Решение № 385 от 31.05.2019, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Гражданско дело 578/2019
- Вид
- Решение № 385
- Подписан
- 31.05.2019
- В сила
- 01.10.2019
- Състав
- МИРОСЛАВ РУМЕНОВ САНЕВСКИ
Други актове по делото
- Разпореждане № 807 от 19.03.2019 · МИРОСЛАВ РУМЕНОВ САНЕВСКИ
- Определение № 659 от 03.05.2019 · МИРОСЛАВ РУМЕНОВ САНЕВСКИ
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.242, ал.1, предл. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл.69, ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 53 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.3 · Семеен кодекс
- чл.150 · Семеен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
31.05.2019
Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
29.05.
2019 на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Деа Маркова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от гражданско
578
2019 дело № по описа за година.
А.Н.В., ЕГН: **********, непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своята майка Б.В.К., ЕГН: **********, е предявил срещу Н.С.В., ЕГН ********** иск с правно основание чл.150 СК във вр. с чл.143, ал.2 от СК за увеличаване размера на присъдената в негова полза издръжка от 60.00 лв. на 200.00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба /19.03.2019г./ до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
Ищецът поддържа, че ответникът е негов баща и бивш съпруг на неговата майка и законен представител Б.В.К., като бракът между двамата е прекратен с решение № 389 от 08.07.2008г., постановено по гр.д.№ 164/2008г. по описа на РС-Дупница. Със същото решение упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака, малолетно тогава, дете А.Н.В., било предоставено на майката, като бил определен режим на лични отношения с бащата, било определено местоживеенето им при майката, а също така бил осъден ответникът да заплаща месечна издръжка на малолетния си син в размер на 60.00 лв. месечно. Ищецът сочи, че от определянето на издръжката са изминали повече от десет години, през които обстоятелствата значително са се променили и нуждите му са нараснали, поради което тези средства са крайно недостатъчни за издръжката му. Необходими са му повече средства за храна, облекло, обувки, за учебни и извънучебни занимания, джобни пари и т.н. същият е ученик в ІХ-ти клас, а също така посещава и частни уроци по български език и математика. Майката на ищеца има и друго дете-Владимира Дениславова Шаркова, родена на ***г., за което също трябва да се грижи. От друга страна, ответникът работи и следва да участва с необходимите средства в издръжката на сина си.
С оглед на изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 150 от СК да измени определения размер на издръжка, който ответникът е осъден да й заплаща с решение № 389 от 08.07.2008г., постановено по гр.д.№ 164/2008г. по описа на РС-Дупница, от 60.00лв. на 200.00 лв. месечно.
В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявеният иск по размер. Ответникът счита, че не следва да заплаща издръжка в размер, по-висок от минимално установения за страната, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, размер от 140.00 лв. месечно. Твърди, че винаги е заплащал половината от разходите, свързани с посещаваните от ищеца части уроци и закупуваните от майката дрехи и обувки, както и че всеки месец плаща по 100.00 лв. издръжка на ищеца, чрез неговата майка Б.К.. Освен това твърди, че по време на личните му контакти с ищеца, той плаща всички разходи за храна и му дава по пет лева дневно джобни пари. Ответникът сочи, че също има друго семейство и също се грижи за малко дете-Н.Н.В., роден на ***г. Твърди, че майката на ищеца получава доход в размер на минимум 1100 лв. месечно, както и месечните помощи за отглеждане на детето. Твърди, също така, че е работил до месец декември 2018г. на намалено работно време, със заплата 255.00 лв. месечно, а от 24.11.2018г. получава парично обезщетение за безработица в размер на 13.34 лв. дневно.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а се доказва и от събраните по делото писмени доказателства: удостоверение за раждане на А.Н.В., препис от Решение № 389 от 08.07.2008г. по гр.д.№ 164/2008г. по описа на РС-Дупница (влязло в сила на 25.07.2008г.), че ищецът е низходящ по рождение от първа степен сродник на ответника, както и че, по сила на посоченото съдебно решение, бащата е осъден да изплаща месечна издръжка на малолетното си към онзи момент дете, в размер на по 60.00 лв. месечно.
