Определение № 524 от 13.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 524 гр. П., 13.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов

Членове:

Кристина Л. Пунтева

Димитър Б. Бишуров като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно частно наказателно дело № 20245200600963 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІІ от НПК във връзка с чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. С. М. от АК-Пловдив - защитник на подс. Г. К. К., против протоколно определение от 20.11.2024 година на Пазарджишкия районен съд, постановено в проведено разпоредително заседание по НОХД № 1278/2024 година по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора заради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения /СПН/.

Твърди се в жалбата, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че са били допуснати СПН, накърняващи правото на защита на предаденото на съд лице, което било лишено от възможност да научи за какво точно престъпление му е повдигнато обвинение.

На първо място се изтъква, че в постановлението за привличане на обвиняем в ДП не е посочено детайлно времето и мястото на извършеното престъпно деяние, което било в противоречие със съдебната практика и изискването за посочването на престъплението, в което лицето се обвинява, както и на наказателния закон, по който се привлича като обвиняем. За да се конкретизира престъпното деяние било достатъчно в постановлението да се 1 посочи времето и мястото на извършването му, както и неговите фактически обективни и субективни признаци. Посоченото в постановлението място село М. и време - на 03.07.2024г, не покривали стандартите относно задължителната информация, която следва да съдържа постановлението за привличане на обвиняем.

На второ място се сочи, че в обвинителния акт и в частност в неговата обстоятелствена част, са били посочени времето и мястото на извършване на деянието, но в неговата диспозитивна част е посочено единствено като време 03.07.2024г и като място - село М.. Изискванията към заключителната част на обвинителния акт били аналогични на изискванията към съдържанието на постановлението за повдигане на обвинение, поради което следвало и в тази част на ОА времето и мястото на извършеното престъпно деяние да са били конкретизирани в по-голяма степен.

Иска се отмяна на обжалваното определение, респ. прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на прокурора.

Пазарджишкият окръжен съд, като обсъди доводите, изложени в частната жалба и мотивите на атакуваното съдебно определение и след като извърши необходимата проверка по делото, прие за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и от страна по делото – защитникът на подсъдимия, който е активно легитимиран да инициира въззивен съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното определение.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство, като е приел, че на досъдебното производство не са били допуснати отстраними СПН, които да налагат връщането на делото на прокурора.

Съдът е приел, че доводите на защитника, разпоредителното заседание, са неоснователни. развити в проведеното

Мотивирал се е с това, че съдържанието на ОА, въз основа на който е образувано настоящото съдебно производство, в частност в неговата диспозитивна част е посочено, че престъплението по чл.343б, ал.3 от НК е било извършено на 03.07.2024г. в с.М., обл.П.. Отделно от това съдът е 2 отбелязал, че в обстоятелствената част на ОА са изложени и твърдения относно конкретната улица в населеното място, както и посоката на движение на управляваното от подсъдимия МПС, като е записано, че „обв.К. и св.К. се движели по ул.“........“ в посока кръстовището, образувано с ул.“......“. По тези съображения съдът е заключил, че мястото на извършване на престъплението е индивидуализирано от държавното обвинение в нужната за това степен, която се изисква от закона, а в т. ч. и съгласно заложените за това стандарти в актуалното и към настоящия момент ТР №2/2002г. на ВКС. Заключил е и това, че повдигнатото с ОА обвинение е идентично с това от ДП и отговаря на стандартите, заложени в закона и практиката на ВКС.

При извършената от настоящата инстанция проверка по делото съдът счита, че първоинстанционният съд законосъобразно е оставил без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

С изготвения от РП-П. ОА, подс. К. е предаден на съд за това, че на 03.07.2024г., в с. М., обл. П. е управлявал моторно превозно средство „......“ с рег.№ ........, след употреба на наркотично вещество - ......, установено по надлежния ред - Наредба № 1 от 19.07.2017г за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, посредством техническо средство „..... .... ......“ с фабр. № АRHJ .......... – престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

Относно твърдението в жалбата за допуснато СПН поради това, че в постановлението за привличане на обвиняем в ДП не е било посочено детайлно времето и мястото на извършеното престъпно деяние, следва да се каже, че то не би било направено, ако се държеше сметка за задължителната съдебна практика, обективирана в цитираното и от първостепенния съд ТР № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002г. на ОСНК на ВКС.

