Решение № 93 от 30.06.2025, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Административно наказателно дело 214/2025
- Вид
- Решение № 93
- Подписан
- 30.06.2025
- В сила
- 22.07.2025
- Състав
- Васил Венелинов Ставрев
Цитирани разпоредби
- чл. 28, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 123, ал.1,т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал.2, предл. първо · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 93 гр. Габрово, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Васил В. Ставрев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно наказателно дело № 20254210200214 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Подадена е жалба от П. С. Л., ЕГН: **********, от гр. Габрово, ул.
„**********” № 65, вх. „В”, ет.3, ап. 8 – чрез адв. Д. Р. - Николова от ГАК, против Наказателно постановление № 24-0892-000040/05.02.2024 година на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово, с което са и наложени следните административни наказания:
1/. “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал.2, предл. първо от ЗДвП за нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП;
2/. “Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал.1,т.1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание адв. Д. Р. - Николова моли за отмяна на атакуваното Наказателно постановление на преден план поради неясно и непълно текстово очертаване на изследваните нарушения. Отделно от това намира процесното деяние по чл. 123, ал.1,т.1 от ЗДвП за субективно несъставомерно поради липсата на знание у нейната доверителка за настъпило ПТП. На последно място и при заключение за доказаност на нарушенията моли за приложение на чл. 28, ал.1 от ЗАНН поради тяхната маловажност. Претендира и присъждане на направените разноски.
1
Административнонаказващият орган не изпраща свой представител.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от Заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, съгласно която Началника на сектор „Пътна полиция” в съответното ОД на МВР е оправомощен да издава Наказателни постановления за извършени нарушения на ЗДвП.
Около 21:10 ч. на 16.01.2024 г. П. Л. управлявала лек автомобил „Сеат Ибиза” с рег. № ЕВ 07 39 ВР, собственост на Л.Л., по ул. „Скобелевска” в посока ул. „Брянска” в гр. Габрово. При навлизане в ляв завой и поради движение с несъобразена със заледената пътна настилка скорост и релефа на местността жалбоподателката изгубила контрол над автомобила, който поднесъл и с предната си част се ударил в бетонна предпазна ограда до № 2 на ул. „Брянска“. Въпреки това обаче П. Л. не останала на място, а се отдалечила с управлявания от нея автомобил в посока ул. „Д-р Никола ВасИ.ди“.
Очевидци на случая подали сигнал на тел. 112, като във връзка с това на място пристигнали полицейските служители Н. Х. и И. П., които установили деформации по бетонната ограда, а от преминаващи получили информация, че в ПТП е участвало и управляваното от жалбоподателката МПС. Свидетелите Н. Х. и И. П. се свързали с нея и малко по – късно отишли до дома и на ул.
„**********” № 65 в гр. Габрово, където пред вх. „В” установили паркиран лекия автомобил „Сеат Ибиза” с рег. № ЕВ 07 39 ВР. При визуален оглед двамата констатирали увреждания по предната част на автомобила, съвпадащи със следите от възникналото ПТП. Свидетелят Н. Х. изготвил няколко фотоснимки на процесното МПС и снел обяснения от П. Л., в които тя потвърдила, че го е управлявала около 21:10 ч. и поради поднасяне е ударила бетонната ограда до № 2 на ул. „Брянска“, след което си е тръгнала.
2
Свидетелят Н. Х. съставил също така Протокол за ПТП № 1860296 ведно с План-схема към него, а заедно със своя колега И. П. – и АУАН серия GА, № 1029371/16.01.2024 г. против жалбоподателката за две нарушения – по чл. 20, ал.2 от ЗДвП с оглед настъпилото ПТП поради движението и с несъобразена с пътните условия скорост, и по чл. 123, ал.1,т.1 от ЗДвП - заради напускането на мястото на инцидента. Впоследствие е издадено и атакуваното Наказателно постановление, надлежно връчено на П. Л. на 24.02.2025 г., като на 10.03.2025 г. е подадена и настоящата жалба против него.
