Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 855 от 12.10.2023, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Частно гражданско дело 691/2023
Вид
Определение № 855
Подписан
12.10.2023
В сила
12.10.2023
Състав
Галина Димитрова Жечева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 855 гр. гр. Добрич, 12.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Частно гражданско дело № 20233200100691 по описа за 2023 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.255 и сл. от ГПК и е образувано по повод молба за определяне на срок при бавност,подадена от В. А. Н. с ЕГН ********** от гр.Б.,с която се настоява за определяне срок на първоинстанционния съд по гр.д.№458/2023 г. по описа на Балчишкия районен съд за извършване на следните процесуални действия:да се разпореди издаването на съдебни удостоверения на молителя за сдобиване със скица и данъчна оценка на имота-предмет на иска по делото или алтернативно съдът да разпореди служебно изискване на скица и данъчна оценка;да се разпореди вписване на исковата молба.В молбата е изложено,че въпреки сезирането на първоинстанционния съд от страната с нарочна молба от 10.08.2023 г.,съдържаща горните искания,до настоящия момент съдът не бил предприел нито едно от поисканите процесуални действия,като по този начин преграждал своевременното развитие на производството и поставял молителя в невъзможност да посочи цена на иска си и препятствал и произнасянето по отправена молба по чл.83 ал.2 от ГПК.

Като постави на разглеждане молбата,Добричкият окръжен съд установи следното:

Гр.д.№458/2023 г. на БРС е образувано по повод искова молба вх.

№3274/26.07.2023 г.,с която е предявен установителен иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК от В. А. Н. с ЕГН ********** от гр.Б. срещу „***“ ООДзаличен търговец с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.К.,с който се настоява да се признае за установено по отношение на ответното 1 дружество,че ищецът е собственик по силата на изтекла в негова полза придобивна давност на поземлен имот-дворно място с площ от 428 кв.м с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Б.,с административен адрес на имота гр.Б.,ведно с построените в ПИ недовършена еднофамилна двуетажна жилищна сграда и други постройки,подобрения и приращения.

В исковата молба се съдържат искания на ищеца за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване със скица и данъчна оценка на процесния имот,както и да се разпореди вписване на исковата молба.В нея е инкорпорирана и молба на основание чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаване на ищеца от заплащане на държавни такси по делото.Такова искане наред с допълнително за освобождаване и от разноски в производството се съдържа и в самостоятелна молба /на лист 6 от делото на БРС/.

След постъпване на исковата молба в съда на 26.07.2023 г. усилията на първоинстанционния съд са съсредоточени единствено в производството по чл.83 ал.2 от ГПК по молбата за освобождаване от такси и разноски.С разпореждане №843/08.08.2023 г. е указано на ищеца в едноседмичен срок да представи доказателства за всички обстоятелства,подлежащи на констатиране от съда по повод молбата по чл.83 ал.2 от ГПК,а именно за доходите на ищеца и членовете на семейството му и за тяхното имуществено състояние.Разпоредено е и служебно изискване на справки от НОИ,НАП,ОД на МВР-Добрич,търговски регистър и НБД „Население“.След събиране на необходимата информация първоинстанционният съд се е произнесъл по молбата за освобождаване от такси и разноски с определение №519/14.09.2023 г.,като е оставил същата без уважение.Определението все още не е влязло в сила,тъй като е обжалвано от ищеца В. А. Н. с частна жалба,по повод на която е образувано в.ч.гр.д.№692/2023 г. на Добричкия окръжен съд.По жалбата все още няма произнасяне на въззивния съд и производството по реда на чл.83 ал.2 от ГПК е висящо.

Докато се е развивало производството по чл.83 ал.2 от ГПК пред първоинстанционния съд,е подадена от ищеца по делото молба вх.

№3527/10.08.2023 г.,с която последният е настоял за паралелно произнасяне по исканията му за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с данъчна оценка и скица на имота и за вписване на исковата молба.По тази 2 молба районният съд се е произнесъл с разпореждане №902/18.08.2023 г.,като е указал на ищеца,че приоритет има решаването на въпроса за основателност на молбата му за освобождаване от държавна такса и от изхода от производството по чл.83 ал.2 от ГПК зависи дали съдът ще уважи останалите искания за издаване на съдебни удостоверения и за вписване на исковата молба.

