Определение № 3582 от 17.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3582 гр. София, 17.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20238002101020 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. И. Б. и М. И. М. против решение № 1506 от 30.11.2022 г. по гр.д.№ 2061/2022 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 260254/12.04.2022г., постановено по гр.д.№ 10839/2017 РСПловдив, в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която е отхвърлен по отношение на двете касаторки предявен от тях иск за делба и е допусната делба на същия имот - дворно място, цялото застроено и незастроено, с площ от 1170 кв.м., представляващо УПИ *** от кв. ***по регулационния план на [населено място], [община], област П., одобрен със Заповед № 232/1988 г., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 68 кв.м. и паянтова стопанска дървена постройка, с предназначение за склад, със застроена площ от 24 кв.м. между останалите съделители И. Б. З. с квота 2/4 ид.ч., И. С. Х. и Ц. С. Г., последните две с квота по 1/4 ид.ч. Искът за делба е отхвърлен и по отношение на Е. Р. К. и Д. Р. Б., които не обжалват решението. Решението на РС е потвърдено в частта, с която на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт № 165, том І, рег. № 5269, дело № 123/29.06.2015 г. на нотариус С. К.–Н., издаден по обстоятелствена проверка за признаване, че касаторките и праводателката им са собственици на общо 7/8 ид.ч. от допуснатия до делба имот.

В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост на решението в частта, с която е допусната делба поради това, че съдът е допуснал извършване на съдебна делба между трима съделители, които изрично са заявили, че не желаят делба. Недопустимост на решението се твърди и в частта по чл. 537, ал.2 ГПК, тъй като съделителите с признати собственически права по този акт /касаторките/ не са предявявали иск за собственост, а 1 искът по чл.537 от ГПК не може да съществува самостоятелно. Касаторките са навели оплакване за неправилност и необоснованост, защото съдът не е възприел доводът им, че процесният имот е останал в наследство от И. Г. К., че след прехвърлянето на имота през 1984 г., договорът е развален и той и съпругата му са останали във владение на имота.

Считат, че И. З. не притежава право на собственост тъй като не наследява бившия си съпруг С. К., с когото са се развели. Оспорват извода на въззивният съд, че не са доказали придобиване по давност предвид доказаното записванията в разписни книги, декларации пред общинските служби. Подържат и довод, че договорът за издръжка и гледане в полза на брат им С. К. е бил с различен предмет от този, предмет на иска за делба, че правото на ползване е било запазено върху друг имот,различен от процесния, поради което няма пречка за придобиването му по давност.

Не е подадено отделно изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК, а в част от касационната жалба се подържа противоречие с решения на ВКС - основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като в края са формулирани пет въпроса, по които явно се твърди основанието по чл. 280, ал-.1 т.3 ГПК, както следва: 1.допустимо ли е да се учреди, респективно запази право на ползване по чл. 56 ЗС върх, сграда, за която няма титул за собственост, няма издадено разрешение за строеж и не е отразена в ПУП? 2. Допустимо ли е вещен ползвател да придобие по давностно владение имота, който ползва, като манифестира владението си пред собственика на имота, да го придобие, да свои за себе си и какви действия обективират подобно намерение? 3.Достатъчно ли е само с гласни доказателства да се установи изтекла в полза на владелеца придобивна давност спрямо имот, или същите следва да кореспондират и с писмените такива, като бъде извършена съвкупна преценка и се следват правилата на логиката относно това дали е упражнена фактическа власт върху имота и демонстрирано ли е намерение за своене пред собственика и трети лица? Кои действия са израз и обективират намерение да се свои и владее имота - манифестиране пред трети лица на действия като поддържане, ползване, деклариране, плащане на данъци и други разноски, обработка и строителство представляват ли такива действия, показващи намерение да се владее и придобие имот? 4. Допустимо ли е лице да придобие собственост върху сграда по давностно владение, която е построило в част от дворно място /парцел/ придадена по регулация към имота, но не са уредени сметките по регулация и собственикъ на имота, към който се придава не се е снабдило с нот. акт за собственост по регулация или за така построената сграда следва да се считат приложима презумпцията на чл. 92 ЗС в случай, че на лицето, което е построило сградата не е учредено право на строеж? 5.Следва ли да се допусне делба на недвижим имот между лица, които са били конституирани като ответници по иск за делба, предявен от други лица, които с отговора на исковата молба са заявили, че не искат да бъде извършена делба на имота и не са предявили иск по чл. 34 ЗС?

Ответниците по касация И. Б. З., И. С. Х. и Ц. С. Г. оспорват касационната жалба и допускането до касация, тъй като решението не е постановено в противоречие с цитираната съдебна практика, а формулираните въпроси са неотносими. По същество считат решението правилно, защото процесният имот е бил продаден на техния наследодател възмездно докато е бил в брак с И., станал е СИО и след развода имота е станал съсобствен между 2 бившите съпрузи. Оспорват възражението за придобивна давност.

Ответниците Е. Р. К. и Д. Р. Б. вземат становище да се допусне касационно обжалване и да се уважи касационната жалба.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

За да потвърди решението на РС, въззивната инстанция е приела за установено от фактическа и правна страна следното:

С н.а. №13, т.ІІІ/1957г. И. Г. К. е признат за собственик на дворно място от 900 кв.м., [населено място], съставляващо имот пл.№ ***, парцел ***, кв. ***по плана на селото, който е идентичен с УПИ *** от кв. ***по действащият регулационния план на селото, одобрен 1988 г., по който не са отразени придаваеми по регулация места. В имота е заснета двуетажна масивна жилищна сграда, за която в общината няма открити книжа и стопанска постройка. От показанията на свидетелите И. М. се установява, че къщата е строена от И. К. около 1958-1959 г., а св.К. К. дава показания, че С. е построил къщата. Възивният съд е приел, че показанията на свидетелите относно това кой е строил къщата са противоречиви, взаимно изключващи се и не могат да бъдат кредитирани, поради което е прието, че сградата, като построена без учредено право на строеж, се явява приращение към земята и следва собствеността й.

