Решение № 88 от 04.11.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Враца, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело № 20211400900150 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на К. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, с която против ЗКПУ „***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр*** /според вписаните данни в ТРРЮЛНЦ правилното наименование на ответника е Кооперация "Трудово производителна земеделска кооперация "***""/, е предявен иск за прогласяване нищожността на всички решения, взети от Общото събрание на член-кооператорите на 02.02.2020 г.

В исковата молба се посочва, че Общото събрание /ОС/ е свикано по решение на Контролния съвет /КС/ и Управителния съвет /УС/ на ответната кооперация при следния дневен ред: 1. Приемане на нови член-кооператори;

2. Приемане на отчетен доклад за дейността на кооперацията; 3. Избор на председател; 4. Промени в управителния съвет и контролния съвет.

Навеждат се доводи, че това решение е нищожно и не е произвело действие, тъй като:

- нито Законът за кооперациите /ЗК/, нито уставът на ответната кооперация предвиждат възможност за свикване на ОС въз основа на съвместно решение на УС и КС, т.е. същото е взето извън компетенциите им;

- липсва изискуемата от закона форма по чл.23, ал.2 ЗК - не е съставен и подписан протокол от членовете на УС и не е представен такъв в ТРРЮЛНЦ като приложение към заявлението за вписване на нови обстоятелства;

- е нарушена разпоредбата на чл.22, ал.2 ЗК, възпроизведена в чл.36, ал.3 от Устава на кооперацията, относно необходимия кворум за провеждане на редовно заседание на УС с оглед обстоятелството, че към момента на вземане на предполагаемото решение са били починали трима от членовете му.

Ищецът счита, че нищожността на решението на УС и КС за свикване на ОС обуславя нищожност и на взетите от събранието решения.

1

В исковата молба се излагат доводи за нищожност и на всяко едно от взетите решения от проведеното ОС на 02.02.2020 г..

На първо място се твърди, че е нищожно решението за приемане на 87 нови член-кооператори, тъй като същото е взето извън компетентността на ОС. Посочва се, че са били подадени молби от 87 лица за приемането им като член-кооператори, но УС е взел решение за приемане само на 6 от тях, а по отношение на останалите 81 лица не се е произнесъл с изричен отказ.

Развиват се съображения, че нито в ЗК, нито в устава на кооперацията е предвидена хипотеза ОС да се произнася по „мълчалив отказ”.Навеждат се доводи, че дори и да се приеме, че липсата на произнасяне представлява „мълчалив отказ”, съгласно чл.8, ал.3 ЗК отмяна на отказа на УС за приемане на нов член може да се иска от ОС, но в случая липсват доказателства неприетите 81 лица да са искали такава отмяна в законоустановения 14дневен срок. Развиват се съображения, че УС не би могъл да вземе валидно решение за приемане или отказ за приемане на нови член-кооператори, тъй като не е могъл да проведе редовно заседание с оглед смъртта на половината от членовете му. Прави се обобщение, че решението за прием на 81 нови член-кооператори е нищожно, поради липса на компетентност, тъй като е постановено по въпрос, за който ОС не е било надлежно сезирано и не е бил съществуващ. Ищецът счита, че решението на ОС е нищожно и в частта относно останалите 6 лица, тъй като ЗК и уставът на кооперацията не предвиждат възможност ОС да не утвърди решение на УС за прием на нови кооператори.

На второ място се твърди, че решението на ОС за приемане на отчетния доклад за дейността на кооперацията също е нищожно, тъй като при вземането му са участвали 87 лица, които не са член-кооператори, поради нищожността на решението за приемането им като такива.

На трето място се твърди, че решението за избор на Г. Ц. Г. за председател на кооперацията също е нищожно, тъй като към момента на избора му не е бил член-кооператор, поради нищожността на решението по първата точка от дневния ред, поради което не е отговарял на изискванията на чл.26, ал.1 ЗК. Навеждат се доводи, че при вземането на решението са участвали 58 лица, които не са били член-кооператори, поради нищожността на решението по първата точка. Ищецът счита, че изобщо липсва взето решение за избор на председател на кооперацията, тъй като не е избран с необходимия кворум.

На четвърто място се твърди, че решението за избор на членове на УС и КС е нищожно, тъй като част от избраните лица към момента на избора им не са били член-кооператори, поради нищожността на решението по първата точка от дневния ред, при избора им са участвали лица, които не са били член-кооператори, и липсва взето решение, тъй като не е бил налице необходимия кворум.

Допълнително се навеждат доводи за нищожност на всички решения на ОС и на още едно основание – липса на предвидената в закона форма, тъй като протоколът е воден от лице, което не е било член-кооператор поради нищожността на решението по първата точка от дневния ред.

Прави се искане за прогласяване нищожността на всички решения, взети от ОС на ответната кооперация, проведено на 02.02.2020 г., както и искане за присъждане на направените деловодни разноски.

2

С молба от 25.10.2021 г. ищецът К. С. А. обосновава правния си интерес от предявяване на установителния иск за нищожност на решенията на ОС с нарушените си права на член-кооператор в ТПЗК „***”, гр.***. Посочва, че въз основа на взетите решения по т.3 и т.4 от дневния ред е извършено вписване на нов председател и нови членове на УС и КС, във връзка с което иска да бъде установено несъществуване на вписаните обстоятелства с рег.№ 20211014162102.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Трудово производителна земеделска кооперация „***”, ЕИК ***, представлявана от председателя Г. Ц. Г., чрез пълномощника адв.Т.Д..

В отговора се изразява становище за недопустимост на предявения иск.