При така установената и почиваща на наличните доказателства фактология съдът извежда следните правни изводи: за нарушението по чл. 20, ал.2 от ЗДвП:
Съдът разглежда това изследвано деяние за категорично установено от обективна и субективна страна с оглед наличието на редица подкрепящи го преки и косвени доказателствени източници. На водещо място самата жалбоподателка е признала на полицейските служители Н. Х. и И. П. за настъпилото около 21:10 ч. на 16.01.2024 г. до № 2 на ул. „Брянска“ в град Габрово ПТП и е очертала конкретния механизъм на настъпването му – при поднасяне вследствие заледената настилка на управлявания от нея лек автомобил „Сеат Ибиза” с рег. № ЕВ 07 39 ВР и удар с предната му част в бетонната предпазна ограда на пътя. От приложените по делото фотоснимки са видими уврежданията както на лекия автомобил, така и на самата ограда, а те по своя характер потвърждават заявеното от П. Л. и приетото от АНО. В изготвените по случая документи от Н. Х. в качеството му на мл. автоконтрольор сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Габрово също е описан идентичен механизъм на безспорно настъпилото ПТП, като всички тези доказателствени източници недвусмислено водят до извода, че възникването му безспорно е по вина единствено на П. Л., доколкото скоростта на управляваното от нея МПС категорично не е била съобразена с актуалните пътни условия, и по-конкретно със заледената пътна настилка и релефа на местността поради наличния на място ляв завой. При тези атмосферни условия и специфика на пътя жалбоподателката категорично е следвало да се движи със скорост, позволяваща и да спре пред всяко предвидимо препятствие, каквото безусловно е процесната бетнонна ограда, но не го е направила и вследствие на това е изгубила контрол над автомобила.
3
Ето защо единственият обезпечен и логически подкрепен извод е, че пряка и непосредствена причина за катастрофата, респ. за невъзможността за безконфликтно осъществяване на ляв завой, е поведението на самата П. Л., която не е избрала подходящата и позволяваща и да преустанови движението си скорост. Съвсем не на последно място, във всички изготвени по случая документи е визиран именно възприетия от съда механизъм на настъпването на инцидента, като в тях отсъстват каквито и да е възражения от страна на жалбоподателката.
А тези, изложени в жалбата и в съдебно заседание, са категорично несъстоятелни. Описанието на това деяние както в АУАН, така и в атакуваното Наказателно постановление, е изключително пълно и ясно, като прецизно са посочени всички характеризиращи го елементи до степен П. Л. да е напълно наясно какво точно и се вменява. Безспорно нарушението е осъществено при условията на пряк умисъл, с ясно съзнаване на неговите вредоносни последици. Липсват също така каквито и да е обстоятелства, значително понижаващи обществената опасност на извършеното до степен, правеща го „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28, ал.1 от ЗАНН. На последно място за доказано осъщественото деяние правилно и законосъобразно отговорност спрямо П. Л. е ангажирана по реда на чл. 179, ал.2, предл. първо от ЗДвП посредством налагане на санкция „Глоба” в константния предвиден от законодателя размер, като всичко гореизложено мотивира съда да потвърди атакуваното Наказателно постановление в тази му част. за нарушението по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Идентичен правен извод съдът извежда и касателно нарушението по чл.
123, ал.1,т.1 от ЗДвП, пораждащ задължение за всеки участник в ПТП, без да създава опасност за движението, да спре и установи какви са последиците от произшествието. В случая обаче бе установено, че след като е предизвикала процесното ПТП и безусловно е била наясно с неговото възникване, П. Л. е напуснала мястото на инцидента без въобще да спре и установи какви конкретно са неговите последици. Самата тя е признала това на пристигналите на място Н. Х. и И. П., а и е видно от самите техни показания, че не са я установили на място. Съдът не разглежда за доказано основното възражение на защитата - за липсата на субективен елемент по отношение на това деяние, тъй като при доказаните деформации по автомобила и бетонната ограда 4 ударът е бил с висок интензитет и е обективно невъзможно да не е бил възприет от жалбоподателката, независимо от часа на настъпването му в тъмната част на денонощието. Ето защо и според съда П. Л. категорично не е изпълнила задължението си по чл. 123, ал.1,т.1 от ЗДвП като участник в ПТП и следва да понесе съответно предвидената за това админидтративнонаказателна отговорност, като не намира и тук никакви основания за приложение на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН и квалифицирането на разглеждания случай като „маловажен“. Видно от приложената Справка/картон на водача П. Л. има извършени и други немалко на брой нарушения на ЗДвП, а сочените от нейния защитник лични затруднения при отнемане на СУМПС не са извънредни или изключителни по своя характер.
Същите обосновано са отчетени единствено при фиксиране в техните законови минимуми на кумулативно предвидените в правилно приложената санкционна норма на чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП две административни наказания. А всичко гореизложено мотивира съда да потвърди в цялост атакуваното Наказателно постановление.
След влизане в сила на настоящото решение приложеното веществено доказателство – диск с фотоснимки, следва да остане на съхранение по делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 24-0892-000040/05.02.2024 година на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово, с което на П. С. Л., ЕГН:
**********, от гр. Габрово, ул. „**********” № 65, вх. „В”, ет.3, ап. 8, са наложени следните административни наказания:
1/. “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал.2, предл. първо от ЗДвП за нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП;
2/. “Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал.1,т.1 от ЗДвП.
След влизане в сила на настоящото решение приложеното веществено 5 доказателство – диск с фотоснимки, да остане на съхранение по делото.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________ 6