И. Г. К. е починал 02.02.1999г. и е оставил за свои наследници съпруга С. С. К., починала на 08.10.2015г. дъщерите си Й. Б. и М. М. и сина си С. И. К., починал на 25.06.2003г., наследен от ответниците И. Х. и Ц. Г./. С н.а.№185, т.I, от 03.02.1984 г. И. и С. К. продават на сина си С. К. недвижим имот, съставляващ дворно място от 900 кв.м., парцел ***, имот пл.№***, кв.***, по плана на [населено място] трап, ведно с построената в дворното място масивна едноетажна жилищна сграда на около 70 кв.м., срещу задължение за издръжка и гледане, като продавачите си запазват правото на ползване до края на живота. Купувачът се е намирал в брак с И. З., сключен на 30.04.1972 г., прекратен с развод на 16.04.1990 г., поради което имота е станал СИО, прекратена с развода при равни права.

Има данни за образувано гр.д.№801/1988г. пред Пловдивски РС по чл. 87, ал.3 ЗЗД, по което касаторките са твърдели, че е развален алеаторния договор от 1984 г., но не са представили съдебно решение в този смисъл. От изпратените справки от архива на съда и Службата за вписване се установява, че делото е унищожено поради изтичане на срока за съхраняване, няма данни за постановено решение и за вписване или отбелязване на такова в Службата за вписване. Затова въззивният съд е приел, че не е доказано твърдението за разваляне на договора за издръжка и гледане. Поради липса на влязъл в сила съдебен акт, с която да е уважен иска по чл.87, ал.3 ЗЗД, е прието, че договора не е развален и от него са възникнали и не са прекратени вещни права за преобретателите. Действията

Обсъдено е възражението на касаторките, че предмет на прехвърляне през 1984 г. е бил 3 имот, който е различен от процесния – с по-малка площ и сградата с едноетажна. Предвид установеното, че по плана от 1957г. имотът е бил заснет с по-малка площ от площта на имота по плана от 1988г. и това, че не е установено допълнително придобиване на някакво основание, съдът е приел, че последващите промени в имота са станали в полза и за сметка на собственика към момента на извършването им, т.е. тъй като имота е с по-голяма площ към 1988 г., когато собственик е бил С. К., то той е собственик на целия имот във вида му, заснет по този план, а сградата е приращение към земята и следва собствеността върху нея, доколкото не се установява друго - да е издавано строително разрешение на името на конкретен собственик или да е учредявано право на строеж или кой точно и на какво основание е строил втори етаж. Съдът е обобщил, че с прехвърлянето на дворното място се приема, че продавачът прехвърля и приращенията върху терена, респ. и всичко построено върху него. Затова е прието за недоказано твърдението на касаторите-ищци, че наследодателите им И. и С. са си запазили собствеността върху етаж от къщата и реална част от дворното място.

С н.а. № № 165, т.I, д.123/2015 на нотариус Ст. К.-Н. са признати за собственици на основание наследство и давност С. К. на 5/8 ид.ч., Й. Б. и М. М. – на по 1/8 ид.ч. от процесния имот – дворно място, двуетажна сграда и стопанска сграда. Й. Б. е била в брак с Р. Б., починал в хода на производството, заместен освен от съпругата си и от наследниците си Е. К. и Д. Б.. М. М. е била вдовица към момента на издаване на този констативния нот. акт. С н.а. № 166, т.I, д.124/2015г., С. К. дарява Й. Б. и М. М. 5/8 ид.ч. ид.ч. от процесния имот.

Съдът е приел, че не е доказано възражението на ищците-касаторки за придобивна давност за периода след 1989 г. и изводите на нотариуса са неправилни. По делото е установено, че в разписната книга към обезсиления план от 1957г., имот ***е записан И. К. с посочен нот. акт от 1957г. На негово име е записан имот пл. № ***и по плана от 1988 г. В подадена от С.

К. данъчна декларация 26.02.1998г., действала като пълномощник и на съпруга си, имота е деклариран на името на нея и съпруга й и е записан н.а. от 1957 г. През 2001 г., след смъртта на съпруга си, С. К. декларира същия имот като съсобствен между нея и трите й деца – С., Й. и М., при квоти 5/8 за нея и по 1/8 за децата й. През 2013г. ответницата Ц. Г. подава декларация за процесния имот, описвайки го като съсобствен между нея, И. С., М. М., Й. Б. и С. К., при квоти – 1/16 за нея и сестра й И., по 1/8 за лелите й Й. и М. и 5/8 за баба й С..

След смъртта на С. К. на 08.10.2015 г., в декларация от същата година, Й. Б. описва като собственици на процесния имот себе си, сестра си М. и племенниците й И. и Ц.. При квоти по 7/16 за нея и сестра й и по 1/16 за племенниците й.

Според показанията на св.И. М., съсед на имота къщата на родителите на Й. е строена по времето, когато и неговите родители са строили своята къща – около 1958-59г., строена е от родителите на Й.. Не знае на кого е имота. В момента живяла внучката, не уточнява коя, но от много време не я е виждал. Свидетелят не знае дали И. и С. са прехвърляли къщата на някого. Докато били живи, те си живеели в нея. Свидетелят К., кум на С. и И. и съсед дава показания, че в имота имало стара къща, а новата практически я построил С.. Уточнява обаче, че от 10 години бил в Гърция и не знае какво е ставало в имота.