Развиват се съображения, че пътят за защита на ищеца К. С. А. е бил чрез специалния иск по чл.58 ЗК, но преклузивният срок за предявяването му е изтекъл, поради което с предявяването на безсрочния иск за прогласяване нищожност на решенията на ОС се цели да се заобиколи ЗК и да се злоупотреби с право.

В условията на евентуалност се изразява и становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че съществува протокол от заседание на УС, проведено на 14.01.2020 г., на което е взето решение за свикване на ОС. Признава се обстоятелството, че този протокол не е представен със заявлението за вписване в ТРРЮЛНЦ, но се изтъква, че такова законово изискване не е налице и че този факт не означава, че такъв протокол не съществува. Ответникът счита, че решението на УС е взето с необходимия кворум, тъй като на заседанието са присъствали всички негови членове към този момент. Намира за неоснователни твърденията в исковата молба, че поради настъпилата смърт на трима от членовете на УС, останалите нямат кворум от 2/3 и не могат да вземат решения. Посочва, че в протокола членовете на КС са посочени само като присъстващи и са се подписали само със съвещателен глас. Твърди, че на същата дата е съставен и още един протокол, който е подписан от членовете на УС и КС под единодушно решение с идентично съдържание за свикване на ОС, но за редовен следва да се счита протокола, в който членовете на УС са взели самостоятелно решение. Ответникът изтъква, че изложените от ищеца съображения във връзка с взетото решение за свикване на ОС касаят законосъобразността на същото, но не и неговата нищожност, поради което биха могли да се разглеждат единствено в производство по чл.58 ЗК. В подкрепа на това становище се позовава на разграничителните критерии, дадени в ТР № 1 от 06.12.2002 г. по тълк.д.№ 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. В тази връзка заявява, че правната квалификация на иска следва да бъде дадена не с оглед декларирането на понятието нищожност от страна на ищеца, а с оглед заявените от него фактически и правни доводи, поради което правното основание на иска е по чл.58 ЗК и делото следва да бъде прекратено и изпратено на районния съд.

Според ответника, решението на ОС за приемане на нови членкооператори не е нищожно, тъй като независимо, че в ЗК и в устава не е предвиден мълчалив отказ, то на практика такъв е налице в случая и мнозинството от присъстващите на ОС е взело решение да се произнесе по този отказ. В отговора се навеждат доводи, че съгласно чл.10, ал.3 от Устава именно ОС е компетентният орган да приеме окончателно нов член на 3 кооперацията, поради което наведените доводи за нищожност на това решение са неоснователни. Освен това се посочва, че в тази част исковата молба е процесуално недопустима, тъй като приемането на нови членкооператори не подлежи на вписване в ТРРЮЛНЦ, поради което ищецът няма правен интерес да предявява иск по чл.365, т.3 ГПК за установяване нищожност на вписването на това обстоятелство.

По отношение на претенцията за прогласяване нищожност на решенията за избор на нов председател и на нови членове на УС и КС, се посочва, че твърденията на ищеца касаят единствено нарушения в процедурата по гласуването, което е свързано със законосъобразното провеждане на избора и е недопустимо същото да бъде проверявано извън сроковете и условията на чл.58 ЗК. В подкрепа на това свое становище ответникът се позовава на практика на ВКС. По същите съображения ответникът намира, че не е налице и основание за нищожност на решенията на ОС, поради липса на предвидената форма за протокола.

В обобщение ответникът сочи, че предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес и липса на изложени фактически съображения, които да обосновават нищожност на взетите решения и вписаните обстоятелства в ТР. Счита, че е налице несъответствие между петитума на иска и фактическите основания, както и че ищецът очевидно цели да установи незаконосъобразност на взетите решения, заявявайки нищожност, след като е пропуснал законоустановения срок и реда по специалния закон. Моли за прекратяване на производството по делото и присъждане на деловодните разноски.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК е подадена допълнителна искова молба от ищеца К. С. А., в която поддържа, че предявява искова претенция за установяване нищожността на взетите на 02.02.2020 г. решения от ОС на ответната кооперация и установяване несъществуването на членствено правоотношение между кооперацията и приетите 87 нови член-кооператори и на мандатното правоотношение между ответника и избраните председател, членове на УС и членове на КС. Заявява отново, че за него, в качеството му на член-кооператор, е налице правен интерес от установяване несъществуването на тези правоотношения. Навежда доводи, че разглеждането на иска следва да бъде извършено по реда на Глава 32 от ГПК.

Оспорва твърденията на ответника, че е налице злоупотреба с право, и поддържа, че решенията на ОС са нищожни.

Посочва, че решението за приемането на 87 нови член-кооператори е нищожно, тъй като е взето от ОС извън неговата компетентност. Отново навежда доводи, че в ЗК и устава не е уредена хипотеза на мълчалив отказ, поради което ОС не може да приеме съществуването на такъв и да създава допълнителни правила извън установения за това ред. Изтъква, че УС не е могъл да се произнесе по подадените молби за членство, поради липсата на кворум, че не е формирана воля и е налице липсващо /невзето/ решение, а не мълчалив отказ. Счита за неправилно становището на ответника, че ОС има право да приема нови член-кооператори самостоятелно, без да е налице предходно решение на УС за тяхното приемане или отхвърляне. Позовава се на ЗК и устава, според които УС приема или отхвърля кандидатите за членове, а след това ОС утвърждава или отменя взетото решение от УС, като отмяната може да бъде направена само ако ОС е сезирано надлежно с жалба 4 от отхвърлените кандидати. Счита, че в конкретния случай ОС не е било сезирано от тези 81 лица, по отношение на които е приело, че е налице мълчалив отказ, а по отношение на останалите 6 лица не е имало право да ги приема като член-кооператори, след като преди това е отказало да утвърди приемането им от УС.