Видно от удостоверение с изх. № 0557/13.03.2019г., издадено от СУ „Св. Паисий Хилендарски“, гр. Дупница, А.Н.В. е редовен ученик в 9-ти клас през учебната 2018/2019г. и продължава да учи.
Видно от удостоверение с изх. № 45/13.03.2019г., издадено от „БАЛКАНФАРМА ДУПНИЦА“ АД, ЕИК *********, гр. Дупница, Б.В.К. работи в дружеството по безсрочно трудово правоотношение на длъжност „Лаборант“, като в последните седем месеца е получила брутно трудово възнаграждение в размер на общо 6 935.59 лв.
Последното получено от нея БТВ (за м. февруари 2019г.) е в размер на 1131.70 лв. Видно от удостоверение № 009-00061748/15.03.2019г., през периода от 01.03.2018г. до 01.03.2019г. Б.В.К. е получавала обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53 от КСО в размер на общо 2839.69 лв. за периода.
Видно от удостоверение за раждане №
**********, изд. от общ. Дупница, Б.В.К. е майка на малолетната Владимира Дениславова Шаркова, ЕГН: **********.
Видно от удостоверение за раждане № **********, изд. от общ. Дупница, Н.С.В. е баща на малолетния Н.Н.В., ЕГН: **********.
По делото е прието като доказателство и удостоверение с изх. № 5/24.11.2018г., издадено от ЕТ „Сашо В.“***, в което е посочено, че Н.С.В., за периода от 11.12.2017г. до 23.11.2018г. е работил към ЕТ като шофьор на такси и за този период е получил БТВ в размер на общо 1561.37 лв., като последното му БТВ за м. ноември 2018г. е в размер на 0.00 лв. Видно от разпореждане № 092-00-173-2/23.04.2019г., издадено от НОИ, ТП-гр. Кюстенидил, на Н.С.В. е определен размер на парично обезщетение за безработица в размер на 13.34 лв. дневно, считано от 24.11.2018г.
По делото е приет социален доклад вх. № 7281/27.05.2019г., изготвен от АСП – ДСП – Дупница, в който е посочено, че от 2008г. до сега основни грижи за ищеца се полагат от майката. Налице е необходимата отзивчивост за нуждите на детето от нейна страна. Майката е осигурила сигурна и безопасна среда за отглеждането му.
Живеят в тристаен апартамент, където са осигурени са всички необходими условия.
А.Н.В. е ученик в 9-ти клас на СУ "Паисий Хилендарски" - гр. Дупница.
По данни на майката, бащата е изплащал редовно издръжка по устно споразумение между тях, в размер на 100.00 лв. месечно от началото на 2017г. А. посещава курсове по български език и математика, за които таксата на час е в размер на 10.00 лв. или общо 80.00 лв. месечно, но понякога се налага да ходи и допълнително. Наред с тези разходи, са необходими ежедневно дневни пари за училище и други разходи, не по-малко от 10,00 лв. на ден. Майката работи в „Балканфарма – Дупница“ АД и получава възнаграждение в размер на около 1130,00 лв. Бащата е безработен.
Получава обезщетение в размер на 257.00 лв. за 10 месеца, считано ноември 2018г. По данни на бащата, той заплаща на майката половината от стойността на всичко, което се купува за детето.
Събрани са в хода на съдебното дирене гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Денислав Антонов Шарков-съжителстващ на семейни начала с майката на ищеца и Маргарита Стойчева Велева-майка на ответника, които съдът, съгласно разпоредбата на чл.172 от ГПК, прецени с оглед тяхната заинтересованост от изхода на делото.
Свидетелят Денислав
Шарков дава показания, че живее на семейни начала с майката на ищеца от началото на 2016г. Имат общо дете на две години и половина, а с тях живее и ищецът. Сочи, че почти ежемесечно купуват нови дрехи и обувки на ищеца, понеже той расте много бързо; отделно от ежедневните разходи за джобни пари, дават по около 80.00 лв. месечно за частни уроци по български език и математика. Бащата на ищеца от около година и половина дава по 100.00 лв. месечна издръжка за сина си, по споразумение с майката, а преди това е давал по 60.00 лв. месечно по съдебното решение. Извън тези пари, бащата много рядко дава средства за детето, при това с много уговорки. Ищецът и баща му не се виждат често, детето предпочита да ходи повече при баба си по бащина линия. Свидетелят споделя, че ответникът работи без трудов договор в автосервиз, като колеги са му споделяли, че си ремонтират автомобилите при него. Когато с майката на ищеца са били в добри отношения, ответникът й е споделял, че има автосервиз и реализира добри доходи. Отделно от това, свидетелят знае, че ответникът има таксиметров автомобил, който управлява на смени с още двама шофьори.
