялост или са били определяни под формата на някакви инициали, самото поведение на ответника е ясно изразено и считаме, че го установихме пред първата инстанция и пред Вас. Моля в тази връзка за Вашето справедливо решение по нашите доводи и съображения.

ПРОКУРОР НИКОЛОВ: Уважаеми апелативни съдии, по отношение на жалбата на ищеца - напълно съгласни сме със съображенията, изложени от първоинстанционния съд отхвърляйки иска в по-голямата му част. Нашите претенции по отношение на първоинстанционното решение са в две насоки.

На първо място смятаме, че упоменаването в съдебното решение на публикацията в сайта на прокуратурата от 21.06.2017г. е неправилно интерпретирано от първоинстанционния състав – това е едно стандартно съобщение, което прокуратурата прави по всички дела, които са приключили и по които има внесен краен прокурорски акт. Там няма никакво внушение за корупция, както е сметнал първоинстанционния съд. Всъщност тук трябва да се диференцират нещата – съдията смята, че щом няма обвинение за подкуп значи няма корупционно поведение от страна на предаденото на съд лице.

Обвинението е за укриване на данъци. Дали тук обаче наистина няма корупционно поведение от страна на ищеца в един по-широк смисъл на думата. В крайна сметка той наистина е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение, но първата и втора инстанция са приели като установени фактически положения, че той не е декларирал доход, който е следвало да декларира. Той е бил оправдан заради това, че този доход според втората инстанция прокуратурата не е доказала, че е облагаем т.е. той би могъл да бъде необлагаем ако произхожда например от дарение от неговия баща, както твърди той в един момент, но той е бил длъжен да декларира тези доходи. Не може един данъчен служител, който по принцип следи за спазване на данъчното законодателство, да проявява такова поведение. Нека да припомним, че думата „корупция“ е с латински корен и означава буквално „разложение“ и то именно в морален аспект. Така че ако са направени някакви внушения за корупционно поведение на ищеца в тази публикация те са именно в тази насока. От там идва и втората ни претенция: ние смятаме, че защитната позиция, която ищеца през цялото време поддържа по време на 6 наказателния процес, е станала причина за продължителността на този процес и за поддържаното срещу него обвинение. Визирам конкретно твърдяния от него предварителен договор от 10.12.2006г. между него и лицето Гочо Желев плюс приложените разписки – всичко това са документи, които и двете инстанции, включително и оправдалата го инстанция, са приели, че са с невярно съдържание. Ние смятаме, че това поведение на ищеца по време на процеса е довело до неговото съществено удължаване и до поддържане на обвинението тъй като тези, изложени от него в рамките на процеса са били изключително неправдоподобни и не са били кредитиранидори и от оправдалата го инстанция. Поради това и според нас трябва да се приложи чл.

Разпечатката съдържа 50 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2282a1a8-290c-4ac7-95e9-774f5c1aea2e