Решение № 152 от 21.03.2024, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Габрово, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20234210101360 по описа за 2023 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е искова молба предявена от „Йеттел България” ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“/, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу С. М.

Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 8, вх. Б, ет. 3, ап. 5.

Ищецът в искова молба твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата 155.29 лева - главница, представляваща стойност на потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и абонаментни такси и неустойки по сключени между ищеца и ответника договор за мобилни услуги от 09.06.2020 г. с предпочетен номер 359899955015 и договор за мобилни услуги от 02.02.2021 г. с предпочетен номер 359897233396, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. По предявеното заявление било образувано частно гр. дело № 851/2023 год. по описа на ГРС и била издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания, за които суми е издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ищецът излага, че между него и ответника С. М. Й., ЕГН ********** са съществували и валидно е действали договори за мобилни услуги, въз основа на които на ответника са предоставяни далекосъобщителни услуги за посочените мобилни номера срещу месечна абонаментна такса, съгласно съответния уговорен абонаментен план, съответно му било предоставено устройство Alcatel 20.03 Blue на преференциална цена. Твърди, че ответникът не е изплатил в срок задълженията си за месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги, което обусловило правото на мобилния оператор едностранно предсрочно да прекрати договорите с ответника и да начисли неустойка в размер три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси, както и неустойка за предоставено устройство с отстъпка 1 от стандартната цена.

В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че уговорената неустоечна клауза е неравноправна, на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП и поради това нищожна.

Счита, че за ищеца липсва предвидена възможност едностранно да прекратява договора по вина на потребителя.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Видно от договор за мобилни услуги от 09.06.2020 г., сключен между „Теленор България“ ЕАД и ответника С. М. Й., страните постигнали съгласие операторът да предоставя услуги чрез своята обществена мобилна наземна мрежа за телефонен номер ***, които ответникът да заплаща, съгласно избрания от абоната тарифен план, с промоционална месечна абонаментна такса за срока на договора 12.99 лева, съответно със стандартна месечна абонаментна такса 15.99 лева. Страните се съгласили срокът на договора да е 24 месеца, а именно до 09.06.2022 г..

Видно от договор за мобилни услуги от 02.02.2021 г., сключен между „Теленор България“ ЕАД и ответника С. М. Й., страните постигнали съгласие операторът да предоставя услуги чрез своята обществена мобилна наземна мрежа за телефонен номер ***, които ответникът да заплаща, съгласно избрания от абоната тарифен план, с месечна абонаментна такса 11.99 лева. Страните се съгласили срокът на договора да е 24 месеца, а именно до 02.02.2023 г..

Видно от договора ищецът, в качеството си на лизингодател предоставил на ответника лизингополучател устройство ALCATEL 20.03 Blue . В договора за мобилни услуги е уговорено, че цената в брой или обща лизингова цена на устройството е 9.99 лева, а стандартната цена на устройството в брой без абонамент е 59.90 лева, или отстъпката от стандартната цена се равнява на 49.91 лева.

Във всеки от сключените договори за далекосъобщителни услуги е уговорено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор ипи други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване:

(а) неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. Месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойка, е най-високият според условията на плана. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти; и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл. Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действащата към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора. Не се спори между страните, че договорите са били прекратени едностранно от ищеца преди изтичането на срока им поради неплащане в срок на потребените от ответника мобилни услуги и абонаментни такси.

Не се спори в отношенията между страните, че в резултат на предсрочното 2 прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги ответникът начислил на ищеца сума в общ размер на 114.21 лева, представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги, както следва сумата 54.27 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 09.06.2020 г. с предпочетен номер 359899955015, сумата 59.94 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 02.02.2021 г. с предпочетен номер 359897233396, от които 29.97 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 29.97 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство ALCATEL 20.03 Blue, с отстъпка от стандартната цена.

Представени са и данъчни фактури, издадени от ищеца на ответника за отчетен период 05.06.2021 г. – 04.08.2021 г., като видно от съдържанието им същите имат за предмет разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги, месечни и еднократни такси (абонаменти, допълнителни пакети и лизингови вноски). Към всяка от фактурите има приложено извлечение – детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Представена е и крайна данъчна фактура № 7326253061/05.10.2021 г., издадена от ищеца на обща стойност 155.29 лева, с падеж на плащане 20.10.2021 г., от която се установява, че на ответника са начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 114.21 лева, като са налице и останали неизплатени задължения на потребителя за предходния период, възлизащи на стойност 41.08 лева с вкл. ДДС.

В Общите условия на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги е предвидено, че когато потребител, с вече сключен и действащ индивидуален договор, сключи нов индивидуален договор, всички използвани от него услуги преминават на обща сметка и се заплащат по една фактура – т. 18. Съответно т. 23, б. „б” и „в” от Общите условия предвиждат абонатите да заплащат месечния абонамент, който се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет, и месечна цена за ползвани услуги, представляваща сумата от стойността на всички услуги, ползвани от потребителя през дадения месец. В т. 26 и т. 27 от Общите условия е предвидено при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги да се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. Плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан в нея, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. В случай, че сумата по фактурата не е заплатена в срок, Теленор има право да ограничи и/или спре достъпа на потребителя до услуга/услугите, с изключение на достъпа до услугите за спешни повиквания, до заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 19б, б. „в” от Общите условия Теленор има право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно съгласно Общите условия.

От приложеното за послужване частно гр. дело № 851/2023 год. по описа на РС Габрово, се установява, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като издадената на 28.07.2023 г. заповед по чл. 410 ГПК е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Други доказателства от значение за правния спор не са представени.

По отношение на установителните искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

3

Предявени са установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 21.54 лева - месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 09.06.2020 г. с предпочетен номер 359899955015, сума в размер на 19.54 лева - месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 02.02.2021 г. с предпочетен номер 359897233396.

Основателността на предявените, при условията на обективно кумулативно съединяване, искове за установяване задължението на С. М. Й. да заплати стойността на месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги на обща стойност 41.08 лева, се обуславя от предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължение за заплащане на определена парична сума, настъпил падеж на това задължение и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице.

На основание чл. 154, ал.1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи положителните факти, представляващи елементи от правопораждащия претенцията му за реално изпълнение на конкретното облигационно задължение, фактически състав. Неизпълнението на валидно възникнало задължение е по същността си отрицателен факт, за доказването на който е достатъчно твърдението на претендиращия реално изпълнение. Задълженото лице носи доказателствената тежест да установи факта на изпълнение на договорното си задължение, като при липсата на ангажирани доказателства в този смисъл, съдът следва да приеме твърдяното неизпълнение за доказано.

За установяване на възникнало валидно правоотношение между страните следва да бъдат представени доказателства за правопораждащия го факт, страните и неговото съдържание. Представените договор за мобилни услуги от 09.06.2020 г. с предпочетен номер 359899955015, съответно договор за мобилни услуги от 02.02.2021 г. с предпочетен номер 359897233396 съставляват и установяват юридическия факт, породил облигационни правоотношения между страните, които са срочни и валидни за срок до 09.06.2022 г., съответно 02.02.2023 г.. В този смисъл за периода: 05.06.2021 г. – 04.08.2021 г., отразен във фактурите страните са били обвързани от облигационно правоотношение за всеки от двата номера.

Разпечатката съдържа 29 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/227f2a45-4914-4043-ba70-2fc9a39c24bc