Свидетелката
Маргарита Велева дава показания, че синът й (ответника), освен уговорената с майката издръжка от 100.00 лв. месечно, подпомага със всякакви средства сина си. От момента, в който ответникът останал без работа, след смъртта на баща си, свидетелката поема издръжката на детето. Споделя, че ответникът винаги е давал на майката половината от стойността на всичко, което се купува за детето. Сочи, че почти всяка събота и неделя ищецът прекарва при баща си и при нея, а през лятото на 2018г. е прекарал почти два месеца и половина при тях. Бащата и свидетелката участват и в заплащането на частните уроци, които ищецът посещава.
Споделя, че синът й живее на семейни начала с друга жена и имат малко дете, родено на ***г. Отрича синът й към момента да работи като автомонтьор и шофьор на такси. Сочи, че в момента е безработен, а преди това е работил като таксиметров шофьор във фирмата на покойния й съпруг. Работил е и в автосервиз, но в момента не работи.
При тази установеност на фактите съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно даденото в чл.143, ал.3 СК разрешение родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Т.е. правото на получаване на издръжката в тази хипотеза е безусловно, доколкото същото не е предпоставено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството “ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този см. т.2 от ПП №5 от 16.11.1970г. на ВС/. Същевременно в разпоредбата на чл.150 СК е установена възможността за последващо изменение размера на първоначално определената издръжка при изменение на обстоятелствата.
В тази връзка за успешното провеждане на предявен по реда на чл.150 във вр. с чл.143, ал.2 СК иск в тежест на ищеца е, съобразно правилата на чл.154, ал.1 ГПК, при условията на пълно доказване да установи, че се явява правоимащо да получи издръжка лице, обстоятелството, че ответникът е негов родител /по рождение или по силата на осиновяване/, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на ответника да престира същия, както и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка, изразяващо се в нарастване на нуждите или увеличаване на материалните възможности на задължения родител.
В разглеждания случай, ангажираните по делото писмени доказателства установяват по безспорен начин, че ищецът не е навършил пълнолетие, че същият се явява по рождение низходящ от първа степен сродник на ответника, както и че понастоящем последният е задължен да му заплаща месечна издръжка в размер на 60.00 лв., а по уговорка с майката на ищеца, реално му заплаща по 100.00 лв. месечно.
Съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства обосновава извода, че за времето от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е определен размерът на първоначалната издръжка до датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция /28.05.2019г./ е настъпило изменение на обстоятелствата, доколкото детето неминуемо е пораснало и в тази връзка са се увеличили и потребностите му от средства за храна и облекло, както и типичните за възрастта му (15г.) нужди, свързани най-вече с навлизането му в пубертета, който период от живота е известно, че е свързан с бурно физическо и психическо развитие и специфични нужди (от повече дрехи, обувки, храна, козметика и т.н.). Установява се също така, че ищецът е вече ученик в гимназиален курс на обучение, което несъмнено е свързано с по-високи разходи. Същият посещава и частни уроци по български език и математика, за които се заплащат около 80.00 лв. месечно, ежедневно са му необходими джобни пари. За изминалия период от повече от десет години безспорно са се изменили съществено и социално-икономически условия в страната, с оглед на инфлационните процеси, а също така значително е увеличен и размерът на минималната работна заплата, който служи за минимална база при определяне на издръжката на децата. Считано от м. януари 2019г., размерът на МРЗ е 560.00 лв. Видно от представеното удостоверение за доходи, майката на ищеца получава трудово възнаграждение в размер, близък до средната работна заплата за страната, като тя полага грижи и за друго малолетно дете.
Разпечатката съдържа 52 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/227ec0d3-a050-4855-af12-0cba23fadc05