В същото, в т. 4.1. е казано буквално: „ Процесуалното действие "повдигане на обвинението" е насочено към гарантиране на правото на защита на обвиняемия в един поранен етап на наказателния процес. Необходимите реквизити на постановлението за привличане на обвиняем са изчерпателно посочени в чл. 207, ал. 2 НПК /сега чл.219, ал.3 от НПК – бел. моя/.

…

Посочването на престъплението, в което лицето се обвинява, и на наказателния закон, по който се привлича като обвиняем, също са задължителни реквизити на постановлението 3 за повдигане на обвинение. Не е логично обаче информацията, която в този момент обвиняемият получава, за да научи в какво се обвинява, да бъде еднаква по обем с информацията, която би получил от обвинителния акт, ако такъв бъде съставен от прокурора след завършване на предварителното производство. За да се конкретизира престъпното деяние, е достатъчно в постановлението да се посочи времето и мястото на извършването му, както и неговите фактически обективни и субективни признаци. При това допустимо е съставомерните факти да бъдат посочени в обобщен вид“.

В конкретния казус, в постановлението за привличането на обвиняемия от ДП е посочено, че престъплението е било извършено на датата 03.07.2024г. в с.М., обл.П., което по никакъв начин не затруднява привлечения към отговорност да научи кога и къде е извършил деянието. Още повече, че няма данни на същата тази дата и в посоченото населено място той да е предизвиквал две отдели и различни едно от друго пътно-транспортни произшествия със същото МПС. Само в такъв изключителен случай би било действително наложително да се посочи по-подробно къде като място и кога като време е управлявал автомобила. Конкретиката по настоящия казус обаче не е такава. Ето защо би било несериозно да се приеме, че подсъдимият е затруднен да научи къде точно е управлявал процесното МПС, при положение, че той има ясно съзнание къде, т.е. по която улица в с.М. и кога – т.е. по кое време от денонощието на 03.07.2024г., е предизвикал описаното в обвинителния акт ПТП.

Относно твърдението в жалбата за допуснато СПН поради това, че в диспозитивната част на ОА е посочено единствено датата и населеното място, където било извършено престъплението, но би следвало и в тази част времето и мястото на извършеното престъпно деяние да са били конкретизирани в поголяма степен, следва отново да се цитира задължителната съдебна практика, прогласена с горепосоченото ТР. В неговата т. 4.2. е казано буквално: „ Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Затова изискванията към съдържанието му, посочени в чл. 235 НПК /сега чл.246 НПК – бел. моя/, са значително по-големи от изискванията към постановлението по чл. 207 НПК.

В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство, а понякога би могло да създаде предпоставки за допускане и на 4 абсолютното процесуално нарушение по чл. 352, ал. 3, т. 3 НПК.

…

Изискванията към заключителната част на обвинителния акт са аналогични на изискванията към съдържанието на постановлението за повдигане на обвинение, като законодателят е добавил и предложението за прилагане на чл. 53 от НК“.

Видно е от обстоятелствената част на ОА, както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, а не се отрича и в жалбата, че в нея много детайлно е описано по кое време на инкриминираната дата и по коя улица в населеното място, подсъдимият е управлявал автомобила, преди да предизвика ПТП и да стане ясно, че е извършил вмененото му престъпление. С това подробно описание в обстоятелствената част на ОА подсъдимият по никакъв начин не е затруднен да научи кога, къде и как е извършил деянието, респ. да организира защитата си, а тези подробности нямат място в заключителната част на ОА.

С оглед казаното до тук, настоящата инстанция намира, че правилно, законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че в хода на досъдебното производство не са били допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на подсъдимия. Искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора се явява неоснователно и като го е оставил без уважение, първоинстанционният съд е постановил определение, което следва да бъде потвърдено.

Воден от горното Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 20.11.2024 година на Пазарджишкия районен съд, постановено по НОХД № 1278/2024 год., с което е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Определението е окончателно.

Делото да се върне на РС-П. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6