Решение № 1004 от 11.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1004 гр. София, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С.Д.Д при участието на секретаря Д.П като разгледа докладваното от С.Д.Д Гражданско дело № 20211110157442 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „фирма срещу СВ. Г.

П., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 32034/2021г. на СРС, 40 състав, а именно: 1 051,80 BGN /хиляда петдесет и един лева и 80 стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2017г.-30.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.06.2021г. до изплащане на вземането, 168,31 BGN /сто шестдесет и осем лева и 31 стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 28.04.2021г., 32,12 BGN /тридесет и два лева и 12 стотинки/, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2018г.-30.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.06.2021г. до изплащане на вземането, и 5,12 BGN /пет лева и 12 стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до 28.04.2021г.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в гр. София, адрес, източен апартамент, аб. № 36228, топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху главните вземания.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

1

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок (тъй като е постъпил в ел. поща на СРС на 04.12.2021г.), с който оспорва предявените искове. Поддържа, че всички радиатори в имота са демонтирани, поради което не се ползва топлинна енергия в него. Евентуално прави възражение за погасяване на вземанията по давност или чрез извършено плащане. Оспорва и иска за лихва за забава, като твърди, че сметките не са публикувани на интернет страницата на дружеството.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач – фирма ЕООД изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото не е спорно, а и същото се установява от представения протокол за съдебна делба от 23.05.1986г., че ответникът е собственик на процесния имот, представляващ жилище на втория етаж от източната страна на жилищна сграда с адрес: адрес ******. От изслушаното и прието заключение по СТЕ се установява, че сградата, в която се намира имотът, е топлоснабдена. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.

В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Следва да се имат предвид, че в случая е налице и изричен договор между страните за продажба на топлинна енергия – л. 22-23.

С оглед изложеното, ответникът се намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество по договор за доставка на топлинна енергия и дължи заплащане на цената на потребената енергия.

От изслушаната съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира, тъй като я намира за обективно и компетентно дадена, се установява, че през процесния период в имота на ответника не е имало отоплителни тела, а само един водомер за топла вода. Посочено е, че за сезон 2017/2018г. и сезон 2019/2020г. топлата вода за битово горещо водоснабдяване е начислявана по реален отчет, а за сезон 2018/2019г. е начислявана на база брой потребители /1 лице/ по 140л/ден съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334/2007г. поради неосигурен достъп. Също така е начислявана и топлинна енергия, отдадена за сградната инсталация, изчислявана по формулата от т. 6.1.1. от приложението към наредбата. Топлинна енергия за отопление не е начислявана. Стойността 2 на общото количество потребена топлоенергия /за БГВ и сградна инсталация/ за процесния период възлиза на 1123,51лв.

При изслушването си в открито съдебно заседание, вещото лице по СТЕ потвърди, че за сезони 2017/2018г. и 2019/2020г. са извършени реални отчети на средствата за измерване и е отчетено потребление на топла вода. Но понеже за сезон 2018/2019г. поради неосигурен достъп е начислено количество на база, което надвишава реалния отчет за 2020г., е приспаднато реално потребеното количество за 2019/2020г. и бъдещото потребление също ще бъде приспадано, докато не се стигне до изравняване с количеството, начислено за 2018/2019г.

Съдът намира, че експертното заключение дава обоснован отговор на поставените задачи и съответства на останалите доказателства по делото.

Видно от представения от третото лице – помагач протокол /л. 82/, на 30.04.2019г. е поставено съобщение, че ще се извърши отчет в сградата с първа дата 11.05.2019г. и втора дата 17.05.2019г. На тези дати е извършено посещение на адреса за отчет на средствата за измерване, но за процесния имот / ап. 4/ не е осигурен достъп, като това е удостоверено с подписите на служител на „Техем“ и на представител на етажната собственост. Съгласно чл. 70, ал. 2 от Наредба № 16-336/2007г., всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл.

139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Същото задължение потребителят има и в чл. 12 от ОУ. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие - когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане. В случая приложение намира именно последната хипотеза, поради неосигурения достъп за сезон 2018/2019г. С оглед на това, правилно за този сезон количеството потребена топла вода е изчислено на база в съответствие с изискванията по Наредбата.

Съгласно правилата на ЗЕ потребителите в сгради – етажна собственост, дължат и стойност на топлинна енергия, отдадена за сградната инсталация, като с Решение от 05.12.2019г. на СЕС по съединени дела С-708/17 и С-725/17 е прието, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент и такава, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Ето защо, правилно на ответника е начислявана и топлинна енергия за сградна 3 инсталация, като количеството е разпределяно съобразно отопляемия обем на имота от 203 куб. м.

По изложените съображения, съдът приема, че посочените от вещото лице по СТЕ количество и стойност на потребено количество топлинна енергия за БГВ и сградна инсталация съответства на заложените нормативни правила. Общият размер на потребеното количество топлоенергия за процесния период възлиза на 1123,51лв.

Възражението на ответника, че в имота не се ползва топлинна енергия поради демонтиране на радиаторите, е неоснователно, тъй като по делото е установено, че топлинна енергия за отопление не е начислявана, а само за БГВ и сградна инсталация, поради което демонтирането на радиаторите е ирелевантно.

Ответникът е направил възражение за погасяване на вземанията за периода м.05.2017г.-07.06.2018г. по давност. Задълженията за заплащане цената на топлина енергия представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 07.06.2021г. Ето защо, всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 07.06.2018г., са погасени по давност.

За процесния период в отношенията между страните са приложими общите условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г., а не тези от 2014г., както неправилно твърди ответникът. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на цената на топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид това, погасени по давност се явяват вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2017г.-м.03.2018г., тъй като тяхната изискуемост е настъпила преди 07.06.2018г. Техният размер съобразно СТЕ възлиза на сумата от 126,33лв. В тази сума не е включена пропорционална част от изравнителната сметка за доплащане за сезон 2017/2018г., която е в общ размер от 49,84лв., тъй като според настоящия съдебен състав след края на отоплителния сезон при наличие на задължение за доплащане възниква ново вземане в полза на топлофикационното дружество, което има отделен и самостоятелен падеж съобразно общите условия.

Ответникът прави и възражение за погасяване на вземанията чрез извършено плащане. Съобразно експертното заключение по ССчЕ, което 4 съдът кредитира, се установява, че ответникът е извършил частично плащане в размер от 100лв. по общата фактура от 31.07.2018г., което е съобразено от ищцовото дружество, и частично плащане от 2,40лв. по общата фактура от 31.07.2019г., като това плащане също е отчетено. Също така е налице приспадане на сумата от 36,02лв. поради корекция в цената на топлоенергията. С извършеното на 15.08.2018г. плащане в общ размер от 142,13лв. само 2,40лв. са погасили задължения за процесния период, като видно от таблицата на стр. 3 от заключението остатъкът е послужил за погасяване на задължения за топлинна енергия /включително изравнителна сметка с обща фактура/ за предходен период и цена на дялово разпределение за периода м.08.2017г.-м.06.2018г., който също е извън процесния. Следва да се има предвид, че ответникът не е посочил точно кои задължения погасява с това плащане, поради което дружеството правилно е приложило правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД и е погасило най-старите. Видно от представената разписка на л. 51 и от експертното заключение, с извършеното на 11.08.2021г. плащане на сумата от 22,36лв. също са погасени задължения извън процесния период, а именно такива за м.05.2020г.-м.02.2021г. С оглед на това, тази сума също не е послужила за погасяване на процесните задължения. От това следва, че възражението на ответника за погасяване на вземанията чрез плащане е неоснователно.