Молбата за бавност е неоснователна и следва да се остави без уважение.Когато съдът е сезиран с искова молба,в която се съдържа искане по чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаване от държавна такса за водене на делото,производството по това искане има приоритетен характер пред останалите процесуални действия по администриране на исковата молба.От изхода на това самостоятелно едностранно производство в рамките на исковия процес зависи какви констатации ще стори сезираният съд при проверката по реда на чл.129 ал.1 от ГПК относно редовността /нередовността на исковата молба.Действително нередовностите по чл.127 ал.1 от ГПК /вкл. липса на посочена цена на иска/ и чл.128 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК могат да бъдат забелязани и констатирани веднага при постъпване на исковата молба в съда,респ. веднага да се дадат указания на ищеца по реда на чл.129 ал.2 от ГПК за отстраняването им независимо от наличието на молба по чл.83 ал.2 от ГПК,която касае единствено нередовността по чл.128 ал.1 т.2 от ГПК-липса на документ за внесена държавна такса.В този случай обаче би се стигнало до многократно /поне на два етапа/ провеждане на процедурата по чл.129 ал.2 от ГПК по отстраняване нередовности на исковата молба-веднъж с първоначално разпореждане да се дадат указания за отстраняване на първите нередовности и втори път с ново разпореждане за даване на указания за отстраняване на нередовността по внасяне на държавна такса с оглед изхода от производството по чл.83 ал.2 от ГПК.При тази хипотеза забавянето на производството ще е еднакво по продължителност,защото процедурата по чл.129 ал.2 от ГПК ще се удължи паралелно с развитието на производството по чл.83 ал.2 от ГПК.Самото отправяне от ищеца на искане по чл.83 ал.2 от ГПК предполага забавяне на проверката за редовност на исковата молба и на процедурата по отстраняване на нередовностите й по чл.129 ал.2 от ГПК.При настоящата хипотеза с оглед процесуална икономия не може да се изисква от съда да дава указания на ищеца поетапно за отстраняване на нередовностите.Удачно е това да се стори с един акт,който да изчерпи всички 3 подлежащи на отстраняване нередовности.Логично е първо да се реши въпросът дължи ли или не ищецът държавна такса за водене на делото,а едва след това да се дадат на същия изчерпателни указания за отстраняване на всички нередовности на исковата молба.При липса на посочена цена на иска съдът не е възпрепятстван в случая да се произнесе по основателността на молбата по чл.83 ал.2 от ГПК,защото в тази хипотеза той може да се ръководи поне от минималната дължима по оценяеми искове държавна такса по чл.1 от ТДТКССГПК в размер на 50 лв.Ако въз основа на материалното състояние на ищеца се установи невъзможност той да заплати и минималната такса от 50 лв,то посочена цена на положителния установителен иск за собственост,обосноваваща и по-голям размер на дължимата държавна такса спрямо минималната,е ирелевантна за преценката на съда.Щом ищецът не може да заплати минималната такса,то резонно същият не е в състояние да заплати и по-голяма по размер такава.В този смисъл липсата на посочена цена на иска и в тази връзка липсата на представена данъчна оценка поради неиздадено своевременно съдебно удостоверение на ищеца за снабдяване с такава не е с такова огромно обуславящо значение за производството по чл.83 ал.2 от ГПК.Както вече бе посочено,обосновано е първоинстанционният съд да изчака окончателното приключване на процедурата по чл.83 ал.2 от ГПК и едва тогава да даде указания на ищеца за отстраняване нередовностите на исковата молба,вкл. да посочи цена на иска,като представи данъчна оценка на имота,респ. с разпореждането по чл.129 ал.2 от ГПК да разпореди и издаване на исканото съдебно удостоверение за снабдяване с данъчна оценка.В този смисъл забавяне на БРС при произнасянето по това искане на ищеца не се констатира.

Искането на ищеца за незабавно издаване на съдебно удостоверение за снабдяване със скица на процесния имот е преждевременно и в този смисъл не е налице необосновано забавяне на съда при произнасянето по това искане.Представянето на скица не е част от процедурата по отстраняване нередовности на исковата молба,респ. липсата на скица на имота не е нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127 ал.1 т.1-6 от ГПК и чл.128 от ГПК.Искането за снабдяване със скица е с характер на доказателствено искане,чрез което се цели попълване на делото с необходим за изясняването му доказателствен материал.По това искане съдът по правило дължи произнасяне едва с определението по чл.140 от ГПК след изправяне 4 нередовностите на исковата молба и осъществена размяна на книжа по реда на чл.131 ал.1 от ГПК.Неудовлетворяването му на настоящия етап от производството не е процесуално нарушение на съда,нито е належащо изискуемо действие,от което да зависи движението на исковото производство.По смисъла на чл.12 ал.1 във връзка с чл.6 ал.3 и 4 от Правилника за вписванията /забел. според чл.6 ал.4 не се прилага изискването по ал.3 за представяне на скица при вписване на искова молба по чл.11 от ПВп/ скица не е необходима на ищеца и при вписване на исковата молба в Служба по вписванията.

Третото искане за вписване на исковата молба е непрецизно.Съдът не е задължен служебно да вписва исковата молба.Вписването на исковата молба следва да се осъществи от ищеца по делото в срока по чл.129 ал.2 от ГПК,указан му от съда с нарочно разпореждане,по смисъла на т.3 от ТР №3/19.07.2010 г. по тълк.д.№3/2009 г. на ОСГК на ВКС,като невписването й в указания срок е основание за връщане на исковата молба по реда на чл.129 ал.3 от

ГПК.На настоящия етап от исковото производство първоинстанционният съд обаче все още няма основание да даде такова указание на ищеца,защото на вписване подлежи редовна искова молба,по която е внесена дължимата държавна такса /чл.12 ал.1 от ПВп/.Производството по чл.83 ал.2 от ГПК все още не е приключило и не е ясно дали ищецът ще дължи държавна такса или не.По изложените по-горе съображения все още поради неприключилото производство по чл.83 ал.2 от ГПК районният съд не е провел и процедурата по чл.129 ал.2 от ГПК по отстраняване нередовности на исковата молба,респ. по даване указания на ищеца да впише исковата молба,т.е. необосновано забавяне в тази връзка не е налице.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от В. А. Н. с ЕГН ********** от гр.Б. молба с вх.№4101/18.09.2023 г. по описа на БРС,с която се настоява за определяне срок на първоинстанционния съд по гр.д.№458/2023 г. по описа на Балчишкия районен съд за извършване на следните процесуални действия:да се разпореди издаването на съдебни удостоверения на молителя за сдобиване 5 със скица и данъчна оценка на имота-предмет на иска по делото или алтернативно съдът да разпореди служебно изискване на скица и данъчна оценка;да се разпореди вписване на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________ 6